ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 6

Не знам защо,но мисля че не е гъбички.Другото ново е,че имам адски подут корем пак от 7-8 дни,а аз по принцип никога нямам корем,особено пък сутрин,а сега съм.... ,наистина ви казвам огромен е.

Сигурно ти е първата овулация и скоро ще последва и цикъла. Май всички тези "луди" странични ефекти се оказват нормални. Изчакай 2 дена да видиш дали ще намалее.

Относно лекарствата, аз пък съм много доволна от Лукрина. Страничните ефекти ги понесох, те са ясно. Цикълът си ми спря. И най-важното е, че резултатът е добър!

На мен също ми спря цикъла от втората инжекция.Вълните и нервните изблици се търпят 

Има ли някой,приключил с инжекциите и на етап бебеправене?

Аз, вече трети месец опити даже.

Аз.
На мен цикълът ми се възстанови на 22 юли. При първия опит изпуснахме овулацията и сега ми дойде за втори път.Изобщо нямам никакви болки все едно не съм в цикъл/в сравнение с болките преди операцията на ендометриозата/,но пък ми е доста обилен.

И аз. Само че ми се наложи да почакам година след последната инжекция по ред причини, но вече сме на етап бебеправене.

Здравейте!
Миналата седмица ми правиха операция за отстраняване на 7см киста и се установи, че имам ендометриоза.
На 3тия ден след операцията получих кървене, която се оказа, че е нормално при такъв вид операции. Говорих с още едно момиче, което след операцията също е получила кървене, но е спряло за 3-4 дни. На мен днес ми е 5ти ден и макар че самото кървене да е съвсем леко, все още няма изглед да приключва.
Ще се радвам да споделите и вашия опит.

И на мен непосредствено след операцията ми дойде цикъл,макар че не му беше време.Обясниха ми,че е нормално.Беше оскъден,около седмица.

На бебеправещите стискам палци.Нямам търпение и аз да дойда в отбора ви,но още чакам първия цикъл.Здраво ме пронизват яйчниците ежедневно,но все още няма нищо... /ден 50/

Здравейте момичета - надявам се моята история да вдъхне надежда на всички, които се борят, за да сбъднат мечтата си за детенце и които са с диагноза Ендометриоза.

Моята история започва през 2009, когато започнаха опитите ни за бебе, след 8 месечни неуспешни опити, посетих гинеколог (неспециалист по репродуктивна медицина), който ми изписа Клостилбегит, без да е правена цветна снимка. Поради факта, че не бях информирана относно този медикамент, а и се доверих на въпросния специалист - чинно си пих хапчетата 3 месеца подред, при поредния преглед ми бе открита киста на единия яйчник, като ми бе казано да не се притеснявам, тъй като   кистата не е страшна. Тогава реших, че е крайно време да потърся истински специалист и така се насочих към д-р Любомир Бойчев от клиниката в Тутракан - оказа се, че кистата е ендометриозна, което в никакъв случай не беше безобидно. Тъй като тайно се надявах, да не се стига до операция се уговорихме с д-р Бойчев да проследим, как се развива дори направихме една инсеминация, която беше неуспешна. Така юни 2010 последва лапароскопия с цел отстраняване на кистата. Резултатът беше ендометриоза 4 -степен, множество сраствания и прекъсната тръба. Последва 6 месечно хормонално лечение с цел спиране на цикъла.

През януари направихме втора инсеминация - отново неуспешна. Тъй като ми се струваше, че е крайно време да мина към следващата стъпка бях пренасочена към клиника Надежда, където борбата започна отново. През Май 2011 направих първи опит инвитро на естествен цикъл - въпреки огромното ми очакване, резултатът беше отрицателен. През Юни пак бях в клиниката, но този път до трансфер не се достигна, защото нямаше оплождане. В края на месеца минах и през биопсия матката. Докато чаках заветното обаждане с резултатите, започнах нова работа, която беше доста натоварена. В началото на Юли д-р Стаменов ми се обади като каза че резултатът е сравнително добър, но когато започнем стимулираното инвитро ще ми сложат и допълнително лекарство... Разбрахме се през Септември да се срещнем и да стартираме процедурата. За себе си реших, че през Юли и Август, за първи път от много време няма да правя тестове за овулация, сексът няма да е точно по график (както беше през последните години). Работата ме беше погълнала изцяло и за първи път от много време не мислех за изследвания, хормони, как да комбинирам работа с пътувания до София - въобще този тотален стрес, който изживява всеки тръгнал по този път и който в един момент се превръща в начин на живот за много двойки.

През Юли трябваше да пътувам в чужбина и точно тогава усетих, че започва да ми идва цикъла. Ядосах се на късмета си, защото подраняваше с цяла седмица. Върнах се от командировката, но цикъл така и не последва. 3 дена след закъснението си направих тест и едва ли има начин да опиша с думи усещането, когато видях двете черти. Веднага си направих и кръвен тест - и резултатът беше ЧХГ над 1000. Днес съм безкрайно щастлива майка на едно безценно съкровище, което се роди през март. Честно казано не знам защо точно тогава са се получили нещата - дали съм се била успокоила, че вече имам дата за стимулирано инвитро, дали работата ми успя за малко да ме изтръгне от този тежък кръговрат, в който живеех или има друга причина, но чудото се случи и то в момент, когато най-малко съм го очаквала.

Извинявам се за дългия пост, надявам се да съм успяла да ви вдъхна повече вяра, че въпреки страшната диагноза се случва и естествено забременяване. Успех на всички!

Привет
Благодаря за хубавите новини и за надеждата, която ми давате с тях!

Момичета, припомнете ми имаше ли значение на кой ден от цикъл се започва с първата инжекция Диферелин.

Интересно- имам един куп с приятелки с ендометриоза и вече с по 2 деца, а имам и много познати на които нищо им няма,  а са без деца.

Хубаво е да е на 1-ви ден от цикъла.

При мен първата инжекция беше една седмица след операцията.Понеже имах тежка форма на ендометриоза, д-р Попов препоръча да се сложи максималко скоро. След 2-рата инжекция цикълът ми спря. Последната инжекция беше на 05.06 и още цикълът ми не се е възстановил -минаха 80 дни. Правим и опити за бебе. При вас колко дни след последната инжекция се възстанови цикълът ви?