Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 144

В тази топла, топла вечер - прекрасната  усмивка на Мустафа и на Керим или на Енгин....

Назлъ от Брак с чужденец не ли актрисата,която играе Айлин във филма,,Край,,(който го е гледал

Много  сте кротки тази вечер. А мен дъщерята ме зарибява с "Щастливи заедно".

Tя е.

Oх,аз имам гости и не мога да се включа,но имам въпрос.Тази гъркиня,която ще се свърже с Кадир,същата ли е дето в началото се явява като приятелка на Нико(Ана)?На мен тя ми хареса като визия.А Нико не особено.Незнам защо са решили,че трябва да е русоляв един грък.И булката на сватбата беше руса.
Хайде гюле,гюле

Димони, не е същата. Аз явно съм се заблудила. Единствената гъркиня, която участва в сериала е точно тази Ана/Natalia Doussopoulos - явно известна гръцка певица.
А Кадир се жени за тази:

 Katerina Moutsatsou - Стелла

п.п. Обаче явно нашия Кадир е доста влюбчив защото преди да се ожени, известно време ще има връзка и с Ана.

Лека нощ!

И....добро утро. Денят ни да започне с усмивка и целувка.

Сутрешен поздрав от Керим и Мустафа.

Забравих.....

  Здравейте и добро утро!

Искам да направя една уговорка за резюмето на 64-та серия! Серията е пълна с много важни разговори, диалози и изповеди, които обясняват минали случки и събития, както и загатват за бъдещо развитие на действието на филма или отношенията на героите.  При първоначалния му вид, резюмето стана много дълго, наложи се да съкратя част от разговорите, като съм се старала да не нарушавам смисъла и съдържанието им. Дано съм успяла!


64-та серия– преговор
Излъчена на 01.03.2012 година

какво се случи в 64-та  серия – накратко


„Понякога не знам какво да правя. В главата ми постоянно има някой, който ме обвинява. Не знам как да спра този глас. Въпреки, че и двамата се борим, когато се замисля за бъдещето, не знам какво ще правя. Да, аз много обичам Фатмагюл и съм сигурен в нейната любов. Но когато се замисля за бъдещето, в живота ни има толкова много несигурност…И на двама раната ни е много прясна! Страх ме е, че няма да мога да преодолея това…”

