Любители на котки 64

Много готино!!!     

  А Шери май повече харесва човешката храна, от която хууубавичко може да се издуе.Котешката нещо не я храни и винаги изглежда  нещастна
  Но без значение колко е преяла , започна да преравя и кофата, ако я оттървем случайно в кухнята.Това ме вбесява ужасно, преди не правеше така.Краде храна маймуната безподобна

Ние вече сме си в къщи.
Все повече си задавам въпроса дали моя Рижко не е куче.
Хората казват, че кучетата се привързват към хората, а котките към дома.

Ах, че сладко шкембенце е снимано!
Ако Кетя позволи, да се намачка от нас!

Ето затова така обичам котешките теми: пълни са с красотилища!

Моите до човешка храна достъп нямат, така че не ги знам харесват ли или не.

Привет и ние се завърнахме от кратка разходка
след като се престраши да погледне навън карам кола с тати  тук спеше когато ни нямаше в стаята

Брей, Деси, големи планинари, голямо нещо!

Последната снимка ми е фаворит 

Едно голямо право за писаната!Как се вози без проблем в кола и ходи по разходки и планини,чак не е за вярване!

Според мен се примири с колата накрая, но от време на време извиваше много яко. На връщане минахме през златните мостове и го взехме с нас, такава атракция беше милия А него го е шубе яко, подскачаше много . Качихме го на най0 високото в гората, а той се панира и като се гушна в мен и не иска да слезе. Минаваха хора и се чудеха това каква порода куче е 
 и една мадама като се изказа че за първи път вижда котка турист- е така сме се смяли.

Аз пак ще ви досаждам с проблеми с едното коте. Фреда, както написах е на 17 години и от известно време ( още преди Бисо да се появи) не яде почти нищо, облизва само соса на паучовете. Станала е адски слаба и постоянно иска да се крие в дъното на терасата и да е сама. Днес напипах топче в областта на корема, което ме притеснява много. Знам, че не може да е жизнена като преди, но си познавам котката така да се каже и усещам, че нещо не й е тамън.
 Ще мога да я заведа на лекар чак след 2 дни, защото ми се налага да замина, но знам, че и да я заведа няма да я оперират ако е нещо лошо. Просто е много възрастна вече.
Сега и наготвих любимите дробчета, малко пилешко бяло месо, от което похапна няколко парченца и толкова.
Просто исках да си споделя... Имам я от  както бях на 6 години ми е мъчно, че не мога да й помогна кой знае колко, а съм прекарала целия си живот с нея. А знам, че това е нормално предвид годините й, знам, че не е човек, но...   

Здравейте! Не знам дали ме помните, може би вече не... престанах да пиша в темата след като едно от котетата ми умря - Зак и Дара (тя умря) - ето ги - може би се сещате, едни вечно гушнати бяха...   Още ми е мъчно за Дара, а Зак е добре, дори отлично. Живее при наще (аз вече съм отделно, омъжих се  ), беше ми сърдит или по-скоро ревнуваше от мъжът ми, след кастрацията стана доста саможив и крайно нелюбвеобилен, освен когато е гладен   Виждам го поне веднъж седмично, загладил е косъма и е едно много добре гледано и безкрайно щастливо коте - вътре едва се навива да влезе, само за да спи, играе по цял ден гони врабчета, мухи, абе котешки живот!

Не знам дали си спомняте, Дара беше останала без майка, беше блъсната от кола, аз я намерих в крайно лошо състояние, силно недохранена и изостанала в развитието си. Захранихме я с ваша помощ, укрепна и стана нааааай-игривото и любвеобилно коте на света, промени Зак, промени нас. Остана си вечно малка и затова ѝ викахме Дара Буба Мара   После ги кастрирах, на нея ѝ откриха сраствания вследствие недохранването, оказа се че беше и мъжка и женска... не преживя операцията и почина. И досега ми се насълзяват очите като се сетя за нея - прекрасна малка Дара...

И затова не писах повече тук - Зак е щастлив и е добре, а нея я нямаше и реших да напусна темата, някак си по-леко ми беше.

