Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 150

Напълно те разбирам, сериалът е тежък и трябва настройка за него, просто аз го изгледах в подходящ момент. Но акоти харесва и ти е интересен може би сама ще се върнеш към него след време, когато си на такава вълна. И наистина след 5-6 епизод става по-лек, дори смешен на моменти.

На мен любимият сериал е КЛонинг, но версията от 2001. Уникален сериал , ако не си го гледала, го погледни, може да ти хареса и е значително по-лек.  

Май АБО ще се окаже труден за преглъщане от съфорумките. И аз, като всички, гледали фолма, преживях криза. Ужасен филм!, си казах... после отново го гледах, заради поразителното изпълнение на Енгин... всъщност, много интересен филм!... беше втората ми реакция.  Сега вече го гледам, за да разбера какво още мога да науча от този филм. Защото наистина поставя много въпроси. Те не са нито леки, нито ежедневни. Но помага да се открият и отговори - на нелеките въпроси. Филмът е нетрадиционен, но много, много добър! Думите на Мерал, вложени в устата на героите са сентенции понякога. Предполагам, че ако човек може да разбира езика, тези думи ще са още по-въздействащи. Според мен, този филм няма да се хареса на мнозина, но си заслужава да бъде гледан.



Двата лъва - старата и нова Турция. Сблъсък на традиции и модерно мислене.



И като говоря за метафори, ми идва на ум една - Булут и Сердар олицетворяват мъжете на Турция, които се борят - всеки според разбиранията си и моралните си ценности за самата Турция (Нарин), лежаща безпомощна, наранена, крехка, но силна, олицетворяваща жените на Турция. Кой ще победи? Кого ще избере страната? Погледнат от този ъгъл, филмът придобива съвсем друго измерение.

Марица,защо си мислиш,че е труден за преглъщане?! Та аз гледам един сериал,който е много по-тежък от това тук! Там има насилие над деца,зверства,убийства,неща които ще те оставят без думи! Този сериал  показва реалността в един друг свят!
АБО показва деиствителността в един друг свят,където всеки ден е борба за оцеляване,където болката е реална,видима,където съдбата на младите е избрана без да се зачитат те самите! Социалните проблеми са преплетени с една невъзможна любов на един мъж към една жена,една жива лудост,водеща след себе си жестоки последствия! Не виждам нещо чак толкова трудно за преглъщане!
Не си прави грешни изводи-просто не всеки иска да коментира! А и все пак повечето от момичетата бяха в темата заради КВФ!
Хайде чао!

   Горе намекнах защо е труден. ) Именно заради жестокостта, която кара цял един народ да живее сред минно поле - без изход, без помощ, без надежда... последното се поставя под въпрос с подтекста на филма. Според мен.
Лек ден!

Марица, вчера казах, че всички обичат Мустафа. Това не означава задължително, че са в добри взаимоотношения. Напрежението идва от неговите отношения с Нарин, от избухливия му характер и болестта.
Колкото до смисъла, заложен в заглавието, разбирам го като желание да избягат от проблемите, от болката, не и от родните места. Всъщност никой не иска да напусне Гюзелюрт, дори когато има възможност. И докторът, който е чужд на тази земя, усеща силата и красотата й.
Харесвам доктора. Той е силен мъжки образ, не го подценявайте. Идва от друг свят и не може да се примири с несправедливостта и безнаказаността. Той вярва в реда, правосъдието и свободната човешка воля, така е възпитан. Положи големи усилия да опознае и разбере хората от непознатия за него свят, и ги дари с добрите си дела. Лекуваше ги, чистеше земите им от мините, и успя да обезвреди някоя и друга мина в душите им.
Като мъж и любовник също показа силни страни. Може да не е стихията Мустафа, но и той е страстна личност, способен на силни чувства. Но и да не е, какво значение има - Нарин живееше само в близост до него! До Мустафа беше безжизнена, вяла, уморена, със сведен поглед. До Сердар се смееше и се чувстваше добре.
Инджи означава перла. Перлата е скъпоценен камък, скрит в мида. Може би Мерал ни подсказва, че героинята не блести от пръв поглед, най-ценните й качества са скрити в сърцето.
Аз не мисля, че човек, който работи по програми на най-високо ниво (правителство, ООН) и дарява средства, обезателно трябва да познава в детайли живота на хората. Да построиш училище е достатъчно. Виж, когато започна с добрите си намерения да се намесва в живота на Нарин, трябваше да е по-запозната и да не мери със собствен аршин.
Айлин на теория е идеалната жена за Сердар - от неговия свят, красива, образована, помага му в работата. Но, както каза романтик Махмутпаша
Можеш да контолираш стомаха, дори разума, но не можеш да контролираш сърцето.
Сърцето на Сердар отиде при Нарин - момиче, което живее по закони, които той не разбира, момиче със сложни семейни обстоятелства и тежка съдба. Но, сърцето не пита!

