За есента се готви вече ЯНУАРСКОТО човече! (42)

Ехо, привет на всички!

Да се похваля - вчера ми излезе резултатът от цитонамазката и е ОК. Предстои още едно изследване другия месец, надявам се всичко да е наред. Благодаря ви още веднъж за подкрепата!

Бебеш, Калифорния, Аз много рядко излизам без детето, случвало се е броени пъти откакто се е родила и в повечето случаи по работа или на лекар... Но нашите я вземат за седмица веднъж на месец-два, това все пак си е голяма помощ. На мен честно казано "социален живот" не ми липсва, не че го имам кой знае колко, просто се научих да си организирам контактите около ежедневието ми с детето. Срещам се с познати по парковете, викам тоя-оня да се видим по площадките или ги каня вкъщи и така. Вечер за момента нямам как да излизам, с малката се приспиваме до 23-24 ч. Ако я няма нея пък, не ми се ходи никъде. Бяхме в Балчик 3 дни без нея и на третия ден вече издивявах.

пепинка, това Райче е уникум. Чак не мога да си представя толкова малко плувкинче, я пусни някое клипче да й се порадваме

има има още ама и да се оплакваме .....все тая живея с мисълта, че децата ще пораснат и ние с М ще си имаме нащо време

все едно аз съм го писала

И ние си гледаме сами детето Не живеем в един град с родителите ни. Излизания през нощта - нула  , а на кафе с ММ се надявам да отидем като излезе отпуск , а Ивчо е на ясла  Иначе не сме ходили без него никъде , но гледаме , както е казала Тути, да се организираме времето така, че да ни е приятно 

Буби, Влади е без биба повече от 2 месеца ... Просто един ден реших , че няма да й го дам. Казах й, че вече е голяма - кака (понеже тя обожава тази дума) и бибата е за бебета. Първия ден доста мрънка,втория по-малко и така след седмица го беше забравила.

Бебеш, не съм се отделяла от малката за повече от 5-6 часа и то страшно малко пъти. На почивка сами не сме ходили нито веднъж. Но това не го виждам като проблем! Децата ни са малки и не виждам нищо драматично в това да не успееш на този етап да ги оставиш, за да отидеш на почивка с ТМ. След няколко години ще искаме да идват с нас, ама няма да има кой да ни върже! Аз се радвам изключително много, че детенцето ми е неотлъчно до мен. Аз самата съм имала много пъти възможност да я оставям, но съм отказвала, защото искам да е с нас! Разбира се, имало е и случаи , в които вечер сме излизали с ММ без нея. Но в крайна сметка това твоето "нямам живот" ми звучи много грубо! В крайна сметка когато създаваме децата си трябва да сме наясно , че следващите няколко години нашия живот ще е свързан главно с тях!

Тути, честита годишнина!

Бебо, честит рожден ден!

Аз не мога да се оплача, има кой да ми гледа децата като искаме да излезем с мм или с приятели. Ние обаче доста рядко ги оставяме при баба им и дядо им. Обикновено гледаме да си нагласим нещата така, че да можем да вземем и децата. Също често каним гости вкъщи, децата заспиват и купонът си продължава  .

Имуностимуланти няма да давам. Смятам, че имунната система на здраво дете няма нужда от стимулиране. И двамата се хранят добре, обичат плодове и зеленчуци, цяло лято изкараха навън и смятам, че това достатъчно е укрепило организмите им.  

бубе, не се ли притесняваш че ще обидиш тези , които си оставят децата при баби за цяло лято  Иначе, можеш да ме съдиш като отгледаш две породени и не си оставала на саме с мъжа си , нито излизала с него нито веднъж  А и свеки ти е винаги на една ръка разстояние а 


Тея ми е с 39,7  лекинко започвам да се изнервям и на 18.10 смятам да я заведа при Мустаков, и ако се окажа права ще накарам личната да си скъса дипломата 

Аз не се оплаквам...то няма и на кой. Ама с удоволствие бих изпила едно кафе с мъжо насаме... да не говорим за една ваканцийка. Но пусто няма мераклии да отглеждат Райчето. Свеки като беше тука един месец миналата година и вика "Не ме оставяй сама с нея". Иначе готви, чисти, пазарува, ама Райчето все за мама залепена.

