19 соу е пълно с деца със СОП

Кудкудяка,извинявай,но щом имаш такова негативно мнение за както ги наричаш"просветителите" и смяташ,че педагогиката води до увреждания,защо не си обучаваш детето у дома щом учителите са толкова некадърни? Нахвърлихте се върху Саморая защото казва истината,а тя е неприятна. Естествено не се отнася за всички родители,но всекидневно се натъкваме и на лоши примери,а за съжаление не са никак малко. учителите не искат деца със СОП-с уточнението,че има различни видове и някои деца спокойно могат да бъдат интегрирани,защото не са обучени да работят с такива. И защото отговарят за още поне 25 други,които трябва да изучат.С тези деца трябва да работят специалисти.Учат се определени специалности в университета.Тези ресурсни учители знаят как да помагат. За това са учили.
И да се изисква от учителката  и да и се държи сметка за всяка драскотина,която ще получи хиперактивното дете  и да бъде заплашвана,че не го е опазила,както пишеща тук майка бълваше огън и жупел в друга тема,е меко казано нагло. Тя не може да се занимава само с това дете,имаи други деца,нали?Или на вас не ви се е случвало пред очите ви собственото ви дете да падне,да се удари или друго.

Хайде да не говорим за учителите ако обичате! Както казах и в нашето училище има такива деца и няма нито различно отношение, нито нежелание за работа и т.н. глупости, които изчетох. Тук виждам негативни и откровено посредствени коментари на родители, не на учители! Не забравяйте, че вие сте тези, които трябва да дадат на децата си "първите 7 години"! Не видях и изказване на специалисти, затова по-добре някои хора да не пишат, защото темата добива доста "махленски" характер...

Живеем във време, в което различните деца учат интегрирано с всички останали деца. Учителите или влизат в крак с това време, или си намират друга работа. Това е положението. И да, учителят е отговорен за сигурността на децата в учебното заведение. Броят на децата в групата или класа е нещо, което си обсъждат в учебного заведение, не родителите определят от колко деца ще е класът. Никой учител не е подписал трудовия си договор насила.

И още нещо - има учители и класове, в които има деца със СОП и учителите не мрънкат, защото могат да се справят с тези деца и те не създават проблеми. Мрънкат тези учители, на които просто не им се занимава. Щом едната част могат да се справят, без да са със специална квалификация, значи и другите трябва да могат.

Много на едро обобщаваш.Не правите добра услуга като зорлем се опитвате да вкарате всички видове СОП в масовото у-ще. Тези,чието състояние позволява-да,но има много други,които имат нужда от работа със специалист. А как ще се чувства едно такова дете като вижда,че изостава драстично от съучениците си,че не овладява елементарни знания и умения. В масовите училища класовете са големи-25-30 деца,а в специализираните много по-малко и това дава възможност   да се работи индивидуално с всяко дете.

Хайде да не захващаме пак дискусията от преди няколко месеца, защото тук темата е за толерантността, не за спецификите на системата. А генерализирането започна точно от учителското присъствие, прочети добре темата.

Истината е, че на голяма част от учителите не им се занимава. Тези, които общуват с родителите на децата с проблеми и работят в синхрон с родителите, успяват да се справят. Далеч не всички обаче го правят, защото е много лесно и времеспестяващо да обвиниш детето и родителите, вместо да потърсиш родителите и заедно да намерите начин за справяне с проблемите.

"И да, учителят е отговорен за сигурността на децата в учебното заведение. Броят на децата в групата или класа е нещо, което си обсъждат в учебного заведение, не родителите определят от колко деца ще е класът."
1. Най-интересното е, че за това претендират родителите именно на децата създаващи проблемите с дисциплината. Един пример - отива учителят до тоалетна (О, Боже, как може такова нещо!) и две деца се сбили или сбутали. Той ли е виновен или родителите им??? Съгласна съм, да съм отговорна дотолкова, че да им обясня, разясня, покажа и изисквам спазване на правилата там! Ако след 2 години, някои не са го разбрали - е съжалявам, но не приемам да нося отговорност за това! Ако вкъщи детето се учи на игнориране на правилата ("да,бе няма да тича, то е дете") или на пренебрежително отношение към учителите си(остави ги тия даскали), чия е вината?
2. Не учителите а директорите решават това!
3.Мисля, вече някой беше писал за това какви учители и специалисти се занимават с тези проблеми, и не е нужно и аз да го повтарям!

Ами точно това се опитахме да обясним-трябва взаимодействие между родител и учител. А не:"Госпожата да се оправя с него".А ако едно дете не може да се интегрира въпреки всичко какво правим? Стоене до дупка в масовото у-ще?Трябва строг подбор кои случаи могат да се интегрират и кои не.И тези,учители,които работят с такива деца да бъдат адекватно заплатени. Не да им се вменява,че са длъжни. Защото са подписали трудов договор за работа в масово у-ще,а не в специализирано.

Ама как така тази нахалница учителката ще си позволява да ходи до тоалетна? Трябва всяка секунда да бди над тези деца,на които им липсват първите седем години. Като прибавим и едно-две хиперактивни става още по интересно. Натоварвате учителите със свръх очаквания.

Думите ми бяха към няколко поста по-горе от твоя   

Да де, ама нали се сещаш, че родителят пък, а още по-малко детето, нямат ама абсолютно никакво отношение към заплащането на учителите.


