Танче, топчетата са магнитни! Ако има и най-малката опастност да бъдат глътнати от Митко, по-добре недей! На Марти не бих купила такова нещо още, той чат пат пъха неща в устата, не е гълтал, ама....
- Публикувана: 2 окт. 2012, 15:49 ч.
- Последно мнение: 3 март 2014, 14:29 ч.
МАРТенчета 2009
Тони, честит празник на Рая и на всички останали, които имат имен ден днес.
За подаръците: Кали иска тази машина за "сладолед"
http://www.toytownbg.com/index.php?toy=10.4.12933
Това й е единственото желание. Когато я питам дали не иска и още нещо, отговаря "не". Скромно ми е детето.
За подаръците: Кали иска тази машина за "сладолед"
http://www.toytownbg.com/index.php?toy=10.4.12933
Това й е единственото желание. Когато я питам дали не иска и още нещо, отговаря "не". Скромно ми е детето.
Честит празник на Рая и на всички други именници! Да са весели и здрави и от Бога погалени!
Рила, точно това ме кара все още само да размишлявам. Митко рядко слага предмети в уста, ама може за беля да пробва точно с тези. Брат ми му подари преди време един тигър на който краката, главата и опашката се прикрепяха с магнити - голяма игра беше, но все пак те не са толкова дребни.
Рила, точно това ме кара все още само да размишлявам. Митко рядко слага предмети в уста, ама може за беля да пробва точно с тези. Брат ми му подари преди време един тигър на който краката, главата и опашката се прикрепяха с магнити - голяма игра беше, но все пак те не са толкова дребни.
Честит имен ден на Рая и на всички други, които празнуват днес.
Танче виьдала съм подобен конструктор, но топчетата са загнездени в самите пръчки (как го обясних
).
Аз днес имах интересен ден
Сутринта всичко беше ок. Свърших си работата в центъра и се прибрах да мина през тоалетната и да отскоча да взема Яна от градина. Чудих се дали да си сложа домашните дрехи, че ми е на 5 мин а и там няма кой да ме гледа. Всички други са я без зъби, я супер дебели. Добре че не си ги сложих. Оказа се че съм се заключила 
То добре,ама днес имах родителска среща в училището на Боян, където всички са супер лъскави а после трябваше да сме и на плуване. Обадих се на една приятелка и и казах да слага яденето че Яна е гладна, а аз се заключих. Посмя ми се малко, ама ни нахрани и приюти. Добре че ключовете от колата ми бяха в джоба. Поседяхме до 3 часа, от там на друга дружка свих бански за Яна, а от съседката кърпи, бански и очила. Отидох на родителската, където бях мнооого горда. Боян работи на много по-високо ниво от очакваното за страната по всички предмети. Много слушал, внимавал и взимал активно участие във всичко. Много се стараел. Понеже чете много се разбрахме се да редува българска с английка книга, с уговорката че пак ще отговаря на въпросите от дневника. После събрах хлапетата на съседката и приготвените ни неща и ги заведох на плуване. Прибрах ги в тях, нахранихме ги и мъж ми се прибра. Добре че имам дружки да ни приютят и нахранят, че аз и без стотинка бях
И така, красота.Не ми е скучно на мен
Танче виьдала съм подобен конструктор, но топчетата са загнездени в самите пръчки (как го обясних
).Аз днес имах интересен ден
Сутринта всичко беше ок. Свърших си работата в центъра и се прибрах да мина през тоалетната и да отскоча да взема Яна от градина. Чудих се дали да си сложа домашните дрехи, че ми е на 5 мин а и там няма кой да ме гледа. Всички други са я без зъби, я супер дебели. Добре че не си ги сложих. Оказа се че съм се заключила То добре,ама днес имах родителска среща в училището на Боян, където всички са супер лъскави а после трябваше да сме и на плуване. Обадих се на една приятелка и и казах да слага яденето че Яна е гладна, а аз се заключих. Посмя ми се малко, ама ни нахрани и приюти. Добре че ключовете от колата ми бяха в джоба. Поседяхме до 3 часа, от там на друга дружка свих бански за Яна, а от съседката кърпи, бански и очила. Отидох на родителската, където бях мнооого горда. Боян работи на много по-високо ниво от очакваното за страната по всички предмети. Много слушал, внимавал и взимал активно участие във всичко. Много се стараел. Понеже чете много се разбрахме се да редува българска с английка книга, с уговорката че пак ще отговаря на въпросите от дневника. После събрах хлапетата на съседката и приготвените ни неща и ги заведох на плуване. Прибрах ги в тях, нахранихме ги и мъж ми се прибра. Добре че имам дружки да ни приютят и нахранят, че аз и без стотинка бях И така, красота.Не ми е скучно на мен
Шу, много се радвам за Боян, а и за това, че имаш толкова свестни дружки под ръка! Важно е да има на кого човек да разчита в трудни моменти (като заключени ключове и дете на плуване). Напоследък и аз нещо съм доста разсеяна - вчера ми се бяха смесили графиците за сряда, четвъртък и петък в главата и за малко да скроя номер на шефката си, като изпратя студентите другаде, а после щях да си скроя номер на мен по същия начин. От седмица забравям да взема една рецепта от нас за колежка... Абе, май ще трябва да започвам да пия Гинко докато още си помня името!
