- Публикувана: 19 септ. 2012, 23:05 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2012, 18:02 ч.
С капризите на ФЕВРУАРЧЕТО не е лесно, но и мили спомени трупаме тази есен!(47)
Така...
Понеже е събота и няма кой да чете, ще си позволя отклонение с лека назидателно-философска насоченост.
Когато се появих, Мяуската вече бе успяла да затрие писанията си, но аз все пак успях да ги прочета (не питайте как).
Доста въпроси провокира написаното, но в крайна сметка съм съгласна в едно - че понякога има една по-дълбока неудовлетвореност от живота, която избива в депресивни състояния и не се дължи единствено на умората от грижите по деца, къща, работа и стоте други неща, които всяка от нас носи на плещите си.
Извинявам се, че пак се връщам на въпроса, но, Мери, силно вярвам, че твоето състояние не е за психиатър и ти не си егоист. Фактът, че проблемите се струпват върху ти още със стъпването на българска земя е маловажен по простата причина, че те щяха да се струпат дори да не беше на другия край на света. Дечкото пак щеше да се разболее и от яслата пак щяха да ти звънят, независимо дали си на летището или не. Останалите проблеми също не зависят от това дали си тук, дали им висиш на главата, дали ходиш на фризьор, четеш книга или скачаш по леглото по светлия пример Юхучев. Опитвам се да кажа, че проблеми има сега, ще ги има и утре, и без да те тревожа ще стават все по-големи. Децата растат, ти също "растеш" с тях и ти се дава повече да понесеш. Повече радости и повече проблеми. НО! Тук идва едно голямо НО - ти си жена, която прави всичко възможно да гледа децата си добре, предполагам и за всичко останало полагаш усилия, но доколкото усещам от написаното, си сама. Без разбиране и без истинска помощ житейската борба е много трудна, сама си свидетел на това. Затова те призовавам най-сериозно - намери начин да намираш време за себе си, най-вече в дейности, които ще ти донесат духовно спокойствие. Предложените от мен разкрасителни дейности действат чудесно на самочувствието и настроението ти, но ако отвътре се чувстваш без опора, отвън е без значение. Затова се вземи в ръце и сама си вземи това, което ти е нужно. Поискай помощ от мъж ти, от роднина или гледачка, все едно. Защо да се мъчиш сама, когато може да е по-лесно?
И в крайна сметка... ти си обичаш децата, обичаш си семейството и не искаш да се чувстваш така, затова направи нещо! Запиши се на курс по танци, рисуване, прочети книга за медитация, върви на разходка в парка, открадни си среща с мъжа ти - все ще измислиш нещо. Прави всеки ден по нещо, което те радва и успокоява и постепенно ще видиш как тези състояния избледняват и на тяхно място са се настанили само спокойствие и радост от живота. Знам, че ще се справиш.
Колкото до теб, Мяуска, при теб "кейсът" действително е по-задълбочен и на съвсем друго ниво, тъй като питаеш едно по-друго отношение към живота по принцип и въобще. Хич няма да те анализирам и поучавам, защото ти сама си знаеш положението отлично. Вместо това ще ти предложа да се запишем съвкупно на йога или пеене на мантри и да решим проблема из основи по умния начин.
Сипвам ви по един Бейлис на всички и толкоз от мен по въпроса:
Не съм консумирала, да не решите, че оттам ми идва вдъхновението.
Омммммммммммммммммм....
Понеже е събота и няма кой да чете, ще си позволя отклонение с лека назидателно-философска насоченост.
Когато се появих, Мяуската вече бе успяла да затрие писанията си, но аз все пак успях да ги прочета (не питайте как).
Доста въпроси провокира написаното, но в крайна сметка съм съгласна в едно - че понякога има една по-дълбока неудовлетвореност от живота, която избива в депресивни състояния и не се дължи единствено на умората от грижите по деца, къща, работа и стоте други неща, които всяка от нас носи на плещите си.
