МАРТенчета 2009

А буболец го е страх, ама много, от баба Яга. И от "кръва" (кръвта) 


dyMa, ние в Пирогов имаме контакт покрай ушите на буболец, ако имаш нужда 

dyMa, на въпросите към мен ти отговарям: Да, ходя, дори работя на две места, сега се захващам и с трето нещо и Не, никой почти не ми помага от пролетта насам, тъй като баща ми получи инсулт и майка ми е нон-стоп до него и Освен това, в момента нося отговорност и за осигуряването на средствата за семейния бюджет и Отгоре на всичко това си имам и здравословни дертове и Също така гледам децата да се хранят ако може с домашна храна изцяло, да се занимават със странични дейности, да ходят на разнообразни места, да четем и играем колкото се може повече. Та, какво да ти кажа, причини да съм изнервена много, но пък си обичам децата безумно и вярвам, че не са отдушник на проблемите ми. На вас пожелавам да се възстановите бързо.

 Привет на всички   Помните ли ни  
 Съвсем се изгубих последните месеци, даже бях пропуснала че има нова тема и мислех, че никой не пише в старата защото не получавам известия на мейла. Добре, че беше Шу да ми отвори очите.
 Изчетох всичко и много се радвам, че отново се е "възродила" темата ни и освен дежурните "Ние сме добре" и "Честито" виждам и конструктивни спорове и диалози.

 Да разкажа накратко при нас какво се случи. Ако си спомняте бях ви споделила, че заради невъзможността да наемем учител за децата в кооператива през летния период аз ще поема тази функция. Уж трябваше да е временно, само до септември, но пък междувременно бившият ми вече шеф ме зарадва с новината, че няма възможност да ми плаща повече и останах без работата, която вършех от вкъщи. Трябваше бързо да търся алтернатива, защото не можем да се издържаме само със заплатата на мъжа ми и така временната ми работа в кооператива се превърна в постоянна. Никога не съм мислила, че ще работя нещо подобно и най-вече че ще се справям успешно, но явно това, че нещата започнаха като на шега ми помогна.
 Страдах, че няма да мога да обръщам нужното внимание на Ники и ще се наложи да ходи целодневно на училище, вместо аз да си се занимавам следобедите с него, но го надживях. Детето се справя много добре, харесва му и даже му е криво ако случайно успея да отида да го взема по-рано.
  Та така, ето това е извинението ми за зачезването. Просто дълги години нямах нормиран работен ден и сама решавах кога да свърша, това което имаше да се върши, а сега излизам сутрин, прибирам се в късния следобед и като се добавят и допълнителните ангажименти покрай деца, кооператив, работата вкъщи и танците (от които за нищо на света не се отказвам)  почти не ми остава време за форум и други глезотийки.

 Сега да си кажа мнението за градините и аз. За мен не е важно просто да пратя някъде детето си, за да съм свободна аз да ходя на работа или на кафе примерно. Не разчитам и че на това място то ще научи всичко, което му е нужно за да се справя в живота си занапред, но не съм съгласна давайки го там да не мога да повлияя с нищо на ежедневието му, на заниманията му и на отношението към него. Тъй като (поне доскоро) разполагах с достатъчно свободно време, все предлагах да помагам с каквото и да било, за да се чувствам поне малко съпричастна с това, което прави детето ми, но така и не ми беше дадена възможност. Преди все мислех, че просто родителите не се интересуват и не желаят да се занимават, но видях, че не съм била права. Това е и една от причините да не пусна Тео на градина, макар че той щеше да е при същите госпожи, при които ходеше и Ники, а поне едната от тях се държеше прекрасно с децата и не се интересуваше само от спуснатите отгоре изисквания.
 Най-много ме боли, че покрай тези борби за прием, заради липсата на достатъчно места, се измества фокуса от това какво искаме да се случва с децата ни в подобни заведения. Вместо да тръгнем да се "борим" децата ни да са отглеждани в една спокойна среда, да им се даде шанс да се адаптират плавно и спокойно към промяната във всекидневието им, да им се обръща достатъчно и адекватно внимание, усилията се насочват главно към това въобще да успееш да заемеш място в някоя градина.
 Мога още много да говоря по темата, да плюя по системата, по това, че на директорките се дава все повече и повече власт и правят каквото си искат, но няма смисъл, а и не това е мястото за подобни изказвания. Понеже не съм от хората, които само се оплакват, но въпреки това се пускат по течението и чакат някой друг да им оправи положението се опитвам да променя нещата. Трудно е, отнема много време понякога, време което съм "откраднала" от семейството си, но не мисля да се отказвам.
 
