Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 676
До вчера имах съмнения, че съм бременна за втори път. Нещо повече, бях 90 % сигурна, нямаше начин да не се е получило (непланирано). Когато за пръв път ми мина тази мисъл преди 2 седмици си казах - "Дума и да не става, не мога да имам друго дете!". Обзе ме чувство на паника, страх, яд че не сме се пазили добре. Не можех да допусна, че може отново да прежвиеем същото.
Обаче с дните четях все повече, снимките на бебета все повече ме умиляваха .... и някак си взех да размислям. Направо си навих на пръста, че съм бременна, че даже и симптоми имах.
Само след седмица вече исках това дете, мислех за него, молех се всичко да е наред, радвах се, че дъщеря ми ще си има другарче и кроях планове - къде ще спи, каква стая ще им направим и пр. Вече дори си бях направила списък с нужните изследвания, за да не завърши всичко като миналия път - с тежка прееклампсия.

Направих си и тест от нетърпение, макар да знаех, че е рано и няма да покаже - отрицателен. Мъчно ми стана, но си казах "Все още не е сигурно". Вчера ми дойде цикъла. Съкрушена съм. До сега не си бях давала сметка, че искам наистина второ дете. Знаех, че някога си там във времето ще искам, даже може би ще осиновим, но сега, когато имаше реален шанс да се е случило .... осъзнах, че две години след ада, който преживяхме, аз явно все пак съм готова за друга бременност, въпреки риска. Сега разбрах, че трябва да си направя генетични и имунологични изследвания, както и да отида на нефролог и кардиолог, преди да реша да забременявам. Всъщност е трябвало след като а ме изписали след раждането, ама никой не ми каза.

Моля споделете, ако има майки, които все пак имат второ дете и всичко е протекло нормално, детето е добре и не е недоносено?
Какви мерки предприехте? Как се чувствахте? Как се навихте отново?
Мъжът ми беше много притеснен и по принцип иска второ дете, но страхът го съсипва. Имаше опасност и за мен с предишната ми бременност...

# 1
  • Мнения: 30 992
Пингуи , мила , ти имаше ли здравословен проблем , защо се тревожиш толкова ?
Щом искаш , направи си всички изследвания и ако си под наблюдение , мисля , че всичко ще е наред ! Hug Hug Hug

Аз лично се страхувах  Sad , но освен преждеременното раждане имах и лични проблеми , разделихме се с таткото и не се реших ...
Ти имаш силна подкрепа и мисля , че няма от какво да се притесняваш ! Hug Hug Hug
Пожелавам ти да се похвалиш в най-скоро време !  bouquet

# 2
  • Мнения: 676
happy mama Hug Съжалявам, че така се е получило при теб.
Аз нямам здравословен проблем, но ми казаха, че прееклампсията е вероятно да се прояви и с втората бременност. В нета чета противоречиви мнения - някои казват, че риска намалява, други че се увеличава. Аз по принцип съм с ниско кръвно. Основен фактор също за страхът ми е, че докато бях в болницата една мама, с която се оказа, е са ни правили паралелно секцио почина. Причина - еклампсия мисля. Това много ме плаши, защото с предишната бременност трудно се възстанових и определено бях в риск. И докато тогава не беше от такова значение за мен това, сега е, защото вече имам едно дете, което не мога да си позволя да оставя.
Смятам разбира се да взема всички необходими мерки - да отслабна колкото мога (то това и по принцип трябва да стане), да огранича всякаква боклучава храна, макар че сега заради детето така или иначе е ограничена, да си направя всички необходими изследвания, да се следя много стриктно. И все пак... все пак страхът не ме напуска. Страх ме е, много.
Няма нищо по-ужасно от това да се страхуваш за живота и здравето на детето си... не искам пак да минем през нещо подобно. Но си дадох сметка, че много искам да имам още едно дете....

# 3
  • Мнения: 30 992
Не знам подробности конкретно за прееклампсията . И на мен ми стана страшно като прочетох за другата мама ... Cry
Помисли си , консултирай се с лекар , нека рисковете са сведени до минимум !
И сладката Софи да си има братче или сестриче ! Hug Hug Hug

# 4
  • Мнения: 676
Благодаря ти за подкрепата Hug
Винаги си толкова отзивчива   bouquet

# 5
  • Мнения: 30 992
Ами слабост ми е Софи , ти знаеш ! Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 493
Моето дете още е малко, за да мисля за второ, но и при мен страхът го има. В моя случай за мен нещата минаха доста леко, нямах проблеми, но като си представя пак възможността да се роди по-рано и всички проблеми...Този път дори за миг не съм си помислила, че ще родя по-рано, работих до последния път, пътувах включително и в чужбина, а следващия път малко или много винаги ще има страх.
Донякъде при теб е добре, че знаеш причината, докато при мен не е много ясна. Според мен ако направиш всичко, което си описала, консултирай се с няколко лекаря, ако трябва рисковете ще се сведени до минимум!
Пожелавам ти, когато го решиш, една лека и безпроблемна бременост Hug

