Каквото и да е, явно действа. Затова да не си трае, ами да споделя бързо ноу-хауто, че някои тук са на зор. 
- Публикувана: 24 юли 2012, 19:09 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2012, 21:59 ч.
С какво ни дразнят свекървите?- тема 18
Може. Явно не всеки е свикнал да му казват нещата директно, в очите. Особено, ако през целия си живот е бил заобиколен с двулични интриганти и този вид общуване му е било натрапено като модел.
Жалко, защото обикновено повечето хора се радват, когато могат да комуникират свободно, без задръжки и без да оглеждат всяка дума от всички страни, за да търсят скрит смисъл. Или да обмислят внимателно всяка своя дума. Имам такива познати и ми е много изморително да разговарям с тях.
Жалко, защото обикновено повечето хора се радват, когато могат да комуникират свободно, без задръжки и без да оглеждат всяка дума от всички страни, за да търсят скрит смисъл. Или да обмислят внимателно всяка своя дума. Имам такива познати и ми е много изморително да разговарям с тях.
Може. Явно не всеки е свикнал да му казват нещата директно, в очите. Особено, ако през целия си живот е бил заобиколен с двулични интриганти и този вид общуване му е било натрапено като модел.
Всъщност дали има някой, който да е свикнал да му казват директно в очите " Манджата ти е пълен боклук!", например, или "Облякла си детето като циганче!"? И ако тези неща се изрекат по-деликатно, дали изричащият ги се води лицемер?
И я да питам: ако свекървата говори на детето пред майка му таквиз неща, като: "Оооох, бабе, бабеееее, не ти ли говорят вкъщи, бабеее, една дума не казваш още!" или " Не те ли хранят, бабе, че си толкУ слабичкУ?" или " Ми що така са те навлякли, бабе, в таз жега?", тази женица към директните ли трябва да я причислим или някъде другаде?
Всъщност дали има някой, който да е свикнал да му казват директно в очите " Манджата ти е пълен боклук!", например, или "Облякла си детето като циганче!"? И ако тези неща се изрекат по-деликатно, дали изричащият ги се води лицемер?
Аз това го наричам грубост, а не откровеност. Колкото и лицемерно да го завъртят, все си е грубост.
Под откровеност в общуването имах предвид реплики от рода на: "Благодаря, майко/лельо/Пенке, но няма нужда да ми пренареждаш кухнята. Предпочитам сама да си нареждам нещата, за да знам кое къде съм оставила." Та дори и: "Много те моля, престани да ми ровиш в нещата, не ми е приятно!". Макар че би трябвало, преди да се стигне до този момент, да е засилено синчето ѝ да си строи майчицата и да я вкара в пътя.
А реплики от рода на: "Ох, бабеее..." по-добре си ги пускай директно край ушите. Предназначени са да те уязвят и даже и да успеят, няма нужда да даваш повод на авторката им да се радва, че е успяла. Отмини и се направи, че не си чула, ако нямаш смелостта или умението да ги парираш.
Аз съм ги чувала само от майка ми и много добре знам, че не са казани с лошо, а по-скоро като закачка към детето и бъзик, отправен към мен. Отвръщам и аз с шега и проблеми няма. Виж, ако ги бях чула от свекърва си, сигурно много щях да се вържа, не знам. Но със сигурност щеше да е заради моята предубеденост и подозрителност, а не, защото тя умишлено би искала да ме засегне.
Всъщност дали има някой, който да е свикнал да му казват директно в очите " Манджата ти е пълен боклук!", например, или "Облякла си детето като циганче!"? И ако тези неща се изрекат по-деликатно, дали изричащият ги се води лицемер?
Аз това го наричам грубост, а не откровеност. Колкото и лицемерно да го завъртят, все си е грубост.
Права си. Стига да можем да разграничим грубостта и директността. Но често дори и директността се възприема като грубост. Имам обаче едни комшийки, снаха и свекърва, които директно и редовно си грубиянстват една с друга, но с това си живеят съвсем щастливо вече години наред.
А реплики от рода на: "Ох, бабеее..." по-добре си ги пускай директно край ушите.
Ох, благодаря за съвета
, но за радост не ставаше въпрос за моята свекърва, а за тази на приятелка! Аз моята си я харесвам, тя е малко като тази на orchid, ама по-скоро се прави и се снижава заради сина си, а и аз нарочно се правя на по-хард, отколкото съм, за да е ясно, че нямам глава за подскачане върху нея . Но онова чудо с горните реплики, за което няма достатъчно добра жена за синчето и, тези ги избълва за един ден в мое присъствие и направо изгризах салфетката от бяс, а момичето как го изживя, не знам. Ами защо просто не се обърна към майката и след като имаш смелостта да ги изречеш тези бИсИри, изречи ги към нея, егати! Детенце тогава беше бебе на месеци, но сега е почти на 3 и ако му се задават все още такива въпроси, колко ли се чуди, горкото, как да им отговори?!
