МАРТенчета 2009

Роси честито и тук!!!!!! Лека и бременност и прекрасно и здраво бебе!

Момичета срамота Умря ни темата!
Хайде де разкажете за лятото, сигурна съм че сте имали страхотни весели моменти, не ги дръжте само за себе си.

Нашата почивка свърши, беше страхотно, но много изтощително. Много работа но и  много кеф. Сега не искам да поглеждам куфар поне 3 месеца. Децата се държаха що годе добре. Хареса им. Много имам да разказвам, но съм на обучение от един часа, а имам още 60 перални да пера, простирам и оправям.

E добре, ще пробвам още веднъж и ако не стане се отказвам.

Тони как мина почивката, разкажи нещо.

Нашата почивка беше невероятна. Много изморителна, но страшно интересна. Посетихме страхотни места, насладихме се на прекрасна кухня и се напълнихме със страхотни емоции. Някой неща ме учудиха обаче. В Германия е скъпо, Италия е евтино но имат 5 часова обедна почивка и шанса да останеш без обяд е много голям, но пък е красива, много красива и подредена. Италианците говорят страхотен английски за разлика от французите. А най лошите шофьори са белгийците. Венеция не ме впечатли но Флоренция ме зашемети. В Швейцария имаше ужасни задръствания без причина. В Франция хората са страхотни а храната.... ех храната.....
Децата се държаха добре, с малки изключения.

Като се прибрахме къщата си беше на мястото ама бая се поскарах на хлапето, което живее с нас и в неделя го вдигнах рано рано от кревата да чисти.

Боян тръгна на училище. Яна тръгва в четвъртък. Готова е с униформата, само втори чифт обувки купихме в неделя, че непонятно за мен в предишните (които са същия номер, на същата фирма) не може да си вкара крака и пищи. Тези сега са същия номер, но са и малко големи даже - лачени Днес ни беше и домашното посещение. Класната и дойде, поговорихме малко и се изстреляхме и двете, че аз закъснявах за работа.

Та работа. Започнах. Повярвайте ми, никога не съм работила по изморителни час и половина. Само 120 деца са, но е супер лудница. То не е пазарлък колко ще изядат, кое не обичат. Крият сандвичи под масата, опитват се да измислят всякаква причина за да не ядат. А на двора е бойно поле земя. То не са рани, цицини и какво ли още не. И за всяка цицина се пишат писна до родителите, до учителя и тн. Но е готино, доволна съм. Да си призная не очаквах лелите да са толкова строги. Имаме и няколко дечица със специални нужди, там трябва да си много внимателен. Днес си издействах и още един час работа, много се надявам да си запълня целия ден скоро.

Та това е от мен набързо.

Ех, Шая, след твоя пост аз каквото и да напиша - все ще е скучно. Затова ще ви разсмея, че още не знаем какво ще ни е бебето. Един лекар каза момче, а друг - момиче. Склонна съм на ФМ (момче) да вярвам, ама то грешки стават всякакви. Буболец го кръсти Лимон и твърди, че е момче 

Ми кво да разкажа...почивка нямаше, освен 6 дни на морето в гръцко. Иначе голямо препускане както всеки път, така и сега. Хубавите ни и прекрасни моменти съм ги показала във фейса в снимки. Важното е, че изпълнихме програма максимум и успяхме да се видим с всички прекрасни хора, както бяхме запланували. Много весело ни се получи и срещата в двора ни в Банкя. Посъбрахме емоции и ние и се заредихме със слънчево настроение, че тук ни вали втори ден вече...

Рая си тръгна на градина от първия ден по цял ден..и както беше забравила фламандския сега говори като латерна и ни обучава с баща ѝ и ни поправя От толкоз желание да ходи по цял ден дори в сряда за малко да я забравим там, а тогава са само до обяд...та учителката ѝ звъня да ни предупреди да си я вземем. Голяма забава

Радвам се, че работата ти харесва и дано нещата се случат както ти се иска! 