Извинявам се, че пак се връщам на въпроса, но, Мери, силно вярвам, че твоето състояние не е за психиатър и ти не си егоист. Фактът, че проблемите се струпват върху ти още със стъпването на българска земя е маловажен по простата причина, че те щяха да се струпат дори да не беше на другия край на света. Дечкото пак щеше да се разболее и от яслата пак щяха да ти звънят, независимо дали си на летището или не. Останалите проблеми също не зависят от това дали си тук, дали им висиш на главата, дали ходиш на фризьор, четеш книга или скачаш по леглото по светлия пример Юхучев. Опитвам се да кажа, че проблеми има сега, ще ги има и утре, и без да те тревожа ще стават все по-големи. Децата растат, ти също "растеш" с тях и ти се дава повече да понесеш. Повече радости и повече проблеми. НО! Тук идва едно голямо НО - ти си жена, която прави всичко възможно да гледа децата си добре, предполагам и за всичко останало полагаш усилия, но доколкото усещам от написаното, си сама. Без разбиране и без истинска помощ житейската борба е много трудна, сама си свидетел на това. Затова те призовавам най-сериозно - намери начин да намираш време за себе си, най-вече в дейности, които ще ти донесат духовно спокойствие. Предложените от мен разкрасителни дейности действат чудесно на самочувствието и настроението ти, но ако отвътре се чувстваш без опора, отвън е без значение. Затова се вземи в ръце и сама си вземи това, което ти е нужно. Поискай помощ от мъж ти, от роднина или гледачка, все едно. Защо да се мъчиш сама, когато може да е по-лесно?
И в крайна сметка... ти си обичаш децата, обичаш си семейството и не искаш да се чувстваш така, затова направи нещо! Запиши се на курс по танци, рисуване, прочети книга за медитация, върви на разходка в парка, открадни си среща с мъжа ти - все ще измислиш нещо. Прави всеки ден по нещо, което те радва и успокоява и постепенно ще видиш как тези състояния избледняват и на тяхно място са се настанили само спокойствие и радост от живота. Знам, че ще се справиш.
Колкото до теб, Мяуска, при теб "кейсът" действително е по-задълбочен и на съвсем друго ниво, тъй като питаеш едно по-друго отношение към живота по принцип и въобще. Хич няма да те анализирам и поучавам, защото ти сама си знаеш положението отлично. Вместо това ще ти предложа да се запишем съвкупно на йога или пеене на мантри и да решим проблема из основи по умния начин.
Сипвам ви по един Бейлис на всички и толкоз от мен по въпроса:
Не съм консумирала, да не решите, че оттам ми идва вдъхновението.
Омммммммммммммммммм....
за Котича.Когато се появих, Мяуската вече бе успяла да затрие писанията си, но аз все пак успях да ги прочета (не питайте как).
Вместо това ще ти предложа да се запишем съвкупно на йога или пеене на мантри и да решим проблема из основи по умния начин.
И „кейса“ си прозряла, и питието си ми познала... въобще не знам, да се радвам ли, да се пуаша ли? Тотално изтрещех.
Извинете, но аз разбрах само: "бла-бла-бла.... да пием бейлис.... бла-бла-бла..." 
Иначе, малко по-философски погледнато, в живота или ще ти е скучно, или ще има конфликт между това, което искаш и това, което трябва. Като това, дето трябва, може да се спуска или отвън (близки, роднини и други доброжелатели
), или от собствената ти съвест. Аз не мога да се отделя от дребната (искам или не искам, това е положението), затова се опитвам да разпускам с нея, кво, като се изключат първите 2-3 месеца, не е никак невъзможно. 
Мери, жалко, че не си в София, с кеф бих ти гледала 2 часа децата, че и в тайна щях да го държа от роднините ти.
Иначе, малко по-философски погледнато, в живота или ще ти е скучно, или ще има конфликт между това, което искаш и това, което трябва. Като това, дето трябва, може да се спуска или отвън (близки, роднини и други доброжелатели
), или от собствената ти съвест. Аз не мога да се отделя от дребната (искам или не искам, това е положението), затова се опитвам да разпускам с нея, кво, като се изключат първите 2-3 месеца, не е никак невъзможно. Мери, жалко, че не си в София, с кеф бих ти гледала 2 часа децата, че и в тайна щях да го държа от роднините ти.
Извинете, но аз разбрах само: "бла-бла-бла.... да пием бейлис.... бла-бла-бла..."
