ОКТОМВРИйската мама е щастливка, чака своето бебче със усмивка!

Gaja стискаме палци всичко с малката да е наред и в най-скоро време да се гушкате вече вкъщи.
Аз съм категорично ЗА брака. С мъжа ми подписахме и дори имаме и църковен брак. Но не сме го направили да се хванем или вържем един друг. Просто и двамата сме израснали в семейства с принципи и ценности и за мен бракът е ценност, особено църковния брак. Това, че сме от малък град в никакъв случай не мисля, че влияе на това дали възприемаш брака или не. Имам приятелка от родния ми град, която ми каза, че няма да подпише с приятеля си, защото като реши да си тръгне само ще си вземе детето. Това не го възприемам за нормално. Плюсовете на брака са не само защитеното имущество. Ние като се женихме имахме 700лв общи финанси. Сега сме съпрузи един на друг, а не просто гаджета или приятели. Децата ще растат в семейство Николови, а не мама се казва по един начин, ама тати по друг начин. И това с припознаването нещо не ми допада. Освен това смятам, че бракът си тежи в обществото. Особено в сферата,  в която ние възнамеряваме да се развиваме/и двамата с мъжа ми сме юристи/.Но ЗА или ПРОТИВ брака може доста да се спори. Всеки си има мнение по въпроса, всеки има мотив да подпише или да не подпише, всеки действа или мисли от различни подбуди, така че това, което пиша е лично мое мнение и не го натрапвам на никого. Това, че уважавам институцията брак, не означава, че тези, които не са сключили брак трябва да бъдат заклеймявани. Напротив, всеки има право на мнение и право свбодно да направи своя избор!!!

Аз също съм ЗА брака! В никакъв случай обаче, не го приемам, като начин да "вържеш" някого или просто, като един подпис. Какво значи, да вържеш някого с брак. Ами той, ако не иска да е с теб и с истински въжета да го вържеш, пак няма да има полза. За мен брака е продължението на една любов, а истинското семейство започва с децата. Лично аз свързвам двете неща, които следва да са едно след друго, но в никакъв случай не съм против хората които живеят без брак. Всеки си има различни разбирания и си ги отстоява, но това да ти се месят в личния живот и да ти казват, трябва ли да си женен за човека, от който чакаш или искаш дете или не, е абсурдно!Аз например винаги съм искала да имам сватба, такава каквото съм си представяла от дете и просто един подпис и малка почерпка не ме е устройвал, защото пак казвам, подписа не е толкова важен. За мен е важна емоцията и всичкото онова вълшебно изживяване в деня на сватбата. Но аз съм си такава, романтична и емоционална, не всички са така и не всички разбират брака по този начин и е напълно естествено да е така!

За съжаление обаче, в днешно време една сватба би могла да се нарече истински лукс, заради всички разходи по нея. Не всеки има възможност да направи мечтаната си сватба и това е много жалко, но тук вече ще навляза в едни теми за "скъпата" ни държава и прочие, на които не им е тук мястото... Аз също съм от малък град и ми стана много кофти, когато след нашата сватба в целия град се говореше, че съм била бременна и сме бързали да се оженим, за да не ми личи!!! Просто явно хората не могат да приемат, че някой може да се ожени просто от любов!!! А и пак казвам, че не не доумявам, защо според някои ограничени хора, ако забременееш трябва да се жениш само, защото чакате дете?!?! Но... хора всякакви! За това нека не обръщаме внимание на хорските приказки и си живеем живота така, както ни харесва, защото иначе просто ще съществуваме 

Gaja, честита дъщеричка и бързо и успешно преминаване на критичните часове! С теб сме и няма как нещата да не се оправят, ще видиш! Късмет!  
По отношение на брака: ако двама души са разумни и се уважават, с брак или без брак, все ще се разберат. Подписът не е фактор за задържане и сплотяване на семейството, единствено понякога има значение при някакви формални неуредици.
По отношение на меренето на тонове: както беше писала Деси по-рано, наистина могат луд да те направят. Oсобено, когато нямаш медицинско образование, съвсем се ошашкваш, когато кажат, че нещо не е наред. В моя случай лекарката вчера наистина не хареса записа, след като ме накара да ходя днес и да се консултирам и с колежката й. И не беше въпрос и на пари, защото днес нищо не ми взеха, а ходя в частна клиника. Дано и в събота всичко да е ОК, за да летя спокойно в неделя.
Светле, не знам каква е идеята с колите и кафетата, но явно бебето искат да го хванат в активен период, за да му видят сърдечната дейност. То уж това изследване се наричало Non stress test, ама не съм убедена доколко  няма стрес, след като зорлем будя "съквартиранта".

