ТаняТ и jivotinche адски точно са изразили практически нещата, които се опитвам да обясня теоретично по отношение на правилата 
У дома също се мият зъбите, да не си мислите, че не се 
Но децата знаят защо е необходимо това, а също така съм оставила и те да го правят като се опитвам да им обяснявам как да става по най-добрия начин вместо да грабна четката и да измия аз качествено зъбите им. Така например от два дни сме сложили пясъчно часовниче, които отмерва времето, в което трябва да ги мият (въпреки, че са с ел четки). Винаги, винаги, когато съм се опитвала аз да измия зъбите на малкия, той е надигал вой до небето. Мисля, че не е ефективно да се налагам в случая. Същото е и за ръцете след прибиране у дома, след ходене до тоалетната, преди сядане на масата...
Аз съм много далеч от Монтесори и Щайнер в дълбочина, да не говорим, че в техните теории са по-скоро насочени към детското развитие, а не към общуването родители-деца. Дадох ги за пример като нещо, което е започнало още в началото на миналия век, а не преди 2-3 години. От друга страна Гордън, по чийто модел водя курсовете, е работил в средата на 20-ти век и много активно в 70-те години и нататък, но част от принципите, които са в основата на модела му (като активното слушане например) са създадени от хора, работили преди него. Неговият модел се прилага в общуването не само родители - деца, но и учители - деца, лидери - подчинени и имат много обучения за разрешаване на конфликти.
В основата на философията на Томас Гордън стоят три неща - 1) децата имат нужди и имат право да ги задоволяват, 2) родителите имат нужди и имат право да ги задоволяват и 3) семействата имат право да са щастливи заедно. Той е разработил целия си модел въз основа на тези ценности, които на мен лично ми импонират много.
Много важна отправна точка в моите възгледи е, че не е важен само крайният резултат, а и КАК се стига до него, т.е. процесът, където попада общуването и начините за решаване на конфликти с децата. Това "как" за мен е ключово в изграждане на една силна връзка с децата ни, която ще надделее над трудностите, хормоните в пубертета, неизбежните различия в ценностите и поколенията и т.н.
Рила, за съжаление не мога да ти отговоря професионално на въпроса с хиперактивните деца. Не съм психолог и не работя с такива деца, за да имам примери и практика. През призмата на програмата, която водя, мога да кажа, че общуването с децата се случва на едно ниво, което позволява да се подхожда с разбиране към всякакъв тип деца без сериозни психични разстройства, но тя не е терапевтична, а превантивна.
Гери,
У дома също се мият зъбите, да не си мислите, че не се Но децата знаят защо е необходимо това, а също така съм оставила и те да го правят като се опитвам да им обяснявам как да става по най-добрия начин вместо да грабна четката и да измия аз качествено зъбите им. Така например от два дни сме сложили пясъчно часовниче, които отмерва времето, в което трябва да ги мият (въпреки, че са с ел четки). Винаги, винаги, когато съм се опитвала аз да измия зъбите на малкия, той е надигал вой до небето. Мисля, че не е ефективно да се налагам в случая. Същото е и за ръцете след прибиране у дома, след ходене до тоалетната, преди сядане на масата... Аз съм много далеч от Монтесори и Щайнер в дълбочина, да не говорим, че в техните теории са по-скоро насочени към детското развитие, а не към общуването родители-деца. Дадох ги за пример като нещо, което е започнало още в началото на миналия век, а не преди 2-3 години. От друга страна Гордън, по чийто модел водя курсовете, е работил в средата на 20-ти век и много активно в 70-те години и нататък, но част от принципите, които са в основата на модела му (като активното слушане например) са създадени от хора, работили преди него. Неговият модел се прилага в общуването не само родители - деца, но и учители - деца, лидери - подчинени и имат много обучения за разрешаване на конфликти.
В основата на философията на Томас Гордън стоят три неща - 1) децата имат нужди и имат право да ги задоволяват, 2) родителите имат нужди и имат право да ги задоволяват и 3) семействата имат право да са щастливи заедно. Той е разработил целия си модел въз основа на тези ценности, които на мен лично ми импонират много.
Много важна отправна точка в моите възгледи е, че не е важен само крайният резултат, а и КАК се стига до него, т.е. процесът, където попада общуването и начините за решаване на конфликти с децата. Това "как" за мен е ключово в изграждане на една силна връзка с децата ни, която ще надделее над трудностите, хормоните в пубертета, неизбежните различия в ценностите и поколенията и т.н.
Рила, за съжаление не мога да ти отговоря професионално на въпроса с хиперактивните деца. Не съм психолог и не работя с такива деца, за да имам примери и практика. През призмата на програмата, която водя, мога да кажа, че общуването с децата се случва на едно ниво, което позволява да се подхожда с разбиране към всякакъв тип деца без сериозни психични разстройства, но тя не е терапевтична, а превантивна.
Гери,
Сега ще потърся повече инфо да видя дали бих заинтригувала Рая с тази идея.
По-лошото е, че сега настоява за Мак(Тир-а от филма), в който да може да влиза този голям МакКуин ?!? Спазарихме се до Коледа да не получава други подаръци, както и глезотии от рода на Барни, бисквитки Милка и т.н. и сега издирвам голям Мак. Къде ще седи е отделен въпрос 