за темата ето,един човек да ме оцени по достойнство

Не така песимистично, и аз те оценявам

Честно казано и на мен не ми се иска темата да замре, свикнала съм си и всеки ден проверявам кой какво писал, но все по-често не виждам раздвижване и ми става кофти. Във ФБ става по-бързо така, но и форумът си има своето очарование. За мен лично, групата във ФБ е за споделяне на снимки и клипове, а темата - за "цялостна картинка".
Иначе то е ясно, че все по - малко време ще има, но пък идва зима
Иначе аз поне до май - юни съм си у дома и за сега не мисля да се връщам на работа, след това как ще се развият нещата не мога да кажа. При нас все същата - не яде и мрънка нон стоп и за всичко, просто не издържам. От къде има сили за толкова простестиране не ми е ясно. Ама всичко се връща, едно време партизанското ми име беше "опозицията" и сега моята дъщеря ми го връща тъпкано.
Яд ме е и на некадърниците с които се сблъскавам постоянно, ей го вече месец се влачим с кредита и апартамента, аз моите документи си ги осигурих още август месец, обаче още чакам продвача да се натутка, после и банката ще ме мотае кой знае колко време. А ние ще правим ремонти, ще се гласим
Надявам се да успеем да се нанесем преди декември.Хайде усмихнат ден и от мен!
. Ще поседим 2-3 седмици сигурно и после се прибираме обратно У Варна. Много хубави площадки има в Разград, всички са новички, с тази меката настилка, с едни прекрасни пързалки, Валентин много им се радва. Днес се видях с най-добрата ми приятелка от детските години, не се бяхме виждали от 2 години, понеже тя живее в Гърция и все се разминавахме с прибиранията в Разград. Тя също има момченце с 4 месеца по-голямо от Вальо и двамата много си допаднаха, дано един ден и те да станат приятелчета като нас двете
/, не сме махнали памперс, даже още от биберон пием, ама вече отдавна съм се примирила, че моето дете няма да е рекордьор по най-ранно проговаряне/прохождане и др. подобни умения



. След като мама
си замина положението при нас стана по интересно, направо невъзможно интересно. Мончо е залепен за мен, не ме оставя да свърша нищо спокойно, простирам ии тя след менпренарежда, готвя-навряла се в краката ми и ме бута, чистя-плаче от прахусмикачката. Най е доволна като си играем или е навън, е да времето се оправи, няма влага , температурите са поносими -направо Рай, обаче не можем само навън да виреем. Отделно каката я мързи да чете, нещо много трудно това четене, та и с нея водим битки. НО, са здрави и инатливи, е това ме радва най много, пък все някак ще отцелеем, докато ги изпратим поколежите 

Звук и светлина не съм гледала,а толкова командировки и нощувки имах в Търново. 




