Септември на вратата чука, скоро с бебчета ще бъдем всички тука!

Миленка супер е станало   аз също ще си имам продължение на подредбата на бебешкото кътче, но чак след като се роди  

отивам да дремна    обърнала съм деня и нощта, а Стаси може и тя да си поспива сладко 

Анхелка, страхът не ми е чужд. Това беше из "Техники да се преборим със страховете" автор: sky* Ще си отдъхна и аз след финала.

 

олелелелел яснооооо
добро утро друсачкииии   явно съм от отбора
и ние снощи тоя дюшек....хаххахах
лелелелел не ни е скучно хахахх
гледам Стаси я няма....може като се прибера от задачки днес ,да има още едно бебенце:)

Въъъъъъъй, въъъъъъъй, яко хормонално нашествие. Заради вашите хормони и моя мъж страда     Седя, чета и се смея сама като хахо. Децата вече ме гледат странно    
Фейт, имаш заглавия до края на септември   а както пишем, може и да не ти стигнат   Да се забавляваме сега, че после ще пишем само за кърмене, колики и т.н.

И при мен е така, толкова са мокри сънищата ми, че ако ми изтекат водите няма и да разбера

Оооо дааа ... даже и последно на angel_bbb  се замислям дали да не го сложа 

Миленка ... много е хубаво креватчето ... сега и аз ще метна една снимка на нашето ... леко променено от последия път 

Франчи ... Стаси на дали още спи  ... според мен е в болницата вече и скоро може да си имаме бебче 

Нещо не се оправям с тия цитати...
Мацки,ама верно лигнята ни удари яко!То хормони,хормони ама........аааааа
Аз ще трябва малко да се хвана на работа,че само отлагам.Минах набързо да видя имаме ли още бебета,ама няма...Ще чакаме,което е тръгнало да идва-добре дошло!

Аз се понаспах,гледам весело ни е в темичката:)
Стискам палци за Стаси ако е отишла да ражда.
 

Отишла е ама дали ражда или пак я задържат не се знае..

