Отмяна на дарение
Първото предвидено основание, е когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Такива обстоятелства, които изключват наказуемостта са „неизбежна отбрана” или „крайна необходимост”. Те са уредени в „Наказателния кодекс”. Евтаназията /съзнателно ускоряване на смъртта от състрадание или по молба от безнадеждно болно лице с цел да се съкратят страданията му, по нашето право не е позволено и съставлява престъпление против живота /, не изключва наказуемостта на деянието.
Второто предвидено основание е, когато дареният набеди дарителят в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по - малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не се подаде.
Трето и последно предвидено в закона основание за отмяна, е когато дареният отказва да даде на дарителят издръжка, от която той се нуждае. Според това основание дарителят има нужда от издръжка. В този случай за дарителя възниква задължение да му се дава и това задължение не е морално, а правно, защото санкцията за неговото неизпълнение е отмяната на дарението.
При предявяване на иска за отмяна на дарението на това основание, пред съда трябва да се представят доказателства за нуждата и размера на издръжката, като обикновено в практиката се приема една средна мярка. Според ВКС „дареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, каквато съответства на материалните му възможности”. ВКС в случая се позовава на „Семейния кодекс” и определя като основание за отмяна на дарението непризнателността от страна на надарения. Тя ще е налице, когато дареният не предоставя средства за издръжка, каквато съответства на неговите материални възможности. Тук обаче не е много ясно, дали може да се стигне до отмяна на дарението, ако дарителят има нужда от издръжка, но има право да я претендира от законово задължените лица, определени в „Семейния кодекс”/СК/, примерно дарителят има пълнолетни и трудоспособни деца, които могат да му дават издръжка. В този случай е налице колизия между задължените лица по закон /СК/ и дарения. Естествено възниква въпросът: ”Законово задължените лица изместват ли дарения или обратното и може ли да се отмени дарението, ако дарителят не е потърсил преди това издръжка от задължените по закон лица /своите деца/?”.
Изхождайки от буквата на закона, би следвало да се приеме, че винаги, когато дарителят има нужда от издръжка, дареният е длъжен да я даде и за да може да успее един иск за отмяна на дарението е достатъчно дарителят да докаже само, че има нужда от издръжка и че надареният отказва да му дава издръжка. Без значение е причината за отказа. В процеса не следва да се доказва, че дарителят има право да иска издръжка от определени лица, които са задължени да му я дават по силата на СК, защото законът не се интересува от това.
Смисълът на разглежданата отмяна е, че когато е имал възможност, дарителят е подарил нещо на друго лице. В тази връзка ВКС приема, че отмяна на дарение може да се иска, ако дарителят има нужда от средства, за да посреща ежедневните си нужди, а дареният отказва да му ги даде. Без значение е, че дарителят има възможност да търси издръжка от законно задължените лица по СК.
Наред с определените в ЗЗД основания за отмяна на дарението, съществуват и специални основания, предвидени в други закони.
В чл. 105 от СК се предвижда, че след развода даренията на имоти със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или негови близки, могат да бъдат отменени, освен ако отмяната противоречи на морала. Този иск за отмяна на дарението между съпрузи може да се предяви в едногодишен преклузивен срок /с изтичането му субективното право се прекратява/ от развода.
Поначало искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок – чл. 277, ал. 3 от ЗЗД. Началото на давността е моментът, в който на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. Този момент се доказва от ищеца, защото срокът има отново преклузивен характер и съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване.
Искът за отмяна на дарението може да се предяви и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на едногодишния преклузивен срок.
Правото на отмяна е потестативно право /преобразователно/, а искът – конститутивен / с него носителят на потестативното право иска от съда да предизвика промяна в правоотношенията между страните /.
Самата отмяна има обратно действие, връща се първоначалното положение отпреди дарението. Ако обаче подареното преди отмяната е било отчуждено на трето лице, правата на третото лице не се засягат, ако са придобити преди отбелязване на исковата молба за отмяна. В този случай дареният дължи на дарителя/наследниците това, с което се е обогатил – чл. 277, ал. 5 от ЗЗД.
