Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 144

Добро утро и хубав ден на всички, макар да се очертава ужасно горещ.

Дилеми, благодаря ти за преговора.  Отнело ти е много време и си вложила много труд, но си е заслужавало. Наистина разговорите са много съществени и колкото и да роптаехме против този и няколкото последвали епизода, аз не бих се лишила дори и от тях.
Страхотна игра, и то не само на тримата, но и на всички останали. И за миг не преиграха или ми се сториха неубедителни в страха и мъката си.
Керим беше страхотен както винаги и при психоложката и после през целия ад през който премина, докато не знаеха дали Фати е жива. Тя също беше невероятна, докато беше в лапите на Мустафа. ДА не говорим за Рахми, който направо ме разплака на брега.
Въобще, колкото и клиширано да беше това отвличане, актьорите въпреки това го направиха специално и запомнящо се. Вече не им се сърдя на Е и М и въобще няма да мърморя.
Що се отнася до стрелбата, през цялото време си знаех, че тати е стрелял. Още когато забелязаха Керим на пътя бях убедена, че няма да го изоставят, нито пък Е и М ще стоварят още един товар на раменете на Фатмагюл.
Много напрегнат епизод беше, и аз май не успях да го гледам онлайн,  .







И малко Мустафа. За мен Фърат беше много убедителен през цялото време:

И малко Фатмагюл

 
 
 



И Керим:

 


 

 Добро утро на всички.

Дилеми, благодаря за преговора.   

В този епизод има един много силен момент за мен. Когато вадеха колата от водата и всички чакаха на брега, Керим стоеше настрани от всички и гледаше безнадеждно към водата.  На лицето му беше изписано безкрайно отчаяние. В този момент той преживяваше това, което преживя Фатмагюл, когато Керим се бореше за живота си след като получи емболия и си мислеше, че всичко не може да свърши така. Сега без да го казва Керим преживяваше същото - не може всичко да свърши така. (И беше много хубав естествено  )

Много се учудих като я съблякоха Фатмагюл  в този студ.Пара излизаше от устата ѝ,и колко време беше гола и боса.Докато Мустафа отиде и се върне...помислих ,че после ще са двама в болница с Керим.И ще си ходят на свиждане  Тя с пневмония,той ранен.

Здравейте, момичета!

Доста сте напреднали вече... Надявам се и аз да съм полезна за дискусия.

Епизод 64

И така – омразният на всички епизод с отвличането...
Момичета, трябва да споделя с вас, че преговорът е полезно нещо...
За да направя акцентите, се наложи да изгледам отново серията без прескачане... и си дадох сметка защо сценаристките не ни спестиха това изживяване. Не е само заради възможността Керим да бъде реабилитиран в очите на Фатмагюл. Това нямаше да стане само чрез геройство и спасяване от негова страна – веднъж вече се би с останалите заради нея, със съответните изводи и последствия. Но тук, в тази серия, се състоя разговорът, който трябваше, който искаше да проведе Фатмагюл с Мустафа веднага след трагедията. Трябваше всичко да бъде казано, за да се осъзнае и приеме такова, каквото е от Фатмагюл. Естествено, ако Мустафа не я беше отвлякъл, нямаше как да стане - помните прогонването му в 1-ви сезон. За да имат възможност да си кажат всичко и да не остане нищо неизречено и недовършено, за да може да се освободи от всички загуби на неосъщественото си бъдеще, за да продължи напред, Фатмагюл трябваше да изслуша и да бъде изслушана. О, да – накараха Керим и Фатмагюл незаслужено да изстрадат насилието върху себе си още веднъж, но това им даде възможност осъзнато да направят своя избор в сходната ситуация КАК продължат напред.
Но да не прекалявам със своите изводи, а да приложа доказателствения материал към делото.

