- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
Любовник?
Да, изневярата е една от многото случки, които могат да подкопаят устоите на семейството. Ако излезем от този контекст, същото бих питала и сега - докъде е прагът на прошката? А ако не можеш да простиш? Семейството ли е най-важно, трябва да го съхраним на всяка цена ли? Ами ако не можем да преглътнем себе си? Защото често да преглътнеш неща, които са в разрез с разбиранията и емоциите ти, всъщност означава да загърбиш и себе си. И трябва да се чувстваш виновен ли, че не си преглътнал - щото това е формулата на "успешното" семейство.
Моето семейство не е от идеалните, изобщо много е далеч от това понятие, но не ми пречи да разсъждавам докъде може да се простре човешката търпимост спрямо удари от всякакъв характер.
Моето семейство не е от идеалните, изобщо много е далеч от това понятие, но не ми пречи да разсъждавам докъде може да се простре човешката търпимост спрямо удари от всякакъв характер.
абе, простила, ама не е забравила. Всъщност, кой е казал, че е нужно да се прощава? Прошката много зависи и от последващото поведение на сгрешилия, например дали наистина осъзнава грешката си или просто гледа да му се размине.
Не разбрах кой и защо намеси забравянето.
Идеята основно се върти около това – дали една изневяра може да се пренебрегне /независимо как/ и семейството да продължи да съществува като такова. Прошка, забравяне, помнене и тн – все тая. То и аз почти нищо не забравям, ама това не ми пречи да продължавам напред. Въобще май непознавам човек, който да забравя негативните емоции така лесно.
Ами, не, вината, че не прощаваш, ти я насаждат отвън, защото такава е философията на християнството - че трябва да простиш. А прошката никак не е задължителен елемент, за да може човек да продължи напред! Достатъчно е просто да приеме (не да оправдае, не да одобри) случилото се, да го осмисли. Никак не е нужно да прощава, нито трябва да се изисква от него да прощава. Това е нещото, което много малко хора знаят за прошката.
Казвам го това за забравянето, Вили, защото обикновено от човека се изисква да прости и да забрави, сякаш не му стига това, че е наранен, а трябва да носи отговорност и за комфорта на сгафилия.
Казвам го това за забравянето, Вили, защото обикновено от човека се изисква да прости и да забрави, сякаш не му стига това, че е наранен, а трябва да носи отговорност и за комфорта на сгафилия.
Ами, не вината, че не прощаваш, ти я насаждат отвън, защото такава е философията на християнството - че трябва да простиш. А прошката никак не е задължителен елемент, за да може човек да продължи напред! Достатъчно е просто да приеме (не да оправдае, не да одобри) случилото се, да го осмисли. Никак не е нужно да прощава, нито трябва да се изисква от него да прощава. Това е нещото, което много малко хора знаят за прошката.
Ааа, религията не се бях сетила да намеся в темата
Проблеми винаги има, но проблеми с трети, заместил ме в най- интимната свера, не е същото.
Едно е майка ти, баща ти, детето, съседите, парите, съвсем е друго някоя в кревата на мъжа ми.
Едно е майка ти, баща ти, детето, съседите, парите, съвсем е друго някоя в кревата на мъжа ми.
За мен е почти еднакво предателство мъжът ти да те остави в заеми и гладна и това да ти изневери кат оправи секс с друга. И двата случая са ужасно тежки...
абе, простила, ама не е забравила. Всъщност, кой е казал, че е нужно да се прощава? Прошката много зависи и от последващото поведение на сгрешилия, например дали наистина осъзнава грешката си или просто гледа да му се размине.
Да не е стъпил накриво и да си е счупил крака?
Да не се е надрусал до безсъзнание и да не помни къде си сваля панталоните или му ги свалят?
религията е част от културата, няма как да не се намеси, независимо дали човек е вярваш активно, или е възприел за даденост някои особености. Ако мъжът на онази жена е натрупал дългове, които трябва да плащат с години, и ако на нея всеки път съвсем логично й става криво като дойде време за вноските, то ако тя покаже по някакъв начин това, какво мислиш, че ще срещне като реакция от мъжа си? Ще й мрънка или направо ще й вдигне скандал, че натяквала и той не може така да живее, и тя или трябва да прости и да забрави, или край! Класика.
Снеже, не се сетих по-неутрална дума като принципно положение, не само за конкретния случай.
Снеже, не се сетих по-неутрална дума като принципно положение, не само за конкретния случай.
Да, и за мен е еднакво - безотговорността горе-долу е една и съща, като заемите в случая са дори по-тежки - така си замесен, потърпевш, докато в изневярата поне не те набутват отвсякъде - ще пострада само самолюбието и евентуалната любов към съпруга, но не и джоба ти. Иначе като предателства лично за мен са си еквивалентни. 
Аз пък не виждам, защо трябва да прощавам. Въобще, прошката ми се струва, че е свързана с доста голяма доза арогантност и поставя и двамата в ситуация на началник и подчинен. От къде накъде ще иска от мен да му прощавам и по тоя начин да споделям отговорността за някакво лично деяние...
На мен са ми прощавали някакви си неща и трябва да ви кажа, че е адски унизително. Да не сме деца...
На мен са ми прощавали някакви си неща и трябва да ви кажа, че е адски унизително. Да не сме деца...