Ох, аз пък не мога да оставя подредбата на друг. От пълнолетна живея и се оправям сама и имам някаква мания по подреждане и чистене. Ако не е подредено по мой начин, само го чакам да излезе и си го правя аз. 
Същото е и с миенето на чиниите. Не са ли измити от мен-не ям от тях. Ужас! Направо се срамувам да го пиша! Добре, че тази работа само аз я върша, та мъж ми да не изразходва напразна енергия.
Същото е и с миенето на чиниите. Не са ли измити от мен-не ям от тях. Ужас! Направо се срамувам да го пиша! Добре, че тази работа само аз я върша, та мъж ми да не изразходва напразна енергия. 
(обикновено така става при нас, защото всеки си има начини за прибиране), друго имах в предвид, няма значение, дано авторката ме е разбрала.
А реда в дома, който не е само мой. 
) се впечатлявах много преди, но като поотрасна, не можех да й смогна, докато прибера единият изсипан шкаф, тя вадеше всичко от другия. Бях на крачка от полудяването, после си рекох, абе я малко по-спокойно - преди да си легна разритам купчината играчки, колкото да има пътека м/у стаите и си легна спокойно, вместо да подреждам 2 часа и на другия ден да не мога да си отворя очите. С една дума, детето ми ме "излекува"... 
(ма тотова не е по темата )
Нема страшно когато един ден е всичко на горе с краката или па нЕма нищо сготвено 
преди така бях зациклила вс. да е на 
Когато все още живеехме в различни апартаменти неговият "ергенски" апартамент винаги изглеждаше подреден и чист. Един ден бях свидетел на "бързо почистване", очакваше майка си и всичко трябваше да заблести. Аз започнах с почистването, а той с подреждането на нещата. Отвори един шкаф и наблъска всичко вътре. След това мина към другата стая, отвори друг шкаф и пак същото