142 Американки бистрят политиката и мръсното бельо в Ганкиното кафене!

Руми, браво за напредъка в училище! На мен направо не ми се отваря дума за моя киндъргардънър, който от 1 месец е със заместници, защото неговата след 1 м училище внезапно се пенсионира  . Чакаме новата учителка с нетърпение.
Моят си се брои българин, не сме имали проблем с промиване на мозъка, но в неговия клас има много деца, които са първо поколение американци. Неизяденият обяд не го изхвърля - носи си го да видя колко е ял  . Единствено ме дразни как подкокоросват децата да събират пари за щяло и не щяло и само ми говори как трябвало да занесе жълто листче, за да му дадат гумена гривна и други такива боклуци  .
За извънкласните, не смятам много да го напъвам, поне засега. Ходи на футбол - в началото беше резервиран, сега много му харесва, особено игрите. Ще се радвам да опита различни неща.

sipirumi ама той, чак сега ли го научи the pledge of alligiance?! Моите още от ПреК го декламираха, нищо, че английския тогава още не знаеха, но това чудо се казваше всеки ден!

Слава Богу при нас няма такова американизиране на децата. Нали сме си в Чикаго сбирщина от всякакви култури, та им стана ясно, че е безсмислено и в училището не настройват децата по този начин. Напротив, всяко дете го карат да разказва за страната си, да показва разни неща за нея. Прави се всяка година Фест на културите в училището. Деница им е показвала на децата къде е България, разказвала им е колко време се пътува до там, какво има, носила е български книжки да им чете, писла им е имената на български - изобщо не се притеснява от това, а напротив намира го за неин плюс. И естествено на 1ви март мартеничките. Това нещо го правят и другите деца. Ама те от цял клас я имат, я не, 2-3 деца американчета 2-3 поколение. Всички останали са деца от различни краища на света. А най-интересно е като се съберат майките след училище и чуваш всякакви езици да се говорят на площадката - турски, руски, полски, сръбски, китайски, корейски, еврейски. Всеки си говори на децата на техния си език.
Неизядения обяд си го носят в къщи.

За извънкласните занимания, няма как да не ги побутваш в посоката, в която мислиш, че би им се отдало нещо. Всъщност според мен това е и целта. Родителя подбутва, детето пробва едно, второ, трето и накрая на по-осъзната възраст все ще намери заниманието, което му е на сърце.  Моите ходят на плуване, тенис и гимнастика. По-скоро тяхното си е за физическа култура и спорт, доста са далеч от клубни занимания. Харесват им и с удоволствие ходят вече 2ра година на плуването и гимнастиката, тениса го започнаха преди 2 месеца.  По-нататък сигурно нещо ще отпадне, друго ще дойде. Спортистки надали ще станат, но се надявам да ги възпитам към любов към спорта.

Ванхорн, така е, много е хубаво като ги гледаш как израстват и се променят. Браво на твоето момиче.

При нас, на Деница математиката й е лесна, всъщност тя й е любимия предмет в училището. Попитах Лъчезара кой й е любимия предмет - отговори ми: междучасията   след междучасието е физическото, арт и музиката. Математиката й е мъка на нея. Ама едвам я бута. Явно математик от нея няма да стане - ама и аз бутам поне до обща култура да го докараме.  Тя е и доста подвижна, може би със спорт ще се занимава, не знам, но ето ако иска да се занимава със спорт - аз само ще я подкрепя. Нека вземе стипендия чрез спорта и да се развива в тази насока.  Не всички могат да са учени. Деница надали ще се класира за стипендия чрез спорт, тя си е такъв тип, че си набляга на ученето - спорта й се отдава дотолкова, колкото да е за разтоварване.
Но и аз съм против да се бута зорлем детето само и само да вземе спортна стипендия. Ако спорта му се отдава и това ще е бъдещето му - да, но в противен случай, по добре да се набляга на академичните постижения.

Jane  не мога да помогна с инфо за фирма.

Цонеееее брееееее да не би да съм се кривоизразила... харесва ми като са ти по дълги постовете... та ти се зарадвах като видях, че си писала повече от 1 изречение.  

Ако ме питат мен, в саиенс е ключа. Само мат. хим. биология, физика и езици си заслужава да се учи. Сега да не тръгнете да ме биете, отивам да се крия.  

Ирка  браво на Лъчи. 

