- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Много е важно да вярваме че са концентрирана енергия и светлина и че просто са в друг свят паралелен на нашия
Не съм казала че непременно трябва да се вярва всеки си го тълкува по различен начин къде са починалите.
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
СТранна тема ,все я подминавах досега...имам си причина и един дълбоко скрит в мен срам.
Баба ми почина през 2009 г.Тогава бях бременна в 5 месец и не ми позволиха да отида на гробищата да я изпратя.Бях вкъщи,не че съм страдала по-малко ,но се радвам ,че ми спестиха гледката на падащата пръст върху ковчега
След това ,знаете...животът е за живите.Бременност ,раждане ,грижи за бебето и така времето си мина и замина,а аз не успях да отида на гроба й.От известно време все по-често мисля за нея и бях решила при поредното ми посещение на село да отида на гроба й.Да,но майак ми категорично ми забрани
Не били хубаво сега ,когато съм отново бременна,да ходя на гробища Това нещо за пръв път го чувам и много се изненадах.Ако реша ,ще отида ,разбира се.Но мисълта ми е ,знаете ли нещо повече за това поверие 
Баба ми почина през 2009 г.Тогава бях бременна в 5 месец и не ми позволиха да отида на гробищата да я изпратя.Бях вкъщи,не че съм страдала по-малко ,но се радвам ,че ми спестиха гледката на падащата пръст върху ковчега
След това ,знаете...животът е за живите.Бременност ,раждане ,грижи за бебето и така времето си мина и замина,а аз не успях да отида на гроба й.От известно време все по-често мисля за нея и бях решила при поредното ми посещение на село да отида на гроба й.Да,но майак ми категорично ми забрани
Не били хубаво сега ,когато съм отново бременна,да ходя на гробища Това нещо за пръв път го чувам и много се изненадах.Ако реша ,ще отида ,разбира се.Но мисълта ми е ,знаете ли нещо повече за това поверие
Данче, това, което най-много ще ти помогне е да разбереш, че станалото е станало. Баба ти си е отишла. Ако не се простиш с нея в сърцето си, никакво ходене на гробища няма да ти помогне. Тя и без друго не е там...
Да не говорим колко по-лек и приятен ще е животът ти, ако се освободиш от суеверията...
Да не говорим колко по-лек и приятен ще е животът ти, ако се освободиш от суеверията...
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Това е още по абсурдно и нелепо от това да се определя кой колко пъти и кога ходи на гробища.
Премълчаването е хубаво нещо в някои ситуации.
Да де ,знам ,отдавна съм осъзнала ,че нея я няма и не ми тежи сякаш.
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й
Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало Шрайер, не бързай с критиките
Подкрепям напълно мнението на schreier 
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
От полза е защото съм го изпитала и знам какво е да се загуби човек макар и приятел с който сме си помагали в нужда!
Да де ,знам ,отдавна съм осъзнала ,че нея я няма и не ми тежи сякаш.
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало
НО ми е съвестно ,че никога не съм ходила на гроба й
Тя беше много стриктна й не знам дали това би й се харесало Данче , да , знам за това , че не е хубаво бременни да ходят на гробища .
Изчакай малко , и без това е минало време , не е проблем да родиш и тогава да отидеш !
За изписалите последните две страници - нито една от вас не е губила майка, баща, брат или сестра и просто теоритизирате. Теориите, обаче, нямат нищо общо с онова, което ти се случва, когато на онези 2 квадратни метра положиш някого, с когото до вчера си....
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Така че, дами, по-скоро помълчете, вместо да се ежите, преди да сте го преживели в първо лице, единствено число.
Защото аз не познавам човек, който не иска да отиде да поседи на гроба на майка си, примерно. Аз също го правя, винаги когато мога.
Данчето с трабантчето изобщо не слушай поверия а това което ти диктува сърцето.Човек може винаги да отиде особено в твоя случай щом искаш да отидеш просто отиди.За да се сбогуваш с баба си която обичаш. 
Разбира се! Защо се вярва на такива поверия?! Не съм спирала да ходя на гробищата, докато бях бременна- все пак беше минала едва 1 година от загубата на детето ми... Децата ми също са винаги с нас, когато сме ходили на гробовете на брат им, от 2 години посещаваме и дядо ми. Не ходим толкова често, колкото ми се иска обаче
И не виждам защо тук трябва да се убеждаваме кое я вярно, кое грешно и да си казваме кой как трябва да се чуства и кой кого е загубил.