Повечето баби смятат, че внуците им не са добре гледани... Мен ме нямаше двадесеттина дни, и малката беше при баба си. Всеки ден се чуваме-никакви проблеми. Моето свеки смята, че щом тя е слаба, не се храни добре. А малкия звяр яде като за световно, аз съм се чудила къде го събира, и...баси метаболизма има, а и е адски подвижно дете. Ама не се обяснявам, подминавам все едно не съм чула.И един ден, говорим по тел-а и тя казва-решила съм да направя малката такава, че да не я познаеш. Бре, стана ми интересно!Ден преди да се прибера личната лекарка ги извикала на преглед-мерила, теглила...20 кг. Свеки горда-намира малката за напълняла, а ние у дома смяяях-преди месец бяхме при личната, малката скочи на кантара-22кг беше...
Та Андариел, ако не е груба в намеците си-не ми пречи. Така както между приятелките си имам девойки със своите странности в характера-така съм я възприела и нея-и с нещата които дразнят, и с нещата, които уважавам.Ако стане обаче груба, коментирайки нещата, които сега подминаваме с усмивка-тогава не знам, сигурно ще го приема навътре, и ей ти го проблемът.
Аз съм много тънкообидна, а тя-много пряма и директна, трябваха И няколко години време , за да се научи да говори с мен. В началото много ме огорчаваше, без изобщо да си дава сметка за това.
Та Андариел, ако не е груба в намеците си-не ми пречи. Така както между приятелките си имам девойки със своите странности в характера-така съм я възприела и нея-и с нещата които дразнят, и с нещата, които уважавам.Ако стане обаче груба, коментирайки нещата, които сега подминаваме с усмивка-тогава не знам, сигурно ще го приема навътре, и ей ти го проблемът.
Аз съм много тънкообидна, а тя-много пряма и директна, трябваха И няколко години време , за да се научи да говори с мен. В началото много ме огорчаваше, без изобщо да си дава сметка за това.
Тя, нашата работа със сватосването си е насила работа. Омъжваш се за един определен човек, с когото си допадаш, а в комплект към него вървят и роднините му - абсолютно непознати хора, че и на всичко отгоре се очаква не само да се понасяте, но и дори едва ли не да се заобичате. Според мен вероятността за положително развитие на нещата е нищожна, жив късмет. Затова конкликти винаги ще има в някаква степен. Единственият начин за добри отношения ми се вижда, колкото може по-малко хората да си омешват роднинските капи и всеки да си гледа половинката и къщата.
Признавам си, чета ви с голям интерес, но все нямам какво да кажа. При нас отношенията със свекърва ми са на обратната плоскост - тя изпитва някакъв страх от мен, толкова очевиден, че даже съм я питала с какво толкова съм я уплашила. Коментари, оценки от нейна страна - никога, все едно говорим за война.
Тя се свива в мое присъствие, премерва си думите, което е ужасно неприятно, защото се чувствам като някакъв тиранин. А не съм, никога не съм се карала с нея, просто съм директна и назовавам нещата с истинските им имена. Не знам, направо панически ужас изпитва, какво ли пък толкова мога да й направя, освен да й кажа какво мисля. Няма да я набия я!
Иначе ми е незаменим помощник за малката и е винаги на разположение. Не сме приятелки, но не сме и врагове. Питала съм я многократно, съвсем непринудено, защо се притеснява толкова от мен, но смислен отговор нямам. Усмихва се смутено, казва, че няма такова нещо и продължава по старому.
Знам ли, тя по принцип е притеснителен човек, но спрямо мен е повече от притеснена. Направо се чувствам ужасно, като някакъв цербер, затова се стремя да ограничавам контактите ни до минимум и съм ги предоставила изцяло на сина й.
Тя се свива в мое присъствие, премерва си думите, което е ужасно неприятно, защото се чувствам като някакъв тиранин. А не съм, никога не съм се карала с нея, просто съм директна и назовавам нещата с истинските им имена. Не знам, направо панически ужас изпитва, какво ли пък толкова мога да й направя, освен да й кажа какво мисля. Няма да я набия я!
Иначе ми е незаменим помощник за малката и е винаги на разположение. Не сме приятелки, но не сме и врагове. Питала съм я многократно, съвсем непринудено, защо се притеснява толкова от мен, но смислен отговор нямам. Усмихва се смутено, казва, че няма такова нещо и продължава по старому.
Знам ли, тя по принцип е притеснителен човек, но спрямо мен е повече от притеснена. Направо се чувствам ужасно, като някакъв цербер, затова се стремя да ограничавам контактите ни до минимум и съм ги предоставила изцяло на сина й.
Свекърва ти е с пълни инструкции,та затова се държи така
Златно правило за всички младоженци:
"Любовта към свекървата се измерва в километри"
"Любовта към свекървата се измерва в километри"
Не го бях чувала това!