така мисля и аз от гл.точка на хляб и кариера; ако ги избутам да са чели и малко смислена л-ра овреме,ще е чудо
Най-на сърце на моите деца им е заниманието да зяпат тв с пуканки и да крещят едно по друго. Наклонности нямат; проявяват понякога интерес,ако е повече от 3 пъти го чувам,според възможностите го уважавам,но без това да коства съня,уикендите,читавата храна,парите за ваканция и пр.на семейството

Както виждам, и от училище до училище е така. Моите впечатления са по-скоро като на Ирка, много сме шарени, съвсем не бяло-американски. Спортът е плюс в моята книга, определено виждам по себе си какво значи да си с нула физическа култура. Ако децата не ходят на следобедни програми, а само на клубове по интереси (били те спортни или математически), ще имат време. Но как да го осъществим, ако работим? Такива неща си мисля напоследък.

Да и аз го мисля напоследък това. Сега използвам докато съм в къщи и имам време и ги водя на повечко неща, но в момента в който започна пак работа, ще трябва да отрежа някое от заниманията, а не ми се иска. Ама ще го мислим по-нататък, за сега се възползвам от възможността.

Моите деца не ходят на афтър скул,но са у дома в пет и половина.Сложи двайсет м снак и поемане на въздух,половин час домашно и станало тъмно.Ако сем държи на вечеря на маса и лягане преди десет просто няма де да вместиш два часа плуване,ако би ще басейна да е в задния двор.Не познавам клубно дете с двама раб родители,без баби зад волан или опеър.Ако ги взема от школо печелим около два часа,ей де се намества и спорта и екстра академичността..

И ние като Анет се прибираме след 17:30. В рамките на работната седмица водим голямата веднъж на балет от 18:00 до 19:00, а малката - два пъти на гимнастика от 19:00 до 20:30. В събота сутрин пък голямата е на гимнастика. С мъжа ми се редуваме, но дори и така лудницата е пълна. Не знам как (и дали) ще се справяме, когато и малката дорастне да й дават домашни...

Минавам набързо да се похваля на всички, които ми стискаха палци, че вече съм 38-а седмица, все така бременна - стигнах (че и подминах) full term! 
На всичко отгоре ДНЕС се местим - стискайте палци да не родя, докато давам нареждания кое къде да се сложи 

 

Леле, Ева, точно за теб си мислех вчера! Реших да не подпитвам, а да изчакам да пишеш.

Браво и на теб, и на мишончето! Много упорита жена си, ей! 

Стискам палци (вие пък кога намерихте да се местите  )!

Ехааа, браво на Ева! Аз залагам, че ще преноси, те мишлетата преди 41 седмица не се раждат

Дам, залагам, че скоро ще се почне с постовете "момичета, помагайте как да изкарам бебето от там" )))))))))))) Аз все пак ти пожелавам бебчо да не се подмотва много, много

  Eва браво!  Айде, навреме да се гушите.  Леко местене!

Хаха, ще яде Ева ананас и ще тича в тръс

Ева, браво, много се радвам. И аз съм била такова бебе. Тръгнало да излиза рано, но после няма излизане. Успех с местенето!

много хубава новина, ева! забавлявай се с преместването и леко и безпроблемно раждане ти желая, от сега нататък пък когато се случи.

аз предпочитам децата ми да получат академичен сколаршип, не спортен, ама като гледам пред вратата никой не седи да ми предлага ни единия, ни другия... но академични определено предлагат повече от колкото спортни, та според мен има повече полза да се набляга на ученето от колкото на футбола.
а клубните спортове наистина отнемат много време и на децата, и на родителите и хич не са без пари, както казва анет. моят опит е в гимнастиката - тренировки минимум три пъти в седмицата по минимум три часа. силвия имаше период, в който прекарваше по три часа в джима пет дни в седмицата и тук не става дума за високи нива в спорта. състезателният сезон е три и половина месеца, състезания през седмица, половината извън града, което често означава целия уикенд е зает, не е изключение състезанията да не са през уикенда, т.е. изпуска се училище, съответно работа от поне един родител. разходите по пътуванията се поемат от родители, за всяко състезание се плаща за регистрация, да не говорим за униформи и личен екуипмънт. да не навлизаме в медицинските разходи в случай на травма, щото и те хич не са изключени при спорта. на много неща учи спорта, но от един момент нататък не ясно доколко клубният спорт си струва инвестицията на време, средства, усилия и нерви. а спортната стипендия в колеж и университет хич не се дава толкова лесно. от нашата гимназия миналата година пет деца получиха такива и май само една беше пълна, а всичките ни отбори се класират в челните щатски спортни редици.