За учителите на децата ни

Ух, туй "образователната система" едно такова много общо и безлично ми звучи ... като един адски удобен параван, зад който може да се скрие какво ли не! 

От споделеното тук от вас, пък и не само, оставам с впечатление, че проблемът с "младите колеги" е масов. Питам се защо се получава така. Чий продукт са тези млади колеги? Как са го докарали неграмотни до завършване, кой го е допуснал? Още повече, как са допуснати да "учат" децата ни? Защо всяко следващо поколение (да не кажа випуск) е по-неграмотно от предишното? Как възникват масовите грешки без никаква логика, като например любимото "й" за мн. число? Ще ми е интересно да чуя вашето мнение като учители.

Пп. И да, предпочетох да заложа на млад учител, незагубил още ентусиазма си за работа! С големия си син имам достатъчно опит с учители от старата генерация, добри специалисти, но уморени и изнервени от живота, кротко чакащи пенсия... за сметка на децата...

Аз съм учител от по-старата генерация и уверявам Ви изобщо не си чакам кротичко пенсията. За предстоящата учебна година вече съм готова с цялата документация, с текущите ремонти и освежаване на класата ни стая, както и с украсата, независимо от това, че съм във ваканция. Остава ми само да подредя чиновете и да окача украсата и дидактичните табла на съответното място. Класът ми е палав, но много  добър по успех. Налага се да бъда строга и взискателна, но знам, че умните и отговорни родители  ме подкрепят. Разногласия имам с родители, които не знаят защо детето ходи на училище и за тях всичко друго е от значение, само не и отговорното отношение към ученето и дисциплината на детето.
По въпроса за младите и старите ще дам пример.  Преди няколко години се наложи да отсъствам по болест около 2 месеца. Заместваше ме млада колежка. Ако знаете какво видях в тетрадките, когато се върнах! Боже мой! Тя беше по- неграмотна от децата ми. Пример: детето вярно написало "С книжка в ръка....". Поправено "Със книжка в ръка.." . Питам детето защо не е казало, че си е написала вярно, а то ми отговори, че се е опитало да протестира, но госпожата казала, че така е по- благозвучно. Друг пример: в много тетрадки видях запетая в НАЧАЛОТО на реда, запетая пред ЧЕ липсва, запетая между ЗА, ДА, вместо пред ЗА ДА. За членуване с пълен и кратък определителен член на съществителни от мъжки род  съответната млада колежка изобщо не е чувала. Всичко вярно поправила на грешно.
Затова , мили майки, избирайте умно! Преди около 12 г. един баща ми призна, че ме  е избрал като ходел у съседи, чието дете тогава съм учела и той най- редовно е гледал тетрадките му, разпитвал е за отношението ми към децата . Мисля, че оправдах доверито му. Синът му вече  е студент. А сега имам майка, която смята, че  стресирам детето й, защото съм много взискателна и амбициозна. А за нея ученето не било гаранция за успех в живота. Та думата ми е, че одобрението или неодобрението ви  към учителя зависи и от това каква е вашата амбиция, какво  очаквате да постигне вашето дете, дали влага труд и енергия, за да го постигне.
Желая на всички успешен избор!

...
Та думата ми е, че одобрението или неодобрението ви  към учителя зависи и от това каква е вашата амбиция, какво  очаквате да постигне вашето дете, дали влага труд и енергия, за да го постигне.
Желая на всички успешен избор!

По темата:
Какви учители - спокойни, уравновесени, всеотдайни, разбиращи.
Как ги подбираме - аз лично разговарях с родители от предишен випуск и с колеги на госпожите.
Как ги преценяваме - с шесто чувство.   Супер субективно в началото.
Какво очакваме от тях - грамотно дете с добър изказ.
Какво да очакват те от нас - преди всичко уважение и желание за съвместна работа.
Как бихме подпомогнали работата им - по всякакъв начин.
Как подготвяме детето за срещата с бъдещият учител - стремяла съм се да науча децата си на уважение към учителя.  

Стана малко в телеграфен стил, но не ми се отдават дългите писания.  

Че то си е точно така - една безлична система, която сякаш съществува заради самата себе си. Все едно чета Законите на Паркинсън за бюрокрацията. Все още са останали някои положителни неща, които като че ли напук на всичко съществуват.

Но стоят и хиляди чиновници и некадърни учители, за които е важно дневникът да е попълнен и учителят да си напише разписанието на урока, а не как си е свършил работата в класната стая.