 Шу, благодаря ти за милите думи, не знам защо все внушавам подобни впечатления у околните, аз не се имам за особено успял родител.

 Аз ходих на обучението на SZA и тези схващания за начина на възпитание и отношение към детето са ми много близки и се опитвам да ги прилагам. Има обаче голяма разлика между тези методи и похвати и това да оставяш детето само да си е господар и да прави каквото си иска, както явно на повечето им изглежда, четейки отстрани.
 Да, аз обяснявам на детето си кога как се чувствам и как неговите действия, или бездействия ми влияят. Когато искам да свършат нещо им обясняват защо искам, или защо е нужно да го направят. Някак по естествено ми се струва, отколкото просто да издам заповед да свърши нещо "защото аз така казвам". И да, отнема доста време понякога, но резултатите си заслужават според мен. Децата ми вършат задълженията си не защото ги е страх, че в противен случай ще бъдат наказани, а защото са сигурни, че това е правилният начин да се случват нещата. В някои случаи са стигали сами до това заключение, или с малко помощ от мен, но не са правила, които аз съм наложила само защото за момента съм по-силния.
 Да не си помислите сега, че у нас всичко е цветя и рози - съвсем не. И аз, макар да не се гордея с това, повишавам тон доста често и понякога се налага да повтарям по няколко пъти докато ме чуят и реагират, но ..... то няма и как да е другояче. Живи същества сме с чувства и настроения, не някакви машини (обаче пък е много готино, като викнеш детето да вечеря, и се чудиш защо не идва вече няколко минути, отваряйки вратата на детската да видиш, че прибира играчките без дори и да си го помолил).
 Аз не намирам за странно, че Ники на SZA говори по този начин. Децата се изразяват така както го правим ние, техните родители и е напълно нормално когато разговаряме с децата си използвайки подобни изрази, те да ги използват също.
 Някой беше питал как се справят тези деца в друга среда, в която има забрани, правила  и наказания - справят си се без проблем. Те са свикнали да се съобразяват с околните, да не им пречат и да не нарушават личното им пространство, когато имат нужда от спокойствие. Страдат само, когато отсрещната страна по никакъв начин не зачита мнението и чувствата им.

  Тео от доста отдавна влиза в роли и с брат му даже цели сцени от любими филмчета си пресъздават. В началото само Ники подаваше реплики на Тео, а после вече и той си измисляше репертоар и почна да ни командва кога какво да казваме. Понякога, като играе с по-малки деца, даже се дразни, че не се включват в играта му.

 зеленко, откъде пък този страх от баба Яга, да не го е плашил някой с нея? Пробвай да му обясниш че е просто измислен приказен герой (като Макуин например), прочетете и някоя приказка с нея ако мислиш, че няма да се уплаши още повече де.

 Много дълго стана, то вярно че отдавна не съм писала, но не е нужно от веднъж да си наваксвам. Следващият път ще пиша и за Коледните подаръци, че и там като почна не мога да се спра.....
 
 Много прегръдки на всички  

 

Вероники много се радвам че се появи

За градините напълно те разбирам, но е и истина че не сме достатъчни майките, които се интересуват от нещата в градината. Ако поне половината натиснеха здраво пред директорката, може би щеше да се постигне повече, но и аз бях сама в яслата и градината на Боян.  Наистина ако искаме нещо да се случва, време ще трябва да се краде, няма как. Малък пример, заради дискотеката на децата в продължение на седмица от 8:30 до 9:30 и от 3:00 до 4:00 две майки седяха в една дървена барака без печка в двора на училището ни и продаваха билетите.