Gaja, честита дъщеричка! Дано критичните часове минат по-бързо за теб, всички ти стискаме палци. Важното е да мислиш позитивно. На малката принцеса със страхотно име София пожелавам бързо да наддава кг. и съвсем скоро да се гушкате.

Gaja, Честита беболинка!
       
От цялото си сърце стискам палци за малката принцеса София-
бързо да пораства и да не притеснява мама

Относно брака - аз не съм нито "за", нито "против".
Ние с мъжа ми нямаме сключен брак, но сме заедно от 9 години-
и се обичаме все повече и повече, а откакто съм бременна - още повече  
Не мога да отрека, че понякога ми е криво, че той не иска да се оженим-
(причината е, че и неговите и моите родители са разделени и той просто не вярва
в брака, даже се притеснява, че той ще развали всичко между нас),
но от друга страна доста семейства в днешно време не изкарват нашите 9 години.
Иначе, наистина е хубаво продължение, когато отношенията станат сериозни и
двама души искат да създадат семейство, да направят сватба и да положат начало
 на живота си заедно.
Ние, обаче, на времето бяхме деца и аз изобщо не съм предполагала,
че нещата така ще се развият и не ми е хрумвало да настоявам първо да сключим брак,
но ние определено сме семейство - всичко правим заедно, преминали сме през много
трудности и хубави моменти заедно, имаме общ бюджет и живот и здраве и общо дете

Gaja, да е жива и здрава малката София! Стискам палци всичко да се оправи и да се гушкате вкъщи:))) вярвай в момиченцето си:)))

Gaja, присъединявам се към позитивните пожелания на момичетата. Сега за цялото семейство часовете са по-дълги, отколкото обикновено, но ще мине и всичко ще е наред. С първата ми бременност във форума имахме едно момиче, което трябваше да роди след всички ни съгласно термина, обаче малкият човек реши друго - появи се изневиделица месец и половина по-рано, мъничък беше. Ела да го видиш сега, сладур и половина. И с прекрасната София ще бъде така, сигурна съм.
За брака - ние с мъжа ми живяхме заедно шест години преди да се оженим. Всъщност "живяхме заедно" не е точно казано, защото през четири от тези шест години той беше на мандат в Германия, а аз бях приходяща. Но като си идваше в България се настаняваше в моя апартамент. После си купи свой, а аз го ремонтирах и обзавеждах. Когато всичко беше готово, решихме да си правим бебе и ако стане, да се женим. Обаче бебето не ставаше. Затова просто се оженихме без бебе. Един месец след сватбата, която си беше пълна импровизация, забременях.  В крайна сметка сигурно щяхме да стигнем до този момент. Странното е, че аз бях по-предпазливата, защото по онова време той беше разведен с две деца от първия си брак. Докато той беше сигурен, че иска да се оженим и това надделя.  
За семейните отношения формалната страна на нещата не е съществена. Що се отнася до емоционалната - тя е въпрос на усещане - за едни емоцията е достатъчно силна и без брак, за други именно бракът прави семейството истинско.
И аз като Ралица и Нели обаче съм юрист и познаването на закона ме прави по-консервативна, особено в моята ситуация на "втора" съпруга. Затова предпочитам сегашното положение с брака пред предишното, когато бях просто "приятелката".
А и напоследък край мен имаше нещастен пример точно с една млада жена, която 12 години съжителства  с мой разведен колега. Той от пет години беше с тежко заболяване и тази жена беше неотлъчно до него, оказваше му пълна морална, финансова и физическа подкрепа. Заедно бяха купили едно жилище и той беше настоявал да бъде записано по нотариален акт на нея, явно е предчувствал човекът, че трябва по някакъв начин да я защити. И преди няколко месеца той си отиде от този свят. Едва тогава разбрах, че имал дъщеря, а ние често го посещавахме в болницата, помагахме също с много неща. Когато нещастието се случи, щерката се появи с удостоверението, че е единствена наследница, размахваше го напред-назад, още баща й не беше погребан, когато дойде на работа да му прибира вещите. Всички обезщетения по повод смъртта на баща й, които бяха немалко, ги получи тя и дори беше ходила при приятелката му в жилището й да я безпокои и да й иска разни дреболии като фотоапарати, дрехи и т.н.  И когато това се разигра пред очите ни, си дадохме сметка, че законът не е съвсем без смисъл. Това момиче, вече пораснало, се сети, че има баща, когато той си отиде, през другото време просто го нямаше. А аз познавах този човек и съм сигурна, че когато е бил здрав и жизнен, се е грижел за дъщеря си, това и други колеги го потвърдиха, които са били по-близки с него. Оказа се, че жилището от първия му брак е останало при първата му жена и дъщеря му, а когато с приятелката са купили второто жилище, той е изплатил значителна сума на дъщеря си, за да не се сърди, че това жилище един ден няма да бъде в наследството й.
В моя офис има един по-млад колега, който също беше разведен с едно дете, и живееше с някакво момиче и все бяха на ръба - да се разделят, пък нещо се поскарат, после се сдобрят, тя иска да се жени, той се колебае - неустановена работа. Неговите притеснения основно се въртяха около това как тя ще се разбира с детето му. На практика той най-тясно беше ангажиран с грижите около болния ни колега. Когато стана пряк свидетел на случващото се покрай наследството, набързо направиха едно бебе и се ожениха с неговото момиче. И аз приятелски го питах защо пък толкова се разбърза, а той ми каза: "Знаеш ли, това, което стана с П., ме отрезви. Дадох си сметка, че невинаги детето ти е най-близкият ти човек."
Дълго стана, ама примерите понякога казват повече от обясненията. Това за съжаление са тежки събития в житейския ни път и когато сме млади и здрави не ни се иска да мислим за тях. В някои случаи нещата се развиват просто, в други се усложняват.  Мисълта ми беше, че дори да не искаме, трябва да си дадем сметка и за тази страна на брака или липсата му, за да не се окажем един ден дълги години градили дом и семейство, а накрая останали без нищо. С брак или без брак, интересувайте се за своите права и гледайте да са максимално защитени - това има значение.