Да сложа един хубав Керим за сбогуването на Малчева с нас. Ние не се разделяме с никой от героите и актьорите. Преговаряме си докато излезе нов проект с някой от любимците ни. Винаги може да се каже - здравейте скъпи и любими приятелки.....

По друг път, но полека се приближавам до твоето виждане. ) В АБО ме взривяваше "постановката" с минното поле. ) Буквално не можАх да я приема, метафорично - да. Като махна беса от мините, започвам да виждам героите по-спокойно, да ги възприемам по-близо до това, което си видяла и ти. Всеки има своята история и своите основания да действа както е показано. Както казах и по-горе, ако приемем Нарин за събирателен образ на жените в Турция, ясно е защо е безжизнена и вяла до Мустафа - представител на отживелите традиции и отношения, на мъжа от миналото в Турция, който не иска и няма да се предаде лесно. Да, той изпитва неизмерима обич към Нарин-Турция, но любовта му е ограничаваща, тя отнема свободата и да бъде себе си, да има свои мечти, свой живот. Сердар от своя страна е модерно мислещият мъж. Той е видял и едната и другата страна на живота - в и извън Турция. Той зачита личността, индивидуалността на всеки. Но той няма как да обикне Айли-Европа. Неговото сърце е обвързано със земята му, с хората и. Затова го дава на Нарин. Мустафа иска да командва и подчини Нарин, но в същото време тайничко се възхищава на нейната упоритост, на хъса и да бъде самостоятелна, да вземе в свои ръце нишката на живота си и да го направлява. Сердар и показва как може да стане това, дава и самоувереност, че ще успее. Ясно е защо тя обиква Сердар, дава му своето доверие и го приема като спътник за цял живот. Финалът, предполагам, иска да подскаже, че нищо не е сигурно в тази минирана земя. Дори Турция да избере пътя към съвременния, модерен, хуманен начин на живот, не се знае кога и къде ще я застигнат мините, заложени в миналото и традициите. Метафорично филмът е много дълбок...
Инак, относно играта на актьорите, на пръв почит в АБО те халосва бурята Булут... трябва да се гледа филма поне още веднъж, за да се оцени присъствието на останалите (без Асие - тя си присъства още в първия прочит, проклетията;-)).

Оказва се, че литературните похвати в анализа ми свършиха работа, за да приема филма по-нормално, да не подскачам и да не бесувам заради "нелогизми". )) И нещата започват да ми се проясняват.

И аз сериаллът го приемам метафорично и мисля, че е много силен като въздействие. Определено  , че е хубаво да се гледа, зящото е по-различен, не е нещо, което можеш да срещнеш във всеки сериал. Започнах да го гледам от любопитсво заради ЕНгин , исках д го видя в друга роля , но самият сериал ме плени, с историята, която разказва и вече не беше само заради ЕНгин.

Гледайки този сериалне разсъждавам колко досоверно сА представани нещата, а просто се оставям на емоцията.  

Марица, с интерес чета прозренията ти, харесват ми метафорите. Не си правя илюзии, че разбираме всичко, но поне се доближаваме до истината, галиба.  