Привет
Много ми е трудно тия дни да се мобилизирам и да пиша.
СЗА, благодаря за отговора. Така много по-добре ми звучи Обаче понеже съм си упорито магаре, ще си повторя въпроса от предния път, когато подхванахме подобни теми. Понеже тогава не получих отговор, питам пак - това щадене на детето на всяка цена няма ли да му изиграе лоша шега след време? Имам предвид това, че не искал да остане Ники и го вземате, Тони също беше готова да си вземе Рая, ако плаче. Ами какво ще става в първи клас? Ако пак не им хареса и не искат да отидат? Мисълта ми е - няма ли да развият едно чувство, че няма нужда да се справят с предизвикателството, мама ще дойде и ще си ги вземе?
Иначе трите принципа на Гордън и на мен перфектно ми пасват, само с постигането им при нас нещо не се получава. Нещо девойката се е концентрирала върху първия и останалите два не могат да й се набият в главицата. А с модерните теории имах предвид, че излизат нови трактовки и и нтерпретации. Иначе изследванията, че и изводите от тях, се въртят по книгите доста отдавна. То и в на Додсън книгата са пак горе-долу същите неща, мисля - активно слушане, аз съобщения и т.н. Само че ето - за 5-те минути на животинче аз бях чела, хареса ми като принцип и го прилагам от ден първи. Е да де, но при нас това изглежда така: "5 минути..... 3 ..... последна минутка", на което тя отговаря все с "добре" и като кажем "хайде тръгваме!" и се започва голямата драма - нееее, моооляяяя...... И така май мога да напиша за повечето от споделените тук "добри практики". Не спирам да опитвам, естествено, но малко се поуморих.
Най-неприятното е, че не можем да я накараме да ни слуша. Изчакваме спокоен момент, сядаме/клякаме на нивото й, спокоен глас ..... поглежда ни в очите като й кажем и на третата дума е извъртяла поглед, започнала е да се шугави наоколо или накрая отговаря с някаква безумна история за крокодил или каквото успее да измисли, нямаща нищо общо с темата. Умна е, будна е, хвалби от яслата и градината колкото щеш, обаче с нас понякога се държи като невменяема. Ей затова, ако имате идеи, помагайте. А иначе се случва след ден-два да ми обясни най-компетентно нещото, за което сме говорили. Т.е. чува в повечето случаи..... Чудо дете е. Понякога си мисля - да дойдат тези Гордъновци, Додсъновци и т.н., да я поемат за месец и да напишат наново теориите се за такива като нас
Благодаря ви за подкрепата за нашите проблеми. За съжаление серията продължава. Онзи ден ме блъснаха с двете деца отзад. Няма нищо, малко тенекии за оправяне (спрях на пешеходна, а студентът отзад много бързаше), Ния на другия ден каза, че й било приятно да ни блъскат В градината се оказа, че има много агресивно дете, а тя дори не е споделила. По слухове веднъж я разпитахме и тя каза, че той биел децата, но явно е доста по-сериозно. Опитахме се вечерта да говорим с нея за това, но горе-долу постигнахме гореописаната ситуация. Дано поне е чула обясненията за споделянето и подкрепата от нас. А междувременно, пак започна да заеква. Не е постоянно и не толкова силно като преди, но определено се забелязваше.
ТанчеТ, Митето пак много сладък
Гери, мила, липсваш и имаш всичките ми положителни мисли!
Рила, с теб май в един отбор играем. Миналата година на една варненска среща бяхме същата картинка. Май Вероники като бяха тук. Дечковци на куп и сладки приказки, аз като линейка от единия край на градинката до другия.
