Ами именно - форум, значи все пак и аз имам право на мнение, нали? Или по тая логика нямам? Щом го е казала Трещи, аз нямам право да контрирам..... И не съм се обидила за информация, ако почна тук на всеки да се обиждам, къде ще му излезе края. Точно за тия думи не съм се обидила, наистина не е нищо обидно. Леле, с какви глупости се занимавам само......
- Публикувана: 24 юли 2012, 19:09 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2012, 21:59 ч.
С какво ни дразнят свекървите?- тема 18
Леле, с какви глупости се занимавам само......
При всеки се получава рано или късно. 
що, бе, ние сме си тук като на пейката пред блока! 
Цъ. На пейката снахите и свекървите са поотделно. И цари едно разбирателство.
Или свекърва за обсъждане? 
Ми, ей ме на, аз! Обичам да стоя на пейката. 
Това е, защото имаш и син. Отсега трябва да си знаеш къде ти е мястото.
Ако беше по-умна да раждаш само дъщери, сега щеше да си ветрееш задника по кафенетата.
Ми, ей ме на, аз! Обичам да стоя на пейката.
И аз!
Имам си мъж, който през това време на спокойствие си гледа спорт, имам си свекърва, която съжалявам, защото е болна, имам си и снаха, ама не ми пука дали е в кухнята да готви или не. С този проблем да се справи синът ми. Ако иска да яде, ще си вземе той мерки.
Признавам си, чета ви с голям интерес, но все нямам какво да кажа. При нас отношенията със свекърва ми са на обратната плоскост - тя изпитва някакъв страх от мен, толкова очевиден, че даже съм я питала с какво толкова съм я уплашила. Коментари, оценки от нейна страна - никога, все едно говорим за война.
Тя се свива в мое присъствие, премерва си думите, което е ужасно неприятно, защото се чувствам като някакъв тиранин. А не съм, никога не съм се карала с нея, просто съм директна и назовавам нещата с истинските им имена. Не знам, направо панически ужас изпитва, какво ли пък толкова мога да й направя, освен да й кажа какво мисля. Няма да я набия я!
Иначе ми е незаменим помощник за малката и е винаги на разположение. Не сме приятелки, но не сме и врагове. Питала съм я многократно, съвсем непринудено, защо се притеснява толкова от мен, но смислен отговор нямам. Усмихва се смутено, казва, че няма такова нещо и продължава по старому.
Знам ли, тя по принцип е притеснителен човек, но спрямо мен е повече от притеснена. Направо се чувствам ужасно, като някакъв цербер, затова се стремя да ограничавам контактите ни до минимум и съм ги предоставила изцяло на сина й.
Тя се свива в мое присъствие, премерва си думите, което е ужасно неприятно, защото се чувствам като някакъв тиранин. А не съм, никога не съм се карала с нея, просто съм директна и назовавам нещата с истинските им имена. Не знам, направо панически ужас изпитва, какво ли пък толкова мога да й направя, освен да й кажа какво мисля. Няма да я набия я!
Иначе ми е незаменим помощник за малката и е винаги на разположение. Не сме приятелки, но не сме и врагове. Питала съм я многократно, съвсем непринудено, защо се притеснява толкова от мен, но смислен отговор нямам. Усмихва се смутено, казва, че няма такова нещо и продължава по старому.
Знам ли, тя по принцип е притеснителен човек, но спрямо мен е повече от притеснена. Направо се чувствам ужасно, като някакъв цербер, затова се стремя да ограничавам контактите ни до минимум и съм ги предоставила изцяло на сина й.
Може би е от притеснение да не сгреши нещо, с което да се влошат отношенията ви. Ти казвала ли си някога по- топли думи, прегръщала ли си я по някаква причина или си "ледената кралица"?