Първи акцент – сеансът на Керим при психоложката

Н. – Кога за пръв път вия Фатмагюл?
К. – Беше загубила овца в дерето... опитваше се да я изкара.
Н. – И те отново бяха до теб?
К. – После я видях в къщата на Селим. Исках да я заговоря, но Вурал беше до мен и не успях...
Н. – И нощта на годежа...
К. – Всичко е по моя вина... онази вечер... да бъда там, да съм с тях, ме караше да се чувствам горд! Направих всичко, за да не изостана от тях... Пих наравно с тях, взех от хапчетата, които Ердоан ми даде... После не помня нищо... Всичко беше като в сън. След това Фатмагюл се появи като видение... АЗ им я показах. Може би щеше да ни подмине и да си отиде. АЗ я хванах... АЗ им я дадох.
Знам, че съвестта ми никога няма да замълчи. Вината ми е толкова голяма, че никога няма да мога да я премахна. Чувствах я дори когато Фатмагюл ми каза, че ме обича. Искам да ме обича. Аз я обичам до лудост. Но не мога да си простя.
Понякога не знам какво да правя. В главата ми непрекъснато звучи глас, който ме обвинява. Не знам как да го спра. Въпреки, че и двамата се борим за ново начало, когато се замисля за бъдещето, не знам какво ще правя. Аз много обичам Фатмагюл и съм сигурен в нейната любов. Но в бъдещето има толкова несигурност... И за двама ни раните са като току-що нанесени. Страх ме е, че няма да мога да го преодолея...
Н. – Ако искаш да преодолеете това, за да продължите живота си, ще трябва да говориш за него с Фатмагюл.
К. – Да говорим... Да говорим, но... ако се нараним, докато говорим? Страхувам се това да не върне Фатмагюл назад. Едва се придвижихме напред с мънички стъпчици... Вече сме далеч от началото. Но не искам да се връщаме отново към него. Нямам сили да преживея всичко отново и отново...
Н. – Но ако не споделите всичко това, то ще продължава да се трупа. Няма да мине от самосебе си, Керим. Един ден със сигурност ще ви създаде проблем. Мисля, че стигнахте до времето, в което трябва да се освободите от тази тежест. Само с такъв разговор ще успеете. Само така ще можете да започнете нормална връзка.
К. – Знаете ли какво искам най-много? Връзката ни с Фатмагюл да е като на всички останали – нормална.
Н. – Точно заради това ще трябва да разговаряте.
Керим, началото на вашата връзка е съвсем различно от останалите. Затова тя се развива различно. И двамата имате проблеми. Но трябва заедно да ги разрешите.
К. – Добре!

 




 

Тук психоложката залага у Керим решителност да проведе дълго отлагания разговор. А необходимостта от това връхлита Керим в Бодрум...
но в П.Б.Н. се превръща в неизбежност.

Но това е в бъдещето. Тук и сега, Керим преживява вината си и остава заключен в миналото, което не може да си прости.

