Вижте сега, аз също мога да ви потвърдя за неспоменат дотук в темата регион със смесено население, където на Великден се разнасят по съседите кифли и курабии, а на Курбан байрам - баклави, ама да твърдим, че всичко е "щастие и рози", че притеснителни факти не съществуват е като да си сложим розовите очила.
Ако се изключат външните влияния, конфликти няма да има, дори и под повърхността. И то не защото всичко е цветя и рози, а защото хората имам много по-належащи проблеми, с които трябва да се борят - безработица, липса на здравни услуги и т.н. На обикновените хора хич не им пука за религията (или поне не повече отколкото на мен и вас) и разчтитат един на друг за помощ.
ще ме прощавате ама това ми звучи като да пуснеш вълк да пази агнета 
В момента най-видимата сграда там е църквата, построена през 1997-ма година, със средства, събрани от хората, с малка помощ от общината. Всяка неделна сутрин над града звучат камбани, а не песни на ходжи. Младите и хората на средна възраст са облечени абсолютно по същия начин, по който и хората в София, Пловдив, Бургас и т.н., и само най-възрастните жени са с бели забрадки и кафяви престилки върху дрехите си, но това е по-скоро работно облекло. Хората са чистосърдечни, мили, от очите им струи онази непосредственост, която отдавна не можеш да видиш тук в големите градове. Да не говорим за начина, по който се съхраняват българските фолклорни традиции. Читалището има формации за народно пеене от детско-градинска възраст, до пенсионери, които едва ходят, но ... пеят. Български родопски песни. Прочетете малко за неделинския двуглас, за ежегодният фестивал, който се провежда там, и тогава дрънкайте небивалици.
и наистина са готини хора. Не че турците не са, не казвам това, моите контакти бяха с най-бедната част на населението и по-честни хора от тях не съм виждала, чистосърдечни и открити. 