Здравейте, момичета! Приемате ли още нови попълнения?  Знам, че вече е финалната права, но бих искала и аз да се присъединя към отбора. 
Очакваме момиченце на 24 октомври. Вече имам едно момченце на 5 години и може би заради това доста по-леко понасям тази бременност. . На 35 съм и живеем в Лос Анжелис. Засега всичко върви нормално с бременността и се надявам да удържим до термин.

Гая, честита дъщеричка! Стискам палци всичко да е наред с нея!   

Добре дошла на Winx ! Пожелавам леко и безпроблемно преминаване на финалната права 

Благодаря на Поли за дадените примери, наистина живота ни дава най-добрите уроци. Аз не съм против брака и приятелят ми не е, но както се написа в темата: "сватбата, която искаш, стана лукс", така че както и по-рано писах, ние живеем засега без брак. Може би, някой ден ще отидем и ще разпишем без пищни церемонии, въпреки че и аз като всяка жена си мечтая да се видя в бяла рокля и вниманието да бъде насочено изцяло към мен поне за 1 ден 

Gaja, честита дъщеричка!!! Стискаме палци всичко да е наред и скоро да си се гушкате с малката принцеса   Горе главата, само позитивни мисли и вяра в добрия завършек на нещата!!! Всички мами ще сме духом с вас  

Тони , колкото до брака- ако не си вътрешно убедена, че го искаш, не го прави заради мнението на другите.
Аз съм ЗА, мисля, че съжителство без брак е добре за двойка, но когато има детенце, ще ми се всички да сме едно семейство, а не майкате- Петрова, сина Георгиев, та формалности......

Ще ти разкажа една случка, която е пример, как понякога липсата на "оня подпис" може да е неудобство:
Работих на рецепция в един френски клубен хотел, пристига френска група за 2 седмици. Бащата в семейството си чупи крака на втория ден, при това сериозно- на 3 места. Няма свободни полети за близките 3 седмици, освен този, който са си платили отиване и връщане след 14 дни.
Застрахователната компания праща специално за него чартър с всички разноски за да го приберат и лекуват- но познайте, отказват да качат майката в иначе празния самолет, защото "не му била никаква". Та той и детето се прибраха на 3-тия ден, а тя горката седя сама, в чужда страна за още 11 дни  