СЗА, онзи ден ми хрумнаха разни идеи за календара, но не писах тогава и се поизпариха. Резачка за сладки беше едното, материали за коледна играчка - половината на единия, другата на другия и задачка да я изработят заедно ..... уфффф, гинко, казвате?
Аз пък ей сега се сетих, че миналата година правих една хартиена гирлянда от снежковци и дали няма да мога да я спретна на календар някак 
Зеленко, всичко меся в пекарната, даже и меденките. Мисля, че тези на Джули бяха ОК, на Джема са с по-твърдо тесто и май от него и кристалната захар ми се надраха бъркалките по-миналата година. Рецептите ги има чудесно подредени в Коледните теми всяка година.
Другарко- животинче, говорете в смърфски линкове, моля
Шу, няма скука с теб! И браво, браво на Боян! Умник прекрасен, пу!
Пак нанизах фермана. До скоро, че хем ми липсвате ужасно, хем не мога да си събера акъла да пиша напоследък. Имам още една седмица и би трябвало да започна работа - дано тогава се кротна
Много ми е трудно тия дни да се мобилизирам и да пиша.
СЗА, благодаря за отговора. Така много по-добре ми звучи
Обаче понеже съм си упорито магаре, ще си повторя въпроса от предния път, когато подхванахме подобни теми. Понеже тогава не получих отговор, питам пак - това щадене на детето на всяка цена няма ли да му изиграе лоша шега след време? Имам предвид това, че не искал да остане Ники и го вземате, Тони също беше готова да си вземе Рая, ако плаче. Ами какво ще става в първи клас? Ако пак не им хареса и не искат да отидат? Мисълта ми е - няма ли да развият едно чувство, че няма нужда да се справят с предизвикателството, мама ще дойде и ще си ги вземе? Иначе трите принципа на Гордън и на мен перфектно ми пасват, само с постигането им при нас нещо не се получава. Нещо девойката се е концентрирала върху първия и останалите два не могат да й се набият в главицата. А с модерните теории имах предвид, че излизат нови трактовки и и нтерпретации. Иначе изследванията, че и изводите от тях, се въртят по книгите доста отдавна. То и в на Додсън книгата са пак горе-долу същите неща, мисля - активно слушане, аз съобщения и т.н. Само че ето - за 5-те минути на животинче аз бях чела, хареса ми като принцип и го прилагам от ден първи. Е да де, но при нас това изглежда така: "5 минути..... 3 ..... последна минутка", на което тя отговаря все с "добре" и като кажем "хайде тръгваме!" и се започва голямата драма - нееее, моооляяяя...... И така май мога да напиша за повечето от споделените тук "добри практики". Не спирам да опитвам, естествено, но малко се поуморих.
Най-неприятното е, че не можем да я накараме да ни слуша. Изчакваме спокоен момент, сядаме/клякаме на нивото й, спокоен глас ..... поглежда ни в очите като й кажем и на третата дума е извъртяла поглед, започнала е да се шугави наоколо или накрая отговаря с някаква безумна история за крокодил или каквото успее да измисли, нямаща нищо общо с темата. Умна е, будна е, хвалби от яслата и градината колкото щеш, обаче с нас понякога се държи като невменяема. Ей затова, ако имате идеи, помагайте. А иначе се случва след ден-два да ми обясни най-компетентно нещото, за което сме говорили. Т.е. чува в повечето случаи.....
Чудо дете е. Понякога си мисля - да дойдат тези Гордъновци, Додсъновци и т.н., да я поемат за месец и да напишат наново теориите се за такива като нас Благодаря ви за подкрепата за нашите проблеми. За съжаление серията продължава. Онзи ден ме блъснаха с двете деца отзад. Няма нищо, малко тенекии за оправяне (спрях на пешеходна, а студентът отзад много бързаше), Ния на другия ден каза, че й било приятно да ни блъскат
В градината се оказа, че има много агресивно дете, а тя дори не е споделила. По слухове веднъж я разпитахме и тя каза, че той биел децата, но явно е доста по-сериозно. Опитахме се вечерта да говорим с нея за това, но горе-долу постигнахме гореописаната ситуация. Дано поне е чула обясненията за споделянето и подкрепата от нас. А междувременно, пак започна да заеква. Не е постоянно и не толкова силно като преди, но определено се забелязваше. ТанчеТ, Митето пак много сладък
Гери, мила, липсваш и имаш всичките ми положителни мисли!
Рила, с теб май в един отбор играем. Миналата година на една варненска среща бяхме същата картинка. Май Вероники като бяха тук. Дечковци на куп и сладки приказки, аз като линейка от единия край на градинката до другия.
