- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
Любовник?
А не е ли донякъде и в съпругата вината мъжът да си хване любовница?
бе няма лабаво, все сме виновни
ако мъжа си хване лИбовница - виновен е
ако жената си хване лИбовник - вината пак е на мъжа, докарал я е до там
А не е ли донякъде и в съпругата вината мъжът да си хване любовница?
Да оправдаваш собствените си действия чрез прехвърляне на винага на другия? Страхотно оправдание вероятно за кръшкащия, ама...не винаги според мен. Понякога се изневерява от определена липса, която е лична и не другия е виновен...
За да се породи тази липса в семейството са виновни и двамата.
Невинаги се оказва... Хората се променят просто и ако единия се промени в насока така щото вече да не е удовлетворен от човека до себе си - който си е същия - къде видя вина? И на кого?
А не е ли донякъде и в съпругата вината мъжът да си хване любовница?
Да оправдаваш собствените си действия чрез прехвърляне на винага на другия? Страхотно оправдание вероятно за кръшкащия, ама...не винаги според мен. Понякога се изневерява от определена липса, която е лична и не другия е виновен...
Само не ми казвай секс, елементарно е.
Аз съдя по себе си, ако изневеря на мъжа ми знаЧи нещо в брака ни не е било ок.
с годините винаги се появява нещо неОК, за туй е хубаво да се говори.
използваме (често за успокоение) "времето лекува", но рядко ни минава през акъла, че и "времето убива".
А не е ли донякъде и в съпругата вината мъжът да си хване любовница?
Да оправдаваш собствените си действия чрез прехвърляне на винага на другия? Страхотно оправдание вероятно за кръшкащия, ама...не винаги според мен. Понякога се изневерява от определена липса, която е лична и не другия е виновен...
бях чел някъде, че при изневяра (документирана
) м/у 85-90% от изневерилите прехвърлят вината на половинките си. не лесно да се живее с чувство за собствена вина, по-добре е да обвиниш другия.А не е ли донякъде и в съпругата вината мъжът да си хване любовница?
Да оправдаваш собствените си действия чрез прехвърляне на винага на другия? Страхотно оправдание вероятно за кръшкащия, ама...не винаги според мен. Понякога се изневерява от определена липса, която е лична и не другия е виновен...
Само не ми казвай секс, елементарно е.
Дори това, но аз нямах него предвид.
Аз съдя по себе си, ако изневеря на мъжа ми знаЧи нещо в брака ни не е било ок.
с годините винаги се появява нещо неОК, за туй е хубаво да се говори.
използваме (често за успокоение) "времето лекува", но рядко ни минава през акъла, че и "времето убива".
ей това е.Да оправдаваш собствените си действия чрез прехвърляне на винага на другия? Страхотно оправдание вероятно за кръшкащия, ама...не винаги според мен. Понякога се изневерява от определена липса, която е лична и не другия е виновен...
[/quote]
бях чел някъде, че при изневяра (документирана
) м/у 85-90% от изневерилите прехвърлят вината на половинките си. не лесно да се живее с чувство за собствена вина, по-добре е да обвиниш другия.[/quote]
Заради коя лиЧна липса се изневерява и не е другият също виновен.
Само не ми казвай секс, елементарно е.
Само не ми казвай секс, елементарно е.
искаш ли една?
разбирането
при една огромна част от обвързаните жени, проблема е, че половинката им, видите ли вий, не ги разбира.
"той така чудесно ме разбира, а моя изобщо не ме разбира"
не е проблем да разбираш нещо, което не ти е в къщата и на главата, но пък разбирането лесно сваля гащите на обвързаните.
Ето пример в който никой не е виновен - Имаш приятен колега, говорите си, смеете се, закачки от време на време, споделяне на по сериозни неща понякога. И една сутрин се събуждаш и си даваш сметка, че мислиш за него.........и историята всеки може да си я доразвие сам.
Заради коя лиЧна липса се изневерява и не е другият също виновен.
Само не ми казвай секс, елементарно е.
Само не ми казвай секс, елементарно е.
искаш ли една?
разбирането
при една огромна част от обвързаните жени, проблема е, че половинката им, видите ли вий, не ги разбира.
"той така чудесно ме разбира, а моя изобщо не ме разбира"
не е проблем да разбираш нещо, което не ти е в къщата и на главата, но пък разбирането лесно сваля гащите на обвързаните.
На това му се казва несходство в характерите.
Ето пример в който никой не е виновен - Имаш приятен колега, говорите си, смеете се, закачки от време на време, споделяне на по сериозни неща понякога. И една сутрин се събуждаш и си даваш сметка, че мислиш за него.........и историята всеки може да си я доразвие сам.
Ами историята може да бъде различна. С времето може да се влюбиш в него, да се запали искрата и т.н. Може да излезе голяма любов,а може да се окаже и еднократен секс. Зависи и от двамата.