От гледна точка на такива издребнявания- понякога е от полза, но пък има и пречки- ако реши мъжа ти да си продаде колата- ще трябва и ти да си там, защото е "фамилна"..... В общи линии колкото ЗА, толкова и ПРОТИВ ще намериш- изборът обаче, лично според мен, трябва да идва от сърцето, а не от разума  

Winx добре дошла сред нас- лека бременност и безпроблемно раждане на втората ти рожба 

Gaja честита ти дъщеричка и успешно преминаване на критичните часове, настрой се за положителен  изход от тази ситуация . с теб сме.
Winx добре дошла, макар и почти на финала... 
Ние също живеем без брак вече 10 години, имаме си дете на 9г. и сега живот и здраве още едно. Аз си го приемам за мой мъж и той мен за своя жена, пак сме си семейство, досега не сме имали проблеми за това че не сме подписали, дано и за напред да е така. Не, че не сме имали възможност за сватба, но не мисля, че нещо би се променило...За такива случаи, които Поли разказа, не съм се замисляла, никой от нищо не е застрахован, дано си доживеем така да старини и да си отгледаме децата без проблеми, обградени с любов!

Gaja честито! Вярвам че всички сме с теб мислено- ще видиш че всичко ще се оправи.

Poli BK аз пък често и сама съм жертва на обратният случай- баща ми почина преди няколко месеца и въпросната с която даже нямат и брак, деца и не са имали общи пари на 2-рият ден започна да проявява претенции към имотите и парите му(някои от тях наследствени от дядо му). Така още на 20 ден беше завела дело. Да не говорим че на погребението дойде с грим и не стъпи нито на 40 нито на  6 месеца. Но закона е в наша полза за сега, въпреки че ще минат години докато успеем да я изгоним от апартамента му, който тя не желае да напусне въпреки че има още 3. Същатата тази жена идваше да и ни чупеше прозорците от злоба преди години и след това се хвалела.... Просто роман мога да напиша. А това че децата не са ти най-близки- категорично го отхвърлям и ако е така значи проблема  е в родителите, защото ние сме длъжни да ги научим (децата)на любов и уважение.  И въпреки че не сме били в добри отношения - дори месеци след това болката  е огромна.
Аз смятам, че ако човек иска да подсигури половинката си -ще държи да се сключи брак. А децата са винаги включени в наследството-ако няма завещание.

Момичета,доста обстоятелствени отговори ми дадохте,за което съм ви благодарна. Искам да уточня нещо обаче. По начина, по който съм писала предните си 1-2 поста изглежда, че никога не искам да сключа брак,а това е далеееч от истината. Винаги съм си мечтала за сватбата ми с човека Х (преди време),а сега с бащата на детето,което чакам, НО... И двамата сме студенти все още. Той заради бебето спря да учи за 1 година, за да може аз да продължа. И това е един голям жест за мен. Но на този етап от връзката ни нямаме никаква възможност да си правим мечтаната сватба, включително и църковна.Да не говорим, че е немислимо да искаме помощ от родителите ни - все пак докато ние завършим и почнем да работим по специалностите си ще разчитаме предимно на тях... Този наш юнак много ни изненада, но все пак е дар от Бога и беше немислимо да правя аборт или нещо от сорта. Много се надявам след някоя и друга годинка да успеем да съберем необходимата сума за това, за което сме мечтали 

А относно въпроса - моята позната е в Австрия, но е живяла 20 години в Момчилград и е възпитана в строги мюсюлмански ценности.

Аз отивам на лекциика в мола на Цариградско
За протокола, ще съм с клин и една сива туника и най-вероятно ще ям кроасанче, че много ми харесват там, ако някой се весне 

Тони и при мен се случи нещо такова. Преди време когато бях втори курс в университета имах съмнение че съм бременна нямах тогава брак с моя приятел, но се оказа фалшива тревога. Завърших почнах работа 10 години живеем заедно и миналия септемри решихме да направим свадба един вид да видят роднини и приятрели че сме заедно официално. Януари разбрах че съм бременна това малко ме разколеба за свадбата мислехме да я отложим след като бебето се роди заради такива изказвания като да "вържеш" бащата. Но както има един лаф " Не плащаме данък обществено мнение " направихме свадбата бях в 5 месец и получи страхотна свадба.
Така че всеки си решава далли ще се подпише или не важно е любов и разбирателство да има, другото само се нарежда  

Gaja щом вече си диша само бебето и сигурно е в кувиоз скоро ще почне и да натдава ще поседите повечко в болницата ама после какво голямо момиче ще порасте само не се отчайвай