Първото предвидено основание, е когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Такива обстоятелства, които изключват наказуемостта са „неизбежна отбрана” или „крайна необходимост”. Те са уредени в „Наказателния кодекс”. Евтаназията /съзнателно ускоряване на смъртта от състрадание или по молба от безнадеждно болно лице с цел да се съкратят страданията му, по нашето право не е позволено и съставлява престъпление против живота /, не изключва наказуемостта на деянието.
Второто предвидено основание е, когато дареният набеди дарителят в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по - малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не се подаде.
Трето и последно предвидено в закона основание за отмяна, е когато дареният отказва да даде на дарителят издръжка, от която той се нуждае. Според това основание дарителят има нужда от издръжка. В този случай за дарителя възниква задължение да му се дава и това задължение не е морално, а правно, защото санкцията за неговото неизпълнение е отмяната на дарението.
При предявяване на иска за отмяна на дарението на това основание, пред съда трябва да се представят доказателства за нуждата и размера на издръжката, като обикновено в практиката се приема една средна мярка. Според ВКС „дареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, каквато съответства на материалните му възможности”. ВКС в случая се позовава на „Семейния кодекс” и определя като основание за отмяна на дарението непризнателността от страна на надарения. Тя ще е налице, когато дареният не предоставя средства за издръжка, каквато съответства на неговите материални възможности. Тук обаче не е много ясно, дали може да се стигне до отмяна на дарението, ако дарителят има нужда от издръжка, но има право да я претендира от законово задължените лица, определени в „Семейния кодекс”/СК/, примерно дарителят има пълнолетни и трудоспособни деца, които могат да му дават издръжка. В този случай е налице колизия между задължените лица по закон /СК/ и дарения. Естествено възниква въпросът: ”Законово задължените лица изместват ли дарения или обратното и може ли да се отмени дарението, ако дарителят не е потърсил преди това издръжка от задължените по закон лица /своите деца/?”.
Изхождайки от буквата на закона, би следвало да се приеме, че винаги, когато дарителят има нужда от издръжка, дареният е длъжен да я даде и за да може да успее един иск за отмяна на дарението е достатъчно дарителят да докаже само, че има нужда от издръжка и че надареният отказва да му дава издръжка. Без значение е причината за отказа. В процеса не следва да се доказва, че дарителят има право да иска издръжка от определени лица, които са задължени да му я дават по силата на СК, защото законът не се интересува от това.
Смисълът на разглежданата отмяна е, че когато е имал възможност, дарителят е подарил нещо на друго лице. В тази връзка ВКС приема, че отмяна на дарение може да се иска, ако дарителят има нужда от средства, за да посреща ежедневните си нужди, а дареният отказва да му ги даде. Без значение е, че дарителят има възможност да търси издръжка от законно задължените лица по СК.
Наред с определените в ЗЗД основания за отмяна на дарението, съществуват и специални основания, предвидени в други закони.
В чл. 105 от СК се предвижда, че след развода даренията на имоти със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или негови близки, могат да бъдат отменени, освен ако отмяната противоречи на морала. Този иск за отмяна на дарението между съпрузи може да се предяви в едногодишен преклузивен срок /с изтичането му субективното право се прекратява/ от развода.
Поначало искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок – чл. 277, ал. 3 от ЗЗД. Началото на давността е моментът, в който на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. Този момент се доказва от ищеца, защото срокът има отново преклузивен характер и съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване.
Искът за отмяна на дарението може да се предяви и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичането на едногодишния преклузивен срок.
Правото на отмяна е потестативно право /преобразователно/, а искът – конститутивен / с него носителят на потестативното право иска от съда да предизвика промяна в правоотношенията между страните /.
Самата отмяна има обратно действие, връща се първоначалното положение отпреди дарението. Ако обаче подареното преди отмяната е било отчуждено на трето лице, правата на третото лице не се засягат, ако са придобити преди отбелязване на исковата молба за отмяна. В този случай дареният дължи на дарителя/наследниците това, с което се е обогатил – чл. 277, ал. 5 от ЗЗД.
