Имат ли българите хранителна култура?

Зависи какво е било предлагано на това дете в ранната му възраст. 

С малкото имах повече възможност да проведа опит в тази насока. На две години отиваше до фруктиерата, когато бяхме на гости, а не до панера с белия хляб.
Лично за мен медът, шоколадът и сладоледът не са за изхвърляне, само следва да се ограничи количеството и честотата на приема им. Иначе нищо им няма. По- късното запознаване на детето с тях носи основно ползи, обаче.

http://www.bourgas-news.com/news/view/2595/
"При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. тримиране. Тримирането е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат...
При постите съществуват шест степени на строгост: всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т. нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна, което за Коледния пост обхваща последните три дни преди Рождество Христово.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета. Или както пише Анастасий Велики "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?"


http://fema-bg.com/index.php?m=1527&lang=1
Препоръчвам особено втория линк.
Постите са си чиста традиция и са точно изчистване на организма в съответствие с нуждите му и сезоните. Не случайно тогава човек се въздържа дни наред от животински продукти и преминава на растителна храна. Това не важи само за нашата религия.

Аз не се съмнявам в това, но не се и съмнявам в бързото пристрастяване към сладки и "бързи" храни. Сладолед, шоколад, мед, хапват се бързо, не се дъвчат и остава много време за игра.  

Ох, аз пък как си обичам манджички и супички, ммм....

Супи и аз обичам, но не и приготвени от лелките в столове за обществено хранене.
И според мен "злоядите деца" са в голямата си част плод на готварските творения на лелките в детските градини и кухните за бебешка храна.
Защото аз споменах по-рано за баба ми и нейните изискани блюда, после как да сравня нейно блюдо като пюре от спанак с масло, гарниран с кремообразен жълтък с някакава гнус, сътворена от леля Гиче, привърженик на пръжките с лук.

А ако е бил подтиснат?
Напълно осъзнавам, че за подтискането на този естествен инстинкт при големия ми син съм си виновна аз.....млада майка, студентка, няма книги и интернет за инфо, лекарите и те , много "информирани".....Детето ми първо отказа да яде готовите бебешки пюрета.опитах ги, гадни.Ама нали били полезни....голямо насилване беше да ги яде.Не, че след месец не се отказах де....
Да не говоря бабите  , че и цялата рода как се надпреварваха кой повече шоколади, бонбони, вафли и прочие да му купи и донесе....Е, резултатът, и днес преживява основно на сладки храни, безалкохолни напитки и чат-пат кюфтета.
Като се роди малкият ми син, отчитайки факта, че с храненето на първия освен нервни кризи при мен друго не постигнах, реших тотално да сменя подхода.И досега, вече 16 години, виждам резултата-не преяжда, не залита по някоя храна като невидял, яде почти всичко, като набляга много на плодове и зеленчуци, пие основно вода (безалкохолно пие май само на събирания по РД с приятели, за да не се "дели" от тях), ходи и се връща всеки ден пеша до училище (общо около 5,5 км) -не обича автобусите....

Именно. Целият ми пост бе посветен на това- потискането на иначе здравия инстинкт. Рядко човек сам си признава грешките. Аз, напр., направих такива с голямото дете, отстраних ги с малкото.

Ами в една от всите книги, дето навремето четох, бяха много интересно представени храните, подходящи за всеки, според кръвната му група. Нищо не запомних и нищо не приложих на практика от това четиво, че ми се стори като цяло недостатъчно убедително, обаче обясненията и обосновката за киселинната среда в организма и нейното взаимодействието с поетата храна ми бяха много любопитни. Дали ще се делят хората според кръвна група или аюрведа доша, все тая, но определено има различия между организмите и от това, което за един е лек, друг се разболява.

Майката на една моя съученичка тримиреше, чудех се как издържа. Подобно и мюсюлманите при Рамазан не ядат и пият нищо до залез слънце.
При руснаците е много популярно сухото гладуване и гладолечението въобще.

Децата винаги съм оставяла да избират сами храната си и никого не съм задължавала да си изяде всичко. Но за да направи детето адекватен избор, редно е да му се предлага възможно най-голямо разнообразие.
Обаче в детските градини все още ги задължават да си ядат помията в метални панички 3 пъти на ден. Големият ми син е посещавал съвсем кратко подобно заведение и се беше научил тайно да разпределя недоядената си порция в чинийките на другите деца. Значи е имало тормоз на масата от страна на учителките, въпреки предупрежденията ми да не го карат да яде като не иска.
От други хора съм чувала, че бил много претенциозен по отношение на храната и много пъти са ме питали с какво го храня това дете. Пък на мен ми се струва, че се храни нормално.

Определено, за това не приемам, когато някой каже нещо от сорта на "аз се храня най-здравословно от всички и точка".

Джуди, много благодаря.

 Спомням си, че бях чела за експеримент, направен с деца, на възраст между една и две години. В продължение на 2 седмици поставяли пред тях маса, с много видове храна и ги оставяли те да изберат, какво искат да ядат и по колко. Първите един два дни били стряскащи - едното дете се хранило само с пържени картофи, а друго само със сладко. Но когато направили равносметка, кое дете с какво сумарно се е хранило  в продължение на две седмици, се установило, че при всяко едно дете приетата храна е много балансирана.
 Ето статия по тази тема, взета от нета:
http://www.deteto.bg/articles/view/6/649
 
 Дали има нещо вярно в тези експерименти, не се наемам да коментирам.

По едно време беше много модерно да се правят кръвни изследвания за определяне на подходящите храни. 

Много, много съм скептична към гладуванията, откак моя дружка си съсипа костната система покрай тях. Лекуваше кисти, прочистваше се от токсини, гладуваше целебно и спазваше всички правила. Да, нещата се получаваха на момента, наистина, но сега, десет-дванайсет и повече години по-късно, се оказа, че целият й запас на непомнякакво вещество в костите е буквално изчерпан. Липса на наистинанепомнякакво в организма, резултат на неправилно хранене. Диагнозата не е от БГ лекари. Та така. Наясно съм, че това сигурно е изключение и не важи за всички, но... бъдете внимателни.


П.С. Аз мисля, че детските предпочитания - както в примера с пържените картофи и сладкото - показват само типовете храна (сладко, солено, студено, горещо и т.н.), подходящи за организма им, но не и конкретни ястия. Детето, което се хвърля на пържени картофи, явно предпочита соления им вкус и чрез ловка манипулация родителите могат да запазят влечението му, но да го пренасочат от пържените картофи към картофите на фурна например. От друга страна, на дете, което посяга към сладко, е добре да се предлагат плодови десерти и хубав шоколад, вместо вафли, сметани и захаросани теста.

Здравият детски, по-скоро животински инстинкт е много успешно потъпкан от съвременната хранително-вкусова промишленост и култура. Против тъпченето съм, макар че се усещах как на моменти се поддавах на приказките на бабите  "виж, детето е слабичко, боледува, трябва да му настояваш да яде повече".

Като стана дума за пържени картофи ... Имам роднина, за който преди години майка му разказваше, че нищо не ядял дълги години, освен пържени картофи и ей го, станал здрав, прав и ... т.н. Това като довод, че можело всякак да се изхрани едно дете. И вероятно щеше да е ужасно устойчива теория, ако не се оказа, че на 40+ години го споходи диабет. Имат ли връзка? Почти със сигурност имат. Смени си начина на хранене, намали въглехидратите, влезе в норма (включително и по кг). Да, ама що все трябва да се научават нещата по трудния начин?