СЕПТЕМВРИйско слънце грее, мама бебенце люлее.

Всички сме чували, че живота е това, което се случва докато кроиш други планове. В един момент го осъзнаваш и се надяваш да не си загубил твърде много време.
Моят план за раждане така и не го написах в окончателна форма, така, че да ми свърши работа тук. Вместо това четох за болницата мнения по форуми и останах очарована - не само, че нямаше нито едно негативно мнение, но всички бяха изключително позитивни и радостни, че са раждали там. Оказа се, че нещата, на които най-много държа /да не правят ЕПЗ, да не къпят бебето, да не слагат веднага кремче и вит.К, да оставят плацентата да се роди сама, да не клампират веднага пъпната връв, да ме оставят да се движа и т.н. (бях предупредила и мъжа ми)/ всъщност са им нормална практика. Радвам се, че не го написах, защото със сигурност щях да добавя, че не искам стажанти, а в крайна сметка, именно една стажантка много ми помогна.
Като че ли знаех още от предния ден, че ще раждам. Нямах никакви индикации, само мисъл. Накарах мъжа ми да ходим за ябълки - разходка из овощна градина, съчетана с бране на ябълки. После ходихме до едно градче сравнително наблизо, просто така. вечерта разходка в кучешкия парк, тичане и игра с кучето. Нищо. До 23:00 ч. когато започнаха контракции. Таткото вече спеше, а аз като всеки път просто си взех топъл душ, колкото да престанат. Тази вечер, обаче, контракциите не спряха, само намаляха. Легнах и аз и съм спала до към 2 ч. на 13 септ. След това се къпах многократно, клатих се на топката, опитвах да спя /неуспешно/ върших си куп домакинска работа... Контракциите става все по-силни, а аз не можех да ги засека. Сутринта към 6 вече беше една голяма контракция с много болезнени пикове. Мъжа ми се събуди /трябва да е било около 6:00 ч./, сигурно вече съм вдигала много шум.казах му да изведе кучката и да взима багажа, аз звъннах в болницата, да им кажа, че ще ходим. Около 7:30 бяхме там, но от друсането с колата контракциите ссе разредиха доста. Машината за тонове показа на около 5-7 минути, а прегледа за разкритие 2 см. /на прегледа предишната седмица беше 1,5 см.  / на мен вече много ми се спеше и въпреки че беше ясно, че раждането е започнало, реших да си ходим вкъщи. Понеже с акушерката си говорихме на френски мъжа ми не разбра, че това сие мое желание. Беше малко ядосан защо ни пращат  вкъщи, след като знаят, че се е почнало. Пътьом минахме да купим пъпеш, защото аз бях решила, че храната ми по време на раждането ще са бадеми и пъпеш. Прибрахме се и си легнах. Вероятно съм спала към половин час   После вече не ставаше. Имах кръв по бельото. Висаях в банята, клатех се на топката... към обяд беше нетърпимо, хайде обратно в болницата. Вече не бях в състояние да говоря и накарах мъжа ми да се обади.
Когато се върнахме в болницата /около 13:30-14:00ч./ вече съм била явно доста жална гледка, помня, че ме возиха със стол. Посрещна ме акушерката от сутринта, засмяна и с много топло отношение. Върза ме пак на монитор, обаче аз не можех да седя легнала по време на контракция и губеха тоновете, не защото бебето не беше добре, а защото не можеха да ме укротят. Мъжа ми и акушерката са ме държали, за да седя кротко. Разкритие - 2 см. Вече си мислех че ще раждам няколко дни.
Преместиха ме в друга стая, от болки не можех да вървя вече изобщо. По едно време се усетих, че тая няма да я бъде така както си го представях и поисках епидурал или каквото и да е. Обаче изненада, анестезиолога е зает със 3 спешни секция и не може да ми обърне внимание, защото при мен не е важно. Появи се доктор и стажантката. После доктора си е тръгнал, стажантката остана. Сложиха ми абокат. Много ми се пишкаше, обаче не можех да ходя от болка, в крайна сметка ми сложиха катетър. Помня как мрънках, че трябва да ида до тоалетна, а мъжа ми ми обесняваше, че вече пишкам. Помня, че пиех много вода. Предлагаха ми и леден чипс, но аз си предпочитах водата. Контракциите започваха с треска, усещах невероятен студ, после самото стягане с болка и след като премине - топла вълна. Чаках я с нетърпение - най-сетне да ми е топличко. Исках да ме пуснат да се къпя, обаче заради машината за тонове не можеше. Донесоха ми топка, обаче не можех да се задържа върху нея. единствено по едно време си поисках кърпа с топла вода, да си направя компрес на корема. Малко помогна. По време на много сериозните болки се опитах да викам, обаче само вой излизаше. Пък и ми пречеше на дишането. Дишането помага. През останалото време много ме сърбеше кожата, навсякъде. Акушерката ходи да търси анестезиолога и ми обеща упойка. в някакъв момент са почнали и напъните. По едно време анестезиолога дойде и много искаше да си говорим. Аз си исках упойката, не да си говорим. Явно все пак съм му отговаряла, защото в един момент наистина я сложи. Междувременно пак провериха разкритието - 8 см. Обаче си усещам всичко. Стажантката ми правеше масаж на перинеума. Казваха ми да не напъвам аз, а да оставя бебето да напъва. Нещо пукна и усетих мокро, уплаших се, че е катетъра, но всъщност са били водите. По едно време вече беше нетърпимо имах силно