Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 31

  • 71 404
  • 753
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 883
A какви са мотивите на приятелката ти? Да не би да е в някакъв първоначален шок? Близките И какво казват по въпроса?

# 16
  • Мнения: 4 457
kiara], ще бъде добре да почетеш за заболяването, наречено "Рак на млечната жлеза"!!!
И каква мастопатия е отказала???!!!
Не се опитвай да разстроиш публиката във форума.


Изобщо не съм си и помисляла такова нещо и това е най-малкото което искам. Казвам ви това което и аз знам.
Понеже знам за доста положителни резултати в лечението и това, че има различни видове лечение и профилактика се опитах да разубедя, да дам примери с хора пребори ли се и/или живеещи пълноценен живот...

A какви са мотивите на приятелката ти? Да не би да е в някакъв първоначален шок? Близките И какво казват по въпроса?

... Незнам, може и това да е - шок. Аз така си го обяснявам понеже всичко е станало много бързо, в рамките на две седмици са открили туморите и са направили операция...

Мотивите - не си заслужавало да се подлага на лечение и терапия, било много късно, нямало смисъл.

Zara53, и останалите които четат, разберете ме, искам само да намеря пътечката която да ме заведе до НЕЯ, до съзнанието И, до тази частичка в нея която да е все още отворена и готова да се бори.
Поради това и питам дали да продължавам да говоря с нея на тази тема. Какво да кажа, какво да попитам?
Няма как да говоря с лекаря или друг поради това, че не съм в Б-я. Дори с нея не мога да говоря често, но искам данамеря начина. И когато намеря този начин, ще пробвам всички възможни връзки - нет, телефон...
Просто ме е страх да не се затвори в себе си и да спре да споделя или да ми говори ако прекалено много натискам.
Това ми е болката. Много ви благодаря, че се отзовахте толкова бързо  Hug

# 17
  • Мнения: 4 864
Момичета, нека да изслушаме новодошлият човек и да му помогнем с каквото можем,  а не да го нападаме на вратата!!

Знаете какво е в първият момент, как всички искат да помогнат с нещо, но повечето стигат до момента с казването на "Мисли Позитивно" и до там. Kiara, Мисля, че това приятелката ти да е в шок е абсолютно нормално. Аз трябваше сама да си купя лекарството и като чух цената му казах,че не искам да се лекувам. Слава Богу, намерихме го на достъпна цена и просто не мжех да правя повече компромис със себе си и се подложих на химиотерапия. Трябва твоята приятелка да разбере, че без борба няма победа..  В такъв момент се проявява слабост, но с подкрепа  от близки и приятели се продължава напред. Не знам на колко години е приятелката ти, но не мисля, че отказа от лечение е правилно решение..

# 18
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Милено мари,какъв е тоз есенен аватар? Още е жарко лятоооооо....още мирише на мореееее... а тя шапката нахлузила! Laughing
Силванке, не гледай, душко шапката - гледай пипирудите дето фъркат Mr. GreenИ освен това, лято, лято, ама есен идва..И аз нали съм припряна, искам да се подготвя hahaha
Милена, невероятна си! !!  Бих искала да познавам още един човек като теб, и си мисля, че това е Сисиии

Ох, Зара, много си мила, ама мани да познаваш още като мен - аз стигам и артисвам, даже Mr. Green
И на мен ми беше хубаво да се видим и бъди сигурна, че ще има още срещи. Трябва да си на линия Hug
Киара, едва ли ще успееш да се справиш сама с положението...За съжаление познавам и други такива случаи - тотален отказ от лечение и края беше неизбежен Cry
Потърси психолог, от който да поискаш съвет как да постъпиш! На ЛС ще ти оставя координати!Дано приятелката ти размисли! Praynig

# 19
  • Мнения: 4 457
KaRoLa, благодаря ти  Hug
Разбирам острата реакция, предполагам ви е омръзнало, а и е болезнено, постоянно да обяснявате едно и също на хора които дори не си правят труда да прочетат минималното по темата. Може би аз трябваше да обясня, че имам познания по темата, а не да очаквам да се досетите. Отново се извинявам, ако съм наранила някой.

Много ми харесва това което пише под снимката ти KaRoLa. Всъшност това са и част от думите които казах на приятелката ми (36 г.).

