
...

понякога излиза по 1-2 капчици.


......оф, чакам да минат трите месеца и всичко да се нормализира...аз и с Мая бях много зле до 3 месец, не се знаеше изобщо дали ще успея...и сега е така...но се надявам, че всичко ще е наред.
душички....и на мен ми още мъчно, а и Мая не е забравила и периодично си иска сутрин, тя към сутришното най си беше закачена
Дори днес като я взех от леглото и ме гушна и си проведе някакъв подобен монолог - няма мляко....само мъъъъъничко да си пийна, еййй такива мънички глътки - и ме гледа в очакване, казвам, не, мамо, няма, свърши мляко, защото ти порасна и вече няма, то е само за бебенца...замисли се и очаквам следващия път да каже нещо подобно на Милица
Хахаха пък Дидко ще трябва да се учи на обноски, подобаващи на батко
милите няма да им е много лесно като се окаже, че не са вече единствените, но няма как, такъв е живота

милва го, цунка го, после живот и здраве, ще трябва да се справяме с това - има и бебе, мисля да обръщам на всички внимание, да видим как ще стане и как ще се справя 
нищо работа е. и така.


Мая не обича сладки неща (с изключение на шоколад), така че попарата е солена, не обича и чайове и прясно мляко, така че попарата е с вода, сирене, масло и сухар, единственото по-особено е , че аз си правя сухарите, така че те са от всякакви брашна и с всякакви семена....но си обича попарата, а и ние нямаме много други алтернативи за закуска, предвид това, че не дъвче, яде попара и кус кук (също пасиран!). Понякога правя филийка или палачинки, но предварително съм се настроила, че това означава, че ще гладува до обяд, обича ги, но изяжда няколко хапки. 







може и на друго място, ако вали.
после ходихме да се пързаляме с мини-ски и така 

В началото ме беше доста страх, че ще падне, но не се е случвало (освен в Коледната нощ, при моите родители, но тогава си легна доста превъзбуден).
Обяснявахме 2 дни предварително, а в неделята след закуска свалих чупливите играчки и оставих малкия нататък сам да се справя. През това време аз се погрижих за прозорците, лампичките и другата украса вкъщи.
Не отказвана нищо, даже и люта чушка си хапна (как успя да я докопа, при положение, че и тримата обядвахме - така и не разбрахме). Имаше малко обяснения, че "па'и, па'и, па'и", но с кисело мляко потушихме пожара и се размина без сълзи
Сега знае, че в на мама и тати чинийте не се бърка 
За сметка на това, когато имало нещо такова наблягал на супата, та гладен няма да остане 

Прибрахме се само за обедния сън, та затова ще пиша...
Обяснявахме и двамата с баща му, че ще останем още малко, но той беше решил, че не е време да си ходим и нищо не помагаше
Накрая бях принудена на кажа на мъжа да го гушка и пищейки с истеричен глас си тръгнахме от парка
След 20 метра нямаше и следа от това му поведение, но аз не можах да позная детето си 
.
.
и Борисовата е ок, ама в Западния има по-малко народ и кучета.................и тъмни сделки, по-спокойно ми е, пък и там ми е минало детството кажи-речи

добре, че й казахме, че и кака й тръгва и довечера пак ще играят вкъщи.
и аз сигурно щях така да се дърпам
макар да не съм го правила като малка, де.