
Общо взето се допълваме в домакинството - това, което аз не обичам да правя го върши той и обратно 


/няма да изреждам,че да не изпусна някой
/
. Аз не съм почнала да мия на Боян още, ама като стигнем до цивилизацията, ще купя четка и почваме.



и може да се ползва на части, не е задължително да е наведнъж 
и честит празник със закъснение 

, а уж е научен, но така му е по -лесно.

Марти пък онзи ден падна от колелото и си удари крака, незнам как, но в поликниниката видяха фрактура на снимката, и ни пратиха в Пирогов, където след още една снимка, казали, че колежката се е объркала...
Нито беше високо, нито падането беше нещо особено, но явно е успяла да усуче ръчичката и е паднала върху нея. Счупването не е страшно, почти нямаше разместено, но все пак се налагаше леко наместване, което при такива дребчовци става само под обща анестезия. Естествено ние се юрнахме веднага в университетска болница в спешната травматология, където откарахме 6 часа, понеже се оказа, че в цялата болница има само 2ма анестезиолози, които са в операции, тъй като имаше катастрофи, перитонити и не знам още какво... Някакъв кошмар. Имаше едни хора с едно първолаче с лоша фрактура на ръчичката, които чакаха за анестезиолог от 16:30 следобед!
А то милото и с болки и жадно, гладно цял ден... Нашето човече се държа много мъжки, даже не плачеше, на мама смелото момиченце! Аз ревах повече от нея...
Накрая ги пратих с ММ да я сложи в колата да поспи в столчето, а аз седнах на единственото диванче в спешния кабинет да чакам анестезиолозите. Разгеле в полунощ дойдоха и ни взеха, упоили са я съвсем за малко, колкото да наместят, гипсират и снимат отново. Всичко мина добре, ръчичката е добре, но 30 дни трябва да сме в гипс...
И сега мънинка бръмчи из къщи с гипсираната ръчичка, а на мен сърцето ми се къса от мъка и угризения, че не можах да я опазя, да не се случва това... 

Понякога съдбата ни праща такива изпитания, но ще мине. Те децата по- леко понасят май от нас.
Но да ти кажа от опит (Яна счупи крак като беше на 2 годинки), децата много бързо се адаптират към новата обстановка. Сигурна съм, че до ден два Зори ще се усети и ще започне да ви върти на малкия си пръст. Ти със сигурност ще го приемеш по-зле. И след 20 дни идете да я снимат. Детските кости зарастват много бързо. Ние така отидохме, защото много я сърбеше крачето 20 дни по-рано да ги помолим да сменят гипса и те го махнаха, защото крачето беше зарастнало. И още нещо - попитайте след два-три дни дали не могат да й сложат пластмасов гипс - много по-лек е и може да се мокри. Гуш, гуш!
Стела имаше един период от 3-4 месеца в които постоянно си измъкваше ръката и сме тичали до спешното(в Бургас,че тук ортопеди нямаме) всеки път!И това което описваш (като условия)виждам че не се е променило...
Ти за нищо не си виновна,такива неща се случват. 


Наистина и според мен не бива да се самообвиняваш, въпреки, че аз го правя постоянно, когато малката пострада
При нас в градинката един младеж на 10 г. до скоро беше с две гипсирани ръце, аз също съм чупила и крак и ръка, като бях на около 6 г. и имам спомени, че действително злоупотребявах с вниманието на родителите си
и Зори сигурно ще се възползва 