Бях ужасно възмутена като чух, че лекарите казали максимум 2 г. живот. Как може такова нещо да се казва на когото и да било, особено толкова скоро след поставяне на диагноза? Или може би са искали да я стреснат, да я накарат да се разтърси и съгласи на лечение  Rolling Eyes

Аз трябваше сама да си купя лекарството и като чух цената му казах,че не искам да се лекувам.

Дали пък не е и това  Thinking Как да разбера без да я накарам да се почувства неудобно?

Може би ще се опитам да намеря начин да говоря с майка И. Лошото е, че темата и положението са  деликатни и не искам вместо да помогна да ги разстройвам още повече.
За това се обръщам и към вас. Вие сте минали по пътя, знаете какво е в началото, от какво сте имали най-голяма нужда, кое ви е помагало и кое по-скоро дразнело или наранявало.

milmich, видях поста ти след написаното по-горе.
 Sad това се опитвам да предотвратя. Благодаря за координатите  Hug

# 20
  • Мнения: 4 864
Kiara, аз също мисля, че един психолог ще свърши работа. На мен още докато бях в болницата една приятелка ми предложи психолог, нейна приятелка. Но честно казано аз прецених,че нямам нужда. Бях обградена с толкова много хора около себе си,че нямах нужда. А и още по-честно казано...колкото и хора да има около теб, не се ли самомобилизираш няма смисъл от никой! Всичко е в човекът и той решава сам за себе си.На мен ми се стовариха още много неща едновременно с операцията и възстановяването, но си казах,че няма да се дам.. Просто,както казах и преди, дължа го на себе си и на близките си. Приятелката ти ако сама не си постави цели и не си наложи да пребори всичко, а се предаде, колкото и народ да се изреди да й дава акъл, успехът ще е НУЛА!!

Ако мога да помогна с нещо, можеш да ми пишеш!!

# 21
  • Мнения: 4 457
Всичко е в човекът и той решава сам за себе си.

Съгласна съм. Мисля си, че в такива моменти, обаче е трудно да направим правилния избор. Поне в началото или ако няма на кой да се упрем и се чувстваме сами... 


.... но си казах,че няма да се дам.. Просто,както казах и преди, дължа го на себе си и на близките си.

Поздравления за което  Heart Eyes Ти си силен човек!
Благодаря и за предложението да помогнеш.  Hug

За сега ще се опитам да се свържа с хората които milmich препоръча. Ще видя какво може да се направи. Знам, че на сила хубост не става, но ми се иска да има начин да променя мисленето И.

# 22
  • София
  • Мнения: 428
Привет на всички момичета!
Киара, аз от позицията на възрастта си и опита си ще си позволя да се намеся и да кажа, че няма нормален човек който да не се бори за живота си. Дори когато е изказано с думи, съм сигурна, че вътрешно не е така. Когато правех химиотерапията, на четвъртата казвах, че се отказвам, че повече няма да ходя на химиотерапия, че искам да умра, пък като дойде време за следващата пак отидох и бях забравила какво съм се заканвала. Сега когато минаха няколко години виждам колко силна е била жаждата ми за живот. А има ли някое от момичетата които познавам лично или виртуално което да не изпитва същото чувство? Няма мила!!!! Peace Така ще бъде и с твоята приятелка. Дано само има близки хора около нея които да и дават стимул за живот(те вършат работа повече от професионалните психолози), а огъня ще се разпали от самосебе си! По телефона и чрез нета това обаче мисля, че няма да стане.
Каролка не се сърди на поста на Зари. Всеки по различен начин ги усеща нещата и има право да изрази мнение! Съвсем естествено и човешко е да искаме да четем само позитивни неща, но по някога се случва и обратното. Както обичам често да казвам - такъв е живота.
Благодаря на момичетата които вчера ми доставиха удоволствието да пием на сладки приказки кафенце!!! Hug

p.s. Забравих да благодаря на Антомчето за новата тема! Hug

# 23
  • Мнения: 4 864
Аз не се сърдя на никого, просто мисля, че може да дадем шанс на момичето! Пък и разберете,че четенето на 30 теми по 50 страници е непосилно и за най-търпеливият човек!!

