Цените при социализма

Предполагам най-употребяваната дума  темата е банани, следвана от портокали, после мандарини? Нали?

пропусна шоколад

Покупателна способност:
През 1988 година при средна заплата 230 лева, която получават 90% от населението, при разходи за отопление, електричество, вода и стационарен телефон около 40 лева на месец, разходи за храна (ако човек се храни у дома) около 70 лева на месец и ако човек не ходи по заведения и не си купува дрехи, то за 8 месеца е в състояние да спести пари за цветен телевизор. През 2012 година при средна заплата 600 лева, човек е в състояние да спести за цветен телевизор само за 2 месеца, ако няма разходи за храна, за наем, за електричество, вода и отопление - нещо съвсем реално за повечето хетеросексуални жени до 25 години, в условията на пазарна икономика и полиандрия у широките маси.

Следователно покупателната способност в условията на
демокрация се е повишила, ако не за цялото българско население, то поне за една част от него.

Хм, не мисля че ладата е струвала осем хиляди лева. Чакаше се обаче с години ред за да си я купиш.   Имаше възможност и без ред, от един валутен магазин забравих в кой граничен град беше, но само за хора със законни доходи от чужбина - морски персонал, сестри и доктори в Либия и подобни. Обаче коли законно се продаваха на частно и една нова лада вървеше към 10-12 хиляди към края на периода.

Прехода към демокрация - българите смениха ладите с рено!

О, много интересна словесна еквилибристика, но нека го кажем по друг начин. Сега, при средна работна заплата 600 лева ако я даде цялата човек може да си купи 2 най-обикновени цветни телевизори до 20 инча екран. През 1988 година, при средна работна заплата 230 лв. същия човек трябваше да работи поне 3 месеца без да дава и лев за нещо друго за да си купи обикновен цветен телевизор марка "Велико Търново" или "София" със същата големина на екрана.

Е? 

Бананите винаги са били най-евтиният плод. Защото са внос от най-бедните държави с марионетни правителства - така наречените бананови републики.

Много интересно като си купи телевизора човекът как ще си плати сметките и какво ще яде? Не че ми е ясно с тези пари и без телевизор как ще стане този номер. И тогава цветният телевизор не е бил първа необходимост, най-малкото защото не е имало какво да се гледа на него. Буквално.

   tutankamo, питам се колко годишен си бил при промяната.Оставам с впечатлението,че личните ти наблюдения за онзи строй са малко.
   България не е само София.Аз съм живяла в малко градче,на 50км. от София.Баща ми получаваше 135лв-матричар 8-ми разряд.Майка ми работеше за 85лв.Не успяхме да си купим нито къща,нито кола.
   Помня,когато отивах 2ч преди да отворят магазина,да чакам на опашка за домати.
   Помня,че зареждаха в магазина салам Кучешка радост само при посещение на правителствена делегация в града.
   Помня,че си купихме телевизор за един партиен конгрес.На следващия си купихме хладилник.
   Помня,че през лятото събирах лайка и с изкараните пари си купувах шорти,тениска и гуменки за училище.
   Помня,че веднъж ядох домати по сред зима,защото баща ми донесе от една командировка в София.
   Нямам спомен да съм яла банани преди да стана студентка.
   Помня колко строга беше милицията,как наказваха за най-малкото провинение.Но,знам как направиха хората безбожници.И сега обвиняваме демокрацията за престъпността.
   Помня,че цяла зима търсих първа работа.Назначиха ме веднага щом ме приеха в партията.А преди това ми бяха казали,че няма свободни места.Това ми беше първото разочарование.
   Помня ергенския данък,за това,че не можах да забременея три години.
   Помня ведомостта,в която се разписах след смъртта на баща ми,за да взема сумата от една негова рационализация- на 11 ред.А знаех,че е негова,без чуждо участие.
   Мислите ли,че съжалявам за онзи строй и искам да се върне!?
   
   

Според теб при социализма не е имало голяма престъпност, а за масовата престъпност при демокрацията е виновен социализма?

Бозата беше от 6, 9 и 12 ст, някои са я платили предварително:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Национализация

А убийството на предприемаческия дух всички ние дружно ще го плащаме години наред.

Между другото, ако сега хората живеят толкова скромно (меко казано), както тогава, предполагам, че парите ще са им достатъчни.
Тогава хората се обзавеждаха с години, тая година диван, другата - гардероб, телевизор - когато ти дойде реда, всяка вещ се купуваше веднъж в живота.
Тоблерон и шоколадово яйце - само с долари в Кореком.
За целта обаче беше необходимо да си тираджия,  "гларус" или поне барман. С малки изключения.

Ало, болните мозъци от Позитано 20 и авери, аре поне малко уважение към личната памет на хората.

Автора, гониш норматив за брой пуснати теми и мнения ли?  

При социализма: Цена на чаша боза (200ml), произведена със захар - 6 ст.
При демокрацията: Цена на чаша боза (200ml),
произведена с канцерогенни подсладители - 20 ст.