И ко сиа? Трябва някой да дойде да метне някоя бомба май? Дали да не съм аз    Шегичка, свършиха.
Хайде първо да честитя на Роси и на Зеленкото и тук. Аз, както бях категорична че never ever, така съм вече навита за трето, но нито имаме възможност, нито време за това. Иначе и двамата сме сменили плочата.
Шу, (не мога Шая, сори) много ме заинтригува твоя разказ за спомените на Боян. Ния е още малка, но ме изумява често с това какви неща си спомня и как ги свързва в главата си. Но не мога да се сетя за конкретен пример. Обаче сега е на етап възпяване на всичко и милион и два въпроса. Та в песните й често се появяват някакви случки, преплетени една в друга, но абсол
тно реални. Оня ден баба й ме гледаше странно заради един дракон, после й обяснявах, че става въпрос за скоростното влакче в детския кът, където поиска да се качи, обаче..... 
При нас нещата вървят рутинно. Хлапетата по заведенията, родители на работа. Това лято сме отсвирили къщата и гледаме всеки свободен час да сме навън, на слънце, да тичат. Дано се позакали дребчо и да спре или поне намали заболяванията  Каката ръси бисери под път и над път, станала е страшно нагла на моменти и си мерим характерите. А спрямо дребния е направо терористка. В същото време имат такива мили мигове и сценки, че направо да се разплачеш. Дребният пък е душевадче-памуклийче. Такова сладко и мило мече може да бъде! Направо те смазва от умиление. Абе като цяло са много различни, но той повтаря много от кака си и се усети, че не е беззащитен, та сега ги разтървавам най-редовно. Обаче като дойде той да ме гуши и е много, много миличък. Не дай си, Боже, нещо да се удариш - идва, пита "ко тана, мамо" и те милва и гушка. Абе дяволчета, всяко със своя чар и мурафет
Иначе за лятото, ние тъкмо приключихме нашата ваканция и още съм в потрес Може би защото беше разнообразно, но ми се стори доста дълго и зареждащо. Само да бях и спала, но не ми било писано. Та, бяхме първо в Созопол (не този, който помня), разочаровахме се от хотела, но на плаж ходехме на Смокиня и беше абсолютния кеф! За другото лято обмисляме палатки, та по този повод посетихме Декатлон в София и си харесахме на доста читава цена. И така, в Созопол единия ден щяхме да убием хлапетата. Надухме един пояс, те се скараха за него и се биха 1,5 часа. Накрая по пътя купихме още един, след което и двамата ги захвърлиха и не ги погледнаха повече. Дребчо го е страх от водата и не припарва, макар че последните дни взе да поцапва и да гони вълните. В началото на лятото пищя като луд от леко намокряне до глезените и отказа дори в малкия басейн-кола да стъпи. Каката и тя не е много смела, та захвърлиха поясите и сме прокопали сигурно половин Ламанш, като Ния прогресивно губеше лопатите.   
Оттам - в София. И ............... "Стената"! Тук не знам какво да кажа просто. Концертът беше смазващ, невероятен, разтърсващ..... Абе, половината ми се искаше да изляза зад редовете и да подскачам като пружина, през друга голяма част бях на ръба да ревна. Даже а-хааа..... После се забавлявахме цял ден с безумните писания по въпроса във всякакви знайни и незнайни медии. После се наградихме и с друга столична забележителност - отиваш на протест, народ отвъд обхвата на погледа ти и на другия ден - 4000 човека били.  През останалото време кротко и безропотно пихме бири насам-натам и то взе, че свърши.
Прибрахме се до Варна благополучно и на другия ден колата изтрещя сериозно. Кофти, но съм благодарна, че ни докара живи и здрави. Ааааа, и за втори път тази година пропуснахме планина заради отит, но този път не бях аз. Иначе имахме планове и за Мальовица и щеше да е съвсем супер, а може би пък не. Сигурно е някакъв знак свише  - Не ходете по баирите, че ушите ви ще скъсам" 
Та така, отчетох и аз принос в съживяването на темата. Ако има грешки, извинете, имам някаква нова и много странна клавиатура.
Хайде сега да дадат рапорт и другите Рила, цяло лято скитосвате и вие, разказвай. А й други са се пощурали. Изобщо май Бг-мама много страда от тоя ФБ

Хайде мацкиии.....

Браво момичета.
Бухте направо ме изуми с мислите за трето. Много се радвам че сте си прекарали добре!

Тони точно щях да питам как е Рая с езика. Разкажи малко за вашата градина, Нико кога тръгва?

Зеленко аз уж за Боян знаех че ще е момиче Да е живо и здраво само.