Аз имам чувството че не мога да обясня какво имам в предвид. И аз си говоря с децата, ценя мнението им, опитвам се да отразявам чувствата им, гушкам ги и всичко останало, но в същото време държа на дисциплината и когато правят безобразия не пропускам да им го обясня. В трудните им моменти ( а те са били много, сами знаете) разговаряме за чувства и емоции, но се опитвам да не ги вторачвам в тяхното нещастие и притеснение от ситуацията а показвам положителните страни на нещата. Самото вторачване ме притеснява, не знам дали ме разбира някой, че няколко пъти го написах, Бухта го повтори, но никой не го отрази

Сега ще напиша нещо, което сигурно ще възмути бая от вас и много се чудих дали да го правя, но....
От две седмици имам проблем с Боян. Държи се нагло, отговаря, нервничи и се заяжда с Яна. Започна да мига и пак да се напишква. Всеки ден разговаряме, гушкаме се, карам го да ми разказва деня си (то това си го правим всеки ден, де) опитвам се да разбера дали нещо го притеснява, но удрям на камък. Говорих с класната, тя също каза че няма нищо което да се е случило, да не знае и тн. В същото време той е и доволен и посдкача и се хили като пача. Събирането с две хлапета знам че не му повлия добре и прекратихме срещите. Миналата сряда, щастлив и доволен подскача из къщи и се приготвя за тенис. Яна поиска вода но аз в този момент не можех да и дам и помолих Боян. Той започна нещо да се обяснява, да мрънка и чак да се заяжда. Помолих го още няколко пъти  и съвсем мило обясних защо не мога аз сега да дам и че много ще ми помогне но йок. Е полудях! Казах му че заради такова отношение е наказан да не гледа телевизия, да не се вижда с приятели, аз няма да се грижа и да му отнасям и поднасям. След като не може да ме отмени за чаша с вода, от тук нататък сам да си сипва, да си прибира да не ме закача за нищо! Говното му с говно продължи да ми зяе на среща. Е не издържах. Както обувах Яна такъв цигански шамар му извъртях, че чак му се зачерви. Ревна като магаре. Не ми беше жал. Успокои се след две минути и о изненада, не мигаше. Преди тениса поговорихме малко, там игра страхотно. Прибрахме се, вечеря, без гък да каже и ги сложих да спят. След полових час слезе. Беше ми написал писмо, колко много ме обича и се извинява за наглото си поведение. От тогава не се напикава. Е, слушах активно, гушках, разбирах, притеснявах се, с мъж ми всяка вечер говорихме за това и мислихме какво ли не да му помогнем. Мислих и на психиятър да звъня ( че ни е близък и познава добре детето). И накрая шамар оправи нещата

dyMa много лошо сте го закъсали със здравето. Пиши по-често как вървят нещата с детенце. А баткото как е ? Още ли с коне се занимава? 

dyMa, стискам палци всичко да премине леко. При баща ми е имало подобен проблем в миналото, оздравял е без трайна загуба на слух, но много си пази ушите и при всяка настинка профилактично си капе капки, а и когато ходи на море, басейн - също се пази да не ги намокри.

Вероники, чудех се къде изчезна и предполагах, че кооператива е "намесен", но не допусках чак такава професионална промяна! За градините донякъде споделям твоето (и на Шу) мнение - аз самата се сблъсках в яслата с това да водя сама битката по отстраняването на неподходящ за тази работа човек ("лошата баба", която удряше шамари), а от отзивите от някои родители останах с впечатление, че този проблем не е бил при всички (касиерката на яслената група веднъж спомена, че "в яслата ги гледаха като свои"). В момента, в първа група, правят интересни неща, той е сравнително доволен, имат допълнителни занимания, но все пак са много деца и не може на всички да се отдели необходимото внимание. За частна градина няма как да мисля (доходите не ни го позволяват), а кооперативите за мен са по-скоро спасителна алтернатива, защото не винаги може да се намерят такива креативни и отговорни хора като теб (не е комплимент, винаги се радвам на това, което правиш с децата, споделяла съм с леля ми, която е преподавател по детска педагогика в ЮЗУ и тя те похвали и от професионална гледна точка). Не от всеки става добър учител в кооператив или ТУР лектор като СЗА, вие просто сте уцелили попрището си, но за други... няма как всички да се фокусираме в една и съща посока.