Най-фундаменталната концепция си схванала според мен.
Добро ви утро!
Уважаема, у наше село се пие бира, бяло вино, Jim Beam и по мнооого специални поводи Baileys, та смятам проблемът (ако въобще има такъв) за уреден. 
Подобни глезотии консумирах съвсем редовно преди, но сега я се съберат няколко пъти годишно, я не. 
Разказите за твоите лудетини много ме забавляват, въпреки че в повечето случаи за разказвача не е точно така. Поне не и в момента на конкретната ситуация.
Стискам палци още отсега.
Обикновено си купувам един най-прост бърбън (бял Jim Beam, Four Roses,...). 
Подобни глезотии консумирах съвсем редовно преди, но сега я се съберат няколко пъти годишно, я не. Разказите за твоите лудетини много ме забавляват, въпреки че в повечето случаи за разказвача не е точно така. Поне не и в момента на конкретната ситуация.
Стискам палци още отсега.
Ехооо, помните ли ме?!? 
Мили момичета,
липсвате ми много, но наистина не успявам да стигна дотук! Не съм чела назад, просто искам да ви поздравя и да ви кажа, че съм част от вас, макар и духом (вече по-скоро)! Искам да мога, искам да успявам, но не се случва да ви чета. От време на време преглеждам какво се случва у фейса, но рядко...
При мен нищо необичайно, Дейка-Змейка расте и умнее, тийна вкъщи дивее и ме удивлява с настроенията си, мъжо ме изкарва извън нерви, въобще , всичко е под контрол..
Изпращаме ви с Деа един малък поздрав, но от сърце: http://fevruari2010.snimka.bg/children/2-ri-rd.650711.29146979
И на мен ми е трудно с жонглирането - работа- домакинство-мъж-деца... Къде се опра'я, къде не, но това е положението, повече от това не мога... На който не му 'аресва, да се опра'я.
Иначе не приемам оплаквания - всеки ден има за ядене, чисто е, изпрано е, понякога и подредено, душата ми толкова може...
За да постигна това всяка сутрин ставам два часа по-рано и се занимавам я с готвене, я с чистене, я с гладене... Вечер не съм аз, а мой призрак, само чакам Дейката да поиска да четем и си лягаме, още на първата приказка съм капут...
А тя е едно прекрасно малко дяволче, нежно и зло, приказно и чудно ненаситно човече, нищо освен мама не я удовлетворява... А, щях да забравя, и всяка плюшка от "газима" ...
От месец-два говори на поразия, не че всеки път й разбирам, но е по-добре от "бау-бау" и "заи-заи".
Любими филмчета - Teletubbies, TuTiTu и The Cuddlies. Любима песен - Зайко гърло го боли, любима приказка - Житената питка и Маша и трите мечки
Засега от нас това, надявам се да успея да намеря мост между това което искам и това което мога и това което трябва...
Специални поздрави за Котето, тя е моето вдъхновение за тази вечер
Целувки и прегръдки
Мили момичета,
липсвате ми много, но наистина не успявам да стигна дотук! Не съм чела назад, просто искам да ви поздравя и да ви кажа, че съм част от вас, макар и духом (вече по-скоро)! Искам да мога, искам да успявам, но не се случва да ви чета. От време на време преглеждам какво се случва у фейса, но рядко...
При мен нищо необичайно, Дейка-Змейка расте и умнее, тийна вкъщи дивее и ме удивлява с настроенията си, мъжо ме изкарва извън нерви, въобще , всичко е под контрол
..Изпращаме ви с Деа един малък поздрав, но от сърце: http://fevruari2010.snimka.bg/children/2-ri-rd.650711.29146979
И на мен ми е трудно с жонглирането - работа- домакинство-мъж-деца... Къде се опра'я, къде не, но това е положението, повече от това не мога... На който не му 'аресва, да се опра'я
.Иначе не приемам оплаквания - всеки ден има за ядене, чисто е, изпрано е, понякога и подредено
, душата ми толкова може...За да постигна това всяка сутрин ставам два часа по-рано и се занимавам я с готвене, я с чистене, я с гладене... Вечер не съм аз, а мой призрак, само чакам Дейката да поиска да четем и си лягаме, още на първата приказка съм капут
...А тя е едно прекрасно малко дяволче, нежно и зло
, приказно и чудно ненаситно човече, нищо освен мама не я удовлетворява... А, щях да забравя, и всяка плюшка от "газима" ...От месец-два говори на поразия, не че всеки път й разбирам, но е по-добре от "бау-бау" и "заи-заи"
.Любими филмчета - Teletubbies, TuTiTu и The Cuddlies. Любима песен - Зайко гърло го боли, любима приказка - Житената питка и Маша и трите мечки
Засега от нас това, надявам се да успея да намеря мост между това което искам и това което мога и това което трябва...
