АПРИЛчета'2009!

Аз като усещане съм повече да не участваме, но не се знае. Все пак началото на април си е празничен период за част от априлчетата и мен това със сигурност ме спира. Отделно, че тогава може и здрав студ и голяма влага да си бъде. Та 24, 25 и 26-ти май също са вариант.
Деси, дано вече всичко да е минало и децата да не поднасят повече изненади. 
За хапването - хапва си вече детето. Стига да не види нещо доматено или друго в червен цвят. Пак яде, но и голямо чистете пада тогава. А прояде миналата година, когато рискувах с шведските маси в Сандански. Готвеха добре хората и тя все си намираше по нещо да пояде. И най-любимо ми е да отговарям на въпроса "мамо, ти защо не ми готвиш едикаквоси?"  Или пък констатациите й, че в градината им готвели по-вкусен спанак от този, който аз готвя. Най-доволна съм, че вече яде и макаронести работи, особено ако са обилно подправени със сирене, но и винаги трябва сама да си сложи пакетче захар. А супите ги прояде покрай кротоните на баща й. Сега вече и тя участва в готвенето им, като си хапва по лентичка хляб  . Въобще всичко, сготвено от татко й е на най-висша почит - спагети, равиоли, пържоли ... И винаги на масата ни присъства поне един приятел, който трябва да храним с баща й.  За зеленчуците и плодовете я моля да ми ги опитва, за да провери дали са вкусни. Всъщност много често тя първа опитва манджорите. 
А след градина винаги е ужасно гладна или поне свикна да се държи ужасно гладно. Та вече си имам и запаси от ядки или поне изпопътьом взимаме от някъде микс от ядки. Чудесна манджа са. Понякога ме води в любимата на квартала хлебарница, за да вземем соленки и трябва да натискам спирачката, защото много ги обича и после има опасност да не вечеря.

Съдейки по датите от първа страница. Може между 3 и 7 април.
За мен лично май месец не е вариант невъзможно е за мъжа ми, но аз не се знае дали изобщо ще мога финансово да понеса, та не ме слушайте

Моля ви, моля ви, момичета, отново, да стискате палци и да изпращате положителни мисли за моя баща! Изследванията му са добри, както се надявахме, но сега е развил някаква анемия, която съвсем го срина.Не мога да ви опиша какво е в тази болница, предполагам както и във всички останали.Какво безхаберие, некадърност и мизерия цари!Нямам вече на никого доверие, нямам вече и думи, с които да опиша гнева си и безсилието си!

Рrincessa raia, имаш силно стиснати палци от мен. Дано бързо да се овладеят нещата. В коя болница е татко ти?

Относно срещичката. И ние искаме да дойдем, НО с кака седмокласничка, подготвяща се зза матури и за кандидатстване преди 23 май, когато е втората матура, едва ли ще можем. Като следя колко са различни предложенията, не знам кога ще е удобно за всички. Може и чак първите дни от юни да стане срещата. Важното е да има такава и да бъде в удобно за всички, ако може време.

 За нас, да ви разкажа с две думи. Този месец въобще не сме ходили на детска градина. Много продължителен бронхит изкара Калина и затова си стои в къщи. Много й се ходи вече на градина, а на мен хич не ми се пуска, защото има кой да я гледа още поне три седмици. Ще видим как ще се разберем.

Относно яденето не мога да се оплача. Търся начин да спра на малката сладкото, който всеки ден си търси нещо такова да яде. Кажете вие как се справяте с този проблем. 

 Принцеске, имаш и моите стиснати палци  Напълно те разбирам, особено след отминалото лято, което баща ми прекара в болницата, а ние пред реанимация  Въпреки всичко неуредено дано случите на добри специалисти. Има добри лекари в България, има! Напук на тъпата ни система!
 Ма_лоло, и Сами много обича сладичко /полага му се едно на ден след вечеря /ако си го потърси  /. Старая се да е или шоколадово яйце или Киндер пингуи, за да е с по- малко шоколад, но съм забелязала, че ако след вечеря го "натъпча" качествено с плодове някак си пропуска десерта. В дните, в които плодовете са на минимум на него най-му се яде сладичко...явно организма просто си го иска, а за детето шоколадът е по по от ябълката примерно/ за моето де/. Затова се старая да изпреварвам събитията. Но от всичко ми е най- полезно правилото за едно на ден- сам избира какво да бъде/мога малко да го изманипулирам  ,но не прекалявам/,  но да е едно.
 

Принцеске, не съм писала скоро, но следях темичката и стисках палци и продължавам сега Дано скоро е добре татко ти и да си се прибере вкъщи.

Рони, и ти не пишеш по тази тема, но се надявам, че вървят добре нещата и за твоя тати и там пращам положителни мисли 

За срещичка - нищо не мога да кажа, не го виждам много да се включим и затова ще се въздържа от коментари, пък, ако в последния момент ни се получи, ще е добре дошло.

Рая, 
Благодаря за оздравителните пожелания, всички малки и големи бъдете здрави.
Моите деца не ядат много сладко и не ги ограничавам, когато искат - купувам им. Малко по-трудно ми е с вредните солени храни, които обичат много - пуканки, чипс и подобни. Избягвам да пазарувам с тях и така си спестявам доста искания.
За срещата - аз съвсем пропуснах факта, че почти до края на май месец през 2 седмици (в съботите) имам изпити. Сетих се сега в събота, когато отидох на изпита по математика. И с Рони съм съгласна, че не е много удачно да е точно около рождените дни на децата. Виждам, че за повечето от нас е сложно да се направят "твърди" планове, може би идеята за среща не е много добра за момента.