Давам отчет за раждането. Аз във форума писах, преди да ида да рода, че голямо хайманосване направих и тъкмо се прибираме в нас в 17 часа и оп, първата контракцийка, ама така ме сряза ниско долу, че се учудих какво става. През деня си имах контракции, но от нормалните, които не болят толкова. Прибрах се с мъжо и сестра ми, и те се хванах да изчистят прозорци,да изперат щори (всичко да се изчисти в хола) и т.н., че като са двама по- бързо и по- лесно. А мен ме оставиха да почивам. Почивам аз ама пак стягания. Реших да си надпиша за всеки случай багажа към 19,30 часа и да го сортирам по чантите да е готов напълно. Моето мило така се   ококори, и се чуди какво става, аз спокойно му обяснявам, че нищо няма, аз да съм готова пък... и така ме проверява през половин час Вечеряхме, смяхме се и към 22,30 нещата се засилиха, и почнах да се чудя фалшива тревога ли или какво, а преди това се смях със сълзи на разказите за най- смешни раждания и не се притеснявах . Включих се в форума, за да даде някой съвет как да разбера дали са истински или не контакциите и някой ми беше постнал линк, че от него прочетох това- онова. Моят док ми беше казал да не бързам за болницата, а като станат постоянни контракциите на 5 мин., тогава да ходя. Милото и сестра ми ме бъзикаха, че и хола лъснаха от до и че вече мога да раждам, и че име още не бяхме избрали от между 2 Милото видя, че съм спокойна и се успокои и той и отиде да спи, ама преди това 100 пъти ме пита дали ще ходим към болницата , а ние със сестра ми лафче, и почнахме да ги засичаме контракциите и към 1 часа зачестиха и станаха равномерни. В 2 часа бяха на 5-7 мин, и си викам стана време, че се къпах до стегнах багажа и се мотам аз, парфюм си слагам и т.н. и сестра ми ме бъзика, че все едно няма да раждам (а аз през цялото време си мисля, че сигурно е фалшива тревога, докато не получих разстройство от болката в дупето). Събудихме милото, а то чакайте да се облека, че мн студено, а аз вече не мога да седя по време на контракции. Отиваме в ОБ около 3, 15-3,30часа преглеждат ме и се оказвам с 4 см разкритие и им казвам, че нещо ме е разкарало като разстройство, а те а, ние нямаме свободен изолатор (стая), че може да сте инфекциозна и ме пращат в АГ доплака ми се ама, нямаше време и газ към АГ. Звъннах на моя док, но той каза, че в АГ не може да дойде, понеже е само в окръжна и сама съм си била виновна, че съм им казала за неразположението си.В АГ ме приеха веднага и нищо не казаха, за това че съм инфекциозна, казаха ми че се дължало на контракциите и те като ме прегледаха вече имах 5 см разкритие, беше вече 4 -4,15 часа, че то много формуляри и т.н. за попълване. Водите не ми бяха изтекли и ги спукаха. Не ми се размина и клизмата, ама не беше толкова неприятна колкото си я представях, може би защото на мен стомаха ми се изпразни докато ида да раждам. На смяна беше д-р Г. Георгиев и се успокоих, че поне той е от най- добрите доктори. Понеже ги събудих, акушерката беше крайно арогантна. Не ми сложиха система, не ми дадоха успокоително, докато не почнах да се моля, като куче и то едно едно но- шпа в дупето , то не ми действа докато съм в цикъл, камо ли като раждам. Понеже ме видя акушерката, че държа на болка и се ме остави така, щяло да бъде по- добре и за бебто. Бяха ми сложили някакъв апарат на корема да следят тоновете на Пламен и не можех да ставам и да се разхождам (така ми беше 100 пъти по- леко в нас). КЪм 6 часа започнаха много силните контракции, които бяха капака и не издържах мн време с тях. Знаех от една приятелка, че точно преди напъни стават непоносими болките, не можах дълго да издържа на тях, а и напъни усещах, крещях вече като луда, а си обещах, че няма. Крещях повече от бяс, че акушерката не иска да събуди доктора и да се почва, а тя ми обяснява как още не съм била готова и да не напъвам, че ще се разкъсам. Да не викам толкова, че ще събудя бебетата от 3-тия етаж. А те си пият кафенцето с друга акушерка и лафче. Другата се оплаква, как можело някаква пациентка да я събуди в 3 часа, да й каже че се изакала Май с мойто викане събудих доктора и като дойде каза, че имам пълно разкритие, но нещо шийката не била готова, не разбрах в тоя момент много, че беше много зор... Док се скара на акушерката, защо не ми е сложила система и по- най бързия начин ми сложиха нещо, нз какво но болката изчезна и имах чувството, че изтръпнах уморена от болка. Казаха ми да стана и да се преместя в родилна зала, аз обяснявам, че не мога да мръдна, накрая ми помогнаха да стана и ме придържаха за да стигнем в родилна зала, че нямало време. А уж не бях готова за  напъване  . След това всичко ми е като насън, казваха ми да напъвам докато траеше контракцията, но аз не я усещах и ми казват, че не напъвам. Забравих в цялата лудница, че трябва да съм с затворени очи, че ми се скараха... Тази акушерка Фотева, беше толкова арогантна и ми вика:"В пред родилна нали искаше да напъваш, айде ся що не напъваш", добре че не бях в състояние иначе щях да разбия носа. Появи се още една жена, нз каква беше и видяха, че с моите напъни бебето не може да излезе, док ми натисна стомаха, че да може да се завърти бебо, а другата жена, му правеше път с ръце... В момента който се показа главата ми казаха да спра с напъните, главичката нещо се заклещи и нямало как ме срязаха, че да може да мине и да не се разкъсам. И с следващия напън моето слънце излезе...едно посиняло и като срязаха пъпната връв не изрева като магаре, а като коте скимтеше. Много се шашнаха докторите, даже масаж му правиха, пък то и сега си мрънка така (рядко реве). Изкъпаха го изтеглиха го и го повиха. Сложиха го на гърдите ми и както не можех да мръдна го гушнах и нацелувах. Показаха ми нослето, беше нещо смачкано от едната страна, явно е бил притиснат докато е бил вътре в мен, но сега почти не му личи, ще се оправи напълно. Взеха ми го веднага в неонтологията за изследвания и по- обстоен преглед. Много се стреснах, като ми казаха колко тежи...
Чакайте, че се събудихме и сме гладни до после:)

 Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 23 нови отговора.

Лелелееее,като те чета и направо страх ме хваща.......А съм го минала веднъж.Аз 9мес спя на дясно и понякога си мисля-ами ако го смачкам нещо???луда работа...пупупу

Pocoloco1 направо ме просълзи с твоя разказ и се върнах във времето когато родих моята дъщеричка, най-важното е че сти си у дома живи и здрави другото се забравя