ОКТОМВРИйската мама е щастливка, чака своето бебче със усмивка!

Здравейте момичета!

Gaja изпращам ти цялата си положителна енергия за теб и за твоето бебе. Вярвам, че малката София ще бъде добре скоро, а ти бъди силна за да минеш през това .
 
Гледам, че си говорите за брака. Аз съм не съм от много,малък град, но държа на брака(омъжена съм от преди да забременея). Но не съм и критик на тези , който имат различен мироглед от моя.

Аз все още съм на Гирипрал за задържане, но от понеделник го спирам и започва голямото чакане.  Много се надявам да родя другата седмица, защото искам да го видя малкия-голям мъж , а и нервите ми са опънати на краен предел.

mvsh, или бъркам лентичката за сватбата, или караш мноооооооого дълга бременност, щом сте женени от 11 месеца, а са те изкарали бременна на сватбата  

Аз сега живея в малък град, но не се вслушвам в хорските приказки, въпреки че наистина тук хората си чешат езиците за щяло и не щяло и може би щаха да "споменат" и нас, ако не се бяхме оженили.
Но в малкия град има и друго- ако пък се ожените и не си народите веднага дечица- ще ви обсъждат, че имате проблеми, че не можете да имате деца и т.н.  Просто каквото и да става- хората винаги ще говорят.... Те са си такива, манталитета на българина е такъв- гледа първо другите, а после себе си.....

Gaja, честито сладко бебче София! Да ти е живо и здраво, кураж и сили, всичко ще се нареди!
Пращам ти хиляди позитивни мисли и съм сигурна, че няма да има никакви проблеми!  

За брака - темата е много дълга и необятна, с много гледни точки и пр. И аз съм юрист, така че ние сме донякъде професионално обременени.... Моето мнение е, че всеки сам трябва да си вземе решение за това, защото случаите от практиката са безкрайно много и разнопосочни.
Специалоно на Тони Радева бих казала следното: Не знам какво разбирате под такава специална сватба, може би 200-300 души аху-иху??? Но аз и съпругът ми се оженихме през 1996г. ако някой помни какво беше тогава, криза и глад, бяхме студенти, без работа, живеехме на общежитие в Ст.град. Сватбата ни беше само с няколко приятели, в гражданското в Мусагеница, без рокля, с едно костюмче аз, а той - с балния си костюм. После купон в една стая в ст.град. Не съм била бременна, просто така си го почувствахме... Родих дъщеря си през 1998г. След 10 г. - през 2006г. вече с голямо дете, мъжа ми (същия  ) ми организира тайно сватба, купи ми рокля и всичко както си трябва с гости и родители и т.н. На деня, в който се бяхме оженили преди 10г. сутринта ме събуди и ми каза "Ставай, днес ще се оженим"! Не можех да повярвам, дойдоха гримьорки, фризорки и почнаха да ме приготвят и направихме сватба, църковна, защото нямахме такава. Това беше страхотна изненада и подарък за мен! Тогава дъщеря ми каза - "Мамо, като се ожените 3 път с тати, искам да бъде на яхта"  
Така че нито парите, нито нищо няма значение, всичко е до настройка и желание  

късметче, страхотна изненада е било, явно съпругът ти е романтична душа, браво на него. 

 Здравейте,

Благодаря за позитивните мисли и пожелания! Днес по-късно чакам да ми кажат как е госпожицата, но на този момент знам, че си диша сама и това е много добре. Въпреки, че съм секцио, което приключи вчера следобяд, през нощта вече имах коластра и днес ще пробват да хранят бебока през сонда.

За мамите, на които им предстой секцио - искам да ви успокоя, че нещата протичат много леко и безпроблемно. На мен ми е второ и уж било по-трудно възстановяването, но не е така. Вчера в 4 часа следобяда извадиха бебка, а днес сутринта рано рано ми помогнаха да се изправя, вече си се разхождам из отделението, имам някакви придърпвания и некомфорт като от легнала сядам, но честно казано болката е пренебрежима. Кърмата ми слезе, много рано дори за мое учудване, така че не трябва да се притеснявате и в тази посока. Най-гадното на секциото е ужасната храна, която ме карат да ям...но ще се изтърпи.

Абсолютно, той си е такъв и до днес, природа 

Ами изкараха ме бременна, защото не намериха друго обяснение, че се женим  Сега вече, като съм бременна разбраха, че тогава не съм била, въпреки, че има и някой мнооого ограничени и прости хора, които няма да се учудя, ако мислят, че и тогава съм била, та чак до сега 

А иначе, да в малкия град е ужасно и винаги намират за какво да говорят за теб!  Когато си имаш гадже от дълго време, започват да питат, кога ще се жените; като се ожените започват да питат кога ще си имате бебе (и недай си боже да не става и това питат, ама защо сега не става, проблем ли има?!?!  ) после като си имате бебе, започват да питат, кога ще си има братче или сестриче... и т.н. Винаги има за какво да питат и да обсъждат! Аз за това гледам да не им обръщам внимание и при всяка една възможност им показвам, колко сме щастливи и успели заедно и всички още повече умират от яд, а не могат да осъзнаят, че като завиждат, пречат само и единствено на себе си!!!