Имаме си една шега/виц в темата за породени:

- Кога ще си починат родителите на породени?
- Когато децата станат на 18 и се изнесат?
- Мнееее тогава ще се оженят и ще си родят техни породени деца и ще ни извикат да им ги гледаме 

Бубе, много ми хареса мнението ти. Подкрепям го, нищо че си оставям детето много често за по седмица на бабин дом.
Бебеш, не мисля че някой трябва да се обижда, имаш на кой да го оставиш, оставяш го, нямаш на кой -не го оставяш. Все пак децата сме ги раждали за да ги обичаме и да им посвещаваме времето си.

Няма безлимитни хора, нали знаеш? Когато не презареждаш батериите, може да те дразни и най-малкото нещо. 2 часа сън, или едно кафе на вън може да ти спаси живота .

Като бях само с явор си мислех - "какво толкова се оплакват тея майки с две деца", мхм, вече знам от какво  Майка ми обича да казва: "какво се оплакваш и аз съм гледала дете /едно/ и въобще не е трудно", мхм интересно защо обаче не иска да и ги оставям на гости за час два, вижда ги само ако и ние с мм сме там  На бас че ако трябва да ги гледа двамата за 24 часа после ще си говори сама 

Я и аз да се включа по късна доба, че нещо се разсъних

Тути, честита годишнина малко със закъснение и от мен  

Ние сме оставяли Тия 2 пъти за през нощта на родителите ми, като определено нямах търпение да се приберем при нея. Майка ми и баща ми живеят много близо до нас, и ми е особено приятно когато дойдат 1-2 пъти седмично сутрин да пием кафе, да я нахранят и да излязат с нея за 15-20 мин. преди да отидат на работа, и през това време аз да свърша някои дребни нешица, или, ако щете, да отида на спокойствие до ВЦ-то   това ми е предела на оставянето й, по-вече не ми е необходимо, колкото за оставянето насаме с ММ, живеем с дете откакто сме се запознали с него, и сме се нагодили според ситуацията, много сме изобретателни  

Днес имах " екшън " - следобед, в кухнята се появи една огромна хлебарка, колкото дланта ми, брррррррррррррррр, на кой ли не звънях да дойде да я ликвидира, никой не пожела да си тръгне по-рано от работа за това добро дело, и след като се погледахме с нея 10-ина мин, влезе с една тежка походка в шкафа с чиниите... Горкия ми мъж, цяла вечер я причаква, тя се свряла в един ъглов шкаф, и не може да я стигне, сложи й примамка една кутийка с бира ( някой му казал, че миризмата ги привлича ), ама тва добиче не ще да мръдне, накрая й дадохме една филийка хлебец и след 5 мин се престрашила да я нападне. Точно приспивах Тия, и ММ гордо-гордо дойде да ми съобщи, че вече я няма. А мен ме чака утре миене на всичките ни видове тави, тенджери и всякакви други посуди...

Добро утро!

Доста неприятно временце навън, а?

Мойто диваненце се изпружи още по тъмно...

По въпроса за оставянето на децата - уикендите винаги има на кой да я оставя, както и през седмицата мога да разчитам на майка ми, така че не смея да се оплаквам. Понякога няколко часа спокоен сън или разходка по магазините сама могат да са много разтоварващи и ободряващи за майката, безспорно. Което не значи, че като я оставя на бабите не ми липсва и не си мисля само за нея...  Хубаво е да може човек при нужда да има на кого да разчита, което пък не значи, че не си обича децата или нещо подобно... Наистина с породените деца екшънът е пълен, изобщо не се заблуждавам, но в животът все има трудности, времената се менят, децата порастват, вчерашните проблеми се заменят от други и така... Такъв е животът.

