viliko, това си е начин на мислене, независимо дали жена му е била на работа или е гледала детето, дали им дори 1 час сън, ако е било болно или нещо др., няма значение. За него това е работа на жената. Като тръгне детето на градина, всичко си продължава по старому, прибират се след работа, той си чака на дивана салатката с ракийката, а тя (нали е силния пол), скача с нови сили и овършава всичко 
Like_Smoke, аз това винаги съм се чудила, при толкова удобства, защо мъжете се страхуват да натиснат едно копче, на пералнята, например? Нали е лесно, бързо и удобно? Нито ще се уморят, нито нищо.
От една друга тема копирам нашия опит, може и да изглежда, че съм го чакала да дойде да ми сготви и изчисти, но всеки има право да си го тълкува, както си иска
Like_Smoke, аз това винаги съм се чудила, при толкова удобства, защо мъжете се страхуват да натиснат едно копче, на пералнята, например? Нали е лесно, бързо и удобно? Нито ще се уморят, нито нищо.
... а не да чака мъжа да се връне от работа, за да пусне прахосмукачка. Колкото и време да отнема грижата за едно дете, ако дома се почиства редовно, то поддръжката не отнема часове.
За мен всичко друго е оправдание и мързел, защото нека да бъдем честни - съвременната домакиня има адски много удобства - пералня, прахосмукачка, отлични препарати
За мен всичко друго е оправдание и мързел, защото нека да бъдем честни - съвременната домакиня има адски много удобства - пералня, прахосмукачка, отлични препарати
От една друга тема копирам нашия опит, може и да изглежда, че съм го чакала да дойде да ми сготви и изчисти, но всеки има право да си го тълкува, както си иска
Скрит текст:
Когато беше бебе чистенето беше в почивен ден, като всичко ни отнемаше максимум час, разпределяхме си под, баня, тераси, за да не се пречкаме един на друг. Или ако бебето не седеше мирно, единият отиваше на разходка, а другият чистеше.
През делничните дни нещата се изчерпваха с подреждане, пералня/простиране, готвене, вдигане маса, миене на съдове. И разбира се гледането на дете, което при нас конкретно беше доста изстискващо.
Това бяха моите неща:
- пералня/простиране
- подреждане къща
- гледане през деня
- готвене обяд
- готвене следобедна закуска
- готвене вечеря (рядко)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 22 ч. до 4 ч.
Това неговите:
- ходене на работа
- гледане на дете вечер и почивните дни (е, не че аз не съм я пипвала, но обикновено той наваксваше липсата си през деня)
- готвене вечеря (готвим бързи неща, от типа на пиле на фурна, риба на фурна, нещо с картофи, ориз и т.н. през седмицата, времето за приготвяне е максимум 10 мин.)
- готвене през почивните дни (тогава правеше по-бавните манджи)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 6 до 9 ч. сутрин (лягаше си в 22 ч.)
Вдигането на масата се правеше от този, който не приспива детето, т.е. всеки ден различно.
Като тръгнах на работа, след прибирането вечер, просто всеки хващаше, каквото има, не сме се разпределяли твърдо, както дойде.
Сега работя от вкъщи, защото не се получиха нещата със занималнята и прибирам детето на обяд. Сутрин поподреждам, правя супа или нещо подобно за обяд, пускам пералнята, прибирам детето, учене (по принцип сама, но проверявам, правим диктовки, т.е. иска си време). В зависимост от това колко служебни задачи имам - поемам и вечерята. Ето този месец нямам много, и от понеделник до четвъртък готвя само аз. Той след работа има само да вдигне самата след вечеря и да оправи чиниите. Занимава се и с детето, някакви си си техни неща - теглене на музика, филми. В петък, събота и неделя готви само той, аз правя основното почистване.
На училище я води той, аз не ставам сутрин, те са на крак в 7 ч., оправят се тихо, за да не ме събудят, прави ѝ закуска, и я завежда.
Не знам 50:50 ли или нещо на нещо си, не ни и интересува, и двамата сме гъвкави и действаме според ситуацията.
През делничните дни нещата се изчерпваха с подреждане, пералня/простиране, готвене, вдигане маса, миене на съдове. И разбира се гледането на дете, което при нас конкретно беше доста изстискващо.
Това бяха моите неща:
- пералня/простиране
- подреждане къща
- гледане през деня
- готвене обяд
- готвене следобедна закуска
- готвене вечеря (рядко)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 22 ч. до 4 ч.
Това неговите:
- ходене на работа
- гледане на дете вечер и почивните дни (е, не че аз не съм я пипвала, но обикновено той наваксваше липсата си през деня)
- готвене вечеря (готвим бързи неща, от типа на пиле на фурна, риба на фурна, нещо с картофи, ориз и т.н. през седмицата, времето за приготвяне е максимум 10 мин.)
- готвене през почивните дни (тогава правеше по-бавните манджи)
- поемане на "смяната" за хранене бебе от 6 до 9 ч. сутрин (лягаше си в 22 ч.)
Вдигането на масата се правеше от този, който не приспива детето, т.е. всеки ден различно.
Като тръгнах на работа, след прибирането вечер, просто всеки хващаше, каквото има, не сме се разпределяли твърдо, както дойде.
Сега работя от вкъщи, защото не се получиха нещата със занималнята и прибирам детето на обяд. Сутрин поподреждам, правя супа или нещо подобно за обяд, пускам пералнята, прибирам детето, учене (по принцип сама, но проверявам, правим диктовки, т.е. иска си време). В зависимост от това колко служебни задачи имам - поемам и вечерята. Ето този месец нямам много, и от понеделник до четвъртък готвя само аз. Той след работа има само да вдигне самата след вечеря и да оправи чиниите. Занимава се и с детето, някакви си си техни неща - теглене на музика, филми. В петък, събота и неделя готви само той, аз правя основното почистване.
На училище я води той, аз не ставам сутрин, те са на крак в 7 ч., оправят се тихо, за да не ме събудят, прави ѝ закуска, и я завежда.
Не знам 50:50 ли или нещо на нещо си, не ни и интересува, и двамата сме гъвкави и действаме според ситуацията.
- това докато готви, след вечеря приспивах бебето, докато той вдига масата. 
