Арабин за съпруг?

Ако някой ме пита сега, не бих поощрила такъв брак, но тогава друго мислех, общо взето бързо могат да ти омутаят главата, а аз не се имам за най глупава, но на думи, на внимание, на всичко отначало са супер, и сега е така, но само ако правя както иска, не се предава докато не се съглася. Може би не са всички еднакви, но имат доста сходно поведение и очакване от жената, ако сме там може би щях да го спазвам, но в Бг е не мислимо, да иаксш разрешение да доиде е някой да ти оправи телефонът, след като съм му казвала и той нищо не е правил, или да дойде някоя приятелка с мъж, забрави, забранено е.

 Вече започнах да споделям , доста време го търпя, ами какво да ми кажат и те незнаят, да опитам да се промени и нещата да се оправят, ако не да се разделим.

Мило момиче
Не знам какво да ти кажа  ,но имам голяма дъщеря и ти съчувствам
само едно ще те посъветвам- никога ,за нищо на света не се съгласявай да отидете в родната му страна ,та дори и на гости

 И друго - родителите ти са прави.Ако не става разделете се

Аз ходих един път, държаха се страхотно, но с детето май няма да отида , защото незнам какво могат да мислят, все пак той не е глупав, и знае, че след толкова не рзбиране , може да се разделим, а много ме викат да отидем да видят детето, но за съжаления, няма да го заведа, не мога да поема тоя риск 

Той няма да се промени.Това са принципи,с които е възпитан...няма да ги изкорениш.Както от теб няма да бъде изкоренено желанието да си свободна и да живееш според своите порядки.
На него му трябва жена,която да споделя убежденията му,на теб мъж,който да ти дава свобода.
Виждам,че си насъбрала негативизъм..от там започва едно бавно(а понякога и бързо) излитане на обичта.Реално за какво ще се жертваш ако останеш с него,след като до няколко години няма да го обичаш.
 
Все едно заедно да живеят мъж,който е полигамен официално,осъзнато и жена,която иска моногамен брак.Той е с убежденията за 3-4 жени...как да се промени това..ами няма.И решението е просто раздяла.
Не знам какво се чудиш толкова и правиш опити за промяна у него.Няма да я има..никога.И в теб няма да има,само външна,колкото да показваш послушание.

Никога не го прави това.Който иска да дойде да го види...

  На същото мнение съм



Преди години гледах по руската предаване за препатили жени , разделени с децата си или принудени да живеят в страната на съпруга за да не загубят децта си  Имаше покъртителни истории 

Абсолютно съгласна с горните мнения. В противен случай  може  да стане адски   страшно. Както по-преди писах  и на мен  много често са ми попадали статии за  българки със смесени  бракове, отишли/живеещи  в арабските страни. Да не те плаша излишно , но  може да стане ад за теб  . Това не го забравяй в никакъв случай  . Детето ти е родено тук , ти си българка   ,  ако искат свекърва и свекър - да  заповядат  на гости .

За коя страна става въпрос?Понеже в някои арабски държави,ако не познаваш законите им може да си навлечеш много неприятности.Както и да прекараш страхотно...


Твоите родители как се държат с него?Защо не поговорите да ви идват те на гости,ако вие нямате време да ги посещавате?

Той има ли роднини в Бг?

Може да се чувства несигурен в твоите чувства и това да е и причина за по-различното му поведение...

Скъпа, аз не вярвам,че която и дае от нас тук имаме реален поглед на нещата върху твоя проблем. Ще съдим само от нашата си гледна точка и култура. А вие вече сте създали и дете.

Моя съвет е да отидеш във форумите по държави  тук в бг мама/според родината на мъжа ти/ или в която и да било тема на майките омъжени за араби.

 Възможността да споделиш с други НАИСТИНА като теб - може много да ти олекне, да катализира болката и също да ти помогне да погледнеш и с други очи.

Това, което съм научила за малкото време брак е, че компромисите и уважението са доказателството за любовта, а не техен заместител.

