С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

Pesheck, сигурно сте много млади още, за това. Иначе и нашите реакции са като при Трещи-добре, и толкова...Хем те  са доволни, че сме ги изслушали, хем ние сме доволни-че сме приключили темата.
 За случая с Amazing_nice-дори не познавам такива хора... Ама и вие много навътре сте ги допуснали, били са в течение на всяко ваше движенийце, че чак да знае кой е шефът ти, че и телефонния му номер...Може би трябва да си оставите мостче към тях, ама им пускайте по-малко информация. Ааа, сега виждам, че всичко е минало...

Amazing_niceслава-богу намерили сте начина да се отървете.

AIDA_N, скорпионче съм.  Мило и сладко, докато не го настъпиш по опашката .
Луди Пеперуди, хич не сме млади - 40, 43. Затова казвам, че много съм работила над себе си, но има още работа. Всъщност той мъжът ми точно така реагира - добре и ...... Но аз тъкмо „преживях“ факта, че вече съм на 40 и да ме поучават като вчерашна хлапачка .... Понякога с добре не става, защото се изисква сега на момента да го свършиш нещото.
Но се старая де. Все пак са единствените баба и дядо на дъщеря ми. Хубави, лоши - няма други. Понякога ми е мъчно, че след време моето дете няма да може да каже - „това го научих от дядо“. Но каквото е това е, ще се старая да компенсирам. През уикенда се оказа, че малката се е забавлявала при тях. Та по желание на тримата ще повторим скоро.

Хърмаяни , Луди   Пеперуди , Ili_  благодаря
Сега  се  радваме   , че   всичко  е   зад   гърба  ни . Ново   жилище, нов   живот...
Като се  позакрепя  дай  боже   и бебче.
Просто   исках да    кажа  на някои момичета  тук   , че  да мълчиш  и да те тъпчат   не винаги е  най-доброто. Може  би   има  и готини  свекърви  ,които  бъркат  неволно и тогава можеш  да  си премълчиш от  любезност.  Но  това  зависи от  човека  който  стои  срещу теб.
Занапред пожелавам  на  семейството  си   само  здраве  ,а на момичетата  тук -  по малко поводи   да  пишат  в тази  тема

Ха така-прекрасно звучат последните ви постове!

Някои се стараем.
Но все пак сме жени де - малко мрънкане в анонимен форум отпуска напрежението. И вместо за се озъбя за някоя глупост, щото ми се е натрупало, ще кажа „добре“ и ще ми мине покрай ушите.

Най-доброто е, още в началото, човек да бъде съвсем прям и да отстоява принципите си.

Жените често подхождат с плахост и дори покорство към мъжете и семействата им.Гледат да се харесат на новите роднини, да се съобразяват с всички изисквания към тях, да отстъпват повече, а не им е по сърце и трупат в себе си негативите.
Мъж, който да влезе с наведена глава в новото семейство не съм виждала никога, но е пълно с жени, които години са премълчавали и кротко изпълнявали.А после очакват подкрепа от половинките си и нормално отношение от страна на родителите му.

Няма нищо срамно, още в началото да откажеш по-чести срещи с мама, тати, бати, дори да не е имало конфликти.Ако са ти неприятни хората, ако виждаш, че и те не питаят топли чувства към теб, защо въобще трябва да се напрягаш и да трупаш отрицателни емоции?

Тук имаше подобна история-години наред ходят събота и неделя при мама и тати-имаше някакви проблеми при посещенията там, не се държаха и особено добре с детето им, но тя гледа да угоди на мъжа си.След години опитва поне да разреди визитите и...шок за половинката-ама ти добре ли си, това е традиция да сме заедно с тях през почивните дни, защо се държиш така, не се прави на интересна, как сега си измисли нещо, а толкова години си мълчеше и т.н.

Няма нищо неудобно, още в първите месеци, да покажеш, че за теб е задължително, да няма чужда намеса във вашите отношения, била тя и добронамерена.Какво лошо има, директно да кажеш, че ежедневните разговори с мама, която разпитва що така, ама как така и т.н., не са ти приятни и вашите решения, не са нейна работа, например.

Признавам си, чета ви с голям интерес, но все нямам какво да кажа. При нас отношенията със свекърва ми са на обратната плоскост - тя изпитва някакъв страх от мен, толкова очевиден, че даже съм я питала с какво толкова съм я уплашила. Коментари, оценки от нейна страна - никога, все едно говорим за война.

Тя се свива в мое присъствие, премерва си думите, което е ужасно неприятно, защото се чувствам като някакъв тиранин. А не съм, никога не съм се карала с нея, просто съм директна и назовавам нещата с истинските им имена. Не знам, направо панически ужас изпитва, какво ли пък толкова мога да й направя, освен да й кажа какво мисля. Няма да я набия я!