# 7
  • Мнения: 4 589
Пингуи няма от какво да те е страх. Аз съм поне пример за това. Знаеш как завърши всичко предния път. После като забременях и в началото си мислих колко ме  е страх да не би да се повтори всичко. Броях дните, седмиците и само чаках да мина фаталната 25 г.с.
Толкова вярвах, че всичко ще е наред и че ще ги износя поне до 38 г.с. Не знам защо, но много вярвах и на моята док, д-р Колева, Токуда, без която днес нямаше да имам Йо и Марти.
Майка почина точно като бях 25-26 г.с., но не си позволих и ден да плача, да се предавам. Защото моята фикс идея беше да родя живи и здрави бебета.
Мина и страшния 9 септември. Казах си, е щом и 9.09 мина (предния път родих тогава), значи всичко е наред.
На 10 с/у 11 септември мехура се спука, докато спях, бях само 29 и 4 дни. Но знаех, отивайки към болницата, знаех, че всичко ще е наред.
Е, ако ме питаш, ще се радвам отново да усетя как в мен расте живот, как подритват мама две малки крачета. Не ме е страх, защото знам че ако е писано, ще стане.

# 8
  • Мнения: 38
преди 5 години дъщеричката ни се роди недоносена и с доста проблеми...слава богу сега е добре и е една страхотна госпожица...дълго време не можехме да помислим за второ,тя ни нави...искала сестричка,било и скучно,всички деца имали братя и сестри  Simple Smile Simple Smile Simple Smile лека полека и ние започнахме да се замисляме и накрая се решихме  Wink страха и сега го имаше,супер е че минахме рисковия период и в крайна сметка ще е доносено,дай боже живо и здраво 
сега се чудим,защо чакахме толкова много.....СТРАХОТНО Е  Hug

страха не трябва да те води! УСПЕХ  bouquet

# 9
  • София
  • Мнения: 34 387
Аз да си призная не бях готова.
Дъщеря ми нямаше проблеми след раждането. Беше на системи за 24 часа, имаше хемангиом. Друго слава богу - не.
И пак не бях много готова за второ дете. Правихме опити когато тя навърши 3г, но не се получи. И решихме да почакаме.
Синът ми беше изненада Simple Smile - разликата между децата ми е 7,4г.

В момента обаче не бих и помислила за нова бременност. Ако синът ми беше първо дете разликата между децата най-вероятно щеше да е много повече от 7г.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 72
Ние с мъжа ми искаме още едно мъниче, но ужаса през който преминах все още върви с мен. Иска време. Hug

# 11
  • Мнения: 3 466
През първата година след раждането не си й помислях за второ дете. Бях убедена, че няма да го донося и него.

Постепенно обаче се престраших, а и реших, че няма за кога да се чудя, защото наближавам 40-те.

Голямата ми дъщеря е зачената ин витро, малката стана спонтанно докато планирахме ин витро-то.

Имах същите проблеми като предната бременност, но разликата беше, че още в началото почна да ме следи д-р Сигридов. Обеща ми, че ще родя в девети месец и си изпълни обещанието. Пак бях със серклаж, антибиотици, прегледи всяка седмица, фраксипарин и т.н. Обаче бях много по-спокойна, живеех почти нормално, грижех се за голямата си дъщеря и - като цяло - изкарах една приятна бременност.

На доктора му звъннах още от реанимация да му кажа колко е красива новородената ми дъщеря, а той се смее и ме пита "Какво е усещането да родиш в девети месец?"

Та госпожицата е вече на почти месец. Роди се малко по-малка - 2700 грама, 11 дни преди термин, но не мисля, че това е особен проблем.

Ако си решила, че искаш още едно дете, рано или късно ще си имаш - така смятам. Но е важно да откриеш верните лекари, за да вземете всички мерки да не се повторят нещата.

# 12
  • Мнения: 493
Jp, кога се свърза с д-р Сигридов още преди забременяването или след това, че и аз към него се ориентирам май за следващия път? И има ли проблем, ако си външен пациент за клиниката? Ти къде ражда? Извинявам се за оф топика Hug

# 13
  • Мнения: 3 466
Бях говорила с него преди забременяването и щяхме да правим биопсия, за да проверим дали има латентна маточна инфекция.

Но тъй като забременяването ни изненада, не го направихме (той не беше особено доволен). Така че отидох при него веднага щом разбрах за бременността.

Имаше външни пациентки при него.

Аз сега раждах в Тина Киркова. Доколкото знам, Надежда си строят болница и трябва около Нова година да заработи - там ще може и да се ражда. За мен това е добра новина, защото сега малко се къса връзката при самото раждане - а когато то се случи спешно или по-рано, това е много важно.

# 14
  • София, в момента в любимото ми село Железница
  • Мнения: 592
Аз родих дъщеря си с прееклампсия в 34г.с. - тогава бях на 22години и от 7години с високо кръвно и пулс, които лекувах. Бремеността ми следи един некадърен лекар в МД, който в крайна сметка го видях точно 3пъти за цялата бременост/контактувах с акушерката/, но мислих че така е редно.  Embarassed
Винаги  съм искала поне 3деца и след като малката навърши 3годинки подновихме опитите, но вече с много страх от моя страна. Бях изчела всичко за рисковете високо кръвно/бременност и бях взела всички "предпазни" мерки. Следях кръвното всеки ден по два пъти и си намерих добър генеколог на който вярвах напълно. Срещнах няколко трудности през втората бременност, но в крайна сметка родих в 39г.с. и то със секцио, т.е. и до 40г.с. можех да си откарам.

 Пингуи когато си готова невиждам проблем да си имате и второ детенце!

Общи условия

Активация на акаунт