Аз вчера станах за смях пред децата. Паднах на детската площадка. Както си бях с рокличка и едни ботички, стъпих на криво и зарадвах всички Смяха ми се, че вместо децата, мен трябва да гледат. Добре че торбата с първа помощ беше в мен та сама се обслужих. Сега съм със съдрана ръка, пръст и коляно Боян чак не повярва като му разказах

Яна утре тръгва на училище. Готови сме с униформата, чантата и екипа за физическо.
Да ми е жива и здрава малката ученичка и тя голямо момиче стана

 Ехоооооу, привет на всички 
 Сега като видях кога съм писала последно и ми стана много съвестно. Иначе като има нов отговор по темата много се радвам и бързам да видя кой какво е писал, ама не е лошо и аз да допринасям за изписването на темата. Като гледам колко сме (не)активни в последното явно всички чакаме само да четем без да се включваме активно. Добре че е Шу да ни се накара от време на време 
 Ще взема сега и малко снимки да кача във фейса, че и там отдавна не съм се отчитала

 Бухте, защо не свирна като беше на наша територия, много щеше да ми е приятно да се видим. Да не би пък аз да съм пропуснала някак подобна информация 
 Много ми е странно как не обичат водата твоите морски чеда, страшно се забавлявах на преживяванията ви.

 Много се радвам на всички наскоро родили мами и на тези, които съвсем скоро ще се сдобият с още едно детенце. Ние си говорихме (малко на шега) с още две-три мами от кооператива направо да се разберем да бременеем заедно, за да сме готови за втора смяна направо като пораснат коопчовците. Тео също е обсебен от идеята за бебе и от доста време само пита кога ще позволя на баща му да ме оплоди.

 При нас общо взето нищо ново не се случва. Ходим си всекидневно в кооп-а, цяло лято и Ники е с нас, че няма къде да ходи и кой да го гледа. Като се приберем докато приготвя нещо за вечеря, попълня документите в които пишем с какво сме се занимавали през деня и помисля с какво да се занимаваме на следващия ден и то почти не остава време за нещо друго. Събота и неделя все гледаме да избягаме от София и стоя далеч от компютър и интернет и .... време за форум не остава.
 
 Да се похваля, че изкарахме морето си на каравана в къмпинг Градина. Е, няма такъв кеф! Наистина си починах и се разбих от мързелуване, четене на книжки в хамака и сладки приказки с приятелите ни, които бяха в съседната каравана. Вече не мога да си представя да почиваме на квартира. На мен винаги това ходене до плажа с багажа страшно ми е тежало, а сега като видях колко е хубаво да си се будиш на морския бряг и искам всяка година да сме там.
 Ходихме и на палатка, разбира се, на язовир Искър, но само за една нощувка, че аз в жегите без течаща вода не мога да си представя да останем повече. Имахме намерение всяка събота до края на септември да сме на различно място с палатката, но Тони взе че се контузи по най-нелепия начин. Играеше на криеница с децата и тичайки да се заплюе си прецака коляното. Той си има проблеми с коленете от дъъълги години, даже заради това спря да играе футбол и сега играчка-плачка - трябва да стои обездвижен три седмици, а аз си имам още едно дете за което да се грижа, на моменти доста безпомощно. Да си призная обаче не ми тежи, а даже ми е готино и на моменти доста се забавляваме и двамата от ситуацията. Та, Шу, не само ти се пребиваш докато играеш с децата
 
 Много ми беше приятно на срещите, които си спретнахме. Благодаря на Тони за гостоприемството и за повода да се съберем. Децата се разбираха страхотно и се забавляваха истински, макар че не се бяха виждали от много отдавна и на практика все едно току що се бяха запознали. Трябва по-често да се случват подобни срещи, не само два-три пъти годишно, когато имаме "гости" от чужбинско или по Коледа.

 Е, отчетох се подобаващо. Сега отивам да изрязвам сгради, че сме на архитектурно строителна тема и утре ще апликираме.
 Целувки на всички 

еййй, мамминки, привет, някой помни ли ме въобще? (то аз забравих, че съм висяла в тая тема цялата бременност     
така...малко инфо: моето детенце Иветка се роди на 31/03/2009г., естествено бяхме отчетени в тая темичка....ама оттогава не съм писала и ред тук 
сега се сетих за доброто старо време, тъй като пак съм бременна - за което съм много щастлива - и се записах оня ден в темичката за Май-ските бъдещи майки...гледам, че има като мен доста - вече родили или чакащи, за което честито   
иначе при нас всичко е наред, оттогава смених работата си, детенцето расте, ходи чат-пат на градина - и толкова!
на моренце със детенце е трудничко, ама пък без детенце е немислимо 
хайде, поздрави на всички ви, и успехи   

Шу, не очаквах, но Рая адски бързо си припомни каквото знаеше от дъча преди да си отидем в България и сега всеки ден ми казва по още нови думи. Вчера се прибра с цяла песен научена на флемиш и ми събра очите, а иначе вече ни поправя в произношението с баща ѝ - много ми е смешна. Покрай нея и Нико "брои" и "смята" на 3 езика: "ено, две, ти...фор, файФ...неген, тин"! И чака да му кажа "Браво!" и да пляскам

Вероник, много неприятно с крака на Тони, дано бързо да му минава. Представям си какво ти е - и аз бях така докато Косьо се възстановяваше от операцията на ръката..и макар, че ходеше си беше предизвикателство за мен.

