142 Американки бистрят политиката и мръсното бельо в Ганкиното кафене!

  • 35 461
  • 747
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 8 163
Янажар, честита годишнина и от мен! Все топлина и хармония да има в дома ви!

***

Аз пък хич не се впрягам за бройката дрехи и обувки. Така уча и децата. Маратонките и сандалите ги избирам да са с високо качество, да са удобни и да могат да се перат. Прекарвам ги през пералната всяка седмица. Зимните якета и ботушите са само по бройка/чифт за всеки член на семейството. Малката износва дрехите на кака си, но не и обувките. Ученически чанти купувам веднъж на две години. Не от немотия или липса на избор, както беше през соца. А защото другото ми се струва разхищение.

За мен един от най-странните американски навици е да се изкъпеш, да се избършеш в праната си кърпа, да я пуснеш на пода, а на следващата сутрин - нова кърпа. Слагам нови хавлии веднъж седмично. Само кърпите за ръце сменям всеки ден или два, в зависимост от интензитета на ползване.

# 586
  • WA, USA
  • Мнения: 512
Най-обичахме да получим колет от баба и дядо, които бяха вече пенсионери и имаха време да се редят по опашки за портокали и мандарини, а после ни ги пращаха на нас.
Още си спомням и миризмата на магазина за плод-зеленчук или както му казваха, и радостта когато майка ми купеше едни консерви ананас - ядеше се по едно-две парченца най-много наведнъж за да има за по-дълго. Не мисля че децата ни биха могли да ни разберат някога.
В първи клас се редях на опашка сама за олио, докато сестра ми чакаше на друга опашка за яйца. А пък мъжа ми на 7 години след училище отивал до детската градина да прибере сестра си, която е 3 години по-малка от него и двамата се прибирали в къщи сами.
Най-интересното е че толкова съм свикнала на сегашния начин на живот, че и на мен тези спомени ми се виждат като от приказка Crazy

# 587
  • Мнения: 2 381
Честита годишнина, Янажар! И много още заедно в разбирателство.

# 588
  • Мнения: 3 355
Благодаря, Ники и Фея!

А пък мъжа ми на 7 години след училище отивал до детската градина да прибере сестра си, която е 3 години по-малка от него и двамата се прибирали в къщи сами.

И ние бяхме така. След училище (първи клас - винаги първа смяна) се качвах на автобуса и отивах сама при баба в друг квартал, за да обядвам при нея и да си напиша домашните, после пак на автобуса до вкъщи, оставях чантата, играех час или два пред блока и в четири отивах да взема сестра си и се прибирахме да чакаме мама. Ключът - на ластик на врата. Ако падне в шахтата на асансьора - има резервен при съседката. Ако не - чакаме седнали на стълбите... Сестра ми още помни как веднъж се заиграх и забравих да я взема. Горкото мъниче. Спомени, спомени...

А на какви лагери ни пращаха всяко лято - по цял месец, на другия край на България, аз на девет, сестра ми на шест, няма мобифони, няма дявол... Лесно им е било на родителите ни явно, винаги има къде да метнат чедата, като им се допочива.  Mr. Green

(Имам много работа и както винаги ме избива на приказливост.)

# 589
  • Мнения: 571
ianajar Честито и от мен! Дълги здрави и щастливи години заедно!
Спомени спомени...
Аз пропусках лагерите обаче, имах баба в Балчик  Laughing
А така ми се ходеше...

# 590
  • Мнения: 3 355
О, и аз имах (имам) баба на село. Един месец на лагер на планина, един месец при баба в Балкана и останалото време другата баба и дядо ни водеха на плаж и ни гледаха през деня (аз съм от Бургас). И една седмица ходехме на плаж по Южното Черноморие цялото семейство. Тоест, родителите ми по два месеца на лято не са ни виждали очите.  Laughing

# 591
  • Мнения: 1 169
ianajar, Честита Годишнина! Здраве, дълги години любов и разбирателство!!!   bouquet

Аз имам снимка с престилката с бяка якичка и ключа на врата  Mr. Green

Лятото на лагер на море и при баба на село, еееех Simple Smile

# 592
  • Мнения: 8 163
Аз имам снимка с престилката с бяка якичка и ключа на врата  Mr. Green
Laughing И аз имам подобни. Моята баба шиеше и ни беше направила белите якички с илици. Така можехме всеки ден да имаме чиста якичка, а престилката се переше само в неделя. Милата ми майка, всичко на ръка переше, плакнеше, изстискваше, простираше...

Някоя от вас помни ли сушените банани? Продаваха ги за 25 ст. блокчето, а то беше направено от парчета пресовани и изсушени банани. Майчице, как обичах това лакомство! Крещяхме със сестра ми под балкона "Тате! Тате!", а той ни пускаше стотинките от втория етаж, сложени в кутийка от филм на ОРВО. После ядяхме сушените банани, ей така, с мръсни ръце и се шляехме из целия център на София, без да ни е страх от нищо. Също като във "Войната на таралежите"...

# 593
  • Мнения: 3 367

яна-здраве и смях в дома ви
*
Аz пък съм изненадана че чак сега е стало дума у миз-ини за за единия кат дънки (и то с връзки читави,инак панака) в нашето детство.Ние често си говорим за тези времена с децата..
*
Ха,повтарят и потретват якета ако може,аз така баяяя с прогноза ги купувам 1та година (като яке 3Т за 1год Сами),така длъжко иде,после тамън,после малко както от съседа,ма кой му пука за 2мин от колата до къщи и 3те дена в снега. Ние много ползваме и 2ра ръка от приятели и пр,но туй е в хармония с рециклирането,къпането по НЕ 3 часа,ползването на многокр.торби,минимализма и пр и клика ок в главите маймунски. Нищо не купувам за да е ново ако имам фунциониращо старо такова,това важи от мебел,през дрехи,коли,техники и пр..