Специални поздрави за Котето, тя е моето вдъхновение за тази вечер
Целувки и прегръдки
Неви, ами освен да ставаш 2 часа и половина по-рано, та да огрееш и при нас, а? Дейка е страхотна, същинска мини Неви. 
Мяуче, стискам силно палци! Ти може да имаш някакъв синдром на мечтателя (като нищо и такова жувотно има ). Нали казват, че човек е голям, колкото големи са мечтите му. Само че аз не мога така, скромен човек съм (да не кажа прост ), гледам това, което искам, все пак да е във възможностите ми - трудно, ама постижимо. Засега ми се получава. Е, с подобно мислене едва ли ще открия нещо, което ще промени света, но поне ми е мирно на душата. 
За пореден път се изморявам само като чета за премеждията с двете кукли. Мерси за предложените услуги на детегледачка. Малко тъпо се чувствам, все едно непрекъснато се оплаквам, че не мога да оставя Диди на никого. Всъщност хич не е така. Някак като знам, че няма отърване, ми е едно леко, не страдам, върша си нещата някак.
Далче, много ми се иска да те разпитам за помощта, която си потърсила, ама не е редно първо да те питам и второ да ми отговаряш, щото ми се види прекалено лично.
Уф, аз ако имах тази възможност (свободно време и положителна нагласа от моя страна - все неща, които нямам в наличност ), имам материал до края на живота си да си бъбря с психиатри. 
Дейка е страхотна, същинска мини Неви. Мяуче, стискам силно палци!
Ти може да имаш някакъв синдром на мечтателя (като нищо и такова жувотно има ). Нали казват, че човек е голям, колкото големи са мечтите му. Само че аз не мога така, скромен човек съм (да не кажа прост ), гледам това, което искам, все пак да е във възможностите ми - трудно, ама постижимо. Засега ми се получава. Е, с подобно мислене едва ли ще открия нещо, което ще промени света, но поне ми е мирно на душата. За пореден път се изморявам само като чета за премеждията с двете кукли.
Мерси за предложените услуги на детегледачка. Малко тъпо се чувствам, все едно непрекъснато се оплаквам, че не мога да оставя Диди на никого. Всъщност хич не е така. Някак като знам, че няма отърване, ми е едно леко, не страдам, върша си нещата някак. Далче, много ми се иска да те разпитам за помощта, която си потърсила, ама не е редно първо да те питам и второ да ми отговаряш, щото ми се види прекалено лично.
Уф, аз ако имах тази възможност (свободно време и положителна нагласа от моя страна - все неща, които нямам в наличност
), имам материал до края на живота си да си бъбря с психиатри. 
Ех, Юхе! Най-хубавото ми, а може би и най-гадното е, че щом съм минала през нещо мога да говоря за него на дълго и широко, но докато ми се случват трудни неща само с малцина си позволявам да споделям. Ето сега си кротувам, мълча си, невидима съм - за жалост много дълго ми се проточиха конкретните неща, но те са и трудни за преглъщане. Утре като застъпя на работа може да си ме разпиташ едно хубаво по скайпа. Ти и още 2-3 душички сте ми близки на сърцето и мога да споделям, знаеш! 
Единствената причина, поради която се спускам да пиша е, че правя един щолен 
, а това чудо се прави цял ден, дребния е инсталиран да гледа фумчета и аз дебна!
Единствената причина, поради която се спускам да пиша е, че правя един щолен , а това чудо се прави цял ден, дребния е инсталиран да гледа фумчета и аз дебна! 