- Публикувана: 15 авг. 2012, 01:44 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2012, 23:23 ч.
Паническо разстройство-част 10
За първи път в тази тема, помагайте.
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
С теб сме.
... Така: мъжа ти има етап на промяна в живота. Този етап е предизвикан от някаква промяна.
Промяна в на4ина на живот . Например по-сложна служебна обстановка, израстване в кариера - други изисквания, семейно положение (самостоятелност, нови отговорности ... деца ). Просто той трябва да намери на4ин да се адаптира към настоящите изисквания/ предизвикателства на живота си.
Трябва да премислите добре кое ви иде в пове4е, към кое може да намалите изискванията си, за да можете да имате пове4е вреем за друго ... един пример - работа/деца/хоби/спорт/здравословно хранене ... може да се комбинират децата със спортаи здравословното хранене или работата с хобито или храненето ... къде може да намалите изоискванията - може да допуснете за известен период малко пове4е безпорядък в къщи или малко да намалите контактите с хора, които ви напрягат ...
Обикновено всеки има разли4ен на4ин на реакция при голямо напрежение (когато мине границите на възможностите си и изискванията са пове4е). Това са реакциите на твоя мъж. Вие сега като семейство, за да може да разрешите този проблем , трябва да намеврите истинската при4ина, а тя не е о4евидна и да намерите какво да промените, така 4е да ви пасва.
Но си се приготви също така след този перидо да имаш един променен съпруг , който гледа по друг на4ин на живота и който е по-израстнал ... със сигурност и ти ще си променена .
Успех. ще пишаа пак , когато мога. Ние приклю4ваме (стискай палци да приклß4им) в момента втори такъв период. В рамките на 5г.
Мног ое трудно, но явно е наложително, защото константи в живота и при хората няма. Живота се състои в висини и спадове и анякой и друг "пубертет "
Промяна в на4ина на живот . Например по-сложна служебна обстановка, израстване в кариера - други изисквания, семейно положение (самостоятелност, нови отговорности ... деца ). Просто той трябва да намери на4ин да се адаптира към настоящите изисквания/ предизвикателства на живота си.
Трябва да премислите добре кое ви иде в пове4е, към кое може да намалите изискванията си, за да можете да имате пове4е вреем за друго ... един пример - работа/деца/хоби/спорт/здравословно хранене ... може да се комбинират децата със спортаи здравословното хранене или работата с хобито или храненето ... къде може да намалите изоискванията - може да допуснете за известен период малко пове4е безпорядък в къщи или малко да намалите контактите с хора, които ви напрягат ...
Обикновено всеки има разли4ен на4ин на реакция при голямо напрежение (когато мине границите на възможностите си и изискванията са пове4е). Това са реакциите на твоя мъж. Вие сега като семейство, за да може да разрешите този проблем , трябва да намеврите истинската при4ина, а тя не е о4евидна и да намерите какво да промените, така 4е да ви пасва.
Но си се приготви също така след този перидо да имаш един променен съпруг , който гледа по друг на4ин на живота и който е по-израстнал ... със сигурност и ти ще си променена .
Успех. ще пишаа пак , когато мога. Ние приклю4ваме (стискай палци да приклß4им) в момента втори такъв период. В рамките на 5г.
Мног ое трудно, но явно е наложително, защото константи в живота и при хората няма. Живота се състои в висини и спадове и анякой и друг "пубертет "
... Защо животът ми не се развива благоприятно за мен? ...
Мсиля всеки има моменти в които си задава този въпрос. Опитай се да изклю4ваш ли4ните местоимения. Ти си един най-обикновен 4овек, изправен пред гоелми трудности. Потърси какви ресурси имаш , не се съжалвявай и не съжалявай за нищо. Също имай търпение. Нещата винаги се нареждат и никога това не става на сила и то то4но по на4ина , който ние си представяме и който форсираме. Не форсирай нищо. Действай по те4ението и най-малкото съпротивление.
Нещата няма да се оправят веднага, няма да се оправят по определен от теб на4ин, но те ще се наредят лека-полека и вси4ко ще бъде хубаво.
