На работа с малко дете-малко невъзможно

Клеми, възможно е, но също така до компрометиране няма да се стигне на нито един от родителите, ако болничните за гледане на детето бъдат поделени. Поне това е моето мнение. А не единият от тях нон стоп да е в болничен, което почти със сигурност би довело до неговото уволнение.

А иначе за парите - какво да ти кажа - не бих обобщавала. 

Разбира се.
Но какво правим с ваканциите? И още повече с лятната?  Има варианти за лагери и за занималня, но за да се възползваш от тях трябва да работиш за заплата над средната. И изобщо, да живеят бабите. 

Още не съм стигнала до ваканциите, слава богу  
Сега успяваме да го отгледаме, тъй като само август месец не ходи на градина. Тъй като аз не ползвам отпуска по друго време на годината - всяка година съм три седмици отпуск през август. А баща му направо пуска 1 месец. И сме готови с гледането  

Но иначе съм напълно съгласна с теб - да живеят бабите т.е бабата в нашия случай. Добре че мама се пенсионира преди няколко месеца. Признателна съм й много. 

Зависи много колко ще са болничните, ако се налага всеки месец да се вземат болнични, ако се поделят между двама резултатът ще бъде компрометиране и на двамата, което е много лош вариант. А това няма как да се знае предварително, т.е. винаги има риск и при този вариант. Затова, в нашето семейство засега аз съм се захванала с гледането на детето и не работя за момента, като за сметка на това мъжа ми има пълната възможност да се развива в кариерата и да не е ангажиран с гледането на детето в неподходящо време. А иначе наистина има много неподходящи моменти за отсъствия от работа, има моменти в които просто не можеш да си позволиш да те няма особено ако си на сравнително високо управленско ниво, зависи каква е работата ти все пак.

Да, във всяко семейство е различно. Затова и обобщения не могат и не трябва да се правят по принцип.

За едно нещо обаче съм категорична - не бих търпяла съпруг, който употребява фразата "не съм съгласен/не искам да гледам детето/да сменям памперси/да водя детето на разходка".

Мъжът ми много обича да се грижи за детето ни, вечер като се прибере може по цяла вечер да си играят. Преди и памперси е сменял, и млека е правил, всичко което трябва и никога не се е правил че не може или не иска нещо. Обаче, има моменти в които и да иска няма начин да отсъства от работата си, просто има такива моменти. вярно, не се случва всеки ден, но се случва. Тогава и да е болно детето, няма как да отсъства и тогава аз поемам всичко. Просто детето не може да бъде постоянното оправдание, защото с оправдания пари не се изкарват.

И аз така  Но имам познати, при които мъжът в момента е без работа , но жената взема болнични, когато някое от децата се разболее и въобще не го намира за странно 

За търтеи-тунеядци и аз имам многобройни примери около себе си. За съжаление.

Аз. Писах вече. Така изкарах и почти цялата първа група на детето. Много искам и сега да е така, но уви, няма начин.

Да живият бабите , ако са на линия да помагат , моята чак след 15г.ще се пенсионира , как да разчитам на нея , нито сега нито като тръгне на училище.уф абе направо не знам

Наистина е много трудно да се започне работа при такива обстоятелства, но не е невъзможно. Ако наистина се налага, а разбирам , че е така трябва да намериш алтернативи за това кой да гледа детето, когато боледува. Имам приятелка майка, която тръгна на работа и цяло лято нямаше кой да гледа детето, докато дойде есента и тръгне на ясла. В крайна сметка се появиха добри приятелки, още по майчинство, които се редуваха и гледаха детето. Ходеха в  тях със собствени деца и помогнаха, за което евала. Така, че не изпадай в дупки, ами стисни зъби. В един момент ще закрепи имунната система и ще разреди боледуванията. Замисли се, че всички работим и всички деца боледуват. Не всички имат баба под ръка

И аз съм от тези, които трябва да вдигнат паментик на бабите, но на времето, когато големия тръгна на ясла (1,3г.), свекърва ми все още работеше.
Трудно е, но не и невъзможно. А от позицията и на нещо като работодател мога да кажа, че всичко е въпрос на отношения и договорки. На мен не ми се е налагало да си разрешавам болнични, но винаги когато съм отсъствала заради детето, съм вършела от вкъщи всичко, което може да стане дистанционно - а то реално не е малко. Много зависи и за какъв тип работа става дума, ако си шивачка примерно, едва ли ще се получи от вкъщи, но пък можеш да ходиш събота и неделя или пък нещо като нощна смяна и да си изработваш това, което е трябвало през седмицата. Всичко е въпрос на желание от твоя страна и добро отношение от страна на шефа.
Никога не съм имала предразсъдъци към служители с малки деца - повечето са ми набори и са с по едно или две, но зависи и те как възприемат отговорността си към фирмата. Едната колежка всеки път като е болнични си взима задачките в къщи и всичко е ОК. На нея никога не съм й отказала нерегламентирано отсъствие по какъвто и да е повод - знам, че това което трябва да свърши, тя ще го свърши. Друга обаче една фея, се държеше като примадона, само се разхождаше с Кодекса на труда и се чудеше какви още права да си измисли. В момент, в който е в болнични, съм я засичала в градинката до офиса (живееше през  2 преки), а знае много добре колко работа има и как колегите и седят допълнително, за да вършат и нейната работа. Не се задържа дълго при нас.
Та така... Много си зависи. Преди всичко, обаче не премълчавай, че имаш малко дете. По-добре кажи, че си отворена за всякакви схеми и варианти, ако ти се наложи да отсъстваш.
Късмет с търсенето на работа!

Аз при болно дете не бих завела доброволно моето, още повече ако моето е по-малко от болното дете и заразата е от яслените/градинските, те са много гадни и упорити обикновено. Няма начин.

Полина, ти умишлено ли се заяждаш или не се усещая как звучиш?

Задачата е много трудна, особено като няма кой да помага.
И аз не го разбирам това бащата да отказва да гледа детето. Аз моите деца така ги отгледах от бебета, защото почти не съм отсъствала от работа - с помощта на бабите и баща им. Мъжът ми е на смени и когато си е бил в къщи, винаги се е занимавал с децата, а аз ходех на половн ден на работа, а остатъка вършех от къщи. Благодарна съм и на работодателя си за гъвкавостта. Не ми е било лесно и в 12 часа съм стояла пред компютъра, но нямах много избор.
Така, че ако човек има желание, намира начин.
Надявам се авторката да попадне на читав работодател и да има желание да работи, а детенцето по-малко да боледува.