Шу, не се съмнявам, че и при теб го има практическото "отразяване на чувства". Просто доста категорично се изказваше в предишните си постове и човек остава с впечатление, че според теб дисциплина и обяснения са несъвместими неща. Едва ли някой се вторачва единствено в нещастието на детето. Логично е, когато опитваме да му помогнем да се справи с дадена неприятна ситуация, да го насочим към положителните страни, но ако детето само не разбира защо се чувства толкова зле, това може да пренасочи изявата в неочаквана посока. Например Митко (когато беше много по-малък) удряше, когато беше нещастен, че съм отсъствала за някакво време или че вниманието ни е насочено другаде, а не към него. С това поведение се "борихме" по различен начин аз и баща му - аз говорех, гушках и обяснявах, а баща му наказваше и се караша (не успях да го убедя да приеме моя подход). В крайна сметка и към двамата това поведение престана, но при мен беше много по-бързо и безпроблемно, а при баща му доста по-късно и с обяснения от моя страна след като се скарат. Шамара може и да реши еднократно нещата, но остава горчилка дълго време.

Мислех и още да пиша, но Митко се събуди (цял ден и цяла нощ се борим с температура).

Вероники, много се радвам, че се появи   Знаеш колко се възхищавам от това, което правиш с кооператива. Още го мисля за Ники и ще мина да те видя, само нека се върна от Бургас след другата седмица. Той Ники и без това е у дома, че имат варицела, а той не е бил в контакт (а и аз се притеснявах да го пусна точно преди да пътувам, че ще ми се провали обучението за учителите, а не мога да си го позволя).

Шу, аз мисля, че много добре те разбираме какво искаш да кажеш. На въпроса за вторачването лично аз отговорих на Бухта по-горе. Вероники много добре е описала също. Що се отнася до примера ти - никой не отрича, че наказанията, заплахите и шамарите работят. С тях се постига желания от родителя резултат бързо и ефективно. Въпросът е какво чувство оставят у детето, как влияят на взаимоотношенията ни с него и какво бъдеще градят. Има една много хубава графика по този повод, жалко, че не мога да я пресъздам тук, но смисълът й е, че колкото повече власт използваме над децата си (под формата на наказания и заплахи и съответно награди), толкова по-малко влияние имаме над тях и над ценностите им, а с порастването на децата инструментите ни за власт намаляват и трябва да разчитаме само на влиянието. Темата е много по-обширна, разбира се, но няма как в един пост да обясня всичка.

Аз също не съм идеална, често се случва да повиша тон или да се ядосам, повтарям и аз по няколко пъти за нещо, но гледам да не се налагам на всяка цена и да "вляза в обувките" на човека отсреща. Често ако се поставя на мястото на детето, виждам как това, което на мен ми причинява проблем, от негова гледна точка е просто игра или забавление или желание да има мнение и да участва...

ТаняТ, да се оправя Митето бързо ви пожелавам.

Да ви кажа понякога ми идва малко в повече стремежа да се правим на супер майки. За себе си съм стигнала до извода, че обикновено майките, които са много навътре с методите на възпитание, духовното израстване, творческото развитие и т.н. имат ВРЕМЕ. Изключително много адмирирам усилията това време да се прекарва максимално качествено! Но ако го нямате това време изведнъж ще се окаже, че сте принудени да се доверявате малко повече на учебните заведения (било то оплюваните ясли от ранна детска възраст, детски градини или училищни занимални), да разчитате повече на собствените си сили и инстинкти, както и да вярвате повече в способността на децата да се приспособяват и приемат мъдро несъвършенствата на родителите си.
Признавам си, че съм далеч от модерната представа за идеалния родител, но и аз безумно обичам децата си. И ще спра дотук
Приятна неделя и успешна седмица!

