(Био)зеленчукова градина - тема 19

Вале, добре дошла в темата. В кой край на България ти е градинката? Надявам се някой да ти даде добър съвет за сорта на зрелия фасул.

Здравейте, позабравих и да пиша .... , но редовно попрочитам ...
Валя, Добре дошла  Аз харесвам един боб, който иска 4-5м. високи колове; едър - по 3-4 бобчета в шушулка , но пък едно бобче като уври ти пълни една супена лъжица. Много ражда, но не в сушави, като тази, години. Даден ми е и тази година ..... пак ще ми дават 
Пролетта още си сложих пипер в тенекии и кофи по метода на Куркума (сякаш знаех, че ще има голяма суша). Много съм доволна от резултатите особено от едни ранни чушки сръбски сорт. Дожаля ми да ги скубя, а и все още тая надежда да си ги прибера да зимуват ... поне тези ранните. Имам си една чушка дърво (моята не е дърво - стои си в голямата саксия, но майка й е 3м дърво). Всяка година се прибира, зазимява - листата не оцеляват (поне при мен), но чушчиците си стоят; и след това напролет с нови сили избиват от пъпките. Болести до сега не съм си запазила по този начин - сега ще видим как ще е! И едни домати мисля да си прибера ... брането на доматките да отложа , да има за дечко. Пазя си и доматките Златно съкровище (няколко бр.), защото като сме редили и засаждали, аз... баба... аз... и тя пак мести с по-едрите стръкове и ми замества моите - слабичките - едното коренче си е отишло, а другото се е озовало в дъното на градината. Много ценен и траен сорт е, срязах последното ланско през март за радост на дечко (аз спокойна -няма нищо вредно в него ).
Салатките вече са ми за бране ... отдааавна ги сложих и се притеснявах, че закъснях; имам и репички колкото грахено зърно , но няма и да наедреят повече (едни малки ръчички вече ги търсят).
С такова удоволствие чета блога на Авосет (междудругото си ми колежка ), но сега си крада от работното време... в къщи правим .... ремонт доста сериозен и разбрах , че спя до майстор 
За последно и спирам да ви напомня: ей това растение (Chaenomeles) има мнооого полезни и ароматни жълти плодчета богати на вит. С. Прави се студен сироп от тях и сушени резенчета в чая зимно време ммммм    много ми е дълъг поста иначе щях да се отплесна и да пиша коооолко е полезно и как Китайците от древността го използват. Който не си е обрал ... стевията - време й е  (моята даже цъфти )

Теди, хеномелесът ми оцеля в тая сушава година. И 3-те коренчета. Също съм си запазила семчици за всеки случай. Ще чакам с нетърпение догодина да порасне още повече, а пък ако ми направи и плодче ... ще бъде супер.

Стевията, нали не трябва дълго да се загрява, защото се губи сладостта й. Обаче тук на варненския пазар се появиха много дребни какаови кексчета с размер на 50-стотинкова монета, с овесени ядки и стевия. Чудни. Виж ти, как хората откриха да ползват стевия даже за печива. Изглежда поради малкия им размер ги пекат кратко време.

В Старозагорско. Мислим да прилагаме капково напояване. Някой има ли опит? 

Това да не е Смилянски боб?

А-а-а, боб без редовно поддържана влажност не става. Капковото е идеално решение. Няколко човека тук имаме капково, моето е най-елементарно. На теб ти трябва по-изпипан вариант. Нека някой друг да се изкаже.

То и нашето сигурно първата година ще е елементарно, а по-нататък ще се доусъвършенства. Все трябва да се започне отнякъде  Засега си правим схема на редовете - с какво ще ги запълваме и на какво разстояние. Надяваме се, че като е капково напояването, няма да има толкова плевели, в сравнение с напояване с маркуч.

ТЕДИ,това растение не е ли още дето му викат японска дюля?Наясно ли сте как се размножава,че аз няколко пъти се опитвам да си прихвана от клонче/така ми казаха/,ама не става.