Не е нужно вси4к ода е бяло за да е хубаво ил и4ерно, за да е лошо ... нещата може да са малко шарени, малко объркан ии пак прекрасни!
Успех!
... . Ние приклю4ваме (стискай палци да приклß4им) в момента втори такъв период. В рамките на 5г.
. Съгласна съм, че може би преживява промяна. Това, което ме плаши е при всяка промяна така ли ще бъде. Не понася дори и леки натоварвания, всичко му се отразява. Пишеш, че мъжът ти е за втори път в това състояние в рамките на 5 години. Това много ме притеснява - да не се превърне в нещо хронично, а от всички постове, които чета тук ми се струва, че е точно така. Разбира се, може и да греша. ... . Ние приклю4ваме (стискай палци да приклß4им) в момента втори такъв период. В рамките на 5г.
. Съгласна съм, че може би преживява промяна. Това, което ме плаши е при всяка промяна така ли ще бъде. Не понася дори и леки натоварвания, всичко му се отразява. Пишеш, че мъжът ти е за втори път в това състояние в рамките на 5 години. Това много ме притеснява - да не се превърне в нещо хронично, а от всички постове, които чета тук ми се струва, че е точно така. Разбира се, може и да греша.Зощо някои ден не се съберем да ходим някъде на кафе и да си поговорим на живо, един вид на група хора които си расказват тва което им е на душата, тва го има насвякъде по света като един вид на терапия. Може примерно другиа месец в Септември щото повечето хора може и да са на почивка в тойа месец. Просто ми хрумна тази идейа и аз съм ЗА.
Наскоро гледах филма Numb(има го в замунда) и силно го препоръчвам на всички тук. Главният герой (Матю Пери) страда от деперсонализация и всячески се опитва да се избави от това заболяване – с медикаменти, с терапия...,но без резултат. Накрая просто си прие проблема.....
Сигурна съм, че много от пишещите тук, ще разпознаят себе си във филма, както се случи с мен.
Сигурна съм, че много от пишещите тук, ще разпознаят себе си във филма, както се случи с мен.
нямаш п
За първи път в тази тема, помагайте.
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
Нямаш представа колко ми е позната тази ситуация. И аз останах сама с бебе, неразбрана, неудовлетворена, уплашена и ядосана на живота си. Тогава се стягах някак си заради детето, но всичко реши да избие след години.Повярвяи ми има светлина в тунела, има и баланс в живота,всичко ще се подреди, колкото и сега да ти се струва невъзможно. Приеми го като предизвикателство, не мисли толкова, как това и как онова.Не се срамуваи да помолиш за помощ близките си. Ние тук ще те подкрепяме, винаги сме на среща, споделяи не се затваряи в себе си.
Идеята на chilloutzone е супер.Жалко че не съм в БГ, аз щях да се заема с организацията.
Цялата треперя от нерви, крайниците ми изтръпват, имам чувството , че ще припадна. Още с първото изречение ми потекоха сълзите. Не издържам на псих. напрежение...същите симптоми като след тежката катастрофа...отдавна се боря с това-сама,безлекарства...но, сутринта изпих 1/2 лексотан, не помогна и изпих още 1/4.... в момента рева......
Страх ме е от бъдещето. Започвам живота си от нулата- сама с детето, без работа, без квартира, без мъж.....Скъсах с мъжа, заради когото заживях на морето....прибирам се в сф, а още не съм намерила квартира...къде ще учи детето....и целият този багаж....
Имам много малко скътани пари...какво ще правя ако не си намеря бързо работа?
Защо животът ми не се развива благоприятно за мен?
Самообвинявам се за случилото се, макар че вината ми е наполовина.....
Не мога да се доверявам на приятелки...нещо ми става и блокирам- всичко тая в себе си. Не мога да се позная: безсъние, изнервеност, много цигари, и малко повече алкохол от обикновено.
Имам желание да отида на църква и да ес изповядам, но градчето е малко и ме е страх да не изтече инфо.
Нямам доверие в хората, защото прекалено много разочорования преживях.....
Не мога повече да пиша.....