 Здравейте, нямам много време, затова на бързо да споделя нещо.  Въпреки многото недостатъци на ДГ, бях приятно изненадана от учителките на Влади. Тази седмица след поредното прекъсване за боледуване, той отказа да спи там. В петък, дори е плакал. За да го занимава и разсее, учителката му е рисувала картина на морето с много детайли и са си приказвали, докато дойде време за ставане, а другата предишния ден се мъчила да го приспива, галила го.., въпреки че заради моя забележка относно храненето, са предубедени към мен, с детето се отнасят с търпение и разбиране.
 Сега отново е болен, но този път издържа 5 дни. Появи ми се възможност за работа, но ще откажа, парите са малко, няма да ми остава почти нищо, след като се разплатя с детегледачката, а и пикът във фирмата е лятото, обемът на работата е огромен, фирмата е монополист на БГ пазара.., та когато ще искам 2 седмици отпуск, няма да ми го дадат..Очаквам отговор и от друго място, там вече започвам без да се замисля..
 Дума, стискам палци всичко да се развие по най-благоприятния начин при вас
 СЗА, много ценни съвети даваш, благодаря!
 За себе си мога да кажа, че се старая във възпитанието, защото имам и време, вероятно, но мъжът ми доста ми подлива вода и с това не зная как да се справя..не сме били на различни полюси за нищо във връзка с Влади, май ще му чета от книгата, която СЗА ми препоръча да си взема.
 За парти, не мога нищо да кажа, предполагам разбирате защо.

Шу и аз те разбирам. Моят метод на възпитание е близко до твоя.
И аз говоря, гушкам, целувам, играем и т.н, НО и наказвам, викам и удрям (рядко за щастие).
За мое щастие Елия е доста разбрано дете и повече от 2 пъти не ми се налага да обяснявам. Но и тя се тръшка, бута, хвърля. е такова отношение няма да търпя.

И аз си мисля, че майките, които имат време обясняват повече.
Аз например след 1 смяна ( станала съм в 4ч, от 5 и 30 съм на работа, прибирам се в 14ч, .винаги има да се простира, пере и т.н и отивам да я взема в 16ч), обяснявам колко работа съм имала, че съм уморена и предпочитам да си изкараме добре, да се разходим, да си говорим спокойно и ако се тръшне за нещо или мрънка, следващия път няма да има взимане и разхождане, а взимане и вкъщи.

И да не толкова негативно- имам страхотна рисунка. Аз като човече и въре едно бебе. И обяснението е- мамо, така искам да си бремена, да си седиш вкъщи, да си готвим, да си гледаме бебето. много ми се става кака и си го пожелавам на Коледа.

Така че стискайте палци, спирам хапчетата.

Аз пък винаги съм си мислела, че чудесно би се реализирала в тази област, някак ти се удава 
А страхът от баба Яга е (почти сигурно) от филмче, което са гледали на лятната сборна груба - една страшна баба с пъпка на носа и слага отрова на ябълката!


За градината вече мога и аз да се изкажа от опит. За момента съм доволна, дори много. Може да съм споменавала и да се повтарям (извинете), но уикендите все още се налага да обяснявам, че няма как пак да иде на градина. Интересувам се, помагам с каквото мога, включиха ме в родителския актив, снимам постиженията на децата и ги качвам във фейсбук страничката на градината, често носим играчки, въобще давам каквото мога. Уверена съм, че на децата се обръща достатъчно внимание (поне в нашата група), макар да ми се плаче, когато гледам снимки от ежедневието в кооператива, където ходят наши познати деца в София. НО не знам когато тръгна на работа в някакъв момент дали ще имам възможност да отделям толкова време и енергия, така че се възползвам сега на макс.


Не съм идеална, определено, и дори не се имам за кой знае колко добър родител. Старая се, много, ужасно много, но просто не винаги ми се получава. В интерес на истината и аз повишавам тон, когато въпреки обяснения, молби, повтаряне, потретяне и поентяне не се свършва елементарно нещо. Примерно докато все още го водех аз, сутрин се обличаме за градината тримата. Аз обличам момата и себе си, буболец се облича сам. Т.е. подскача по леглото, зяпа в тавана и какво ли не, само не се облича. Обяснявам, че бързаме за градината, че е студено и няма как без дрехи да тръгнем, да побърза, че го чака другарчето и на осмия път вече кресвам. Не е нещо ново, знае много добре всичко, дрехите са нагласени, обяснявам "още пак" и - нищо. Вие какво правите в подобни случаи?

