
Иначе моите деца не са така към книгите! Каката книга не поглеждаше, можеше да й чета в леглото, но тя пък заспиваше от скука
! И до сега не знае всички приказки
!Малкият обича да разглежда книжките и да ме "изпитва" кое какво е, но и той няма търпение да му прочета приказка, колкото и да е кратка! За сега изтърпява само по редче като на бебешките книжки! Но пробвам разни неща! Сега го абонирах за една френска поредица с книжка и СД! Разглеждаме книжката и после пускам СДто да си го слуша! Или първо прочитам приказката, после на всяка картинка добавям набързо какво става с едно изричение, отговарям на въпросите в духа на приказката и така всеки път добавя по нещо! Ама той моя няма търпение за нищо!
Иначе ходи на музика и плуване! На музиката пеят и танцуват, той много танцувал, че чак на края на часа гроги бил и после ми припява в колата! За съжаление не разбирам много от песните, че са на френски! Иначе имат и английски, ама той си е редовно, в петък след сън! Този петък на приспиване, чух да си пее twinkle, twinkle, ама чак и думите различих отчетливо! Много готино! И веднага му я намерих на телефона на ютюб и му я пуснах! Това дете, като видя анимацията и я чу песента, така му светнаха очите, усмихна се, клати глава в такт, чак ме втрещи, толкова щастлив и мирен не съм го виждала никога! Някак си, все едно световният мир е настанал
!Иснтински вманиачен е за плуването! Записала съм го в сряда и четвъртък! В останалите дни пита дали ще ходим на басеин и ако отговорът е НЕ, независимо от обясненията и т.н., изпада в дълбока тъга! Като се опитам нещо да му говоря, почва да крещи и изпада в дива ярост!
Никакви Додсъновци, Гордъновци, нищо не е в състояние да го изкара от кризата поне 10 минути! Направо съм се видяла в приключение, другите родители ме гледат като извънземно, но май вече свикнаха
Ей за това съм готова да пробвам всичко, което ме посъветвате, нямам изход от ситуацията за сега! Така че мисля, че това му е истинската и неподправена страст!Като трябва да излизат от басеина, той е последен и се прави, че не чува треньора! Почти всеки път го избутват с пръта, направо си го подпляскват
Днес пак ми казаха, че ударил някакво момченце да говоря с него! Като го повиках, той с такава гузна стъпка се завлачи към мен! А учителките се подбутват и се кикотят - Виж го колко е сладък, как знае, кихихих! Е как да им го възпитавам за тях, при мен не смее да удря, защото моментално си тръгваме от парка и много говоря как не бива и не може, и че боли и т.н.! Ама тях ги върти на малкия си пръст, не могат още да му всеят респект! И според мен грешно се подхилкваха, аз му се карам и говоря там отпред, карам го да се извини и да каже, че няма вече, те - квачките му се радват
Мисълта ми е че не сме от работещите мами и ще е грехота ако ние си занемарим къщите и нямаме време за децата. Сигурна съм че и къщите на работещите мами са подредени и чисти и има сготвено, децата са обгрижени и прегръщани, просто нямат време да обясняват очевидни неща по 100 пъти. (Излючвам СЗА)
Вярно, че не е от 9 до 5, но всеки ден имам поне час-два работа, която върша и това ми "яде" от времето с децата. И не става дума за време за мен.
Изобщо не мога да кажа, че къщата ми свети нон-стоп, защото приоритет са ми децата и отношенията ми с тях.
това е чудесно.
Ставаме в 6, благодаря, оставяме си достатъчно резерв от време и всичкото друго споделено от останалите. Напоследък сутрин е доста студено и мъгливо тук, та го води мъж ми, и донякъде времето все пак е фактор, но давам огромен резерв
Може би просто ревнува от момата, ама то и аз съм човек...