В чужбина с три деца

Майка ми прави средно по 8 полета годишно и докато я държат краката така ще е 
Много обича да идва, почива си чудесно, бродира си гоблена, напаснали сме характерите и начините, помага ми много ( и то нямам дете) и непрекъснато дудне за внуче, за да помага още повече:) Освен това взе да се отваря и в езика, т.е с 20тте думи, които знае на италиански се оправя чудесно и е почти независима ( тя не е виновна че тук рядко някохй говори на английски, особено по касите). В началото я гонеха някакви 'комплекси', че е сред 'италианци", после ги свали от пиадестала и сега й казват "буонджорно синьора" от 10 метра на уличката ни 

Точно от нея знам, че напоследък по полетите типажите за които говорим са понамалели, в началото излизаше като пирон от залата и споделяше с отвращение детайли за заобикалящия я самолетен стайлинг. Сега дори си приказва с хора, и смята, че 'нивото се е покачило".

Аз не виждам нищо лошо в това нашите родители да идват. А и така българските пенсионери могат да попътуват по света, иначе как ще си го позволят? Аз се запознах с български баба и дядо в един парк, семейството на дъщеря им беше с такава професия, че често сменяха държавите и те бяха много щастливи и разказваха за различните държави в които са били.

Опитвате се да изместите темата, но да я върна пак към помощите. 

Малко след историята за българският катун пред Уестминстърската катедрала, се появи и тази на латвийската майка с 10 деца. Такива новини обикалят света за нула време. Нормално е, ако някой не запознат със системата в конкретната страна, ги прочете да остане с впечатлението, че всичко е лесно и вземането на помощи е като детска игра. Факт е обаче, че веднъж като влезеш законно в системата тук и работиш дори и за минимума, държавата помага за малко по-добър стандарт.

За момичето което на бързо се е омъжило за британец, който настоява тя да се пише самотен родител заради помощите не ми е ясно.  Ревенюто изисква една камара документи и доказателства, ако си самотен родител. Без значение дали току що сте се разделили или не си с бащата от самото начало. Живееш с партньор, с брак или не, няма значение - не си самотен.

И понеже работя като доброволец в Ситизен Адвайс, често се случва да дойдат клиенти с бенефит проблеми. Повечето са си ги направили сами, при това умишлено. Имахме на скоро случай за жена, която делеше къща с първият си братовчед, но е безработен и тя го издържа. Тя беше "решила" финансовият проблем, като го написала като партньор, когато е кандидатствала за помощи. Ревенюто в един момент разбира, естествено, и я кара да върне всичко надплатено.

Признавам си, че колкото и да съм безпристрастна понякога направо ми идва да шибна шамар на някой клиент, па белким се осъзнаят.  Като една самотна майка на 3 деца, чийто доход надвишаваше в пъти нашият, само от бенефити, не плащаше наем, бившият и мъж поемаше градината на едното дете и плащаше издръжка, но на нея пак не и беше достатъчно. И не само това, ами виждаш ли била обещала да заведе децата на почивка и сега нямала излишни хиляда паунда да си изпълни обещанието. Имаше някакво объркване с чайлд такс кредита й, и временно беше спрян за няколко седмици, докато се изясни ситуацията. Настояваше от мен да се обадя на ревенюто и да ги задължа едва ли не да започнат пак да и превеждат парите. На същата тази клиентка, две седмици по-рано финансовата ни съветничка, успя да уреди опростяване на хиляди паундове кредити.

В процес, обаче, е сериозна реконструкция на бенефит системата и до 2018-та ще е напълно различна. Първи започнаха да го усещат тези, които от години клеймват на основание нетрудоспособност.

И последно, ще ми разреши ли форумското общество да си обуя токчетата за 3 часа  полет или не?  То толкова голям стана списъка с нещата, които да избягвам, че да не ми личи от 100 километра, че съм имигрантка, ама моля Ви, дами, не отнемайте и малкото ми удоволстие да се кача на ток, когато няма вашите крака да ги боли. 

nana, така е и проблема е че тези които льжат системата причакват тези които наистина се нуждаят и законите се променят според икономическата ситуация. Така както са нещата в световен мащаб, може да се стигне до отрязване на доста соц придобивки. При нас, провинцията с най-щедра социална система, Кебек, е в момента най-бедната провинция и останалите провинции я издържат. До кога ще продължава това не се знае, но в един момент на хората ще им писне и ще изискват реформи.