Elq пожелавам от сърце

Успех на новата работа днес  на Бухта много много успехи, спокойствие и истинско удовлетворение от работата.

Вили, честит рожден ден! Много успехи на новата работа, много здраве и всичко да ти се подреди точно както го искаш и е най добре за теб!

С това което разказах като случка исках да кажа, че колкото и да са прекрасни всички теории не работят за всички деца. Дадох всичко от себе си да е с добро, но ако бях продължила сигурно хапчета щяха да му изпишат. Горчилка остана, но след като резултата е повече от положителен съм доволна и спокойна. Това разбира се не означава че от тук нататък ще продължавам само с бой,не!
Аз също като Dyma отказвам да се правя на маймуна с децата си. Говоря и разбирам, когато наистина има проблем, но правилата за хигиена, подретба и култура си остават в сила. Обяснени са, обсъдени са, повтарят се  100 пъти на ден като действие, отказвам да разбера когато се лигавят и не изпълняват. Достатъчно големи са вече да знаят кое до къде може. За сега време имам да обяснявам но за тези неща отказвам категорично. Да не са малоумни че за всяко миене на ръце трябва да се обяснява защо? Искам да си знаят ясно и точно задълженията. Ако не си измият ръцете, не сядат на масата. Ако не си приготвят чантите за училище, отиват без чанти и тн. Не съм слугиня, не съм маймуна да се обяснявам на всяка крачка. Разбирам ги, говорим си,до тях съм при всяка трудност за да им дам сила но не и да им слугувам. Много ми е важно най вече за Боян да знае кое и как, сам да се оправя а не да чака на мама за всичко. Каквото го науча да му е отношението към мен, такова ще му е отношението към жена му.  

Имам друг въпрос. Как стои въпроса със страстта. Вече са почти 4 годишни, всеки ходи на нещо и се чудя как го приемат. Има ли пламък в очите им или просто го прави, но ако му го спреш няма да възрази особено. Говоря за спорт, изкуство и въобще всичко което ги интересува.

Ей, че се раздвижи темата.

Вероник, много се радвам, че са появи, въпреки много ангажименти... Липсваше ми, признавам си!

И аз като Зеленкото си мисля, че чудесно би се справи с подобна работа...на теб ти е вродено сякаш, да си родител и да се занимаваш с деца.
Не мога да не спомена, че и до голяма степен това, което си написала е и моето мнение за ясли и градини, въпреки че личен опит с тях в България нямам, но пък много задълбочено чета, всичко, което споделят приятели и познати за опита си там, както и статии и всичко. Сега сигурно пак ще ме обвините, че не харесвам нищо българско, ама какво да направя като тук практиката е различна. Освен, че има родителско настоятелство и родителите взимат решения както за учебната програма, разбира се без да се отделят от основната линия, така и участват пряко в живота в детската градина. В началото на годината ни изпратиха документи, в които ни подканяха да участваме в това настоятелство, но предвид беглите ни познания по фламански език не се включихме, НО въпреки това взимаме дейно участие в заниманията на децата, защото освен това ВСЕКИ родител в удобно за него време /това също се регламентира с попълване на съответна форма, изпратена от учителката на Рая всяка седмица - има си папки, в които изпращат всякакви материали и комуникират с родителите, освен ежедневно когато се взимат децата от там/ когато ще може да отиде в ДГ и да прави НЕЩО с децата - има пълна свобода за вземане на решение от родителя как бу искал да забавлява децата. Аз ще ходя през февруари и юни. Миналата седмица е била майката на най-добрата приятелка на Рая - Мюриел, която е занесла домашни мъфини и разни неща за осветяване и украса на тези кексчета и децата много са се забавлявали докато ги украсят и изядат. Освен това всяка седмица в сряда има кампания, в която се консумират различни плодове и тогава родителите имат също важна роля - да помогнат както в обелването и нарязването на подходящи парченца плодове за консумация и да обясняват на децата произхода и полезността на дадения плод. Аз бях преди 2 седмици и помагах в обелването и нарязването на 5 ананаса, които бяха кансумирани в групата на Рая. И това са само част от ангажиментите на родителите...