Нямаш представа колко ми е позната тази ситуация. И аз останах сама с бебе, неразбрана, неудовлетворена, уплашена и ядосана на живота си. Тогава се стягах някак си заради детето, но всичко реши да избие след години.Повярвяи ми има светлина в тунела, има и баланс в живота,всичко ще се подреди, колкото и сега да ти се струва невъзможно. Приеми го като предизвикателство, не мисли толкова, как това и как онова.Не се срамуваи да помолиш за помощ близките си. Ние тук ще те подкрепяме, винаги сме на среща, споделяи не се затваряи в себе си.
Идеята на chilloutzone е супер.Жалко че не съм в БГ, аз щях да се заема с организацията.
... . Ние приклю4ваме (стискай палци да приклß4им) в момента втори такъв период. В рамките на 5г.
. Съгласна съм, че може би преживява промяна. Това, което ме плаши е при всяка промяна така ли ще бъде. Не понася дори и леки натоварвания, всичко му се отразява. Пишеш, че мъжът ти е за втори път в това състояние в рамките на 5 години. Това много ме притеснява - да не се превърне в нещо хронично, а от всички постове, които чета тук ми се струва, че е точно така. Разбира се, може и да греша.Няма на4ин да о4акваш един 4овек да не се променя по никакъв на4ин само и само за да нямаш ти повод да се напасваш. Аз както ти казвах виж какво предизвиква кризите при вас. Ако е пренатоварване поради желание за перфектонст във вси4ко (което е и контрол над нещата, защото само ако контролира 4овек вси4ко наоколо , може да постигне пперфектно целите си ... ) дали е друго и просто внимавай. Съ9о виж какво подтиска и какво в същтност изразява той по този на4ин : носталгия, яд, подтиснатост, унижение от несполуки, разо4арование, умора ... . опитайте да изразите истинските 4увсвта по истинския им на4ин, а не 4рез други 4увсвта.
Не можеш да искаш 4овека до теб да живее като стомамен момумет , без да има сътресения, без да има недостатъци, без да има лоши моменти ... ще има. Твоя съпруг ще го изрази по един на4ин, не4ий 4ужд съпруг щ€ запо4не да пие , друг да пуши или да проявява агресия и избухливост ... Въпроса е да се опознаете , да си знаете границите и 4увствата, да сте по-директни, отворени един към друг и да се приемате с предимства и дефекти!
Потърсете прхотерапия и семейна терапия. Не е ясно дали е депресия или преумора или просто някакъв вид носталгия ... Не го определяйте сами . Може нещата да са съвсем естествени и да се нуждаят от обикновена малка промяна. И бъдете готови за промяна. По-добре да се откажете от нещо отколкото да се борите с вятърни мелници и да страдате .
Успех.
Нямаш представа колко ми е позната тази ситуация. И аз останах сама с бебе, неразбрана, неудовлетворена, уплашена и ядосана на живота си. Тогава се стягах някак си заради детето, но всичко реши да избие след години.Повярвяи ми има светлина в тунела, има и баланс в живота,всичко ще се подреди, колкото и сега да ти се струва невъзможно. Приеми го като предизвикателство, не мисли толкова, как това и как онова.Не се срамуваи да помолиш за помощ близките си. Ние тук ще те подкрепяме, винаги сме на среща, споделяи не се затваряи в себе си.
Идеята на chilloutzone е супер.Жалко че не съм в БГ, аз щях да се заема с организацията.
Нещо се обърках с постването, извинете ме
Идеята на chilloutzone е супер.Жалко че не съм в БГ, аз щях да се заема с организацията.
Нещо се обърках с постването, извинете ме
http://medicanarechen.com/ kati4ka това е което успях да намеря.Струва ми се че цените са долу горе приемливи.
жужка, аз съм с гаденето! много е неприятно. не е чак непрекъснато но е доста често. не повръщам а имам такова чувство ужасно е. направо полудявам особено като съм в градския транспорт направо ме е страх да не повърна. обикновено взимам някои ментов бонбон или пък валериан под езика. в много краен случаи 1/2 ривотрил от 0.5 мг обаче много късно започва да ми действа. сигурно защото дозата е много малка. не знам. и да взема на следващия ден пак така. кофти е. но валериана и ментови бонбонки определено облекчават. то някъде си имаше обяснение за това гадене на нервна почва. някаква си част на стомаха се стяга когато сме напрегнати и оттам идва всичко /нещо такова беше/
писи- миси - с теб сме всички макар и виртуално. има изход - вече са ти казали. не се съмнявам, че се чувстваш ужасно но поне заради детето ако не заради теб - продължаваш напред каквото и да става. помни и че след най- лошото винаги идва хубаво!
