Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 19

   С педагозите е много трудно!
   Имат си някакво непоклатимо самочувствие,че разбират повече от родителите,а ако се прибави и някакъв опит зад гърба им,не може и дума да им кажеш.....
   Нищо че отдавна не са в час с най-новите тенденции във възпитанието и подходите......да не говорим за подходите към по-различните деца.....

    Имаме една не млада жена във входа,която веднъж-два пъти  се караше на сина ми "Ти си лош!Много си лош!" ,когато той пищеше на прибиране от разходка.....Никой не я пита,ама да си каже думата......И какво се оказа,тази жена е директорка на детска градина!!! 
    Кажи й на тази директорка,че така е недопустимо да се говори и на невротипично дете!
    Със сигурност ще репликира "не ме учете,аз съм педагог с 30-40 годишен стаж!"
     

  Констанца,интересно е това за Сула Улф   Ще потърся повече нейни материали!Благодаря! 
  Това за АВА терапия при използване на i-Pad......На първо виждане ми поражда скептицизъм.....Първо,не бих спестявала на детето си усилията да развива фината си моторика....Второ,определено предпочитам да има контакт с реални предмети,хора и въобще с реалността.

Селма,
На първо виждане и мен не ме заинтересува особено много, тъй като сме далеч от времето, когато сме могли да се възползваме от всичко описано. По времето, когато сме могли, аз поне бях потънала в отчаяние след прочитането на по-общи материали и не ми се влизаше в интернет. Синът ми пък се зае с класиката в педагогиката и психологията и си изработи някакъв негов подход. Сега, когато вече и двамата сме в състояние да четем повече, защото и физически и емоционално ни е по-леко, осъзнаваме какво интуитивно правилна сме направили и слава Богу, май не сме направили големи грешки.

Все пак, реших да почета, докато моите хора не са станали още от сън.  И намерих доста полезни неща. Копирах ти само две твърдения на авторката, която ми се вижда много симпатична (на снимката) и човек, когото бих могла да последвам за разговор (има възможност с регистрация и участие в няколко теми).:

"Также следует помнить, что iPad, как и PECS, является селективной системой коммуникации, и в исследовательской литературе в области Анализа Вербального Поведения (The Analysis of Verbal Behavior) рекомендуется отдавать предпочтение топографическому типу (системе жестов или вокальной речи), а не селективному типу коммуникации. Отсюда, важно и необходимо использовать систему коммуникации на iPad в сочетании с другими альтернативными системами, и параллельно работать с ребенком над пониманием речи, навыками социального взаимодействия и игры, самостоятельности, моторики, и другими навыками во всех областях развития.
И все же использование iPad как коммуникатора, может стать неотъемлeмой частью общения для ребенка с аутизмом, и послужить отправной точкой для развития навыков спонтанной речи."

Read more: http://autism-aba.blogspot.com/2012/08/autism-ipad-apps-for-comu … tml#ixzz24inSHSLn

"...само по себе нахождение ребенка в инклюзивной среде не гарантирует его личного развития и приобретения новых навыков, и для того, чтобы процесс обучения был правильным и эффективным, требуется оценка прогресса на постоянной основе." Нашето дете беше в логопедична ДГ и за 1,5 години не постигна почти нищо. Особено през последната 1/2 година, когато знаеха вече диагнозата и ни благодариха, че не сме я скрили.

И в този сайт пише за ролята на родителите. За това, че без тяхното активно участие нищо съществено не може да се постигне. Има и съвет - да се използва "живия" живот за пробуждане на речта. Напр. завеждане на детската площадка, показванe и показване на място/изговаряне на наименованията на нещата/описание на това, което става и след това повторение у дома. Моят син често прави това и сега (пак без да го е научил отнякъде) - снима с GSM- а и после го слага на компютъра. Детето гледа преживяното и си преповтаря разни неща.  

  Като ви чета си давам сметка какъв късмет съм имала с учителката на Васко.То не е точно късмет, защото я познавах отдавна и си я бях избрала. Жената първоначално беше шокирана,но много бързо с моя помощ прие ситуацията и дори сама търси статии, помагала ,дори "лекарства". Верно е, че си има своите изисквания и стереотипи, но на мен това ми харесва, защото изисква от детето почти същото като от другите деца.
   За първи път ми е по-спокойно преди 15 септември.Вече ще е 4 клас, сигурна съм ,че ще се справим, но за догодина не ми се мисли.
   Как изкарахте лятото.Нашето най-голямо постижение е, че го качих на самолет.Много се притеснявах, че като го види и няма да иска да се качи или ,че ще се изплаши вътре, но всичко мина спокойно.Само като излитахме викаше "дръж ме, дръж ме". Но аз по-принцип гледам да му създавам екстремни изживявания.Качвала съм го на огромно виенско колело, екстремни влакчета,огромни пързалки в акваленд и дори на най-дългият лифт край Сопот.
   Сега го пускам все повече сам на вън, разбира се въоръжен с телефон.Снощи стоя до 9 часа долу с децата . Казва, че си е играл с тях, но на мен не ми се вярва, по скоро ги наблюдава, но и това ме радва.
    Всяка сутрин го пращам да купува закуски от близката баничарница. Оправя се без проблем.Преди месец го пращам за хляб, след половин час се враща и нищо не носи.Питам го къде е хляба, а той ми отговаря, ми никъде нямаше по утвърден стандарт .