СЗА, онзи ден ми хрумнаха разни идеи за календара, но не писах тогава и се поизпариха. Резачка за сладки беше едното, материали за коледна играчка - половината на единия, другата на другия и задачка да я изработят заедно ..... уфффф, гинко, казвате?
Аз пък ей сега се сетих, че миналата година правих една хартиена гирлянда от снежковци и дали няма да мога да я спретна на календар някак Зеленко, всичко меся в пекарната, даже и меденките. Мисля, че тези на Джули бяха ОК, на Джема са с по-твърдо тесто и май от него и кристалната захар ми се надраха бъркалките по-миналата година. Рецептите ги има чудесно подредени в Коледните теми всяка година.
Другарко- животинче, говорете в смърфски линкове, моля
Шу, няма скука с теб!
И браво, браво на Боян! Умник прекрасен, пу! Пак нанизах фермана.
До скоро, че хем ми липсвате ужасно, хем не мога да си събера акъла да пиша напоследък. Имам още една седмица и би трябвало да започна работа - дано тогава се кротна 
Бухте, успех с работата! Звучи ми доста оптимистично, щом е на удобно място и щом смяташ, че ще имаш повече време да се "кротнеш" и да пишеш Аз откакто работя, влязох в една матрица, в която или нямам време, или нямам сили за нищо странично. И напоследък нещо се бях размрънкала и депресирала заради това, докато съдбата пак не ме трясна с тухла по главата. Миналата седмица откриха на мъжа ми някакво образувание на дебелото черво и този четвъртък го оперираха, за да установят какво е и да го махнат. След операцията хирургът каза, че не е приличало на кацином и най-вероятно е било възпаление, но все пак ще изчакаме резултатите от хистологията след няколко дни. Дано и този път всичко приключи успешно! 
Тези проблеми наистина ни отрезвяват и сплотяват, но не искам повече такива емоции.
По въпросите за възпитанието наистина отдавна не съм чела и засрамено ще си подвия опашката.
Ще кажа само, че тук виждам майки с различен стил и подход и всяка се справя добре по своя си начин и според особеностите на собственото си дете. Това че моите разбирания или реакции не се вписват в определена теория, не ги прави погрешни, просто те са си плод на моя жизнен опит и начин на живот. Понякога обяснявам търпеливо, понякога крещя, понякога се шегувам, понякога наказвам, т. е. сигурно съм забъркала гювеч от всички теории на света. Но смятам, че в крайна сметка фокусът трябва да не е върху методите, а върху крайният резултат.
В този смисъл, Шу, поздравления за Боян! Знам колко е страхотно да чуеш хубави думи за детето си и какво признание е това и за майката!
Хубава седмица и още малко стискане на палци, плийз
Аз откакто работя, влязох в една матрица, в която или нямам време, или нямам сили за нищо странично. И напоследък нещо се бях размрънкала и депресирала заради това, докато съдбата пак не ме трясна с тухла по главата. Миналата седмица откриха на мъжа ми някакво образувание на дебелото черво и този четвъртък го оперираха, за да установят какво е и да го махнат. След операцията хирургът каза, че не е приличало на кацином и най-вероятно е било възпаление, но все пак ще изчакаме резултатите от хистологията след няколко дни. Дано и този път всичко приключи успешно! Тези проблеми наистина ни отрезвяват и сплотяват, но не искам повече такива емоции. По въпросите за възпитанието наистина отдавна не съм чела и засрамено ще си подвия опашката.
Ще кажа само, че тук виждам майки с различен стил и подход и всяка се справя добре по своя си начин и според особеностите на собственото си дете. Това че моите разбирания или реакции не се вписват в определена теория, не ги прави погрешни, просто те са си плод на моя жизнен опит и начин на живот. Понякога обяснявам търпеливо, понякога крещя, понякога се шегувам, понякога наказвам, т. е. сигурно съм забъркала гювеч от всички теории на света. Но смятам, че в крайна сметка фокусът трябва да не е върху методите, а върху крайният резултат.В този смисъл, Шу, поздравления за Боян! Знам колко е страхотно да чуеш хубави думи за детето си и какво признание е това и за майката!
Хубава седмица и още малко стискане на палци, плийз
Гери, мила много много прегръдки от мен! Представям си колко ти е натоварено, но съм сигурна, че всяка от нас се радва когато дори с две думи кажеш как сте. Когато можеш разкажи за децата малко. Стискам палци за добри резултати!!!