1. Въпрос на организация в групата или класа - децата не могат да бъдат оставяни без надзор, това е положението.
2. Именно. Ако някой учител има претенции към броя на децата, да се обърне към директора и да се изяснят.
3. Пак казвам - реалностите се променят, децата учат интегрирано и или учителите се нагаждат да могат да се справят, или намират друга сфера за изява. Въпрос на приоритети.

Мисля, да не обяснявам за трети път, както сигурно ще се наложи.

С такива изказвания не се учудвайте,че повечето родители и учители реагират негативно когато им се натрапва дете,което не може да се интегрира. Дали учителят ще си намери друга сфера на изява решава той.И ако не може да се води нормален учебен процес,потърпевши ще бъдат не само другите деца,но и проблемното дете.Ако учителят успее да избута едно такова дете до четвърти клас,после какво става?Ще седи в у-ще въпреки никаквата полза,но важното е да се води там,без значение,че пречи на другите.
По-големите ученици се справят сами и на тях не им е нужен постоянен надзор. Няма такова изискване.

Какво ще се случи с детето и с учителя, зависи основно от родителите . И след като един учител не иска да си намери друга сфера на изява, значи ще се научи да е адекватен на условията, в които се изисква да работи, без да мрънка.

А мрънкат тези учители, на които не им се занимава, отговорните търсят контакт с родителите и намират начин да се справят. Всичко написано за системата, заплащането, квалификацията са оправдания. Май основният проблем е заниженият контрол.

Няма изискване учителят да е задължен да работи с проблемно дете. Винаги може да намери изход,най-малкото защото заради увеличената раждаемост класовете са претъпкани. Извинявам се ако постът ми е прозвучал грубо,но пиша съвсем добронамерено. Инатът да се вкара проблемно дете,което не може,подчертавам не може да се интегрира вреди преди всичко на него.

Искам да споделя един случай,за да ме разберете защо казвам,че всички СОП не трябва да са под един знаменател и на всяка цена да бъдат вкарани в масовото у-ще. В края на миналата година от стаята на децата,които са предучилищна се чу страшна топурдия,викове,деца пищят и търчат на посоки. Хукваме няколко колежки и ужасени виждаме в стаята всичко на опаки,всико на пода,една част от децата се скупчили в ъгъла и пищят, а едно момченце,което се оказа с хиперактимност се вкопчило в етажерката и се опитва да я събори върху две момиченца,които се бяха парализирали от страх и дори не се сещаха да бягат,а учителката се мъчи да издърпа побеснялото дете и да го отдели от шкафа. Викаме охраната та добре че той успя да го хване и да го отстрани,а детето пищеше и риташе. Извикахме баща му да си го прибере,а той едва ли не се скара на директорката,че иска да го отстрани от час. Оказа се ,че по време на час това дете изведнъж изпада в криза и започва да чупи и събаря всичко на земята. Е ,кой учител ще може да работи така? Боб ли да хвърля да разбере кога това проблемно дете ще изпадне в криза. Няколко дни родителите на другите деца не ги пускаха и нямаше учебни занятия. Какво да кажат другите родители?

OK, имало деца със СОП, които могат и не могат да се интегрират.Първите оставяме настрана, тъй като самата Вие признавате, че с тях редовият учител  в общи линии се справя. Отиваме на вторите. Да попитам за тях. Казвате доказано пречат, казвате, че са неуправляеми  и мястото им не е там, както и че не е Ваша работа да ги укротявате.. И затова са виновни, видите ли, само и единствено "безотговорни" родители, които не са констатирали своевременно отклонения в поведението на отрочето си.А там, от другата страна на барикадата , виновници никога няма. Не казвам, че това са конкретно учителите, тъй като те  твърде често минават с оправданието(кога приемливо, кога не), че не те решават и нямат глас. Ами директорите... Нима след системни сигнали от учители и колегите им ресурсни,от родители на потърпевши деца и т.н, че с дадено дете със СОП нещата определено не вървят, те не могат да предприемат мерки?Могат и още как,  но не,  задържат съвсем умишлено топката и си затварят  услужливо очите , понеже на въпросното дете се гледа не толкова като на индивид с проблемите му за решаване, а просто като на касичка с хиляда и кусур лева годишно за делегирания бюджет. И подковават и учителите да  търпят, да го избутват някак напред, колкото да не го загубят. И под този натиск Вие сякаш избълвате  понатрупаната в тази връзка негативна емоция срещу родителите на тези деца. А все си мисля, че ако сме на мястото на такива родители, мило и драго ще дадем да се адаптира детето ни в нормална среда, а не от самото начало да го закопаем с довода, че е различно от масата . Високопарни и твърде  изкуствени са изказванията от типа "Моето дете ако е такова, не  бих позволила да пречи на другите, не бих го пуснала в нормално училище, не бих пробвала да го интегрирам". Условно, ей така на теория,  е лесно, ами ако ножът опре в кокала, друга песен ще запеем.. А и какво е понятието "такова дете" със СОП, много е широко..Виновниците за подобни ситуации са много и далеч не са само родителите.Щом в класове с такива деца има успеваемост, значи е и въпрос на подход на учителя, и на  работещи механизми в училището, и на сътрудничество между родителите и преподавателското тяло. Но не, типично по форумски и бг маниер, има само черна и бяла страна и всяка се чувства онеправдана и ощетена.