-   Мустафа тегли Фатмагюл към колата, сложил ръка на устата й, тя се дърпа, опитва се да вика…отскубва се, тоя я застига, удря я…вади шише с някаква течност, мокри памук с течността, слага го на устата и носа й, държи я здраво…след няколко минути тя утихва на пода на паркинга…Влачи я до колата, мята я на задната седалка, от чантата й се изсулва телефонът й, пада под седалката… колата излиза от паркинга…
-   Керим е при г-жа Незихе, пита го за Ердоан, Селим и Вурал, от кога ги познава, били са приятели…до онази вечер са били много близки, нали? Той е син на ковач, те синове на Яшаран и Намлъ, гордеел се  да бъде заедно с тях, че прекарва времето си с тях… Бил е дете, но осъзнавал всичко, използвали са го, но не е възразявал, за да бъде около тях…
-   Фатмагюл лежи на седалката на колата, Мустафа кара, поглежда я, бърше с ръка челото си, оглежда движението и пътя…
-   Перихан е ядосана, вика на Решат, как може да вкара убиец в къщата й, що за човек е, да пусне убиецът на Вурал в дома им…Обажда се и Мюнир, обясни ли са й…Перихан не издържа „Слушах ви срамувайки се, с ужас ви слушах…още един път ви намразих, всичките…Не издържам повече. С всяка стъпка затъваш все повече в калта! С всяко действие ни завличаш към дъното. Стига! Не искам повече да живея така…” излиза от салона…Щом Мустафа е взел пистолета и е избягал, със сигурност ще направи нещо, разсъждава Решат, намесват се Селим и Ердоан, сега е техният ред, заплашил ги е…започват да спорят и да се карат, Мюнир се мъчи да ги успокои, нека да помислят…Решат излиза, Мюнир след него, този път здраво загазиха, в дъното на това са кола на фирмата, телефонът и оръжието…Ако го хванат, ще стигнат до тях, полицията ще потропа на вратата…На входната врата се звъни, замръзват…с облекчение виждат г-жа Лале, тя и Решат имат събрание тази сутрин…
-   Мустафа кара, от време на време поглежда към Фатмагюл, тя още е в несвяст, звъни…няма връзка… оставя съобщение на Керим, можел е да го убие много пъти, но сега го наказва по най-добрия начин, взел си е Фатмагюл обратно, вече е с него, където трябва д а бъде, няма да се разделят, ако ще умира, ще умират заедно!...изважда картата от телефона, изхвърля го край шосето…
-   Кога за пръв път е видял Фатмагюл? Керим си спомня, Фатмагюл във водата…после…в къщата на Яшаран…и нощта на годежа…”Всичко е по моя вина! Онази вечер…да бъда там…Да съм до тях…бях толкова горд! Направих всичко, за да не съм по-назад от тях. Пих наравно с тях…Взех от хапчетата, които Ердоан ми даде.”
-   Фатмагюл се размърдва, Мустафа рязко спира на светофар, отново мокри памука, слага го до носа на Фатмагюл…До тях спира полицейска кола, полицаите гледат към Мустафа…светва зелено, той потегля…преглъща, въздъхва дълбоко с облекчение…
-   „ Не помня нищо…всичко беше като сън…След това Фатмагюл се появи като призрак… Аз им я показах. Може би щеше да ги подмине и щеше да си отиде. Аз я хванах… Аз им я дадох… Знам, че това угризение на съвестта никога няма да отмине. Чувствам се толкова виновен, невъзможно е са се отърва от него. Чувствах се виновен, дори когато Фатмагюл ми каза, че ме обича. Искам да ме обича…Аз я обичам до полуда. Но не мога да си простя”…
-   Ресторанта, Рахми звъни на Фатмагюл, и на двамата телефоните са изключени, вижда снимката на Мустафа във вестника, ще го хвърли, като види снимката и се ядосва… Продължава да е притеснен, иска му се да свърши вече…да накажат Яшаран, да накажат Мустафа…д-р Нил Йорген е създала блог в подкрепа на Фатмагюл, казва Мехмет, писала е много неща, писала е, че Ердоан и Селим Яшаран са виновни…