констанца, Хриси обича всички животни, вкл. и кучетата. На снимките сме двете.Момчето има опит с деца като нашите и се чувствах приета от него и понито.
Доника, в Делфинариума бе много интересно, докато не видяхме едно дете с играчка- делфинче. Постоянно го искаше и забрави да гледа делфините.Аз гледах да обяснявам и посочвам какво става, за да не притесняваме другото дете.
http://nkir.snimka.bg/children/08-2012.696199.28149768
Добре, че седнахме нарочно на първия ред, че да не се крие от публиката пред нея.

Кога?Че някой явно го е махнал...

Did@na_87

На 26.08. от Румяна Константинова

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%84%D0%B5%D0%B9 … Rx0Ph5kVKOdVScLCw

Извинявай,аз разглеждах Teacher.bg-мрежя за учители новатори.

Така е с всички деца- и тези в норма. Имало и такива дечица, които във всяко настроение ходели с желание на градината, но защо ли чувам това от родители и много много не го вярвам. Всеки има добри и лоши дни, приливи и отливи. И Констанца е права- децата са много по емоционални от нас но и много по ведри и "леки" - бързо се вскисват но и бързо им минава.

обикновенно помага напомнянето че в градината има и хубави неща ( трябва да сте наблюдателни обаче какво точно харесва на детето там ) и да акцентирате на него - музика, танци, шарен конструктор, похвалата на госпожата че се облича пръв или е най-добър по математика - на децата не им трябва много.

The Game,
   Първо, поздравления за успехите на Васко в самостоятелния допир със света.   И по-рано съм коментирала, че той върви за "Аспи" и има много добри шансове да е сред тези, които могат да станат независими млади хора, може би малко ексцентрични или особняци, но независими.   Между другото,  той обижда ли се, ако усети, че някой му се присмива? А всъщност, по-правилният нъпрос е, усеща ли/дава ли израз на това, че е разбрал нечия насмешка?  
   А за отношението на учителката има значение, че детето ти, доколкото знам, е кротко и  това, че ти си учител. Все е останала някаква колегиалност и между учителите, и между лекарите.
   Какво имаш предвид, че помагала дори лекарства?

re_ge и останалите майки,
   Много е важно да намерим начин да внушим деликатно на "госпожите", че децата от спекъра се нуждаят от израз на внимание. Ако не друго - от поглеждане към тях, докато преподават. Ако е възможно, учениците от спектъра трябва да са на първите чинове. Усетят ли, че госпожата не се интересува от тях, те се дезинтересират двойно и напълно изключват. Или ще зяпат през прозореца, или ще си пишат/рисуват нещо свое или, което е най-лошото ще се провикват и ще стават от чина си. Това може да сложи начало на "омагьосан кръг" - госпожата да твърди, че детето не е за масово училище, детето да не иска да ходи на училище, а родителят в отчаянието си да предприеме една от двете еднакво губещи тактики  (да се старае да омилостиви госпожата или да тръгне да се оплаква).

Селма,
   Сега се сещам за една учителка в кооперацията, където живеехме (стара, престижна сграда, където собствениците бяха израстнали заедно от деца, в случая тя и съпругът ми). Та на един 31.12. звъни и аз си мисля, че ще ни пожелае приятно изкарване на празничната нощ, а тя виква: "Да знаеш, че твоят син (другият ми син, по-малкият) е най-лошото дете в квартала. Стягай го, защото нища няма да излезе от него" На въпроса ми, защо, отговорът беше, че като изтичвал навън, блъскал входната врата.
   Та тази жена беше учителка в помощно училище (тогава за мен това бе същото, каквото е за повечето хора с даца в норма, които не са се замисляли - представях си, че всички са умствено изостанали). След много години, когато синът ми стана млад човек, добре образован и добре изглеждащ и тя го похвали, не се сдържах и й припомних думите й.
   Тя обаче, явно е имала доста опит с деца като нашите, защото докато живеехме там с внука ми, (преместихме се, когато беше на 2,5 години) не пропускаше да ме попита, още ли не е проговорил.  По-късно си казвах, добре, че се преместихме. Иначе щеше да ми е ужасно. 