Та мисълта ми беше, че и колкото родителите да са заети с ежедневните си задължения и занимания дори и като вършат и подобни в Детската градина/ училището това не би следвало да се отразява по негативен начин на децата ни. Да, това, че в момента не работя - т.е. не ходя на работа от 9 до 5, не значи, че не върша работа вкъщи и съм занемарила всичко останало, за да мога да обяснявам по 10 пъти едно и също и да обръщам достатъчно внимание на действията си и моите и на децата... Много съм далеч от идеалната майка според моите разбирания, но се старая и аз, както вярвам всека една от нас... и да случва ми се и да викна, откакто Нико все за расте по-бързо от моите разбирания, защото е изключително палав и понякога това е единствения начин, при заети ръце, например, да го спра да се нарани. Изключително рядко се старая да се случва това и има невероятен ефект, защото когато ми се наложи да повиша тон, той се вслушва и в общия случай не продължава.

Личният ми опит паказва, че колкото с повече разбиране се отнасям към чувствата на децата, толкова повече те са склонни да ми съдействат в постигане на общите ни цели по създаване на правилата вкъщи и навън. Да, слючва ми се обяснявам едно и също нещо с различни думи по няколко пъти и дори ме се е случвало в момента да не постигна желия успех, но не настоявм....защото знам, а и доста често се случва, при следваща подобна ситуация да не ми се налага изобщо да обяснявам, защото Рая ме е разбрала перфектно предишния път и е приела това и съответно ми съдейства по начина, по който тя разбира нещата.

Зеленко, по твоя въпрос - и у нас не е по-различна ситуацията, защото ние излизаме и 4-мата. Оставяме Рая в училище и се връщаме - аз и Нико, а тати продължава за работа. Много често се случва Рая да не ѝ се става, да е нещо мръчкалива, особено ако не е доспала, а е необходимо освен да се облече и да закуси вкъщи, защото в училище яде само плод в 10 ч. и до обяд да не е хапнала нищо не ми е добре....та освен всичко друго трябва и да им приготвя закуска и да хапнат. Ми, просто ставама рано, приготвям закуска, мляко, кафе за себе си и тогава ги будя - също достатъчно рано - поне час преди да излезем. При нас е и по-сложно дори, защото тя има претенции за дрехите, а и още не умее добре да си облича чорапогащник когато е с рокля - разбирай, всеки ден. Но я оставям да се справя доколкото може сама, през това време аз обличам Нико и себе си, на мъж ми не мога да разчитам, защото той винаги става в последния момент, та се справям сама. Оставям Никола в стола за хранене със закуската му и ѝ помагам да се дооблече, за да няма: "Ама искам сама да се дооблека" и т.н. и обяснявам, че ако не се облече добре, може да не е толкова хубава - това действа безотказно. И още че ще трябва да побързаме, защото е чудесно да хапне малко преди да излезем, за да не ѝ се сърди коремчето, че го е оставила гладно. Така ще е доволно и няма да ѝ прави "номера" - страшно я харесва тази дума в последно време. През цялото време ми обяснява какво може би ще правят през деня и как ще се забавляват, но не забравя да ми напомни, че много ни обича и че трябва да я взема навреме.

Не викам, защото ако не се облече навреме, просто ѝ помагам като обяснявам защо и как...обичайно Рая прави подобни изпълнения когато не е доспала и тогава се опитвам да я окуража да разбере защо всичко е наопаки и си обещаваме вечерта да си легне по-рано, а следобяд като се върне да си почине, защото игрите с децата може да са много изморителни. В много случаи се справя завидно добре и сама. Та не знам какъв друг съвет да ти дам...говоренето помага при нас и само това. Не мисля, че говоренето е "да се правя на шут"...но всеки си го разбира по различен начин.