много е неприятно. не е чак непрекъснато но е доста често. не повръщам а имам такова чувство ужасно е. направо полудявам особено като съм в градския транспорт направо ме е страх да не повърна. обикновено взимам някои ментов бонбон или пък валериан под езика. в много краен случаи 1/2 ривотрил от 0.5 мг обаче много късно започва да ми действа. сигурно защото дозата е много малка. не знам. и да взема на следващия ден пак така. кофти е. но валериана и ментови бонбонки определено облекчават. то някъде си имаше обяснение за това гадене на нервна почва. някаква си част на стомаха се стяга когато сме напрегнати и оттам идва всичко /нещо такова беше/писи- миси - с теб сме всички макар и виртуално. има изход - вече са ти казали. не се съмнявам, че се чувстваш ужасно но поне заради детето ако не заради теб - продължаваш напред каквото и да става. помни и че след най- лошото винаги идва хубаво!
Здравейте! Та по темата - винаги когато съм напрегната първо повръщам / с извинение/ и после тръгвам за точното място. Спазъм на стомаха. Било на изпити, важни срещи, лекари и всички подобни. Не ми помага нищо в такъв момент, а след като се прибера и вече всичко е минало се чувствам като изцедена. Трудно се живее с такива хора , като нас. Но и никой не е длъжен да се съобразява с нашите настроения, затова гледам да си взимам лекарствата и някак си да се мъча да се усмихвам.
писи-миси, можеш да споделяш с нас всичко и ние ще бъдем до теб във всеки един момент. Ще имаш нашата подкрепа, въпреки че е виртуална.
писи-миси, можеш да споделяш с нас всичко и ние ще бъдем до теб във всеки един момент. Ще имаш нашата подкрепа, въпреки че е виртуална.
Наскоро гледах филма Numb(има го в замунда) и силно го препоръчвам на всички тук. Главният герой (Матю Пери) страда от деперсонализация и всячески се опитва да се избави от това заболяване – с медикаменти, с терапия...,но без резултат. Накрая просто си прие проблема.....
Сигурна съм, че много от пишещите тук, ще разпознаят себе си във филма, както се случи с мен.
Сигурна съм, че много от пишещите тук, ще разпознаят себе си във филма, както се случи с мен.
Ето...и аз за това говорих в предните теми
Приех си ПР-то като неразделна част от мен и се чувствам доста по-добре.Друг е въпроса,че не полагам усилия за премахването му.Трудно ми е,дори ми се струва невъзможно.Ама щото не ми е опряло яйцето до г**а.Я ако мъжа ми ми тегли една майна и ми каже "Спасявай се сама",я да видим тогава дали няма да си правя анти-страх тренировките Някой питаше за книгата на Петя...Книгата съм я чела и продължавам да препрочитам.Ще я чета,докато се скъса и не се наложи да си набавя нова(между другото ми е подарък от Петя,за което сърдено и благодаря
Петенце,малката ми маймуна скоро я заля с кафе,но все още успявам да чета Ама аз съм си виновна,винаги я държа на показно място у нас,да ми е под ръка).А това,че има проблеми все още с градския транспорт...ами не знам дали е истина.Ама предпочитам да имам проблем само с градския транспорт,отколкото с всички останали проблеми и неразположения,които имам в момента.В момента избягвам много,ама повярвайте ми много "страшни" за мен неща.Ако беше само градския транспорт.....бял кахър.Айде целувки на всички и приемете с любов своето ПР,защото то ви прави различни от останалите.Сега ще кажете :"Ама аз не искам да съм различен".Ами не искате,но се е случило,затова го приемете.Няма случайни неща в този живот,приятели.Убедена съм,че моето ПР ме е предпазило от много нещастия,вас също.Много мъдрост има в поговорката "Всяко зло за добро"...както искате така ме разбирайте
Препоръчани теми