Гая само така, продължавай в същия дух! След като толкова бързо се възстановяваш от секциото и вече имаш и кърма, значи си борбен човек, какъвто съм сигурна, че ще е и твоята дъщеричка и съвсем скоро всичко с нея ще е наред 

късметче браво на теб, случила си при избора на съпруг! Относно моите очаквания за брой гости е далеч под 200-300 Най-близките приятели и роднини-максимум 60 с много фантазия и надписване... Но все пак си е разход, който не можем да си позволим преди да се роди бебчо, а и не можем да пренебрегнем по-близките ни все пак
Gaja като мине посещението при малката принцеска драсни някой и друг ред как е що е 

Ами в такъв случай, ако много искате да се ожените ще го направите по-нататък, пак казвам, ние се оженихме със знанието и одобрението на близките ни, но кризата беше ужасна и никой не се е сърдил (1 долар струваше 3000 лв.)
Ако пък не искате, мисля, както ти писаха и други момичета по-горе и това не е чак такъв проблем! 

Да,имам спомени за това какво беше положението тогава Дано пожеланието на дъщеря ти да се сбъдне 

Gaja  Честита дъщеричка София! Вярвам че скоро ще се похвалиш че всичко е наред и малката наддава бързо!  
По темата за брака, аз категорично отказвам да сключа брак. Не уважавам тази институция. Подписа по никакъв начин не "връзва" нито единия нито другия и ако нещата не вървят само усложнява положението. Наистина има различни ситуации (дадените примери), но всичко зависи от хората. Пример от моя живот е че майка ми и баща ми са имали брак, но аз не поддържам никакви отношения с него. Той никога не е проявявал интерес към мен. Дори когато казах на майка ми че съм бременна тя го потърсила за да му каже, а той само казал "ми хубаво" и затворил телефона. Така че както казах хора разни и брака нищо не подсигурява.
Хубав ден на всички!

късметче , страхотна изненада, много ме разчуства 

Gaja, ще чакаме да пишеш какво са казали докторите но смятам, че всичко ще е наред все пак в София са най добрите специалисти и малката София щом си диша сама е добър показател. Много е хубаво, че  ти е тръгнала кърмата толкова бързо за нея това ще бъде много полезно.

Да, и аз се надявам Гая да сподели, но вярвам, че нещата ще се подредят добре за София.
Тони, ама ние като обсъждаме темата за брака, то не е за да те наставляваме или навиваме, а просто защото взехме повод, а и така разнообразяваме дискусията. Вие знаете най-добре как да постъпите и можете да прецените възможностите си. Млади сте, няма усложнения при вас с бивши съпрузи и деца от други отношения, така че можете да си позволите да бъдете в съжителство без брак.
Mimi_leo, съжалявам за неприятностите, които преживявате с "приятелката" на баща ти. За съжаление такива злобни, прости и алчни хора, както и в примера, който аз дадох, винаги ще се намерят - независимо от коя страна. Затова завърших предния си пост, че най-важното е правата ни да са защитени независимо от избора ни как да живеем.  Права си, че ние възпитаваме децата си и трябва да ги научим да ни обичат и уважават, най-вече чрез личния си пример и уважението и обичта, които демонстрираме към собствените си родители. Но в живота на децата за жалост се вместват и други фактори, а при разделени родители - децата се превръщат и в маша на родителските взаимоотношения, което влияе на поведението им. И макар връзката родител-дете да е най-силна поради природната си обусловеност и предопределеност, често именно партньорът в живота е този, който е най-близко до теб, дори чисто физически (мисля, че в този смисъл беше и коментарът на моя колега).  
Само да ви кажа, че в новия Семеен кодекс вече може да се избира режим на имуществените отношения и освен добре познатата ни "общност", когато придобитото по време на брака се счита за собственост на двамата съпрузи, вече може да се избере "разделност" (придобитото остава за този, който го е придобил) или договорен режим - брачен договор (каквото страните се разберат). Така че някои неудобства на брака от преди вече могат да се избегнат. Например мъжът ви да продаде колата си и без вашия подпис ако си  е само негова. Ама после да ни си чукате главата по градския транспорт и да се ядосвате, че даже не ви е казал за това свое решение  
Късметче, коментарът за третата сватба на яхтата  мнооооого ми допадна. Пожелавам ви това да е сребърната, а за златната и диамантената ще измислите нещо още по-така.  

Момичета, като зачекнахме темата за хората, които винаги намират какво да обсъждат, да ви попитам нещо: Тъй като повечето сме на финалната права и като ви видят съседите  не се ли почва:"Хайде, колко има още?", "Не ти ли тежи?" и разни такива досадни въпроси?
 Аз направо имам чувството, че те ще го раждат това бебе  Вече почнах да ги режа много бързо, с тази тяхна "загриженост".
И да споделя едно мое мнение: аз понеже съм живяла и в малък и в голям град, честно казано и в двата случая хората клюкарстват. Както писахте това си е манталитет.Така,че не ни остава нищо друго освен да не обръщаме внимание на хорското мнение 

И да се оплача:нямаме вода вече 2-ри ден в Добрич.Голяма мизерия е, момичета. Топлим си вода, за да се изкъпем, пълним туби и бидони, ад 

Ами, питат си - тежи ли ти, рита ли, в кой весец си, знае ли се пола, колко остана и т.н.  Ама мен тези въпроси не ме дразнят, приемам ги като добронамерени и дори като опит да ми бъде отделено  внимание. Хем аз не съм в БГ - ама хората пак си питат, явно не е толкова и до манталитет.
Това с липсата на вода е безобразие някакво. Сребрина, съчувствам ти.