Шу, Рая ходи на плуване, но гимнастиката им ще е от догодина, поне тази от училище. Тя, обаче, я виждаме колко е танцувална и как ужасно иска да се занимава с това...та сега проучвам възможностите да я запиша на гимнастика, или танци. Вкъщи по цял ден танцува, пее и се клечоти - вчера си говорихме за това и тя е много ентусиазирана. Ще видя като тръгне как ще е. За сега много ѝ харесва в басейна и ходи с желание...но не знам как би било за напред, защото и те имат периоди точно както и ние. Мисля, че ако няма желание не бих настоявала..и също смятам, че бих търсила друга форма на спорт и  забавление за нея - вярвам, че просто е въпрос на време да се намери нещо, което да я радва и ангажира...просто трябват достатъчно опити да се намери подходящия спорт за нея.

Еля, айде стискам палци и да се похвалиш!

Ох, пак се разписах дълго - извинете и може да не ме четете... няма да се разсърдя.

Elg, и аз стискам палци и очаквам скоро да се похвалиш!

Зеленко, при нас най-неочаквано подейства броенето. Пояснявам - Митко веднъж ми каза "Брой до три и си излизай" (вероятно баба му го е заплашила, че ако до три не се облече, ще си излезе и ще го остави сам). Аз приех играта и броя до три, като понякога трябва да започвам отначало при по-трудните дрешки, за да може той преди "три" да е готов и да се изненадам колко бързо се е облякъл, т.е. включва се състезателния инстинкт. Другия вариант е - отивам до някъде за кратко и докато се върна дали ще успееш да се облечеш? - и предупреждавам, като се връщам.

Шу, Митака чак страст още не е проявявал, но е записан на футбол (само дето в началото ги учеха да хвърлят топката през глава и той го мислеше за волейбол), а в един момент сам настоя да го запиша на "ингилийски", щото и Йордан бил ходел. Все още е рано да кажа до кога ще продължи, защото са имали само веднъж, преди да се разболее. Мисля си, обаче, че и да спре, няма особено да страда, защото заниманията са по 15 мин, за да не се уморяват и по-продължителните занимания са в къщи. По повод страстта в момента се сещам, че бих имала проблем, ако внезапно му спра филмчетата и компютъра - за това проявява истинска страст, но сме се разбрали, че ще се редуваме на компютъра в къщи (един е) и не се тръшка за това, приема правилата.

Елия ходи на танци и английски. За сега и харесва, разпитва разни неща.
Но истинската и страст е да пише. Ама пише та пушек се вдига  
Има 10 тетрадки, и само пише домашни. Знае да си напише името, К,Ю,П, Ц и В пише. числата 3, 6 ,9, 1 и 7.

Не мисля да и спирам нещо.

И  за стиснатите палци. декември и януари ще се по изчистя от хормоните и ако е рекъл Господ Февруари почваме.

Ето това изречение е според мен квинтесенцията на взаимоотношенията с децата и абсолютно го подкрепям от опита си. Както и всичко друго, написано от Тони.

Зеленко, ние също имаме такива моменти, но и аз като Тони гледам да ставам достатъчно рано, за да си спестя бързането в последния момент и изнервянето. Аз също сама се оправям с децата сутрин, мъжът ми става в последния момент и оправя леглата и води Гого на училище. Обяснявам като се бърза защо и също не съм имала проблеми. Някой път ми се налага да обясня по-твърдо, че няма как да се закъснее, но не е често.

Ели, успех в бебеправенето!

Шу, Ники не е записан на нищо, така че на база дейности извън нас, не мога да преценя. Идва с батко си на тениса, но без да играе тенис, обаче твърди, че щял да почне скоро Иначе ходим от време на време на музика за деца и много му харесва, пее много вярно и честичко си пее, бързо научава песничките. Напоследък "пише" стихове Определено страстта му е в животните и всякакви сцени и истории, в които ги подрежда и разказва. Казва, че като стане голям, щял да стане изследовател на дивите животни в африканската савана

Да ви пусна последното му стихче, от тази неделя (аз го пусках във ФБ и може и да сте го видели повечето, преди време пак беше "писал"):

Тръгнало си раче
Раче осмокраче
Хванало си рибка
С малката си щипка
Бързо я изяло
И му се доспало

Последния ред има и "смешен" (според децата вариант): "ако из*кало"