Бихте ли работили нискоквалифициран труд?

Сега студентски стаж по специалността се доказва много лесно. С бележка от познат на мама или тати с фирма.

Да, защото се учи просто за идеята да имаш диплома.

Ето, това е ключово! И аз карах стажове, защото родителите ми ми помагаха, но повечето ми колеги нямаха тази възможност, защото родителите им нямаха възможност да им плащат квартира, обучение, джобни да им дават и т.н. Идваха на лекции през деня, а вечер работеха по дискотеките. Не можеха да си позволят ден без работа, а не месец, пък за година да не говорим.

Така е, затова казах, че ключовото е дали живееш в същия град. Ако се плаща квартира и всички разходи като за отделно домакинство естествено, че малцина ще могат да си го позволят. Ако си живееш вкъщи с родителите не е драма, а и при мен този стаж приключи, когато бях на 19, сегашното поколение на тази възраст завършват 12-ти клас. След това започнаха да ми плащат, не беше много, но си беше нормална за страната заплата от 180 лв.

Идеята е да те вземат на работа не да имаш диплома.
За офис сътрудник искат диплама за висше , за ТРЗ също, за счетоводител , (обикновен не главен).не може само е икономически техникум да си намериш такава работа.
за тези длъжности преди не се искаше университетско образование.

Колкото хора, толкова и гледни точки. А и си е въпрос на лично усещане. При мен се наложи да започна работа във втори курс, понеже баща ми се разболя, не ходеше на работа и парите никак не ми стигаха. Буквално трябваше да работя, ако искам да завърша. Лошото е, че специалността ми не позволяваше работа, направиха компромис с мен, понеже се налагаше да работя. Парите, които ми изпращаха майка ми и баща ми едва ми стигаха да си платя квартирата и евентуално тока и водата. За храна, трнспорт и дрехи се грижех аз. Почти 4 години работих като продавачка, като последната година работех, карах стаж и шофьорски курсове. Просто беше някакъв кошмар, не ми оставаше време дори за спане. Сцепвах се от работа за никакви пари. Завърших и се преместих в друг град. Поработих и там и се отчаях. Задълженията ми растяха с всеки изминал ден под формата на повишения, ама заплатата не мърдаше. А колко нерви потроших не искам и да споменавам. И накрая ми писна. Стегнах си куфарите и да ме няма. Започнах като помощник кухня, сега вече спокойно мога да готвя и сама. И да ви кажа, не си сменям работата за нищо на света. Никакви ръководни постове не могат да ме накарат да изляза от кухнята. И причините са много. Едно, че работата ми е спокойна и отпускаща, никакво психическо напрежение и друго, че за тази нискоквалифицирана дейност взимам за месец поне 5 от заплатите ми в България. Брат ми е управител на магазин от много голяма верига, с две висши, с над 12 години стаж по специалността си, но взима по- малко пари от мен. Отделно, че от поне 2 години не може да спи от нерви и е супер избухлив. Вчера дори си говорихме и ме пита мога ли да му намеря работа в кухня. Каза, че няма и грам да се замисли и веднага ще остави управителското място. Предлагаха ми два пъти работа по специалността ми, но категорично отказах. За мен психическото здраве, спокойствието и прочие, са много по- важни от това да се нарека мениджър, управител, или каквото още се сетите. Няма слизане от кон на магаре, всичко се случва в главите ни. Въпросът е къде се чувстваш добре и пълноценен, с какво ти харесва да се занимаваш. Това пренебрежително отношение към по- ниските позиции е много силно изразено в България и това не е никак добре.

Така е, а особено последното ти изречение е голям проблем за всички в страната.

Еееех, че хубав пост на Танчето! Всичко се случва в главите ни, така е!

Според мен най-важното от цялата работа е,че ако в чужбина всички хора имат право на нормален живот, то в България успяват да оцелеят само тези,които имат висши,връзки и т.н.
Тоест хората,които нямат дипломи и амбиции какво? Те нямат ли право да се хранят прилично,да си плащат сметките и да си гледат децата ? Минимумът,който би трябвало всеки дишащ човек да има в България е мит. Докато навън може да си с 3 клас,ако ти се работи отиваш и работиш и си издържаш семейството. Мен това ме потриса в Бг. Ако нямаш две висши и не знаеш 3 езика - не ставаш за нищо и не си човек,който трябва да се храни.

Ей т`ва както се казва е ключа от палатката.

Аха.

Проблем е днес с диплома да започнеш добре платена работа, та какво остава за нискоквалифицирания труд и хората без образование...Перспективите никак не са много.

А за издръжката на студент, че не е трудна - много мога да споря. Семестриална такса, плюс учебници, плюс транспорт, дневни, плюс пари за облекло, излизания - защото това е млад човек - не е баба да стои вкъщи 5 години докато завърши....и сумата въобще не е малка!

това е самата истина!!! В Испания (както казва tanch) можеш да жиееш задоволително и със заплатата, която ти дават в кухнята, в ресторанта, във фирмата за боклук и т.н. Тук в БГ обаче, нещата са коренно различни. За всякакви длъжности взеха да искат образование, езици и т.н. Преди няколко месеца прочетох обява за камериерки напр. искаха 1 западен език + руски, висшето образование е предимство и стажът беше препоръчителен. Е, извинявам се, ама защо им е камериерка с висше образование 

Е, търсят си умни камериерки, какво 
Смеем се, ама сто на сто е имало наплив за тази длъжност...

Не е нужно всички учебници да се купуват, още повече нови. Карта за транспорт има с намаление, по мое време безплатна, дрехите са като за ученик, а за излизанията можем да поспорим, защото драма няма да има, а и не виждам кога ще ходи по барове студент, който освен ученето е и на работа, макар и не платена. И си пропуснала, че аз говорех за година стаж, който завърших на 19 години, а след това ми плащаха заплата.