заговорихте за айпат-не помня кой го написа, че айпата се ползвал от най-умните. Стани ми смешно, защото тази гаджет така е направена че и дете да може да я ползва.

И на мен не ми е ясно. Остави дали е самотен родител или не - тя деца няма. Как се измисля дете?
Тя му отказа на младежа.

А за авторката, ето конкретен пример как стават нещата с 3 деца в Германия

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=681416.0

Все си мислех, че нищо не може да ме учуди вече, но явно можело

Малееее, надминали сте себе си този път!
Направо сте ги разпарчетосали питащите!
Не, че някои от въпросите не са безумни де, ама все пак.
Та, ето и моя принос към темата - хем съм с три деца, хем съм в англоговоряща страна.
Момичета, НА НИКОЙ НЕ МУ ДРЕМЕ ЗА ВАС И ВАШИТЕ ДЕЦА!!!
Как очаквате след като в България, която е ваша Родина и чиито граждани сте, не се интересува живи ли сте, не сте ли, имате ли коричка хляб за децата си, това да го прави чужда държава, която не ви е длъжна по никакъв начин?!?

С две думи - за току- що пристигнали, без значение детни, многодетни, самотни майки или не, облекчения и облаги НЯМА!
Няма и никакви привилегии!
Няма безплатни къщи, няма детски надбавки, няма помощи, няма нищо!
Тук, където живея посещението при Джипито е €50.
Детските градини са по €1000.
Почти всички работят до 12.30ч, някои (много рядко) до 15.30ч.
Започват от 9.00ч. сутринта.
Вие се предполага да сте на работа от 8.00ч. - 17.00ч.
Кой ще води, взима и гледа детето ви, докато вие сте на работа, си е изцяло ваш проблем.

За тези, които имат деца в училищна възраст - за да тръгне едно дете на училище, са ви необходими минимум €300 + между €50 и €100 за училищен автобус месечно!
Тук се купува абсолютно всичко - униформи, учебници, пособия и т.н.
Училището започва в 9.00ч. и свършва за малките в 13.30ч., за средните  в 14.30ч., а за най- големите в 15.45ч.
Кой ще ги води и взима си е пак ваш проблем.

Съжалявам, това е реалността.
А сега се връщам да дочета, стана ми интересно.

авторката на темата сигурно отдавна избяга и сьжелява че е пуснала темата. Тона кьм нея беше малко остьр ( вкл и себе си). От една страна си мисля че е похвално, че хората искат да са заедно и като семейство с три деца е нормално да мислят за някаква стабилност, не означава че задължително ще висят/ тьрсят помощи. Вьпросьт е че това е доста трудно приложима формула. Познавам семейства с едно или две деца, заминаха и си стъпиха на краката. Близки приятели заминаха, когато детето им беше на 4 години. Повечето ни познати, обаче пьрво заминаха и после имаха деца. В пьти е по-лесно, когато вече си се установил, познаваш системата и дори си работил и ти се полага платено майчинство. Дори не мога да си представя какво е да заминеш с три деца; единият родител ще работи, а другият най-вероятно майката ще е сама с деца, съвсем изолирана. Ако говори езика е добре, но ако не, с деца дори не може да посещава курсове ; освен ако държавата не предлага такива с детска градина. Много е трудно да си сам, дори си е депресиращо.
От друга страна всеки има право да опита, вьпрос на характер и риск поносимост.

Остротата на отговорите според мен не са на база-сакън, не тръгвайте никъде...
а са на база-странното усещане че вечно някой е длъжен да ти смели информацията като за 1 клас.Ще ме прощавате, ама-към момента има толкова много информация-за всичко, дори тук , във форума има систематизирано по държави-устройство, данъци, социални услуги.НА един клик е темата.
Аз оставам с усещането, че някой иска да намери хубавото, ама ако може друг да му покаже кое е това хубаво с всичките му неща по начин, който дразни.

Когато не си проверил за търсене и предлагане на работа, условия, право на престой и пр., а се включваш директно на фаза помощи, това задава и тона на темата. Авторката дори не е сигурна за коя страна пита. Няма кой да напише реферат на тема "Социално осигуряване и право на помощи" по държави, за да си избере. Да не говорим, че за правото на нещо си има милион нюанси, в зависимост от конкретния казус.
Или пък второто питане за работа за жената, която знаела относително добре английски. Ми то половината свят вече е англоговорящ, кого ще впечатли?
Когато се задават конкретни и смислени въпроси, все някой отговоря. Аз също много питам, винаги получавам добронамерени съвети и отговори.