И аз искам добри новини!!

Ох, аз след всяка химия исках да спре  това мъчение и да се откажа ама как да стане, като знам,че е въпрос на 4 дни неразположение и после си пак в играта. И кое е по-важното? Че 4 дни няма да излизаш,ще лежиш, ще ядеш само краставици и картофи или животът ти? Просто не мига да си представя,че ако на някой му се дава шанс той ще се откаже с лека ръка! Но всеки е различен и има различни приоритети!

Хубав ден!!

# 24
  • София
  • Мнения: 428
Когато става въпрос за оцеляване, други приоритети няма! Говорим за едно и също нещо!

# 25
  • София
  • Мнения: 1 338
Бог ми дава изпитания, но и ми помага да ги преодолея. И не на последно място - имам Вас,
с които да споделям и обменям опит . А така, ще се съгласите ,е по-лесно духовното оцеляване  и физическото преодоляване


Да припомня, ако някой е забравил, мотото на темата ни !!! ХулиHug

Да споделям и обменям опит   Peace

Мисля, че тук мога да споделя и сълзи , и усмивка !

А точно пък такава тема да се пълни само с добри новини, само с добро настроение, е, няма как да се получи !  Освен да промените мотото......

# 26
  • София
  • Мнения: 5 074
Мотото на темата няма нищо общо с настроението , а е невъзможно да има само добри новини, имайки предвид борбата ни.
Няма да правя разбор на изречението...
Киара, ще дам пример само с два случая от моя богат опит, а повярвай ми те са много.
Първия - преди 20 години ме диагностицираха. По ирония на съдбата, на улицата на която се намираше моя магазин откриха аптека. Собственичката на аптеката беше с моята диагноза.
Но тя отказа и мастектомия и химиотерапия. Разговорите ни бяха нескончаеми, но въпреки всичко не успях да и въздействам. Отиде си в страшни мъки, не го пожелавам никому.
Втория - много добър приятел на мъжа ми. Рак на дебелото черво. Претърпя операция и отсече. няма смисъл от лечение. Колкото му било писано, толкова.
Като, че ли ми беше по-лесна "обработката" му,но този път бях и много рязка и гневна в контактите си с него.
Сега редовно ми се обажда по телефона или иска среща - да се заредял с положителна емоция.
НИКОГА не трябва да губим надежда, никога не бива да се поддаваме на отчаянието.
В никой случай не искам да мислите, че се правя на велика. Много от вас знаят с какво се борим извън моето заболяване. В едно писание тук във форума, моята най-малка внучка беше обявена за "кауза пердута", в друг форум за "нефелно" дете,  което не си заслужава усилията...
Но нашата борба продължава и бавно, но успешно имаме развитие.
Такъв е живота - постоянна борба и не трябва да се предаваме, защото и най-малкото усилие има смисъл, но трябва да е подкрепено с вяра.

# 27
  • Мнения: 883
Абе така се уморих от това _Мисли позитивно_...Но борбата е друго нещо-за първи път чувам за хора, които не искат да се борят за собствения си живот. kiara, всъщност, не зная какво да те посъветвам...На мен лично вече ми писна от приятелки-писна ми от непрекъснатите примери как този-онзи се е излекувал, писна ми от _горе главата_, _всичко ще мине_,писна ми всеки да ме прегръща и целува където и когато ме срещне, сякаш ме изпраща на оня свят...Знам, че го правят от добро...но ми писна.

Последна редакция: пн, 13 авг 2012, 16:00 от Луди Пеперуди

# 28
  • Мнения: 15
kiara , аз само мога да подкрепя момичетата в съветите към теб. И дано успееш да промениш нагласата  на приятелката си  Praynig

# 29
  • Мнения: 10
Zdravei Kiara,zwu4i mi absurdno towa koeto kazwash za 36g. chowek!Ne znam kakwo razbirate pod mnogo naprednal stadii,no mislq 4e trqbwa da q ubedish,che raka na gyrdata e lechim,tq e minala pyrwata stypka ostawat i ostanalite!Spored men ima nujda ot dobyr specialist himioterapewt,no ti nishto ne si napisala kyde sa q operirali,kyde se lekywa,w sofia li e?

Общи условия

Активация на акаунт