-   Ердоан се ядосва, те глупаци ли са, да избягат, за изчезнат…ако заловят Мустафа, с тях е свършено…ако избягат, ще признаят че са виновни, разсъждава Селим, нещата във фирмата се подреждат, ще получат подкрепа от политиците, тогава никой няма да може и с пръст да ги докосне…
-   Керим вдига глава, трие сълзите си „Понякога не знам какво да правя. В главата ми постоянно има някой, който ме обвинява. Не знам как да спра този глас. Въпреки, че и двамата се борим, когато се замисля за бъдещето, не знам какво ще правя. Да, аз много обичам Фатмагюл и съм сигурен в нейната любов. Но когато се замисля за бъдещето, в живота ни има толкова много несигурност…И на двама раната ни е много прясна! Страх ме е, че няма да мога да преодолея това…” трябва да говорите с Фатмагюл за всичко това, съветва г-жа Незихе,…”Да говорим…Да говорим но…Ако се нараним, докато говорим? Страхувам се Фатмагюл да не се върне назад, с много малки стъпки изминахме един дълъг  път. Вече сме много по-напред, отколкото в началото. Но не искам да се връщам в началото. Нямам сили да преживявам всичко това отново и отново”…но ако не споделят всичко това, което ви мъчи, то ще продължи да се трупа, казва г-жа Незихе, няма да мине от само себе си, един ден със сигурност ще им създаде проблеми. Мисли, че е дошло времето, да се освободят от тази тежест, само така могат да започнат  нормална връзка…”Знаете ли какво искам единствено”, казва Керим „Да имам нормална връзка с Фатмагюл, като всички останали.”…точно заради това трябва да говорят…сега да се съвземе, после ще извикат Фатмагюл.
-   Колата спира пред изоставена сграда, Мустафа измъква Фатмагюл от колата, взема я на ръце, влиза в сградата…носи я нагоре по стълбите, внася я в стая с маса, два стола… слага я на стол, тя е в несвяст…включва печка, от щтракането на копчетата тя се размърдва, като през мъгла вижда Мустафа   Тя се оглежда, хлипа, къде е, какво е това място…"Място, на което никой няма да ги намери", отговаря той…Правил е  план как да я взема при себе си, но е станало по-бързо, Хаджер му заби нож в гърба…взема й чантата…тя става, той я блъска отново на стола…”Ще загазиш повече!” вика му Фатмагюл… не, ще се спасят от проблемите, никой няма да застава между тях, никой няма да ги раздели…дори в смъртта си ще са заедно…Тя става, той я блъска отново, изважда пистолет…Рови в чантата й, къде е телефонът, ядосва се, крещи, изсипва съдържанието на чантата й на масата, тя плаче…
-   г-жа Незихе идва за Фатмагюл, къде е…излязла е с господина, познава го…Керим хуква към телефона си, звъни, телефонът и е изключен, показва от вестника снимката на Мустафа, този ли беше? Секретарката кима…
-    Стаята на охраната, разпитват секретарката, Фатмагюл е излязла доброволно… прослушват съобщението на Мустафа „Чухте ли, казва че ако умират, ще умират заедно”вика Керим, „Ще нарани сестра ми, ще я убие!” плаче Рахми, гледат запис от камерите, виждат как Мустафа влачи и удря Фатмагюл, Керим побеснява, удря с юмрук по стената…виждат, че тя е в безсъзнание, успяват да различат няколко букви и цифри от номера на колата, започва издирване на колата...Керим стои със стиснати зъби, мълчалив, тръгва внезапно., Мерием се опитва да го спре, къде отива? Ще говори с жената на Мустафа, Хаджер.
-   Фатмагюл се дърпа, иска да я пусне, Мустафа завързва ръцете й за стола…сяда на стола срещу нея, да си поговорят спокойно, като в миналите дни…все едно не са преживяли нищо лошо…”Няма да се спасиш, ще те открият” вика му Фатмагюл…Тя щеше да бъде неговата булка, ако беше събрал повече пари, ако беше успял да построя по-бързо къщата, в началото на лятото щяха да са вече женени, щеше да го изпраща за риба от къщи… Ако той не я беше отнел от него…”Керим не ме отне от теб…Ти ми обърна гръб!”… Да, допусна грешка! Съжали и се върна.  Предпочете него, а той е един от онези, които я нараниха най-много…Заради нея изцапа ръцете си с кръв, а тя го предаде, отмъщава си, заради това че я остави…