Наистина е страхотно когато чуеш толкова прекрасни неща за детето ти. Щях да се пръсна от гордост.
Танче виж това
Гимко викаш а? Ми да взема да пробвам
Бухте
Животинче календара е супер!
Ние вчера цял ден се мотахме. От 7 съм станала, че трябваше да кача Боян на буса за състезанието по шах. После Яна на балет и след това подмоткване. Боян приключи в 5:00 и ходихме да видим замъка на Дядо Коледа. Яна милата полудя. бяха го направили много красиво, с лампи, еленчета и изкуствен сняг. Тя направо се разрева от щастие. Днес мислих релакс цял ден, ама нъцки. Яна реши да подрежда ама не сама, после да рисува с пръсти, а за Боян ми се обадиха да го поканят да играе тенис с друго дете от групата му та два часа щуряха. После точно решихме да се излегнем на диваните и една след друга дойдоха двете ми дружки с 5 -те деца. Пълна къща. Поне подстригаха мъж ми че в сряда е на шефска среща. Сега сме се излегнали пред ТВ и релаксираме.
Наистина е страхотно когато чуеш толкова прекрасни неща за детето ти. Щях да се пръсна от гордост.
Танче виж това
Гимко викаш а? Ми да взема да пробвам
Бухте
Животинче календара е супер!
Ние вчера цял ден се мотахме. От 7 съм станала, че трябваше да кача Боян на буса за състезанието по шах. После Яна на балет и след това подмоткване. Боян приключи в 5:00 и ходихме да видим замъка на Дядо Коледа. Яна милата полудя. бяха го направили много красиво, с лампи, еленчета и изкуствен сняг. Тя направо се разрева от щастие. Днес мислих релакс цял ден, ама нъцки. Яна реши да подрежда ама не сама, после да рисува с пръсти, а за Боян ми се обадиха да го поканят да играе тенис с друго дете от групата му та два часа щуряха. После точно решихме да се излегнем на диваните и една след друга дойдоха двете ми дружки с 5 -те деца. Пълна къща. Поне подстригаха мъж ми че в сряда е на шефска среща. Сега сме се излегнали пред ТВ и релаксираме.
Гери, много прегръдки в тежката ситуация!
Бухте, успех в работата. Що се отнася до този въпрос, който задаваш, никой не може да предскаже бъдещето Лоши шеги си прави с нас съдбата постоянно, някои им казват "уроците на живота", слава богу прави си и добри шеги с нас, така че редуваме уроците с късмета. Това е философската страна на въпроса. Колкото до по-практичната, идеята не е да "щадим" децата, а да им помагаме да осъзнават чувствата си, както и да сме искрени с тях. Така децата изграждат увереност и висока самооценка и самоуважение (всичките - различни от самочувствието). Едно уверено в себе си и способностите си дете, което знае как да преминава през амалгамата от чувства, които животът така или иначе предлага, не мисля, че ще има проблеми в първи, пети или който и да клас или момент от живота си с предизвикателствата, точно обратното. Горещо препоръчвам по този въпрос книгата на Йеспер Юл "Твоето компетентно дете".
Ето статията, която писах и обещах да ви пусна като излезе: Адаптация в детската градина: наистина ли?
Бухте, успех в работата. Що се отнася до този въпрос, който задаваш, никой не може да предскаже бъдещето
Лоши шеги си прави с нас съдбата постоянно, някои им казват "уроците на живота", слава богу прави си и добри шеги с нас, така че редуваме уроците с късмета. Това е философската страна на въпроса. Колкото до по-практичната, идеята не е да "щадим" децата, а да им помагаме да осъзнават чувствата си, както и да сме искрени с тях. Така децата изграждат увереност и висока самооценка и самоуважение (всичките - различни от самочувствието). Едно уверено в себе си и способностите си дете, което знае как да преминава през амалгамата от чувства, които животът така или иначе предлага, не мисля, че ще има проблеми в първи, пети или който и да клас или момент от живота си с предизвикателствата, точно обратното. Горещо препоръчвам по този въпрос книгата на Йеспер Юл "Твоето компетентно дете". Ето статията, която писах и обещах да ви пусна като излезе: Адаптация в детската градина: наистина ли?
SZA, прочетох статията ти и ми хареса. Точно тези дни имам предизвикателство от подобен род с Рая и за сега се справяме добре и аз и тя. Та, мисълта ми беше, че чудесно работи и при нас този подход с активното слушане. 