желание да напъвам и вече не болеше чак толкова. Можех да говоря, правех си майтапи. В един момент контракциите станаха много слаби, тогава явно упойката е почнала да действа. Като усещах контракция си казвах и акушерката от едната ми страна, мъжа ми - от другата ми помагаха да се свия за да напъвам, а стажантката седеше отдолу да помага на бебето като слезе достатъчно и да помага на перунеума да се разтваря. Махнаха ми катетъра. Акушерката ми обесни как да напъвам и каза, че е добре да напъвам по три пъти на контракция. Окуражаваха ме много през цялото време. Вече усещах как бебето слиза надолу. Няколко контракции по-късно ми казаха, че вече се вижда главата, след това, че е с много коса и руса. Предложиха ми да пипна, но усетих контракция. Успях да направя 4 напъна и вече го усетих на входа. Продължавах да напъвам. Стисках очи и се мъчех да слушам окъражаващите им думи, акушерката на френски, стажантката на английски и мъжа ми на български. Чух и доктора. Усещах как излиза. Поедно време всички викаха Браво! Само още мъничко! Давай! А мъжа ми ми казва в ухото чакай да снимам   Не се разхилих, напънах се. И родих. 17:54 ч. Веднага ми го сложиха на гърдите, а докато го слагаха го аспирираха. Прекрасно оформено синьо-лилаво-леко окървавено бебе, доста омазано със жълтеникъв верникс. Нещо много се засуетиха, беше се изакъл върху ми, а аз даже не разбрах. Питах защо верникса е жълт, това нормално ли е и ми обесниха, че водите са били зелени. Съгласих се да го почистят /не са го къпали/. Върнаха ми го. Доктора започна да шие, а аз да вия и рева заедно със сина ми. Зверски болки, нямам идея колко шевове имам, знам, че са много. Доктора ши вътрешните, успокояваха ме, че за външните има упойка. Незнам дали понеже беше мъж или понеже беше млад мъж не пропусна просташката шега, че ще ме направи като нова. А аз му викам "Не искам. Като нова бях тясна, пък големи бебета раждам, по широка ме направете!". Беше ужасно, но и това свърши. Доктора си тръгна. Стажантката ми сложи локална упойка /предполагам Лидокаин/ и продължи шиенето. Тя пък реши, че съм станала несиметрична, та ме и разхубавява. Че аз няма да си я водя на ревю  . Беше минало вече 19:00 ч.
Показаха ми как да кърмя и ни оставиха сами в стаята. Трябваше да ни намерят стая, в която да ни настанят. Когато сме отишли на обед отделението е било препълнено. Затова раждах в една стая, където по принцип се правят прегледи и чак след "часа на чудото" ни преместиха. Дадоха ми стая с двойно легло. Много ми се пишкаше, обаче не можех. Дали заради катетъра или защото бях много надута, просто не ставаше. Дадоха ми специална бутилка да се обливам с вода и два вида кремчета. Сложиха ми антибиотик в системата, имам разкъсвания трета степен /от четири/. Изпих още 1-2 литра вода, обаче продължавах да не мога. Дадоха ми специални превръзки от болницата. Малкия остана без памперс, само повит, защото толкова бързахме, че багажа беше останал в колата. Мъжа ми донесе багажа и го пратих да се погрижи за кучинка. Сестрата беше изумена, че не съм яла и ми донесе някакъв сандвич и мляко, а аз се оказах обезумяла от глад. Дадоха ми обезболяващи, показаха ми как да кърмя легнала и ни оставиха. От емоции почти не спах, обаче мъжа ми си спа добре
на следващия ден Мина сутринта доктора, който ми следи бременността, да ни честити и пожелае хубави неща и да ме пита искам ли анти-бебе хапчета. В крайна сметка, преди да си тръгна ми дадоха рецепта, едно от лекарствата вътре е контрацептив. Минаваха да ме проверяват как се справям с кърменето, от нещо имам ли нужда, имахме разговор за след прибирането вкъщи - грижа за бебето, моите нужди и т.н. Трябваше да седя в болницата и още един ден заради антибиотика. Така изследванията и къпането останаха за събота. Още две неща, които ми направиха впечатление - в подноса с храна, който ми даваха имаше сутрин кафе, а на обед и вечер черен чай; другото е, че ми показаха как да си къпя бебето и ме пуснаха да си ходя. Може би е минал половин-един час след банята когато излязохме, опитах да кърмя, но малкия беше изморен и спеше много дълбоко. Понеже беше ставало въпрос за първото излизане на бебето, нашето беше след баня на втория ден
Вкъщи първо влязох аз и няколко минути си играх с кучето. после мъжа ми дойде с бебето и оставихме Фрида да го подуши. Тя много му се зарадва, махаше с опашка така, че си мислех, че ще и се откачи дупето. все пак седи далеч от него и обикаля от възможно най-далече покрай люлката му   Когато го кърмя на стола идва и му близва крачето, но иначе много я е страх, А понеже ни е гласовит наследника, ревне ли, кучката бяга в другата стая.

В заключение ще добавя, че най-големия ми страх беше, че може да се разкъсам. Ами разкъсах се много и какво от това. Щастлива съм с детето си.
Информацията, която имах ми помогна да разбирам по-добре какво ми се случва. Слушах тялото си.
Освен всичко изчетено за кърменето, подкрепата в болницата ми беше много полезна.
Факта, че мъжа ми беше с мен също беше много важен.  

Още не съм качила снимките, че ми е трудно да седя, но обещавам тези дни и това да направя.