Приемна грижа за бебе

Здравейте. Аз съм нова в този форум и много искам тук да споделя притесненията си и дано намеря разрешение....
 Реших да пусна тази тема, но го правя с много страх, че ще бъда съдена и "оплюта". Знам колко много мами мечтаят за това, което на мен ми се случва лесно - да забременеят.
Да, скоро разбрах че съм бременна и не мога да си намеря мира, защото не съм планувала така развитието на нещата. Сега стоя пред огромната дилема да направя ли аборт или да дам шанс за живот. Много съм притеснена и както и да ги гледам нещата, смятам , че няма да мога да се справя сега, и то сама....Мисля, че няма да мога да гледам бебе сега - ужасявам се от тази мисъл, че няма да се справя....И си блъскам главата какво да направя. Не смея и с никой да споделя и това засилва още повече притесненията ми.
Тъкмо бях решила че ще създам ред в живота си, след много и сложни разтърсвания, и хоп – тест положителен…Няколко дена не съм на себе си. Трябва да взема решение и то колкото се може по-рано, за да знам как да постъпя. Именно затова пуснах и темата тук със заглавие за приемна грижа за бебе….
Ето как стоят нещата при мен – имам едно детенце във втори клас, за което се грижа сама. Безработна съм от доста време и доста безпарична. Сега записах да уча с цел по-голяма перспектива за работа в бъдеще. Планувах и да се опитам да развия една дейност, но тя изисква обикаляне из цялата страна….(детето ми е вече доста самостоятелно и няма да е проблем да го оставям докато съм заета). Знам, че трябва да действам сега иначе рискувам да обрека малкото ми семейство на тотална бедност…..Освен това чуствам нервите си много разбити – имах труден 10-годишен семеен живот и ужасно гнусен развод, които ми помогнаха да стигна до нервно разтройство и депресия – будя се всяка нощ, сърцето ми ще изскочи и  цялата плувам в пот от ужас (винаги се притеснявам за нещо) и е нужно да мине време, за да се осъзная че всичко е наред….После ми трябват няколко часа, за да заспя отново и ако това не стане се чувствам като парцал на другия ден…Не мога да си представя как ще се грижа за бебе в това си състояние…На кого бих го оставяла, за да мога да работя и пътувам? Майка ми и баща ми са на 72 и 80 години – те не могат да се грижат за бебе. Аз нямам никой близък човек, на когото мога дори да оставям бебето отвреме навреме….
Настоящият тате, който не живее при мен  – мъж който е вечно без работа и вечно без пари, от типа супер егоистични мъже – не мога да разчитам на него. Ако стане нещо то ще е някакво чудо, но на този етап не мога да разчитам – той настойчиво ме кара да направя аборт.
Аз самата съм на 44г. и да ви призная ме е срам да бъда с корем и с бебе навън. Това ми го набиваше и майка ми преди година (бях бременна и направих аборт, защото  никой не искаше да ме подкрепи и да застане зад мен) – „ Как ще се показваш пред хората?! Как ще се срещнеш с брат ти?! Аз неискам да те виждам така!” Та, сега ме е страх да й кажа, че знам какво ще последва….Пък и тя наистина не може да се грижи за бебе…
И така – чувствам се разчекната на хиляда парчета – от една страна неодобрението на всички около мен; моето здравословно психическо състояние; безпаричието ми (което вярвам да е временно), а от друга страна  на мен ми се иска да родя това бебче и да му дам шанс да расте щастливо….
Единствения начин (И идеалният според мен) го виждам, ако успея да намеря жена (или семейство)(бих искала  да са около 45 – 65г. и да са от или около Пловдив) която би приела и се грижила временно за моето бебе в дома си. Аз не бих го изоставила, аз бих помагала с всичко, което мога,  докато си стъпя на краката. Тези хора биха станали в бъдеще едни от най-близките хора за мен и за бъдещото ми дете. Те ще бъдат нашите най-близки роднини.
Ами това е. Пиша тези редове и искрено се надявам да ме разберете. От вашите отговори и аз ще направя моите решения. – имам още няколко седмициза да реша.