Бухта, да, бях готова да си я взема Рая, ако адаптацията ѝ продължи прекалено дълго и ако тя не се чувства добре в детската градина и все още съм на същото мнение. Мисля, че за децата е добре да са щастливи и доволни от живота и не е здравословно да са нещастни и отчаяни прекалено дълго време. За щастие тя се адаптира учудващо бързо, но ако не беше бих я спряла от градина и бих я подготвяла отново и бих се опитала да и помогна доколкото мога с адаптацията.
И при нас не винаги това, което обяснявам се приема на момента, но дори и да не съм доволна от постигнатото сега виждам резултата при следаща такава ситуация. Ето и ти си го забелязала при Ния - щом като сама казваш, че тя ти обяснява, това което си и ѝ казала преди - значи и те чува и разбира...просто би могло да се продължи в същата посока и нещата може и да се получат. Никой не е казал, че е лесно, или че всичко се случва веднага и на момента.
Успех в новата работа и от мен!
Гери, много стиснати палци от мен. Знам колко е важно положителното мислене и хубава енергия - съвсем наскоро го проверихме с операция на мъж ми и още куп други неприятни неща. Вярвам, че нещата ще се наредят и при вас.
Бухта, да, бях готова да си я взема Рая, ако адаптацията ѝ продължи прекалено дълго и ако тя не се чувства добре в детската градина и все още съм на същото мнение. Мисля, че за децата е добре да са щастливи и доволни от живота и не е здравословно да са нещастни и отчаяни прекалено дълго време. За щастие тя се адаптира учудващо бързо, но ако не беше бих я спряла от градина и бих я подготвяла отново и бих се опитала да и помогна доколкото мога с адаптацията.
И при нас не винаги това, което обяснявам се приема на момента, но дори и да не съм доволна от постигнатото сега виждам резултата при следаща такава ситуация. Ето и ти си го забелязала при Ния - щом като сама казваш, че тя ти обяснява, това което си и ѝ казала преди - значи и те чува и разбира...просто би могло да се продължи в същата посока и нещата може и да се получат. Никой не е казал, че е лесно, или че всичко се случва веднага и на момента.
Успех в новата работа и от мен!
Гери, много стиснати палци от мен. Знам колко е важно положителното мислене и хубава енергия - съвсем наскоро го проверихме с операция на мъж ми и още куп други неприятни неща.
Вярвам, че нещата ще се наредят и при вас.
SZA, и на мен ми хареса статията. Активното слушане ми допада като идея, но май не се справям съвсем - аз залитам в посока аз да обяснявам, а не да помогна Митко да си формулира чувствата.
Бухте, щом ти обяснява, значи слуша, независимо дали го показва, и после си го преработва в съзнанието. Явно Ния има нужда да премисли, за да приеме някое правило.
Гери, дано е бил малкия дявол!
Шу, много е хубав конструктора, но ни е над финансовите възможности в момента. Все пак ще се оглеждам за нещо такова.
Вашите деца колко често "влизат в роля"? Митко непрекъснато е нещо - дракон, Тервел (нашето куче), акула, косатка, светлозелена змия, Мани или Диего от "ледена епоха", МакКуин или Фин МакМисъл от "Колите"... Направо се изтощавам само да следя коя роля се играе в момента, а трябва да отговарям с подходящи реплики, иначе се сърди. И в тази връзка нещо забавно:
"Мамо, аз съм светлозелен, много голям, мъжки, крокодилски дракон. Отивам да наловя крави и бикове. Виж, мамо (показва свит юмрук) цял букет крави ти донесох!"
Бухте, щом ти обяснява, значи слуша, независимо дали го показва, и после си го преработва в съзнанието. Явно Ния има нужда да премисли, за да приеме някое правило.
Гери, дано е бил малкия дявол!
Шу, много е хубав конструктора, но ни е над финансовите възможности в момента. Все пак ще се оглеждам за нещо такова.
Вашите деца колко често "влизат в роля"? Митко непрекъснато е нещо - дракон, Тервел (нашето куче), акула, косатка, светлозелена змия, Мани или Диего от "ледена епоха", МакКуин или Фин МакМисъл от "Колите"... Направо се изтощавам само да следя коя роля се играе в момента, а трябва да отговарям с подходящи реплики, иначе се сърди. И в тази връзка нещо забавно:
"Мамо, аз съм светлозелен, много голям, мъжки, крокодилски дракон. Отивам да наловя крави и бикове. Виж, мамо (показва свит юмрук) цял букет крави ти донесох!"