-   Полицейски участък, Керим говори с Хаджер, моли я да не го пази, да каже къде може да е отвел Фатмагюл…Според Хаджер не би я наранил, обича я до полуда, той е сега е там, където иска,с човека, с когото иска да е… Керим се ядосва, става въпрос за жена му...пита я, има ли Мустафа тайно място, да му каже. Не знае такова място, където би могъл да се скрие, няма никого другиго освен нея. Пътувал в чужбина и се връщал, спял  по тировете…Нямал постоянен адрес…
-   В участъка влиза Мюнир, иска среща с Хаджер,неин адвокат е. При нея сега има друг човек, Керим Ългаз , като излезе, ще се срещнат...
-   Кадир е в полицейска кола, проверяват всички коли от този модел и  цвят, съвпадащи с посочените номера, докладват, между тях има кола на Яшаран холдинг. Да проверят колата на Яшаран, предлага Кадир, нали Мустафа работеше там, беше техен човек.
-   Яшаран холдинг, пристигат полицейски коли, Ердоан, Селим  и Мюнир гледат от прозореца…Ето на, свършено е с тях, този път е свършено с тях! Значи този път са го заловили, по дяволите! Да се радват ли, или не…Да не говорят, да не си отварят устата, Мюнир ще се оправя!
-   Керим заедно с полицаи е на паркинга на холдинга, проверяват паркиралите тирове, кога за последно е излязал камион?…от месеци са тук, от месеци няма износ…
-   Пак е дошла полиция, предупреждават Ендер, „Какво става пак?”, пита тя Мюнир, сега ще разберем…не търсят Мустафа, искат да се видят със собственика на Яшаран холдинг, Решат Яшаран, кола на фирмата е замесена в криминално деяние, Мустафа Налчалъ е отвлякъл Фатмагюл Ългаз…
-   …Вечерта на годежа я видял да говори с един мъж, по късно разбрал, че това е Керим. После си спомнил лицето му… „Тогава наистина не го познавах” казва му Фатмагюл. Полудял от ревност, откачил, ядосал се. „Не искам да си спомням нищо от онази нощ, Мустафа, моля те, не ми причинявай това” Бил толкова ядосан, не искал да го изпраща сутринта, но се надявал, че ще дойде….После, когато видял лицето на Керим, когато разбрал, че с него е говорила на годежа, се объркал, не знаех на какво да вярва… „След всичко преживяно, няма да те убеждавам в нищо, вярвай в каквото искаш”…Тя  защо не му вярва, той не е такъв човек, не е лош човек. Всичко стана заради нея,заради нея е длъжен да бяга от собствения си живот, заради нея няма да изживее  абсолютно нищо. ”За всичко си си виновен ти. Ти уби човек, скри деянието си. Разхождаше се наоколо все едно нищо не е станало. Аз също можех да стана убийца, Мустафа! Но аз чакам правосъдието да ги накаже. Търпя! Проклинам всеки ден, но чакам….”Но се ожени за един от тях.…”Керим не е един от тях…Казваш, че чакаш правосъдие, но преди правосъдието ти го оневини. Но предаде мен! Взе решение вместо мен! Екзекутира ме!”
-   Решат и г-жа Лале са на съвещание, много са впечатлени от изложението на Лале…проектът сам по себе си е впечатляващ…проект от 10 години, имало пречки, замразили са го…но вече няма, нали..не, не  получава съобщени  от Мюнир трябва да се обади..Трябва да се дойде във фирмата, Мустафа е отвлякъл Фатмагюл, полицията смята че имат общо с това, колата е собственост на фирмата…