Иначе ми е незаменим помощник за малката и е винаги на разположение. Не сме приятелки, но не сме и врагове. Питала съм я многократно, съвсем непринудено, защо се притеснява толкова от мен, но смислен отговор нямам. Усмихва се смутено, казва, че няма такова нещо и продължава по старому.

Знам ли, тя по принцип е притеснителен човек, но спрямо мен е повече от притеснена. Направо се чувствам ужасно, като някакъв цербер, затова се стремя да ограничавам контактите ни до минимум и съм ги предоставила изцяло на сина й.

Никой не е съветвал момичетата да си мълчат за сериозни неща.  Напротив. Но е важно да отсееш кои неща са сериозни.



Винаги има личности - подстрекатели. Към скандал.  Такава им е културата. 

Всичко това е вярно.Но...ако срещу теб са хора, уважаващи те като личност, уважаващи мнението ти, макар и не съвпадащо с тяхното, уважаващи твоите интереси, желанието ти.При тесногръди, злобни, завистливи/има и такива вярвайте ми/, властни, манипулативни и комплексирани/винаги съм мислила, че с простия човек мога да се разбера някак си, но с комплексара-няма как/, задачата е много трудна.
История със събото-неделните визити имаше и при нас.Честно, беше ми дотегнало..всяка седмица.Ако се закъснееше, се започваше едно звънене  "...хайде, че сме гладни...".Най накрая се изпокарах с мъжа ми.Вместо да излезем на разходка, се завирахме у тях, слушайки тоз какво правил, оня къде ходил, оплюване на един, присмиване над друг.Накрая се обърна и ми каза ..."аз ви храня" .Ако само знаеше, що скандал беше за тия визити и как съм "примряла " за храната и...Замълчах си...просто нямаше смисъл...

Чета от известно време-тесногръди, злобни, прости, комплексирани, досадни, крадливи, мърляви....свекърви. Сякаш всички родени с горното описание задължително са само и единствено свекърви. Стари, не толкова стари, болни, здрави, работещи, пенсионерки... все еднакви.
Сега, днес.
А утре, когато дойде старостта, истинската, преди смъртта....
Понякога тя прави неописуеми неща с хората. Може да са свекърви, може да са майки, гаранция няма. Просто бъдете по-толерантни сега, за да понесете това, което може да ви донесе утре. Когато дори няма да имате очи да кажете в какво са се превърнали близки роднини. Тогава понятия като уважение на мнението и желанията на снахата, махленско клюкарстване, сърцераздирателни визити...всичко ще е толкова странно, дребнаво и смешно на фона на реалностите, че ще извиква недоумение защо е отразявано изобщо.
Мнооого, много дребнаво, това е думата за тази тема.

За съжаление или не, но и свекървите и майките са хора и като такива и те могат да бъдат свестни и не до там свестни хора. А, в коя им роля ни ги поднася животът може би само той си знае.

unadaptable, има една поговорка "Уважавай старостта, защото тя е твоето бъдеще".Много си е вярна и повярвай, следвам я.
Уважавам мненията на Трещи, Динчо и компания.Уважавам и твоето.Чета ви с внимание, опитвайки се да премина и на "другия бряг". Не пиша често, като и  не коментирам.Имало е случаи, когато съм заставала зад вашите мнения.Изпадала съм в ситуации описвани тук.Критичните  мнения са ме карали да мисля и премислям.Признавам, благодарения на това съм избягвала допускането на грешки.Полезно е да чуеш "другата страна".На моменти обаче, някои от постингите са открито заяждане/не го приемайте като такова от моя страна, харесвам ви/.
Това е тема на "издразнените" снахи. Предизвикани, обиждани/за бити-нямам спомен/, на моменти  дребнави, заядливи, тесногръди, мърляви, свидливи, комплексирани/нищо, че ССФ не е такава/.Нищо човешко не ни е чуждо, та и ние така...По-добре да се жалваме и "бълваме" тук, където никой не ни познава,  отколкото другаде, където последствията не е ясно какви ще са.За да стигнем до тук, нещата не са от вчера...Критикувайте ни, но ни оставете и да се пооплакваме...Силно се надявам... и вие да четете с внимание...

Така е съгласна съм  с twix.

Хубаво е, че има снахи, които харесват свекървите си, но момичета разберете, че има и такива свекърви, които не са за харесване. И компромиси да правите, и премълчавате, и да подминавате, един човек като не бива няма какво повече да направите. Аз първите години ги приемах лично нещата, но след това видях и осъзнах, че тя няма уважението на дъщеря си, на сина си, на зет си, на свекърва си и т.н, спря да ми пука. Не ми е направила нищо лошо, приела ме отлично, според нейния стандарт, но не мога да я причисля към стойностните хора по ред причини, които дълго и трудно бих описала тук, за да сглобя целия й ментално- противоречив образ. И най-доброто решение, което сме взели е дистанция. 

Не е нужно да я харесваш, въпросът е за мирно съвместно съществуване.