Ти вчера тръгна "на нож" срещу сценария, явно емоцията те беше помела. Но кои сме ние да оспорваме Мерал. Тя не само е голям творец, но е и дъщеря на Турция, познавала е проблемите й.

Понеже, както казах, възприемам филма като сблъсък на два свята, няма как да се откъснем от мините и от болезнените промени в обществения живот. Още сме на еп. 1, но аз наблюдавах и децата, те имат съвсем малки роли, повече са като присъствие, но имаше някои важни моменти с тях, ще ги разнищим като му дойде времето. Според мен, в тях са заложени бъдещите промени - отношението към жените, образованието, излизане от религиозния фанатизъм и невежество.

ПП Дейзи, видях, че си писала, явно и в Англия не те свърта.  Напълно споделям написаното - започнах да гледам заради Енгин, но историята ме помете, разтърси. Гледах със сърцето си. Всички тия разсъждения, които от вчера споделям с вас, са след неколкократни повторения и защото не мога да се откъсна от пълнокръвните образи и от историята. Филмът, както и да го разбираш, не те оставя равнодушен.

А относно любими филми и сериали, мисля, че есъщото като любими автори.  Дори и да разказва интересна история, не всеки автор може да ме грабне, защото не ми допада стилът им на писане например ОБичам стегнат стил, без много описания, с повече действие и пряка реч. Такива романи се четат бързо и ме увличат.

Затова и обожавам Мери Хигинс Кларк . Интересни истории плюс страхотен стил на писане-неслучайно я наричат кралицата на трилъра.  Вярвайте ми последно си купих неин роман , без да прочета за какво става въпрос, просто видях името й и го купих. И се оказа порредният страхотен роман. От такива хора като нея не бих се отказала, дори и да мине много време. Обожавам да чета и нейните романи ме развличат чудесно.

Ахам. ) Това, с децата, баш, ме подлуди. )) Идеше ми да крещя, че не може, не бива, престъпно е да подлагаш децата си на такова нещо! Когато превърнах мините в метафори и освободих съзнанието си от ужаса, че това е реалност, червената пелена от очите ми започна да се вдига и започнах да виждам какво ми показват, опитвам се да чуя и какво ми казват. ) Да, чрез децата и тяхното възпроизвеждане на света около тях Мерал показва и бъдещите посоки, в които би могла да поема Турция... Все пак, прави ми впечатление, че за децата в този филм се полагат много грижи, но предимно "физически". Веднъж се наложи да водя разговор с психоложката на у-щето, в което учеха моите деца. Тя каза: "У нас често за грижата към децата се приема физическото им добруване. Рядко се замисляме за духовното им здраве и грижата за него". Дадох си сметка колко е права... И във филма дечицата сякаш са оставени сами на себе си да се справят... облечени, нахранени, нагушкани, но... никой май не поема грижата да им покаже правилната посока... може би защото те самите не я знаят?

Р.Р. - не помня от кой епизод е сценката, но едно от децата попита М.Б. "Ти ли ще ни водиш през полето към училище?". Булут отговори: "Не". Пак метафорично погледнато, той е от хората, заложили мините, или поне примирили се с тяхното съществуване. Не е той човекът, който може да ги преведе невредими през полето...

                
                 Ще цитирам една съфорумка , която много уважавам... За да разбереш АБО трябва да имаш "нещо" в главата и много в сърцето...!?

  Много добре го е казала. Не претендирам нито за глава, нито за сърце, но се ОПИТВАМ да разбера филма.

ОООООООООО, Нелка, чудех се кога ще се появиш! Липсваш ни!  Да обсъждаме Облака без теб, не е логично.  Ела, помагай да дълбаем и да разберем. Чакам коментара ти!

Щом сме се запалили по Облака, може да нямаме много в главата, но явно в сърцата тупкат чувства.  С общи усилия ще разберем поне основните моменти, а в дълбочина - кой знае! Може би донякъде...