-   Селим и Ердоан слушат Мюнир, „Този път загазихме. Този път сме притиснати в ъгъла”,  говори Селим, „И тези имат нещо общо с това, виж как пребледняха” говорят си Мелтем и Ендер, Ердоан подканя Селим да се измъкнат, Мелтем ги вижда, спират ги. Според Ендер случаят с отвличането е свързан с делото на Фатмагюл, ако Мустафа е отвлякъл Фатмагюл с кола на фирмата, всички трябва да бъдат разпитани…започват да спорят с Мюнир за кого работи Мустафа. Полицаите искат да говорят с човека, на когото е зачислена колата, да дойде в участъка
-   Всички са в полицейския участък, има разрешение за проследяване телефона на Фатмагюл, ще доведат Яшаран тук, съобщението е направено от телефона на техен човек, и те са виновни…Керим стои облегнат на стената мрачен и замислен, Мерием го успокоява…
-   Разпитват Хаджер. От начало нищо не е подозирала, но после започнал да се променя... Питала какво му е, какво го притеснява, не казвал, отминавал въпросите…Започнала да се съмнява, един ден го проследила, видяла го да плаче на гроба на Вурал, тогава разбрала, че той го е убил, признал й. Било е нещастен случай, злополука…Изплашил се и избягал…
-   Мустафа разказва на Фатмагюл за Вурал, искал да го накаже, но не успял, всичко станало бързо, ударил го само веднъж, неговата смърт е нещастен случай…”Но стрелбата по Керим беше съзнателна и желана. По телефона ти каза, че те обича. В този момент ми се прииска да му отнема живота. Но после си помислих, че смъртта за него ще бъде спасение… От какво най-много ще го заболи, Фатмагюл? Какво най-много ще го нарани? Ще накажа Керим с по-голяма болка от твоята смърт! Какво най-много би го наранило? А? Я помисли? Кое е най-голямото наказание за Керим?”
-   Керим продължава да стои мрачен и замислен, викат Кадир, засекли са телефона на Фатмагюл по сигнала му, около Рива, ще изпратят патрул в тази посока…Керим решава да тръгне и той натам, с него тръгват Мерием и Рахми, пред сградата се срещат с двамата Яшаран и Мюнир. Гледат се минута, Керим кипва, удря Ердоан, после Селим… вика, пита къде Фатмагюл, едва го откъсват от тях, крещи им, ще ги накара да си платят за това, те са го накарали да го направи, те…
-   Мустафа събира от масата нещата на Фатмагйл, слага ги отново в чантата й, иска да й събуе ботушите, тя се дърпа, крещи за помощ, събаря стола, побягва..Мустафа я хваща грубо, дърпайки дрехите започва да я разсъблича, тя крещи, плаче, тича из стаята, остава я полугола, завързва и ръцете и краката и за стола…Взема купчината дрехи и чантата й и излиза…Тя отново вика за помощ, крещи му, дошъл е краят на пътя му, това е краят му…той се обръща и спокойно и отговоря „Да, Фатмагюл. И двамата стигнахме до края на пътя си...”, излиза…
-   Хвърля дрехите на Фатмагюл в колата, вади комплект табелки с номера , отвива табелките на колата, монтира новите…Фамагюл се опитва да добере до прозореца, успява, вика за помощ, с глава бута щорите, вика…Мустафа подкарва колата…
-   Къщата, Мукадес говори с Фахретин, на път е, когато разбрал, веднага тръгнал, след малко са в Истанбул, на онзи мъж ще му стане малък света…полицията го търси, но го няма никъде, казва Мукадес, ходили са дори до горската къща. Дори жена му не отрича вече, разказала е всичко на полицията, казала, че подозира него в стрелбата по Керим.
-   Мустафа спира колата, оглежда се, отново сменя табелките с номерата, бърза…
-   Керим е в полицейска кола, вече са Рива, получават съобщение, сигналът от телефона се движи, блокирали са цялата околност.
-   Мустафа докарва колата до брега на морето, отваря вратите, освобождава скоростния лост, бута колата от скалата в морето…тичешком се отдалечава от мястото…
-   Яшар е в полицията, Решат е седнал срещу него кара му се, каква работа му е отворил в какво положение ги постави….
