141 американски олимпийки в лабиринта на българската бюрокрация.

Инс_Димитрова, ние пък сме от другите, правим струваме и все мислим за начин да се приберем у дома (в България). Както и навсякъде другаде, тук парите не текат от небето и се изкарват с много труд, съпругът ми работи луди часове, вярно е, че е доста напред с кариерата, но в един момент се чудиш дали си струва, добре че сме още млади. Според мъжът ми, ако работиш здраво и упорито тук, няма начин да не успееш. На мен много ми липсват роднините и все още в щатско ми е много самотно.
НО, от друга страна, според мен приключението си струва. Има голям шанс тук да ви хареса и да се чувствате прекрасно. Живее се веднъж, аз с такава логика, преди три години зарязах всичко и хукнах да гоня настоящия си съпруг. Не съжалявам 

Сама разбираш, че без език ще ви е трудно да се справите. Ще трябва да си наемате жилище, работи да търсите, документи да правите. Сядайте и учете колкото можете, а другото в движение. Мисля, че за зеленокартовци имаше някакви безплатни курсове по език, но инфото ми е от преди 10 години. Сега се опитвам да запиша майка си на безплатен курс по английски към една организация. Има, не е като да няма, но ако няма кой да ви каже има да се лутате. Накъде сте се ориентирали? Според мен голям град-повече възможности, но зависи къде ви е спонсора за първо време. Аз лично не бих  отишла във вътрешните щати (мое предубеждение ). На двата бряга смятам, че е по-лесно, а в Чикаго сигурно е като България , макар че като ходих на екскурзия дотам не видях нито един българин.   В големия град няма да ви е нужна кола, докато в малко градче е просто необходимост. Това все са разходи на първо време .Питай какво те интересува, пък доколото знаем ще помагаме.

Ins, забравих вчера, добре дошла!

Без език е ужасно трудно, не знам дали сте минали интервютата и кога планирате да идвате, но се запишете на курс възможно най-бързо, слушайте и гледайте колкото може повече тв и филми на английски да свиквате. Децата ще са добре, за тях не се притеснявай, но вие без език как ще търсите и намерите работа в тази стегнация, не знам. За заслужаване си заслужава, но всичко останало зависи от вас.

Инс, да, има безплатни курсове по английски за зеленокартовци. Води се ESL и се предлага към много от университетите. Но не разчитайте на това. Започнете ударно от вкъщи. Иначе ще е ад.

Другото, което е определящо за нивото на знания по езика, е средата. Ако си сред хора, които владеят английски малко или неправилно, това ще се отрази и на теб. Има доста руснаци и китайци, които са тук десетки години, но така и не научават английски, защото живеят и работят сътветно в "Малката Одеса" или "Чайнатаун" и на практика не им се налага да ползват друг език, освен родния си.

Децата ще са тези, които най-бързо и лесно ще се адаптират.

Цонна е права за колата. Тя може да се окаже и средство за препитание (разносвач на пица).

Опитай http://www.riversidelanguage.org. Провери и NYPL. Имат фри курсове.

Соллей, мерси. Тя ходи на "детска градинка" и  там учи, но не е достатъчно. Намерих и тук по близост до нас в едно YMCA. Сега остава да я запиша.

Безплатни курсове има към почти всяка голяма библиотека.  Цонне, не помня вие къде сте.  В Бостън ериа - Уотъртаун организират курсове два пъти седмично 6-8 вечерта по време на учебната година, изисква се регистрация, провеждат се в хаускула.  Също там всеки четвъртък целогодишно 7-9 има свободна група по разговор, ходиш когато искаш, има хора на всякакви нива.  Лятото се местят в помещение към близката църква.  Също библиотеката в Олстън - вторник почти цял ден и сряда вечер - свободни групи без регистрация.

ins-dimitrova, моя въпрос е защо кандидатствахте като не сте сигурни? Имам другарчета с работни визи чакащи и молещи се всяка година пффф. Успех!

Момичета, каква вода пиете моля ви споделете? Солей, сподели и ти моля те?


АП, мисля те, добре ли сте?

Мъжит ми сега ходи на ESL курс, 4 пъти седмично по 5 часа, спира му се тока, но за мое учудване доста напредна за няма и месец. Както казахте, факта, че е в такава английски говоряща среда му помага да учи по-бързо. Цената в нашия колеж е 25 долара на куотър и около 50 долара учебници. Ние сме от скоро тук, но мога да кажа, че ми харесва много. Самият факт, че има гладки тротоари, зелени градинки и няма паркирали коли и боклуци по улиците ми допада. Освен това никой не ми се ядосва, че не говоря перфектно английски, спелват ми и ми повтарят до припадък  и с усмивка.
Отпуснаха ни социална помощ за храна, кеш и здравен иншурънс на детето на първия месец. В тази страна просто няма да останеш гладен. В повечето служби - социалната, за шоф. книжки, ако си поискаш преводач ти намират, така че спокойно. На мен социалните ми изпратиха писмо преведено на БГ език. За работата вече език си трябва, но си мисля, че за монтьор работа ще се намери. Важното е да отидете при някой приятел, който ще ви помогне наиситна, а не само да ви посрещне на летището.
За мен си струва идването ни тука, само да сме здрави. Тази злоба и мизерия в Бг ми беше дошла до гуша! Но близките си липсват, няма как! Добре, че има скайп!

ins_dimitrova ако сте решили да идвате тук, трябва да имате доста силна мотивация, която да ви крепи в първите години, защото щом не знаете езика, първите 2-3 години ще са УЖАСНО трудни.