Амика, Това което аз знам за стевията е , че тя е изместила подсладителите Американската Армия, именно защото не се променя при високи температури; в Япония - защото няма вреда, а полза. Тук в дълбоката "джунгла", където и хората трудно могат да се видят по централните улици вече такива кексчета няма, но се радвам , че намира все повече привърженици
ДА , Японска дюля= хеномелес=планински лимон=ябълче ..... има много видове и вътревидови хибриди. Тези които са разпространени в БГ , повечето са с малко плодове и то слабоароматни, но въпреки всичко мнооооого полезни при артрит, отоци, температура, подобряват храносмилателната система; имам данни , че е полезно при ракови заболявания и СПИН; , че извлича уран от морската вода (това са литературни данни от научни изследвания). Силни думи са, но е безспорен факт , че тези растения са използвани от хилядолетия в китайската медицина и са доста, доста често срещана основна съставка в техни билкови смеси (тази литературна справка ми трябва/ше, направих я, и затова си позволявам да пиша така смело); А да, цветовете пък се използвали за кашлица
Валерика, размножава се основно чрез семена и издънки; от резници вкореняемостта (поне при мен е ниска, но пробвай сложи си сега 10-15 едногодишни клончета със бутилки в земята - едно да ти се хване - супер  имаш си растение); Ако си сложите семенца сега в почвата и отбележите (за да незабравите, че там има нещо) напролет ще поникнат повече от 90% от тях Ако искате, в Троянският институт има и цената (за миналата година) беше около 1.20лв стръкчето, от тези с ароматните плодове, имат бодлички(трънливи са), но си заслужава.
Валя, не съм сигурна дали е Смилянски ; представата ми за него е не толкова висок боб, с малко и малки шушулки с по 1-2 бобчета вътре; обвивката на бобчето е твърда като уври и трябва да се бели;
А този, който аз мнооого харесвам, ми е даден от Плана планина (а на тях от Трънско?!) и е мнооооого висок; много силно си върви от покълването (като на джак бобеното
стъбло ) отрупан с цвят - бял и рядко червен (направо и за декоративен вид става); шушулките са по- големи; вътре с по 3-4 бобчета бели (рядко има цветни и са ни казали да ги отделяме, че са по- твърди); обвивката на самото бобче е мека като уври,  не е твърда; сладичък като се яде. Незнам дали е смилянски и този моят вариант 

Хубаво е, че се обади, Вили. За кръстопътищата - слушай сърцето си. Най-важните, смислени и правилни избори правим със сърце, а не с калкулатор. И успяват истиснки само тези, които следват мечтите си.
И аз като тебе имам малко притеснения за марулките, с тая разлика, че не отглеждам за продан. А би могло, но не за това ми е думата. Притеснението ми не е толкова, че ще ги намачка снегът, а че твърде рано ще ми стрелкуват напролет

Смилянският фасул всъщност е поне две разновидности. Едрият е практически неядивен като зелен, докато дребият кафяв с повечко късмет става за ядене и млад. Като зрели и двата са страхотни. Мой фаворит в бобовете за яхния си остава пъстрия боб от района на Якоруда, а за салата - едрият маслен от Могилица. Трънският боб е разновидност на отглежданият по цялата западна граница (също и в Сърбия) торлашки боб. Винаги е по-секси, ако сварим чорба от разноцветни фасулчета. 

Бобовите култури се кръстосват с лекота и мутират лесно - не случайно Мендел е избрал за опитите си грах.Затова и трудно се поддържа добра генетична линия от бобови видове. Всъщност в това е част тайната на родопските фасули - отглеждани в изолирани, сравнително тесни ареали, без генетично замърсяване, при отлични климатични и почвени условия.

Миналата година разсадих марулките през пролетта... Тъкмо станаха за ядене и ни удари градушка - смаза ги, нищо не остана от тях... Оправиха се след време, раздавах на кой ли не... Специално за прерасналите в момента марулки не може да се направи много... Но предполагам не е късно тепърва да се насеят под тунелче и напролет да се разсаждат...

Аз винаги разсаждам двуразово,  stelt77- наесен и рано напролет. Ама кой да знае, че ще дойде такава топла есен. Миналата година посрещнаха пролетта едва на четвърти-пети лист, не повече, а сега...Малко още им трябва да станат за ядене. Да взема да им организирам тунелче с малко кокоша тор за допинг, а? Да посрещна Рождество с пресни марули.

Валя , предстои ти един много приятен момент - първото планиране на нова градинка. Площта от един декар е сериозна, но по мое скромно мнение толкова е необходимо за снабдяване на нуждите на едно семейство със земесдлеска продукция. Необходимо да обмислиш добре първо трайните и многогодишни насаждения - овошки, малини, ягоди, люцерна. Какво, дали, колко и къде.
Вили може да тио помогне ягодите, Амика - с овошките. А бих ти препоръчал да засаждаш арпаджик и чесън предзимно, да засаждаш ранни сортове картофи, да се опиташ да организираш два доматени посева и да завъдиш кокошки.

Вашият регион е изключително благоприятен за земеделие и при наличието на поливна вода на практика нямаш ограничения в избора на култури. Единственият ограничаващ фактор за броя и площите могат да се явят затрудненията от липсата на време, сили или механизация.

Преди месец-два си взех от Юндола 4-5 вида шарен боб, запазила съм зърна за посев, ще ги снимам  по-натам и покажа, ако има якорудски, да го различим.
Много комерсиално ми изглеждаше онзи пазар, имаше и един много едър шарен боб, по-едър от смилянския,  та се зачудих да не  е някое китайско чудо? .