-   В полицейското пристигат Перихан и Хилмие, Решат ги вижда, пита полицаите защо са тук, защо ги замесват…показанията на Яшар са объркани, колата му снощи е била разпозната пред къщата им…
-   Фатмагюл седи на стола, с вързани ръце и крака, безпомощно и уморено е подпряла глава на щората на прозореца…чува шум на улицата, пак започва да вика…влиза Мустафа, донесъл й е дрехи, да ги облече…развързва я, тя трябва да отиде до тоалетната, тръгват,  тя е боса и полугола…дава й обувки, да ги обуе. Показва и врата, тук, да влезе, той ще я чака отвън…Фатмагюл влиза, оглежда се, прозорците са заковани, търси някаква пролука…
-   Керим е пред полицейско, чака, полицаите излизат, сигналът е прекъснал, последно е бил засечен в околността на един хълм, там е прекъснал…Той осъзнава какво значи това…бутнал е колата от скалата заедно с Фатмагюл…свлича се на земята…спомня си гласът на Мустафа…Ако ще умирам, ще умираме заедно…сломен е…
-   Мустафа губи търпение, вика я, чува шум, бута вратата, влиза…тя го удря по главата, тича…той тича след нея, настига я на стълбите, събаря я… вече няма да избяга от него…
-   Хаджер подписва показанията си, ще я пуснат, може пак да я викат, да не се отдалечава от посочения адрес. Кадир, Мерием, и Рахми са в коридора, Сами също е там, чака Хаджер. Там са и Яшаран. Обаждат се на Кадир, той слуша, каквооо…Хаджер се обръща спира, Яшаран също слушат…открили са колата…паднала в морето от една скала… Рахми отваря широко насълзени очи…Хаджер слага ръка на устата си от изненада... Яшаран се споглеждат…Мъртви ли са, пита Мерием…Не се знае…Само колата е намерена…дали Фатмагюл е била вътре…”Фатмагюл!” изкрещява Рахми, свлича се на пода плачейки, Мерием се просълзява, „Не е възможно”…”Фатмагюл, сестричке…не може да умре, сестричката ми…” хлипа Рахми, удря с юмруци главата си …Яшаран се споглеждат с облекчение, Хаджер се превива, „Направи го…Накрая отиде и умря с нея. Погуби себе си, погуби и мен…И бъдещето на детето ни…”.
-   Идва Мюнир, иска да говори с Хаджер насаме…олекна ли и, като разказа всичко на полицията…достатъчно. Наказа Мустафа, стига толкова. Ако иска да е в безопасност… няма да говори…ще мълчи.
-   Сумрак, вадят колата от морето, всички са там, Керим стои тъжен и мълчалив отзад, сълзи се стичат по лицето му, Рахми хлипа… Фатмагюл… сестричке…зяпачи коментират, Мерим не издържа, кара ги да замълчат, да уважават скръбта на роднините…
-   Фатмагюл пак е вързана, Мустафа седи срещу нея, навел глава, мълчи, нервно потропва с крак. Вдига глава, гледа я…”Бях в морето, когато разбрах. Бях в открито море. Първото чувство, което изпитах, беше безпомощност. Ръцете ми бяха вързани. Когато ми казаха, че Фатмагюл е била опетнена…Не бях опетнена, вика му Фатмагюл. Не съм опетнена, вие сте опетнените”…сълзи се стичат по лицето на Фатмагюл…”Чаках те да дойдеш…за пръв път проговорих, когато те видях в болницата. Мислех, че ме обичаш”…той се ядосва, блъска масата… отива при нея „Фатмагюл, не се страхувай от мен. Обичай ме. Обичай ме, както преди. Повече злини ли ти нанесох от онзи мъж? Аз по-лош ли съм от Керим? Сега си негова жена”…хваща я за ръката, тя се дърпа, „Пусни ме!”..”Спиш в леглото на Керим” продължава той…”Не спя в ничие легло!” изкрещява Фатмагюл, „Керим не ме е докоснал и няма да го направи, докато аз не пожелая”…Мустафа я гледа, усмивка се появява на устните му, гали косите й „Защото си моя! Защото все още ме обичаш!” …тя се дърпа…”Не те обичам!”…той става…”Виж, Фатмагюл, виж… Не се противи напразно. Вече си моя! Нищо не може да промени това!”...”Мразя ви, нека Бог ви накаже всички”...простенва плачейки Фатмагюл…