Мадлен, ако има нещо, което да мразя, то това са хлебарките! Имам много силен инстинкт за действие с чехъла, като мерна някоя такава гадинка! За щастие от години не съм мяркала хлебарка, дори в стария апартамент, който е в блок и със сигурност има, но дали заради кучето или нещо друго, не смееха да припарят... 

Пепинка, къде го видя този огромен корем?! Нямаш вид на голямокоремна на снимката. 

Не! В никакъв случай не мисля, че ще обидя някой с мнението си! В крайна сметка не съдя НИКОЙ, че оставя детето си за ваканциите при бабите! Това си е лично тяхно право и мнение! Нито съм казала, че го одобрявам, нито съм казала, че го отричам! Не съм написала нещо, с което да обидя някой. Виж сега, ако има ощипани, може и да се обидят  .  А освен всичко друго аз не те съдя! Не съм аз човекът , който да го прави! За себе си реших, че породени не искам да гледам. Реших, че искам децата ми да са с по-голяма разлика. Казвам само , че е грубо да се оплакваш, че от децата не можеш да направиш това и това...ами за какво си ги правила тогава?! Постоянно мрънкаш, че не можеш да се справиш, че ти е писнало от нещо си, от ревящи, от мрънкащи, от болни.... Не е нормално! След като си искала спокоен живот, на който да се  наслаждаваш с ТМ , ами за какво си раждала тези деца? До колкото си спомням също така, отиде това лято сама на почивка, ходи на барове и т.н, а аз да ти кажа грам не съм мръднала от Божурище, да не говорим за почивка! И да си ме чула да мрънкам, че нямам живот?!
 И като за финал да завърша по темата със свеки! Явно не си наясно със ситуацията у нас! Първо свекърва ми беше до съвсем скоро на работа и то на смени-1,2,нощна. В месеца имаше само 1 седмица, в която можех да се възползвам да оставям Влади вечер и въпреки това рядко го правех. В момента вече е пенсионер, но това не значи , че ми е на разположение! Прибра се от Пловдив преди 1 седмица да ми помогне за изпитите и после пак заминава при зълва ми! Така че моля те, не ми обяснявай кой ми е на 1 ръка разстояние.... Пак казвам, като сме правили децата си е трябвало да мислим, че следващите няколко години ще бъдат изцяло отдадени в грижи за тях! Пък и да ти кажа не си единствената, която е гледала породени, няма и да бъдеш! Има жени, които гледат дори по 3 деца, без да се оплакват постоянно!
Осъзнавам, че публикацията ми е грубо написана, но въпреки това няма да я поправя! Защото не ми харесва това, че още в първото изречение се опитваш да създадеш някакъв конфликт, като ме подковаваш, че ще обидя някой, още повече, при положение, че не съм изказала мнение дали е правилно или грешно да се оставят деца при бабите! Другото, което ме подразни е, че се описваш като жена за оплакване, с която няма как да се сравняваме....както и по-горе написах, не си единствената, която е гледала породени!

Чудех се как да напиша по-мило това, което Бубето е написала, но нищо не ми хрумна. Така, че аз съм напълно съгласна с нея.

Яна я оставяхме редовно, пътувахме, излизахме - хубаво ми беше. Сега много рядко някой ми помага - гледам си децата, пъруваме с тях, излизаме с тях - пак ми е хубаво. А ако много имам нужда да изляза и да си почина - нали си имам мъж, той ги гледа. Живи сме, здрави сме, имаме покрив над главата и храна на масата, обичаме се - на мен това ми е достатъчно.

Бебеш, няма как да те разбере някой, който не е на твоето място! Обадиха се 3 майки, че са като теб и те са тези с които можете да се подкрепяте. Не ти ли допада някое мнение най - добре си го пускай покрай ушите.