И на нас ни предстои тръгване на ДГ.
Аз обаче смятам да го водя аз , не баща му.
Страхувам се, че , ако не бъда с детето си в този важен за него ден, той ще се почувства предаден и изоставен. Не е ходил на ясла и това ще бъде първата ни раздяла.
Просто връзката, привързаността и доверието, които има между мен и детето са много по-силно отколкото с баща му.
Аз обаче смятам да го водя аз , не баща му.
Страхувам се, че , ако не бъда с детето си в този важен за него ден, той ще се почувства предаден и изоставен. Не е ходил на ясла и това ще бъде първата ни раздяла.
Просто връзката, привързаността и доверието, които има между мен и детето са много по-силно отколкото с баща му.
Драмите, когато аз я водех, бяха страшни. Просто се принудих да я оставям на баща й. Учудващо за мен - пак е имало ревове, но не чак в така степен. Опитах аз да водя - пак се започна с ревовете.
Сега ако се наложи аз да водя сутрин - пак се започват пазарлъците, но успявам да парирам както Stef е писала. Ако е с баща си - няма проблем и не прави опити за мрънкане и тръшкане.
Малкият като цяло по-спокойно приема нещата, но обикновено те са двамата със сестра си и покрай нея той е ок.
Според мен - заведи детето, щом така си решила, и в движение ще прецениш дали да се смените сутрин с таткото през адапционния период.
Подкрепям. Това са и моите наблюдения. Майките като цяло сме по-чувствителни. Бащите са по-`твърди` и се справят по-добре в подобна ситуация. 
Надявам се и за напред да ходи с желание 