-   Колата е извадена, полицаи правят снимки, полицай носи нещо, идва при Керим…Тези неща на жена ви ли са?, показва ботушите на Фатмагюл…Рахми вижда, тича, дърпа ги от ръцете на полицая…Дай ми ги! Те са на сестра ми! На сестра ми са!, Керим плаче, плаче и Мерием…полицаят обяснява, освободил е колата от скорост и я е бутнал надолу. Оставил е дрехите вътре, да мислят, че са мъртви…ще продължат да търсят…но позовавайки се на опита си им казва, колата е била празна. Всички са обнадеждени…
Ако няма следи от друга кола, значи си е тръгнал пеш, при толкова много полиция наоколо, значи е някъде тук, не може да е стигнал далеч, разсъждава Фахретин. Керим моли да включат още хора в издирването, трябва да я търсят навсякъде…
-   Разпитват Перихан и Решат, той се ядосва, не могат да ги държат тук цяла нощ… Обясняват му, чакат заповед за обиск, първо трябва да претърсят къщата им, техният човек е променил показанията, това ги добавя в списъка със заподозрените…Влиза полицай, въвежда г-жа Лале, искала да говори с началника…Съседка е на г-н Решат, може да е от полза това, което има да каже. Кучето й лаело цялата нощ, усетило е нещо непознато, погледнала през прозореца, видяла кола да напуска много бързо къщата на г-н Решат, в къщата било тъмно, значи не са имали гости. Като научила новините, помислила че може да е бил Мустафа Налчалъ…
-   Къщата, Рахми плаче, ако се случи нещо на Фатмагюл какво ще прави, Мукадес го успокоява, Мустафа никога не би причинил това на Фатмагюл, нищо няма да й направи,няма да я убие. Каквото е мислил да прави, вече го е направил. Ще открият Мустафа, ще го заловят, но дали всичко ще бъде по старому? Ако е направил на Фатмагюл нещо…Представи си Керим какво ще направи тогава…Ще се погрижи ли пак за Фатмагюл.? Рахми се ядосва, в какво положение е сестра му, тя за какво мисли, срамота…
-   Хаджер плаче, идва Сами, казва й да не се тормози, извадили са колата от морето, в близост до Рива, избутал е празната кола от скалите…Жив е, да не се притеснява. Хаджер се замисля, Рива ли каза? Спомня си отвличането му от мнимите полицаи на Яшаран…обажда се на Керим, мисли, че знае къде Мустафа е отвел Фатмагюл…Близо до Рива…Стара фабрика за обувки…Яшаран са го държали там известно време за наказание…
-   Керим е в полицейска кола, моли да слезе…Слиза…моли Хаджер да не казва на никого…никой да не знае засега…има пистолет. Ако има полицаи може да го обхване паника и да нарани Фатмагюл.
-   Фахретин, Кадир и Мерием  виждат Керим на пътя, чудят се защо е слязъл от колата…той тръгва по пътя, после тича…
-   Мустафа е седнал на пода срещу Фатмагюл, държи пистолет, Фатмагюл е вързана, плаче…”Плачеш за него…Виж, повече няма да го видиш, нали знаеш? Защото или ще дойдеш с мен, или няма да излезем от тук живи.  Не прави нещата по-трудни, Фатмагюл. Животът и на двама ни е в твоите ръце. Ако ти искаш…можем да излезем оттук и да се махнем. Стига да ми кажеш, че ме обичаш, стига да приемеш да бъдеш моя…Да ми бъдеш жена…””С теб няма да направя и крачка. Убий ме, ако искаш…”отговаря Фатмагюл. Мустафа отива при нея, гали я по бузата, ще я изведе от тук, когато се успокои ситуацията отвън, ще я остави няколко минути сама…ще огледа наоколо и се връща…”Дано те хванат!”, проклина го тя.
-   Керим стига до пункт за дърва, пита за фабриката, хванал е грешна посока, ей там има кафене, да пита, със сигурност ще има някой в тази посока, да го закара…Керим благодари, тръгвайки вижда брадва, забита в голям пън…
-   Къщата на Яшаран. Г-жа Лале е при тях, говори Решат, толкова го е срам, да моли министъра и главния секретар за помощ…Няма да разберат, успокоява го Лале, техните асистенти ще се заемат, те ще говорят с полицията. Мюнир й благодари…Нищо особено не е направила. Мисли само за работата си, щом името им е замесено в този случай, това само ще удължи процеса. Това е всичко.