# 594
  • Мнения: 571
Хаха, белите якички и аз ги хванах. Майка ми беше ми оплела на една кука дантелени и много красиви, които слагаше върху другите, голямо фръцкане падаше  Joy

Всъщност аз бях привилигирована, защото бабчето работеше в "Албена" и можеше да помоли чужденците там да ни купят нещо от корекома. Шоколадовите яйца тублероните и нутелата още са ми много сантиментални, въпреки че вече ни ги ям...
Бяха ми донесли и две рокли от Норвегия мисля, които се носеха и пазеха като съкровище и се обличаха само по повод  Joy

# 595
  • Мнения: 2 381
Ние много ползваме и 2ра ръка от приятели и пр,

С. е трети собственик на доста от дрехите си. С обувките се оливам яко обаче  Simple Smile и създавам вредни навици в бъдеще.
В края на сезона (януари - първи работен ден в 9 часа сутринта) Таргет е добре зареден с доста зимни и необходими за нас неща. Ние излизаме често зимата на сняг и студ и ми е важно да е добре екипирана. Сини момчешки панталони за сняг, за момичешките майки да кажа, че вървят по- големи от момичешките, не им личат петната и лесно се перат. Вървежни са с всякакъв вид цвят яке.

Анет, трябва да влезнеш в "Да преправим старите мебели".  Старото (Винтидж Simple Smile) от времето на баба е незаменимо, модерно и скъпо. Соц мебелите (секции, бюра, спални, закачалки) могат да бъдат трансформирани много красиво. Претапицирането на холните "гарнитури" при нас се оказа много удачен вариант и не е зарди зеленото мислене, а защото се оказа, че основата на старото е правено добре и може да бъде използвано още 30 години поне.

П.С. много са ми мили спомените от детството, но сега си берем плодовете от мизерните години и ще замълча по темата.За бананите и портокалите говоря.

Последна редакция: чт, 18 окт 2012, 20:31 от Niki1

# 596
  • Мнения: 3 355
Аз бях от най-привилегированите едно време - баща ми е капитан. Имаха някакви драконови ограничения си спомням, обаче - можеха да качат на борда до килограм храна или нещо такова беше, та пак бяха ограничени бананите и шоколадите.

Ники, номерът с момчешките дрешки сме го хванали вече.  Wink Агнеса си изкара бебешките месеци в сини ританки, по изброените от теб причини. Половината ни дрехи са момчешки и заради цветово разнообразие, че то иначе трябва все в розови облаци, дантелки и тюл да ходят облечени. На Таргет тея дни гледах дрешките за четиригодишни - всичко в стил Сури Круз. Скука.

# 597
  • Мнения: 2 381
Янажар, всичко, което ми харесва напоследък за нейната възраст струва безобразно скъпо и съм си ударила спирачките докато си стои у дома поне.
Разбирам, че трябва да възпитаваме и усет към красивото, но не мога да преглътна памучна тениска за $ 20 и петно (невъзможно да бъде махнато с какви ли не комбинации от препарати).

# 598
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Яна и от мен, честита годишнина и много разбирателство за напред!  Peace

Фея, изобщо не си спомням да сме яли сушени банани.  newsm78

... колкото за цитрусови плодове, и какъвто и да е вид друга храна, единствено си спомням, че имаше проблем по време на кризисните години когато магазините бяха празни. Инак по комунизма, спомените ми са ясни и не се сещам да сме ходили на опашки за храна. На село като бяхме да, но в града ... нещо не се сещам да сме чакали и да сме се редили; с 1 изкл. - за хляб на хлебозавода - Събота сутрин.  ooooh!

Като деца, на 6 год. нашите ни оставяха сами да ходим на училище, ключовете ни бяха на врата, минавахме през жп линия, 2 шусета, и ходехме 20 мин пеш. Сега, същите тези родители, ако трябва племенника ми да пресече улицата сам (на 11 год) се разтреперват как така детето ще пресича само.  Rolling Eyes Спомням си, че се дискутираха много билетите за кино и куклен театър, рано сутрин в Неделя и все не можеше да се дореди човек да си вземе за 2рото представление. Чакането за коли беше култово и тогава не можех да си обясня защо не се пройзвеждат повече като има толкова мн. хора които искат да си похарчат парите... и до сега... не зн. отговора.   

Последна редакция: чт, 18 окт 2012, 21:35 от Baby*

# 599
  • Мнения: 2 386
Аз бях от най-привилегированите едно време - баща ми е капитан. Имаха някакви драконови ограничения си спомням, обаче - можеха да качат на борда до килограм храна или нещо такова беше, та пак бяха ограничени бананите и шоколадите.


И аз така, но ми беше неудобно да си кажа. Дядо, лека му пръст, беше снабдител на най-големия строителен завод в централна България и познаваше снабдители и директори на всички заводи из държавата, та съм изгледана с бананови каши, мандарини, бонбониери за износ, вносни шоколади и т.н. Но бях малка и не разбирах нищо, освен че често беше в командировки и после имахме много неща. След години разбрах колко различни спомени имам спрямо връстниците ми.

Тук все още съм консуматор. Много искам да се отуча, но са ми слаби ангелите, особено спрямо хубави обувки и бебешки неща. Laughing

Общи условия

Активация на акаунт