***
Втори акцент – принудителната среща и разговор с Мустафа
Фатмагюл, обаче, прави поредната крачка напред. Върху нея е упражнено насилие – отново. И то от човека, когото познава от дете, когото е обичала, с когото е имала мечти за спокоен и нормален живот. Отвличането и дава възможност да проведе несъстоялия се разговор с Мустафа за „инцидента”. Но сега за нея нещата са съвсем различни. Сега тя вече не чувства вина, не е в позицията на молеща за прошка. Защото подкрепата на близките, психолога, Керим, са я накарали да осъзнае, че отговорността за случилото се в онази нощ не е нейна.
М. – Не ме гледай така! Аз не съм ти враг.
Ф. – Вече си един от тях.
М. започва да и припомня мечтите им за общо бъдеще... :
- Ако той не те беше отнел от мен!
Ф. – Керим не ме е отнел от теб! Ти пръв ми обърна гръб!
М. – Допуснах грешка. Но съжалих и се върнах. А ти ме погледна в очите, обърна ми гръб и си тръгна. Избра него! Един от тези, които те нараниха най-силно!... Ти ме нарани! Всички ме коряха, че не съм предприел нищо. Но ти стана негова жена!
Ф. – Не съм пожелала да ми се случи всичко това. Никой не пострада повече от мен.
М. – А знаеш ли аз какво преживях? А?
Ф. – Ти вършиш престъпление след престъпление! Сега добави и това! Ще те хванат и наказанието ти ще се увеличи! Пусни ме и се предай! ... Пусни ме да си отида, моля те!
М. – Ти ме обвини в полицията, Фатмагюл! Изцапах ръцете си с кръв заради теб, а ти ме предаде! Отмъщаваш си, че те оставих тогава. И сега ми се молиш да те пусна, за да отидеш при него! Плачеш за него пред мен! Толкова много ли го обичаш? Кажи „не”! Кажи, че обичаш мен!
Онази нощ, на годежа... те видях да разговаряш с един мъж. По-късно разбрах, че е бил Керим. После си спомних лицето му.
Ф. – Тогава наистина не го познавах.
М. – Полудях от ревност. Помниш ли как се ядосах?
Ф. – Не искам да си спомням нищо от онази нощ. Моля те, Мустафа, не ми причинявай това.
М. продължава, обаче. Той отново търси оправдание за себе си в миналото.
Ф. – Стига! След всичко, което преживях, няма да те убеждавам в нищо. Вярвай в каквото си искаш.
М. – От къде тръгнахме, а докъде стигнахме... Принудиха ни да направим всичко това.
Ф. – Ти в това ли се опитваш да се убедиш? Тази случка разкри истинските лица на всички!
М. – Аз не съм лош човек! Всичко стана заради теб! Заради теб бягам от живота си, заради теб няма да изживея нищо!
Ф. – За всичко си виновен сам. Ти уби човек и продължи да живееш, сякаш нищо не се е случило. И аз можех да стана убийца. Но чакам правосъдието да ги накаже. Търпя! Проклинам всеки ден, но чакам правосъдие!
М. – Ти се омъжи за един от тях!
Ф. – Керим не е един от тях.
М. – Ето. Чакаш правосъдие. Ти го оневини преди съда! А мен предаде! Взе решение вместо мен. Осъди ме! Екзекутира ме!
Аз исках да го накажа Вурал. Но и това не направих. Той ме мелеше да го убия, нахвърли се върху мен. Ударих го само веднъж. Смъртта му беше нещастен случай. Но Керим прострелях съзнателно. Исках да го убия. Чух как ти казва по телефона, че те обича. Затова поисках да го убия. После... в болницата, реших, че смъртта ще е спасение за него. От какво най-силно ще го заболи, Фатмагюл?
Прежалих всичко. Има ли значение вече добър ли съм, или лош? От тук нататък – само гроб ме чака. Но ако с мен е свършено, и с теб е свършено! „Заедно в добро и зло...” Ще те накарам да приемеш това. Ако се наложи, ще умреш.
Ф. – Добре, убий ме. Сигурна съм, че няма да ти мигне окото! Щом си можал да оставиш Керим да кърви до смърт. Убий ме, да се свърши с това мъчение!
М. – Ще накажа Керим с по-голяма болка от смъртта ти.
...
М. – Бях в морето, когато ми казаха. Най-напред почувствах безпомощност. Когато ми казаха, че Фатмагюл е опетнена...
Ф. – Не съм опетнена! ВИЕ сте опетнените!
М. – Права си.
Ф. – Чаках те да дойдеш. Гласът ми се върна чак когато те видях в болницата. Мислех, че ме обичаш.
М. – Не плачи. Обичай ме. Както преди. Нима аз ти нанесох повече злини от онзи мъж? По-лош ли съм от Керим? А сега си негова жена! Спиш в неговото легло! Как можа?!
Ф. – Не спя в ничие легло! Керим не ме е докосвал и няма да го направи, докато аз не пожелая!...
Мразя ви! Бог да ви накаже всички! С теб няма да направя и крачка.

 

Насилственото връщане в миналото кара Фатмагюл да осъзнае и произнесе на глас няколко важни неща: АЗ НЕ СЪМ ОПЕТНЕНА; тогава не познавах Керим НАИСТИНА; Керим НЕ Е ЕДИН ОТ ТЯХ; Ердоан, Селим, Вурал и вече Мустафа са опетнените, отговорни за нейното и своето нещастие; КЕРИМ Я ОБИЧА, НО ЩЕ Я ДОКОСНЕ САМО, АКО ТЯ САМАТА ПОЖЕЛАЕ.