Сега - няколко години по-късно, също както тя тогава, неочаквано дойде и ТО...тази вечер. Котенце... не знам какъв пол е, на 13 дена. Историята е почти същата - майката е блъсната от кола, а котето се нуждае от помощ. Историята е и малко по-различна. Мъжът ми е прекрасен, но никога не е живял с котки, обича кучета. Когато преди половин година му казах, че ми липсва коте вкъщи, той ми каза, че като си построим къща (след поне 2 години) ще ми вземе 2, за да са като Зак и Дара, но сега в апартамента не е удобно... Примирих се, заради неговото спокойствие, разбира се, а от няколко седмици се шегуваме, че ще обиколя храстите и ще намеря някое Томи (нарицателно за котка), ако той не ми намери. Всичко беше на шега, той ме прекръсти на Томас - Томи и каза ще ти намеря коте. Естествено си мислех, че се шегува, аз поне се шегувах... Сестра му работи в Зоомагазин и вчера ѝ е казал, а преди 2 часа ми донесоха котето... Красиво е и е една шепа живот. А аз съм уплашена точно толкова, колкото в деня когато Дара ни намери и влязох тук, за да ми помогнете как да я спася, толкова когато жената която щеше да ми даде Заки на най-малко 50 дена ми го връчи на 30-я, защото ѝ е писнало да се занимава и ако не го взема ще го изхвърли   Сега съм още по-уплашена... ТО е на 13 дена!!! Едва е прогледнало! Майката е била персийска котка, бащата уличен - братята и сестрите му са изпратени по други домове, а То е в нас. Моето сладко мило ми го подари!   Хем се радвам хем ме е страх!

Не спря да мяука жално. Имаме специално сухо мляко за котенца сираци на дни, разтворих колкото трябваше, обаче малко трудно се храним - намерих само една пластмасова пипета и е много трудно, какво яде, какво изсипвам... все пак търси майка си, за да суче, ама... Пише, че трябва да го храня на 3 часа по около 10 грама, максимум 80 грама за дена и 8 хранения... Успяла съм да го нахраня защото спи, най-накрая заспа! В кашонче е - това имам към момента, с памперс за животинчета. Нахранено, с малко плюшено мече и малко пуловерче и с бутилка с гореща вода, увита в хавлия и кърпа, за да му е топло. За сега това достатъчно ли е? Следващото хранене трябва да е в 12, ако още спи да го събудя ли да яде или да го оставя?  

пп - даже май се събуди, ама не би трябвало още да е гладен, яде в 10...

ПОМОЩ!!! Паникьосана съм знам, но...

Снежи, предполагам сте у дома след пожара! 

Трейси, разбира се, че ви помним- голяма мъка беше заради Дара.
Успокой се- ще се справиш. Аз не бих будила спящо коте или бебе заради хранене.

Ние се завърнахме от почивка, надничах понякога като имам нет да ви видя. Има нови котки!

Поздравче с една тревненска маца! 

Стейси Грей - 

Да, права си разбира се, то ако е гладно само ще запищи 
Хубавото е, че сега съм си по цял ден вкъщи и ще мога наистина да го отгледам и да го храня на 3-4 часа 
Заки дойде докато учех за държавен - едва научих, но изкарах 6. Сега си пиша магистърската теза, сигурно пак ще ми е на късмет  Ако успея да я напиша с това бебе!

Трейси, първо - СПРИ ДА СЕ ПАНИРАШ

Второ - вярвай по-малко на книжките и повече - на котето. То си знае кога и по колко му се иска да хапва. Ще прояде, няма да се остави да умре от глад Е, ще поживеете 2-3 седмици като с малко бебе - няма ден, няма нощ - но поне е само толкова. Гушкай го повече, носи го със себе си - по-добре е от бутилка топла вода. След хранене ЗАДЪЛЖИТЕЛНО масажирай коремчето и дупето с памуче или кърпичка, натопена в топла вода, за да имитираш езичето на мама.

Трето - при толкова малки котета всичко е до късмет. И перфектно да го гледаш, пак няма гаранция за оживяване. Ако храната влиза и излиза нормално, шансът е голям.

Честита придобивка, здрави нерви и късмет ти пожелавам

Bubishaдано не е  нещо сериозно,но предвид възрастта наистина няма смисъл от операции