аз сьм напьлно сьгласна с вас и друг пьт сьм писала, че единици са потребителите, които се появяват с конкретен вьпрос, след като са си направили проучването. Мисьлта ми беше че на авторката и стана ясно за какво става вьпрос след 2-та страница, а коментарите по неин адрес още продължават; дори ако сьм на нейно място бих заключила темата.

Я каква интересна тема съм пропуснала  Ама като съм загубена и не си чакам помощите, а тичам на работа, така е 

Хаха, накара ме да се замисля, кой е този култов герой, за когото никога нищо не съм чувала. Даже мислех да го гугълвам 
Няма нищо лошо, ако наистина са щастливи и им доставя удоволствие. Но ако идват само с мисълта да помагат на децата и броят дните, когато ще се върнат в къщи, мисля че е егоистично от страна на младите  Попадала съм както на щастливи родители, че са дошли, така и на другите, нещастните, но за децата всичко са готови да направят, а на децата не им пука за тях. Не само че благодаря не им казват, но и мърморят зад гърба на възрастните, че не правели така както те им били казали  А колко заблудени баби по летищата съм виждала, не говорещи езика, уплашени, как ще намерят входа, багажа или изхода си. Точно това лято пак попаднах на такава! Беше тръгнала с внучето си да го прибира в Америка, родителите не можели. Не говореше чужди езици. Бяхме на Шарл ДеГол, не можеше да си намери изхода за следващия полет дори и на таблото, беше се притеснила, а там французите не си поплюват много с времето, което дават за прекачване, както установих от собствен опит.

Мери, аз също попадам често на заблудени баби,никоя от тях не отива ей така на гости,все е с мисия бавачка.Понякога ми става жал ,като ми разказват как не смеят да откажат,понеже се притесняват,че няма да има на кого да се опрат,ако вече са много възрастни и имат нужда от грижи.Но никак не са във възторг да гледат внучета,особено повече от едно и то палави деца.Траят си и броят дните до самолета обратно....

В тази връзка,преди няколко дни попаднах на сайт "баба под наем".Намираш си някоя мила възрастна жена,която обича да се занимава с деца и се уговаряте какво може да прави с тях-да ги разхожда,да им чете,да ги води на разни занимания и т.н.Едиснтвеното условие е да не разполагаш с все още жива,собствена баба.Не се класираме,за съжаление.

Аз имах прекрасна баба и още страдам по нея.За съжаление,моето дете няма този късмет,но ,такъв е живота, не можеш да имаш всичко, не всеки обича деца и знае какво да прави с тях,когато са наоколо.

Прочетох цялата тема, беше ми много интересна Нямам намерение да влизам в ролята на адвокат на писалите за помощ момичета, но не бъдете толкова саркастични. Наистина се намират все още доста хора с наивни очаквания, но вината не е само тяхна. Ето пример: преди 2 години се видяхме с приятел на мъжа ми от детството и жена му. Бяха ни семейни приятели, но преди 15 години заминаха за Лондон, а няколко години по-късно прибраха там и децата си. Похвалиха се, че си купили къща, в Бг нямаха жилище и живееха в апартамента на свекърите. А синът им, който ми беше ученик в Бг, бил студент в Манчестър. Изразих изненада, на момчето учението му беше последна грижа, докато беше тук, но баща му веднага поясни, че сред изключително тъпите англичани той се откроявал Попита сина ми къде ще кандидатства/току-що беше минал абитуриентския му бал/ и като чу, че смята да учи в Бг, започна настоятелно да го убеждава да отиде в Англия. Там, сред полуидиотите-англичани, които не знаят да напишат едно изречение правилно на родния си език, човек с неговия потенциал щял да бъде като цар. След това попита мъжа ми какво работи в момента и като научи, че е станал ел.техник/иначе е електоинженер/ веднага започна да го убеждава да тръгва за Лондон. Човек с този занаят за няколко години щял да изскочи напред. Амиии.....така. Ако чуваш оттук-оттам такива отзиви защо да не помислиш, че всичко е възможно? Особено пък на 25 години.......

Ох как "обичам" разни изрази като :"тъпите не знам си кои","неграмотните" и прочие.
И тъй като съм ги чувала за много държави,би трябвало да си помисля че по цял
свят са неграмотни и само в България са умни,кадърни и амбициозни хората.