Ето заради тези изводи сценарият ни отведе до ситуацията на отвличането. Нужна беше ретроспекция, нужна беше съпоставка на образите преди и сега. Повторно изживения ужас доведе до катарзиса на осъзнаването. Вече всеки стои пред Фатмагюл с истинското си лице. Не, тя няма да приеме и да се примири с насилието. Вече гледа истината в очите и тази истина ще и позволи да продължи напред заедно с Керим -  единственият, който наистина никога не я е наранил.
***
Трети акцент – спасението
Символика: във връзка с двата акцента, които вече поставих, повторното преживяване на вината (сеанса) и насилието (отвличането), смятам, че финалът на епизода - спасението на Фатмагюл - съдържа повече от физическото действие, развиващо се на екрана.
Относно Фатмагюл: Керим отново търси и вика Фатмагюл. Сега тя с готовност отговаря. Той е нейната опора. Нейният спасител. Той е човекът, готов на всичко, за да и помогне да преодолее и надживее раните, да възстанови живота си. Той я е открил в тъмнината – самотна, безпомощна, изгубена за света. Отново. Отново и подава ръката си. И този път тя я приема с облекчение и вяра. Наистина се е случило невъзможното, чудото за което се е молила – тя вярва, обича, обичана е безрезервно и безусловно. Ще може отново да бъде „нормална”.
Относно Керим: Открита случайно, загубена поради лична грешка и по стечение на обстоятелствата, Фатмагюл вече е смисълът на живота му. Съдбата е решила да ги поставя пред изпитания отново и отново. До този момент той е стоял настрани, гледал е безпомощно и безучастно в някои от случаите. Но вече няма да се остави друг да решава съдбата им. Няма да позволи да бъде разделен от Фатмагюл, няма да позволи да продължат да я нараняват. Този път ще действа. Сам. За да не я подложи на нови опасности и вмешателства от страна на чужди и случайни хора, които могат да доведат до нови злини. Няма да се спре пред нищо. Нищо няма да го откаже. Ще я открие и ще остане до нея за всички дни, които им предстоят. Да, виновен е, но ще поеме своята отговорност и ще доказва до края на живота си, че е заслужил и прошка.

Съзнателни, или не, изводите от насилието са направени. Бъдещите действия са предопределени. Скоро вратата към грешките и раните на миналото ще бъде захлопната.

К. – Фатмагюл!
Ф. – Тук съм, Керим!
К. – Добре, мина... до теб съм... мина...
Ф. – Освободи ме.
К. – Добре си, нали? Нарани ли те това псе?
Ф. - ...
К. – Да тръгваме.
***
Е, това е моят прочит на епизода. Ключов, ако го приемете с такъв анализ...
Онагледяването със снимки е слабо, но епизодът е достатъчно болезнен, за да му се любуваме в картинки, мисля.
Няма да се спирам на останалите герои – резюметата на Дилеми стигат.

Тъй като сеансът с Керим е накъсан в две серии, прилагам тук записа му в цялост:

Файл : 63-64.avi
Линк за сваляне  :  http://dox.bg/files/dw?a=6a3d41f19d

Дилеми, Марианче,
Както винаги сте върхът!
 

Относно Берен. Нали ви казах, че дъщерята ме зарибява за "Щастливи заедно"? Е, тази нощ стигнах до 19 еп. и трябва да ви кажа, че както Енгин блести в АБО, така Берен е с класи над другите в ЩЗ.
Филмът съдържа много излишни стоп-кадри, които да подчертават емоции, но нашето момиче дори тези скучни застопорявания превръща в истинско удоволствие. Играта и с очи и тук е неподражаема. И дума за сравнение не може да става като качество общо за сериала с КВФ, обаче... което ме прави още по-привързана към филма.

Марица  , страхотен анализ на еп.64

Сега вече въобще не ми се струва излишно това отвличане.  Мнението ми се припокрива с твоето и пак се сетих за едни думички на Лили, които много харесвам:
ЛЮБИМИЯТ И СТАНА ВРАГ, А ВРАГЪТ-ЛЮБИМ!
В НЕЩАСТИЕТО СИ ОТКРИ ЩАСТИЕТО!....

Единственото, което продължава да ме дразни е, че Фатмагюл нито веднъж не заяви на Мустафа в прав текст, че обича Керим. Поне аз не помня.  Поправете ме, ако греша.

marytza, специално за теб. Напредваш технически и ти се възхищавам.

Добър ден и от мен!
Виждам,че сте на преговора на последния епизод от серията "отвличане",която хич не харесвам,но съм съгласна,че момента с изваждането на колата беше наистина много силен,както и откриването на Фатмагюл.

