От начало се хвърляше много да ми помага, сега нищо не прави, само боклука от време на време изхвърля, ако се размърморя. Идва момент, в който просто се отпускат и като виждат, че има кой за какво да си трошат ръцете, даже вече и леглото ни не оправя, нито взима участие в къпането на малката, смяна на памперс, преобличане, подреждане на стаите, прибиране на митите съдове, пък за миене на чинии-абсурд, все казвам, че домакинството не е изцяло задължение на жената(според мен), но не ме слуша, скоро време пак ще имаме дебати. Аз много се изнервям, имам чувството, че по цял ден това правя само-миене, готвене, пране, простиране, прибиране на дрехите, миене на съдове, прибиране, прахосмукачки, миене с парцал, подреждане на стаите, занимаване с детето, миене на баня, кенеф, изхвърляне на боклук, то като погледнеш, това си е слугинска работа и според мен и мъжа трябва да взима участие. И неговите задължения не ги изпълнява- смени крушката в коридора чак след 1 седмица, от 1 година си купихме таванен простор, още не е сложен, трябвало да се пробива и нямало с какво Общо взето мързи го, а аз като мърморя се чувствам като някой надзирател пъдар