АПРИЛчета'2009!

В четвъртък(09.08) по обяд започнаха контракции.Изпратих Анито при свекърите и зачаках да станат начесто и по-силни.Вечерта вече бяха на 3 мин, но аз все не тръгвах, притеснявах се да не е пак фалшива тревога.Ударих един чат по скайпа с 2 приятелки, които засичаха с мен  Няма да забравя колко беше весело и с какво настроение, наййй-после след 23 h, отидох в АГ-то.Приеха ме, а аз този път не си исках преглед преди приемането, защото все пак бях доста часове с болки, а и преносвах(термина ми беше понеделник, 6-и).Прегледаха ме в родилно и изненадааа, 2 см, 50 % скъсена шийка, както вече няколко седмици си ходех  Сутринта, на визитация, ми назначиха система(с окситоцин, а процедурата я водят ФОТ),  и предполагаха, че ще родя, все пак второродка, която преносва.Към 9 часа ми включиха системата и не след дълго започнаха доста силни контракции, които се отчитаха и на апарата за тонове и предполагахме с акушерките, че ще тръгне раждането.Към 2 часа ме прегледаха(още бях на система, без да ставам, пикае се на подлога  ) и О, чудо! статуса ми е същия  Откачиииих.Толкова лежане и болки и нищо  Едната акушерка се смили над мен и говори с лекаря да ми се спре системата.Добре, че бяха двете акушерки, които бяха на смяна, иначе щях да се побъркам.Постоянно си говорихме и шегувахме за кюфтетата, които е трябвало да пържа предната вечер, а аз бях много гладна, все пак нищо не можех да ям, ако случайно започне раждане.В крайна сметка моя мъж ми пържи кюфтета  В събота и неделя нямаше как да ми назначат пак ФОТ, незнайно защо, но и нямаше как да ме пуснат, защото преносва.Изкарах кофти 2 дена, защото в петък вечерта контракциите от системата бяха спрели и аз цял уикенд бездействах и бях като на хотел.Лошото е, че в нашеро АГ в родилно отделение е забранено свиждането и разходките.Бях като в затвор, много депресиращо  За моя радост в събота вечерта поне бяха на смяна акушерките от петък(Петя и Милена) и с тях убих малко време.В края на смяната им се шегувахме, че ще ги чакам във вторник да родя, когато са на работа след почивката  В понеделник пак ми назначиха ФОТ, след преглед, който установи, че статуса ми пак е без промяна  Контракциите този път бяха по-слаби и на мен вече започна да ми става страшно, защото все пак няма да стоя на системи до безкрай, ще се наложи в даден момент секцио, а аз никак не бях подготвена за такъв вариант, чисто психически.Пролежах си цялата система, над 6 часа  ,изпратих 3 родилки  и се почувствах като Рейчъл от сериала "Приятели", която по същия начин само посрещаше и изпращаше раждащи жени, без тя да роди  Контракциите ми пак спряха и реших че скоро нииищо няма да се случи.Отчаях се общо взето.Цялото това лежане на система, изтърпяване на толкова болезнени контракции, които не дават резултат, незнанието какво ще се случи, какво ще решат лекарите много негативно ми действаше на психиката.Към 5 часа ме прегледаха и се оказа, че шийката ми вече е на 90 %  Няма такава радост за тази шийка  Вечерта и тапата ми падна(за която си мислех че е паднала преди няколко седмици  явно парче е било само) и аз започнах да се шегувам, че бебка чака 14-и за да се роди на рожденния ден на свекърва ми  С нея сме в добри отношения, иначе сигурно щях да стисна кълки да не родя тогава    През нощта имах няколко по-силни контракции, които ме събудиха, но не бяха чести и не им обърнах особено внимание.На сутрешната визитацията се оказа, че разкритието ми вече е 3-4 см  . Лекарката каза "на система, пукате мехура, днес ще ражда". Юхуууу, толкова се зарадвах, развиках се на акушерката- нали ти казах, че ще чакам във вашата смяна да родя  В 10:30 ми сложиха система, започнаха контракции, но слаби, в 11:30 пукнаха мехура, водите не бяха зелени, Слава Богу, и контракциийте вече бяха  Раждах  Бебка, обаче беше високо и ме накараха да стана права и по време на напън да клякам, без да се напъвам, за да й помогнем. Тогава разбрах защо толкова жени протестират в полза на естественото раждане.Когато ме приеха ме прегледаха видеозон и казаха, че ще е малко бебето и лекаря от ЖК беше казал даже, че ще е около 3 кг.Лекарката обаче като чу измерената обиколка на главата не беше съгласна(докато ме "бъркаше" по време на поредния напън ).Дойде време за ориване в родилна зала и аз се успокоих, защото с Андреа, това беше най-лесната част от раждането, нея с няколко напъна я изкарах.Обаче това човече ми разказа играта  Мнооого ме болеше и имах чувството, че никога няма да излезе.Нмяа да го забравя това чувство  Излезе в крайна сметка (в 12:40)и се разплаках от радост и облекчение.Беше жива и здрава, с доста суха кожа от преносването.Когато я видях за първи път имах чувството, че държа сестра й, голяма прилика.(Сега вече не е така  ).Взеха я за теглене и казаха 3800, 51 см.Аз бях така  Буквално  Все пак чаках бебе около 3 кг  Това е била едната причина да излезе трудно, а другата, че не е била в правилна позиция, вместо с лице нагоре, към тавана, излезе с носа надолу.Мъжа ми се шегува, че е като мен, всичко наопаки  Мъжа ми в първия момент не ми повярва като му казах, толкова време се шегувахме за това    А свекърва ми сигурно щеше да припадне от радост като й съобщих новината  Качиха ме при бебетата след 18 часа.Бяха й дали АМ, за това първото кърмене беше към 9.И беше кошмарно  Тя засука веднага, като шампион, обаче не знаех, че при второ дете матката, по време на кърмене, боли повече.Тооолкова силна болка  Прилоша ми от болката и чак повърнах, така ме болеше  През следващите 2 дена кърменето за мен никак, ама никак не беше приятно.Успокоявах се с мисълта, че тя сучеше и на 2-я ден ми слезе кърмата.
От първото раждане много по-лесно се възстанових, още същия ден хдех нормално и спокойно.Този път много ме болеше корема и то не само при кърмене, чак на 3-я ден започна да става по-поносима болката.Общо взето това раждане и възстановяването от него бяха доста по-трудни от първото.
Доста дълъг стана разказа, но нали и раждането беше такова