Проблеми има в много бракове не само поради различия в култури и религия, но също и възпитание, мироглед и дори смешни неща. Поговори с мамите от арабските теми и ти желая мир на душата и много положителни промени във вашето семейство, също и едно щастливо дете.

Здр. сега и аз да ти драсна някой ред. Аз съм омъжена за турчин. Всичко си е до човек. За моя мъж мога да кажа, че е златен носи ме на ръце. Имаме две деца, заради които си смени името с българско. Наистина му беше много трудно с намиране на работа, особено като трябваше да участва в търгове (работата му е свързана със строителство) и като чуеха какво му е името айде всичко се разваляше. Даде ми да кръстя сина му т.е.  то е християнче, което нали се сещаш, че е много странно като го кажеш на някой. Всеки пита как се е съгласил. Естествено за смяната на името неговите родители нямат и представа а и не е нужно.  Не е вярващ и не ми налага неговата религия. Даже сега имат някакъв празник и въобще не сме го и празнували. Ходила съм в страната му и сме се връщали много пъти. Проблеми никакви. Вярно е че майка ми и до ден днешен не го харесва (причината е само религията), но тя е на години и мисленето и е друго. Но като има нещо да помага пръв е помагал в къщи при майка ми. Просто всичко си зависи от човека. Жалко е че не си го разбрала твоя човек що за характер е и какво му е мисленето. Аз се радвам, че не сбърках с моя избор. Дано да продължи така, че все пак нищо не се знае какво ще ти поднесе живота.

 Благодаря на всички отговорили ми, много съм объркана към момента, един ден много го мразя, един ден виждам, че не е само той виновен, незнам, поовечето познати със смесен брак не се оплакват, по скоро са щастливи, може би проблема , че живеем в нас с майка ми , допринася за проблемите ни, ако сме на друго място може и да се пооправят нешата, незнам 

Помисли добре дало ако живеете на друго място сами няма да се чувстваш по същия начин.Майка ти може да изнервя допълнително положението,но ако живеете сами той пак ще те ограничава,пак ще изисква определени неща в поведението ти.Тогава дали няма отново да ти пречи въпреки отсъствието на майка ти...

А и друго помисли си дали пък присъствието на майка ти не го възпира да се покаже в истинския си "блясък",дали все пак майка ти не е онази невидима  преграда той да си наложи волята за всичко

Моят мъж е холандец,но ако трябваше да живеем с моята майка заедно или пък с неговата вероятно щяхме да сме разведени отдавна.


Не познавам майка ти,може да е много мила и съобразителна жена.Но вероятно мъжа ти усеща,ако те настройва срещу него, неговите вкусове,култура,принципи.И едва ли това му е приятно.

Аз съм израсла в смесено семейство.Родителите ми спряха да се карат,когато бабите измряха.
Всяка една си казваше мнението вероятно с най-добро чувство към детето си и пренебрегваше очеизвадно другата половина на семейството.Но,повярвай ми,ако майка ти гледа на мъжа ти не като на твоя съпруг, а като на"" оня,дето  й се натресе и не ми яде кюфтетата от свинско"",няма как да сте щастливи под един покрив.

Имам съученичка-съседка,която е женена за арабин.Майка й често ходи да й помага за децата,уж.Като дойде при моята майка,обаче,все се оплаква от зет си,една хубава дума не каза за зет си.Дори,когато разказва какви бели са направили децата все изтъква,че от баща си са наследили едно или друго,задължително все лошо качество.

Когато се ожениш и родиш деца,семейството ти е ти,децата и съпругът ти.Родителите,братя и сестри,колкото и да ги обичаш,остават роднини.И не бива да застават между теб и мъжа ти.

Предполагам,че се чувстваш като между чук и наковалня.когато сте тримата заедно.Защото всеки един от тях очаква от теб да заемеш неговата страна.Ужасно е.
Не се нахъсвай така срещу мъжа си.Никой не е съвършен.Опитай се да си спомниш красивите ви моменти заедно,когато майка ти не е била наоколо.Говори му как се чувстваш и освен това,което не ти харесва,споделяй му и това,което ти харесва.