Принциске, и от мен стиснати палци 
На среща почти категорично не!
Анито хапва почти всичко, не обича ориз под всякаква форма. Странно на градината как всичко яде  За съжаление имаме проблем със сладкото, старая се да ограничавам, но тя все за десерт пита 
Беше известно време вкъщи, тръгваше да прави бронхит, аз си го изкарах, даже АБ пих.Вчера рисувахме и ми стана леко притеснено, заради цветовете, които използва, тя по принцип рисува с по-тъмни цветове, но сега аз рисувах, а тя казваше с кои цветове и обясняваше всеки какво прави. Алекса започна да вика много силно, когато е нервна,гладна и т.н и Анито супер много й се изнервя и започва да й вика  Иначе няма проблеми, много иска да си играе с нея. А малката започна да се изправя преди 2 седмици и ми заминаха надеждите едното дете да не е шило  За сега толкова, че викааа 

И купонът да бъде открит днес!  
Честит рожден ден на най-голямата априлска кака Гери! Все такова прекрасно детенце да расте! Много радост и гордост да носи на мама и тати и все така в хармония и сговор да бъде с бати Емко и малкото Бузанче Боянче!  
Честит празник, Жиема!  
Принцеске, открит ли е вече източникът на анемията?  
Аничка, не се притеснявай толкова за картинките. Децата също си имат настроения. (странно съвпадение, защото онзи ден Марчето рисуваше едни неща, но тя е на принципа да използва последователно всички цветове. Та за панделката остана черния. Започнах да обяснявам, че черния цвят е много красив за очички и косички, но иначе за други неща е малко тъжен. Бях изслушана най-старателно внимателно и накрая бях успокоена. "Добре, мамо. Права си. Щом не искаш да ти бъде тъжничко, не ме гледай когато рисувам с черното  ). После видях писаното от теб и доста се смях.
За сладичкото - ами гледам да не спирам съвсем. Обаче покрай последната болест наизлизаха едни ситни пъпчици около устата и се наложи да видим дали не е било на какаова основа. Та поне шоколадовите неща поограничих. Обаче и Мария е доста разбрана де. Поне за това не се оплаквам. Много обясняваме. Сега набляга повече на ядки и разни миксове от ядки и сушени плодчета.
Жиема, ами засега състоянието на баща ми е повече тревожно, отколкото оптимистично. Все пак е в сpедата на химиотеpапиите. Дано когато вpемето се поопpави да живне и да му се доживее повечко.  

принцеска,  


Ние сме вкъщи тази седмица, някаква хрема задържа дребка вън от социалния живот. Батко и също ще се тръшва, като му слушам хъркането, нощно.

Сладкото не точно, че ограничавам, единият брой не му е фен бил никога (като майка си), Елина за сметка на това би живяла на шоколад, стига да можеше. Като попрекали, също и се появяват тези ситни пъпчици по бузите, хем шоколадчетата са детски, уж с минимално съдържание на какао. Не търси непрекъснато, но има периоди, в които направо се настървява. Вчера, примерно, получих следното телефонно оплакване:
"Мамо, аз ревАх, защото много ме боли грЪбата!"
"Защо те боли?"
"Защото баба не ми дава шоколад!!!"
 

Честит рожден ден на Гери!
Да е здравичка, весела и щастлива!

рони, Олче, аз не мисля, че пъпчиците са толкова от какаото, колкото от другите гадорийки в готовите сладки неща. Ние наблягаме да домашни сладки-мъфини, торти и кремчета. Много обичат желирани кремчета с кисело мляко.

Други сладории на практика не яде, за да са от друго.. Точно от злоупотреба с шоколад и се зачервяват бузите и избиват едни много неприятни ситни пъпчици.

Благодаря ви много, момичета. Рони, Олче, Вери 

Моля почерпете се за голямата ни кака  Тази торта занесохме в детската сутринта


Все още ми е странно да я наричам 'кака'. Макар и на 4 вече, за мен си е детенце.
Вчера тичат с Емо от хола към детската, бързайки да свършат нещо си тяхно важно  и чувам следния диалог: (Тя се спъва пътьом)
 - Добре ли си , Геге?
 - Да, добре съм, нищо ми няма 
 - Ох, успокоих се.
Ей тия малки  моментчета ми пълнят душата... Хубав ден на всички

П.П. Между другото май не съм писала - Геге е измислено от баткото, когато тя беше на 1г.6, той твърдеше, че тя така си казвала. аз никак не го харесвах в началото, а таткото пък го одобри, после и аз го възприех и за нас си остана така и до ден днешен.

Честит рожден ден на Герито много здраве и щастие на цялото ви голямо семейство Джема  
Аз не съм писала  отдавна но децата почти не ходят на градина и са обсадили компа. Мади вече е много по добре от ноември до сега само 2 пристъпа има .
Аз почнах работа от 2 дни а от понеделник тайфунките тръгват на градина.
Принцеска   за бащати
Това е от нас за сега

Jiema, Честит рожден ден на порасналата кака Гери! Да е жива, здрава,  усмихната, добра и много, много щастлива!