Тани,след този епизод,доколкото си спомням Берен наистина беше понастинала.Но успяхме да я видим с панталон  .

Още не съм започнала "Брак с чужденец",но коментарите ви са страшно забавни  ,чета ги с удоволствие и се смея.Този сериал май наистина носи много весело настроение.

Хубав ден на всички!

Има си хас да му го беше заявила! А леле... тогава оня кой знае какви мъчения още щеше да им измисли... благодаря на сценаристките, че ни спестиха поне това! ))

Фатмагюл достатъчно пъти даде на Мустафа да разбере как стоят нещата. От първия им разговор (синята кърпа) до последния (телефона от затвора) тя беше повече от ясна. Но онова добиче предпочете да се самозаблуждава, за да може да се самопонася. Инак щеше да се "самообеси безкрайно".

Много сладко мече! ))
Благодаря. Старая се. Вие тук правите такива хубави неща, че е срамота човек да поства полуфабрикати.

Фентази, не се бях замисляла за тази препратка, но наистина двата момента много си приличат. И за мен този момент докато вадеха колата беше много силен. Макар да знаех, че Фати е жива, героите бяха толкова убедителни, че направо се вживях в мъката им.

Този сериал е като един голям пъзел. Точно решиш, че си го наредил и някои парченца се окажат не на местата си.


И какво още можеше да им направи  Аз мислех, че репертоара му включи всичко  Убийства, отвличане, психологически тормоз, вменяване на вина, прехвърли на Керим и отговорността за убийството на Вурал... Само дето не им прати торнадо и земетресение, ама просто щеше да е вече съвсем нереалистично. 
Аз пък много исках да чуя думите от устата й. Мисля си, че Мастафа за това продължи да се самонавива и да ги тормози от затвора, защото така и не чу, че тя обича Керим. А като знаеше, че и не е била негова, съвсем си ги нагласи фантазиите.

Миличка, не съм сигурна, че мога да прозра в изкривеното му съзнание. )) Но отвличането и държанието му с Фатмагюл по време на това... няма дъно мерзостта. Чак аз усещах физически насилието, гледайки Берен - трепвах и почваше да ми се гади заедно с нея... Онова нищожество, обаче, никога не помисли за нея. Сто пъти попита "Какво ще причини най-голяма болка на Керим?" - единственото, което го интересуваше. Ако имаше още малко време, като нищо щеше, примерно, да върже Керим и да изнасили Фатмагюл пред него... това как ти се струва като вариант?

http://translate.google.bg/translate?sl=tr&tl=bg&js=n&am … .html&act=url



Берен влиза в студио и ще озвучава принцеса Merida от филма ‘Cesur’ . На 7 септември ще може да се гледа.

Здравейте  !
 Дилеми ,Марица   за преговора.И аз като по голяма част от вас -мрънках за отвличането ,но тогава не съм се задълбочавала в думите ,а само гледах .Сега виждам ,че тук са казани толкова много неща,които обясняват случващото се по нататък.
Тук вече смият Керим казва ,че той наистина има проблем-голямо чувство за вина,което се  е  засилило още повече след признанието на Ф че го обича,"Да говорим ,добре ,но ако се нараним още повече.Незнам дали ще мога да прживея всичко отново." Страх,и несигурност.
Играта на всички беше на висота ,но Рахми беше жесток.Не мога още да разбера защо им беше на Е и М да накарат ФГ да каже на Мустафа че с Керим не са си консумирали бракът и още съм им ядосана за това ,че Ф не каза в прав  текс на М „ Аз обичам Керим”.
Аз съм се отлесла яко в Облаците.Снощи гледах 5 еп и още не съм на себе си .И  тук сцената баща -син е покъртителна.Бях почнала да си водя записки ,но аз цяла тетрадка ще изпиша-много мъдри неща има наред с комичните,но този разговор е покъртителен.
 МБ  " Аз не съм луд татко ,аз обичам до полуда"
Аслан" Ще се научиш да обичаш синко .Аз се научих да обичам хората които ме обичат.”
Самият Аслан знае че не можеш да се научиш да обичаш.Любовта или я има или не
И  в този контекст  се сещам за думите на Мехмед Паша”  Стомаха и разума можеш да контролираш ,но сърцето не!”

абе невероятен филм и Енгин