-   Перихан е ядосана, засега се отърваха, но Мустафа все още не е заловен. Ако беше на тяхно място, нямаше да може да мигне дори. Полицията пак ще дойде тук.
-   Мустафа гледа през прозорец на заведение новините по телевизията, за него и Фатмагюл…Керим пътува с камион, моли шофьора да кара по-бързо, много бърза… Мустафа върви бързо, стига до телефон, набира номер…Камиона спира, шофьорът показва пътя на Керим, звъни телефонът му, непознат номер. Тръгва в тъмното… Мустафа отново набира номер…Керим се обажда…”Има ли полицаи с теб” го питат…”Мустафа?…Къде си негоднико?” Мустафа отново пита за полицаи… Няма полиция, успокоява го Керим, пита къде е Фатмагюл, ако и е направил нещо, ще го убие със собствените си ръце, ще убие негодника!…”Тя е там, където трябва да бъде. До мен!” отговоря Мустафа…”Тя винаги е била моя, но сега вече наистина стана моя. От тук нататък никой освен мен няма да я докосва, чули ме? Взех си я обратно от теб, Керим, знам, че не си я докосвал. Знам, че не те иска. Но тя стана моя. Както трябваше да бъде.” Керим слуша, оглежда се, чува сирена на линейка, чува същия звук и от телефона…линейка минава край Мустафа, разбира, че Керим е затворил   Керим тича по кална улица, вади из под якето си брадва, продължава да тича, вижда голяма изоставена сграда, влиза, вика…Фатмагюл! Тича и вика…Фатмагюл чува гласа му,  започва да вика името му…той тича, изкачва се по стълбите, продължава да вика името и, вика и тя…Най накрай я вижда…отваря вратата, лека усмивка на облекчение, спуска се към нея, прегръща я, тя хлипа на рамото му…”Добре, мина…Мина…До теб съм… Мина… Добре…Добре…”, гали я по гърба. Развързва я „Да се махаме от тук, по-бързо, Керим. Той има оръжие, ще те убие!” По точно той ще го убие, ще го убие! „Добре си, нали? Добре си…” Мустафа тича …”Нарани ли те това псе?” пита я Керим, тя клати глава, не… Хваща я за ръката, да тръгват, тичат…тича и Мустафа, приближава сградата, влиза…те са вече на партера, търсят изхода, Мустафа ги вижда, вика…”Фатмагюл, скрий се!”… стреля…крият се зад колоните, Мустафа я вика да отиде при него…Керим тръгва към Мустафа, прикривайки се зад колоните…Мустафа вика ”Фатмагюл, ти си моя! Ела при мен!”…Керим го приближава…”Ела, иначе ще го убия!” вика Мустафа „Виж, няма да те дам отново на него. Заедно ще излезем от тук!”…Керим го приближава…”Керим, не отивай” вика Фатмагюл, Мустафа стреля, Керим хвърля брадвата към Мустафа…улучил го е в ръката, Мустафа се превива, изпуска пистолета…Керим тича, хвърля се към Мустафа…Бият се…Фатмагюл тича към тях…Бият се, чува се „Ще те убия, ще те убия”…Фатмагюл стига до пистолета …Мустафа поваля Керим на пода, грабва брадвата, замахва…”Кажи, че не го обичаш!”…Фатмагюл взема пистолета…”Кажи, че не го обичаш, Фатмагюл!Кажи!” ..Керим вижда Фатмагюл с пистолета…”Фатмагюл, не го прави!”…”Кажи, че обичаш мен!”крещи Мустафа и надига брадвата…тя вика „Пусни го, или ще стрелям!”, Мустафа се обръща към нея, гледа я „Не можеш да стреляш по мен заради него! Ти обичаш мен!”…”Пусни го!” вика пак тя, Мустафа вдига ръка да нанесе удар, проехтява изстрел…











  

 

Dilemi,

Ето и няколко гифчета от мен:





Какви вълнения изживяхме при онлайн гледането, колко гадаехме - кой стреля по Мустафа....Прекрасно беше. но и сега знаейки какво се случва - преживяването с 64 серия е страхотно.

Драматичния финал на 64 серия

http://www.dailymotion.com/playlist/x1xvwe_tiigar4ii_yyyyy-y-y-y … yy/1#video=xp66k6

Превод от турски: campanula.

Докато се включите - едно колажче...