Тук свободно време поне в началото почти няма да имате заедно. Най-вероятно съпруга ти ще работи някоя ниско квалифицирана работа за която не се плаща много, затова ще трябва да работи мноооого часове в седмицата, поне 60часа, понякога и повече, за да успява да изкара доход да се издържате. Най-вероятно ще работи през уикендите също. Без език трудно ще започне работа като монтьор, освен ако не е български сервиз. Парите които ще взима, ще ви стигат да си платите наема, храната, сметки, дрехи и пр. но едва ли ще остава за забавления.

Детските градини са много скъпи. С две деца или ще трябва да се класирате по някоя щатска програма за помощ за детска градина, или ще трябва ти да си стоиш в къщи и да не работиш, докато децата не тръгнат на училище.  Това пък доста ще затрудни ходенето ви на английски и всичко ще се развива бавно. Живота тук е много различен от този в Бг. За приятели много време няма, за кафета също - особено в първите години.

Бъдете сигурни в себе си, че сте готови от удобните работи в Бг, да дойдете тук да работите 6 дни в седмицата по доста часове на ден и то ниско квалифициран труд от който ще ви се плаче всеки ден.

Децата въобще не ги мислете, те ще се адаптират безпроблемно и езика ще научат. Вие сте тези които трябва да се притеснявате за себе си. И ако искате да идвате и двамата почнете да учите езика от сега.

И аз съм като Терминатор

Нещо особено напоследък доста ми писна от много неща тук, затова и малко негативно се изказвам.

Ние сме тук вече почти 5 години, още 3 месеца и ще станат 5г. Не се оплаквам, че дойдохме, напротив, всеки ден престой тук ми е дал доста полезни знания, промени ми се мирогледа, начина на живот. Научихме се на неща, които ако бяхме си останали в БГ, никога нямаше да успеем да осъзнаем. Изобщо доволна съм, че направихме тази стъпка. И ние бяхме с две малки деца -голямата нямаше 4г, а малката беше на 2г3м. Въобще не искам да си спомням колко ни беше трудно първите 3 години. Мъжа ми не знаеше грам английски - нищо. Аз знаех някакъв, поне така си мислех. На курсове ходихме, всяка вечер от 5 до 10, първо аз, после той. Неприятни работи работехме. До рев съм се докарвала през ден.  Но аз си имах доста силен мотив да искам да съм тук, поне известно време.  Сега вече и двамата работим работи които и в Бг работихме. Мъжа ми супер се справя с английския, даже повече задобря от мен - понеже работата му е такава, че доста му се налага да говори на английски. Вече сме по-спокойни. Но за първите 2 години и половина, не искам и да си спомням. Ако сега ми кажат да го направя това нещо и знам какво ме чака - няма да тръгна.

Добре си помислете и се осведомете за всичко. Децата за да са в хубаво училище, трябва да се плаща доста висок наем, защото повечето училища тук са по местоживеене. Така че направете си една проста сметка, какво ще работите, колко ще изкарвате - ще ви стигат ли за наем, сметки, храна?  И искате ли да научите нещо ново и различно с цената на доста лишения в началото, или предпочитате да заложите на сигурното?

Ако имаш конкретни въпроси, питай.

Ирка много добре го е написала. Аз лично, ако бях във вашата ситуация и знам, че нямам професия или перспектива за такава, не бих дошла в Америка. Пак  повтарям, че това е лично мнение. Ако имате голямо желание и сте готови да си жертвате сегашното спокойствие, всичко е възможно.

Въй Ирка  , много депресиращо звучи написаното;    а какво ви спира да не се приберете в Бг.? Същият въпрос и към Терминатор? 

Социални, помощи за превод, и вс. друго изредено от orchidblossom не ни е трябвало..., та се чудя, ако не знае човек езика, как ли ще ги научи всичките тези работи.

И аз същото щях да запитам, но не исках да изгрубявам и все пак не го проумявам...

Ванх, ние ползваме уотър сървис http://www.sparkletts.com/ , вече повече от 2 години, много сме доволни, водата им е супер, несравнимо по-хубава от всяка друга, която съм пила тук, не мъкнем час по час туби от магазина и не произвеждаме 1 тон пластмаса седмично  .

Ванх, кани Пюр/Брита. И в офиса и у дома.

Байби, на всеки му е писвало и тук и там. С 1-2 деца след определен момент почваш да мислиш за тях, при равни други условия.

Само искам да добавя, че тука наемите са доста скъпи (не, че в Бг не са), но вие сте свикнали да живеете в собствено жилеще, а не голяма част от доходите ви да отиват за наем. Или трябва да се настроите от сега, че ще плащате наем или не знам. Казвам го защото брата на мъжа ми се върнаха в БГ след няма и година, защото не можаха да приемат, че ще плащат наем, а и детето им не се адаптира в училище. Така, че това, че децата се адаптират лесно, не е винаги на 100 % вярно.


Ами от форумите се научава много. Аз например питайки тук, научих как да се оправя с иншурънса на детето и още доста неща!Хубаво е, че винаги има добри хора, които да помагат, за което благодаря. Все пак информацията на днешно време е по-ценна и от хляба!