А и в Якоруда бяхме, но не продаваха боб  на пътя като в родопските селца.
За сметка на това - страхотно телешко.

Кажи за меда, Куркума, аз съм по меда. Непрекъснато купувам от различни краища, като че ли един липов ме спечели, и той някъде из Родопите беше. 

Ех, не се стърпях да ви покажа тази снимка, много ме трогна като ми я изпратиха от вкъщи :
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/uni2/P1110268.jpg

Забелязвам, че хората ги е страх от мен, малей, кога започнах да вдъхвам такъм респект  .
Баба милата трепери всичко да е както аз кажа, разбра какво е чътни от томатилота и черти съседите с физалис, ама му вика лапни-топчета  .
Аз преди да замина бях платила да изорат градината, като дадох бая детайлни инструкции как да ми заобиколят петте корена малини, вече всичко е изорано и човекът специално идвал да пита дали съм останала доволна.
Баща ми, който за 15 години дали беше ходил 5 пъти на село, вече ходи почти всеки месец по няколко пъти. Разказа ми как нещо го дърпа натам, как като е в градина и диша с пълни гърди. Викам му аз, на мен ли го казваш, дето камък ли ще е, пръчка ли ще е, кал ли ще е, щом са селски, ще твърдя, че са най-хубавите.

Баба купила разсад за марули, ама всичките изгнили от влагата. На съседа били като от списание, 4-5 вида, в прави редици. Сега може малко наивно да прозвучи, ама според мен аз го вдъхнових, дори ако ще и от лека завист, пролетта само се разхождаше из моите марули  .

Ето и още няколко снимки:
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/uni2/P1110254.jpg
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/uni2/P1110272.jpg
Кейлът кара втора година вече, само да имаше кой да го яде.
Ако питате баба, "де да имахме сега кокошки" . Тя и томатилотата за кокошките гласеше, вика ми, де да знаехме за тях с дядо ти преди 30 години, що животни щяхме да изхраним.
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/uni2/P1110275.jpg
Лилавото броколи покрай топлото време почна да връзва още сега, вместо напролет, ако не виждате вързало, еей там изпод едното листо се вижда половин цветче. То даже баба и тати не бяха забелязали, че има вързало. Усещаме се ние с това броколи ;р.
http://i212.photobucket.com/albums/cc93/_avocet/uni2/P1110279.jpg
Избата е ПЪЛНА. Останалите снимки са още по-тъмни и размазани от тази, но навсякъде има касетки, рафтовете са пълни от единия край до другия.

И това от моите "зели-дали" (има ли го този израз по вашия край?) домати, които всички ги осмиваха, а съседът ме съветваше да ги хвърля и да си купя по-свестни. От пипера, дето имаше 2 листа, и двете лимоновожълти. Ех, как ги обичах всичките, ама съдейки по изобилната реколта, и те мен са ме обичали.

Знам за какво говори баща ти.


Е, за меда съм пристрастен. Планински (ок. 900 м.н.в), полифлорен - - от две пръскания, като лично аз препоръчвам по-късното. Абсолютно чист, малко акация, магарешки трън, но повече ливаден. Липовият, акациевият медове са сравнително ранни, светли, макар и ароматни.  Ако искаш да опиташ, прати някакви координати на лични, ще намеря начин да го доставя до вратата  .

Казвам "района" на Якоруда, и имам предвид селата, пръснати там. По разни причини пътувам много, и често се озовавам в непопулярни дестинации, и там питам: имате ли за продан...каквото там произвеждат. Талка съм открил за себе си необикновени продукти. Юндола е от векове място за пазар (май и думата юндол значи точно това). И като на всеки пазар има от всичко - и хубави продукти, и ментета, и местни, и вносни, а още и шум, прахоляк и шарения.

Вярно е, че е приятен момента. Още отсега започнахме с плановете. Само това с кокошките е неприложимо, защото не живеем там. Ходим само в събота или неделя. Затова съпругът ми се е заел с внедряване на капково напояване, което да може в събота, например, да се настрои да се включи в сряда. Тази и миналата година си изкарахме доста картофи от това място, но то е на свекъра и свекървата и те ползваха поне 2/3 от него за царевица за няколкото кокошки, които гледат (в друга къща в същото село). Не ни даваха да направим нищо самостоятелно. Не знам за картофите как успяхме да се преборим - да засадим холандски. Но са доста възрастни и вече се отказаха окончателно и ни предоставиха мястото. Така че имаме някакъв опит. И вече имаме огромен списък със семена, които ще поръчаме от електронен магазин - всякакви сортове от всичко, което ни душа иска  Затова започнах да събирам мнения - на първо място за зрял боб. Ще посеем и от този, който всяка година сее свекъра, но искаме да пробваме и други сортове.