някои може ли да ми каже от радост ли хапе възглавниците или от нерви ,а ако няма до него нищо и сме навън си слага ръцете пред лицето и си криви очите все едно иска да ги захапе това на какво се дължи от нерви или.. ако някои знае решение да ми каже

   Констанца, абсолютно си права, че това ,че съм учителка помага.Има колегиално отношение, а и аз естествено винаги мога да се поставя от другата страна.
   Под лекарства нямах предвид точно лекарства, затова ги сложих в кавички.Това са различни добавки.Тя чете различни статии и ми ги препоръчва.Няма лошо, като повечето хора и тя си мисли,че не може да няма някакво вълшебно хапче, което да го подпомогне.Тя е убедена, а и аз , че на него му трябва нещо много малко, за да се отключат нещата.
    Сега ме подсети за обиждането.Онази вечер, когато се прибра беше тъжен и ми сподели, че децата са му " обиждали градинката". Струва ми се , че  не е оценил точно ситуацията, защото случката е следната: Пред блока имаме много хубави градинки и всяка вечер ги поливат с кофи и маркучи.Той слиза и с едно пръскало за цветя и също се включва.Проблема е че твърди, че градинката е негова и явно децата са го апострофирали.Явно усеща отношение, но някак си още не може напълно да го дефинира и бърка отделните състояния.Иначе, когато види, че аз съм тъжна винаги реагира и започва да ме успокоява и прегръща.Много добре разбира, когато е сбъркал и се извинява.
    Djozi, подобни прояви са много характерни за повечето деца от спектъра.Синът ми , например си хваща главата с две ръце и започва да вика силно, когато е превъзбуден или силно съсредоточен.Също и когато е на място с много хора си извива главата в страни, за да не ги вижда.Прочети темата за СИД.Там има много добри идеи за справяне с подобни ситуации.Ти го наблюдавай и ще видиш, че винаги има нещо конкретно, което предизвиква тези реакции.Опитвай се винаги да отреагираш, да му отвлечеш вниманието.Не е лесно, но с времето се получава.

The Game , браво и на теб и на Васко За хляба така ме развесели. Големия, който е за ваканцията при нашите ми звъни - Мамо, ти знаеш ли, че и в София имало магазин Джъмбо ?!?(защото аз умишлено не съм го взимала с мен там ) Видял реклама човека. Всичко, което се рекламира трябва да се купи
Гого изяви желание да се вози на въртележка-ракета на морето. Бях притеснена да не му стане лошо, а накрая не можах да го сваля дори Моите деца са си екстеремисти като цяло и много обичат силните усещания
Аз почнах всеки ден да обяснявам, че от понеделник ще е в градината на бате. При големите батковци и че няма да ходи повече при бебетата. Че трябва да започне да се държи и той като голям батко и да казва, кога има пиш, за да не се напишква. Чудя се, дали да не помоля съседката, която е леля в градината дали да не ни пусне тази седмица, докато няма деца, да разгледа, да му покажа кое къде е. Аз и в понеделник ще се опитам да им обясня. Да му покажат кое е неговото легло, неговото столче и место за хранене. В яслата 2 години твърдо си стоеше на местото. Последния месец лелите се опитаха да му разчупят 'мирогледа". Успяха да го накарат да седне с другите деца на една маса (хранеше се иначе сам), да иде да спи в общата спалня, че спеше сам в една малка стая. Трябва да запиша и "успокоителните" дискове с любимите филми за Самолетчето Джей Джей, Мики Маус.

Доника,
     направи го, ако още не си. Предполагам, всички майки тук знаят, че децата от спектъра имат страшно силна необходимост да знаят предварително къде отиват и какво да очакват. "Разчупването на мирогледа" от чужди хора - лелички, госпожи и пр. понякога води до реакции като тантруми или агресия, а точно това не ни е нужно, когато искаме да приемат децата ни в масовата среда.
     При всяко дете от спектъра преодоляването на стереотипиите върви с различна скорост, но мисля, че в повечето случаи има по-голям или по-малък успех. При нашето дете по-ясно наблюдаваме това от 7 годишната му възраст. Струва ми се, че това дойде с оформянето на собствени приоритети - на коя комп игра да играе, какво да гледа по ТВ, какво да облече и т.н. И мисля, че с чувствато, че не му се налагаме, а решенията са си негови. Което не е съвсем така, но по-скоро е побутване в желаната посока чрез обяснения уж между другото но в последно време и с добродушен присмех.
    Пожалавам ти успешно вписване в новата група на "батковците"!  

Нещо като резюме - какво е и какво има/няма в България

http://slance20.ovo.bg/Spisanie_Posoka-broi_20.pdf

Невъзможното излекуване