Аз ви благодаря на всички, че уважихте поканата ни и успяхме да изкараме няколко наистина приятни часа. Страшно ни зареди този ден и досега си гледаме снимките на Зеленкото и се радваме - още ме е яд, че апаратът ни беше на поправка точно тогава. Рая не спира да говори за това колко много приятели и приятелки има в България и в София и в Банкя - за нея е голяма разликата.

Гледах аз снимките ви и се навиваме и ние с Косьо за каравана...ама той сякаш е по-навит за къща на морето. Гледахме това лято в Аспровалта - доста евтини имаше - и си мечтаем да си купим там...и да каним гости и там Мечти - какво да правиш... без тях не може, пък ако се сбъдват е още по-хубаво.

Днес пък ходихме на оглед за къща и тук. Обмисляме да си купим, защото дори и след години да я продадем парите, които ще вложим в нея ще са ни спестени, а сега отиват за наем... да видим...дано ни се получат нещата, та стиснете по един палец и за нас.

Никола е станал образ и половина и не иска да си тръга от детската на сестра си...и сега обмислям дали не може да го вземат месец по-рано, че едва го удържам вкъщи. Много му се ходи на училище и на него - ходим всеки ден да взимаме кака с колелото му и двамата карат до нас на състезание, та и аз поддържам форма с тях.

Здравейте момичета!

Тай честито. Отчитай се по често. Леко бременеене, леко раждане и много здраво бебе!
 
Тони успех с къщата. Въпреки високите лихви, особено в началото на ипотеката пак някаква сума погасява главницата, а не всичко да отива на вятъра.

Ние сме добре. Яна много си харесва училището и няма търпение сутрин. Вече има две покани за РД и е много щастлива. Аз започвам много да се учудвам от нещата в училище. Доста сериозно им се карат и не понасят никакви простотии. Преди си мислих че ги оставят да правят каквото си искат и няма кой да ги погледне но хич не е така. Много строго се следи какво са изяли и хич не им се молят, а направо нареждат да изядат още.  Самите деца се опитват да игнорират заповедите, особено за лигавщините, но тогава отиват наказани на стената. За всичко има ред и правила и абсолютно всички трябва да ги спазват. Сега съм се заела да търся гимнастика за Яна. Категорично отказва да ходи на балет, иска си гимнастиката. В събота бяхме, но е от тази със уредите, а тя ме може да се развие там. Затова и търся акробатична, на земя само. Така ако наистина и хареса би могла да продължи и по нататък, а не да я спира ръчичката.

Момичета пишете, хубаво и да я има тази темичка.

 Хей, хей, хей ...... всяко чудо за три дни и после пак няколко месеца затишие. Май трябва по-често да ни се кара Шу, ама сигурно и нея я е завъртяло ежедневието и няма време 

 Аз днес съм почивка и от сутринта мързелувам. Ще взема Ники от училище на обяд и после ще отидем да приберем Тео заедно.
 Той вчера за първи път беше на гости с преспиване у приятелче от кооператива. Тази сутрин те са го завели, а аз ще си го взема следобяда както се случва по принцип на всички други деца. Много ми беше странно като изяви желание да спи без нас на непознато място, доста говорихме и за пореден път ме учуди това дете как разсъждава и колко е зряло за възрастта си в някои отношения (за батко му например е някакъв шок и ужас дори мисълта за подобно преживяване). Попита ме дали като тръгва ще му кажа, че ще ми липсва и вчера много ме гушкаше и ми казваше, че ме обича. Накрая се разделихме с прегръдка и усмивка и всичко е минало безпроблемно. Нямам търпение да чуя какво ще ми разказва днес. Вчера хем ми беше тъжно, че малкото ми момче вече е пораснало и може да се справя и без мен, хем бях притеснена дали няма да се разплаче през нощта, а в същото време пък се чувствах горда, че е готов на подобна стъпка и съм му помогнала да се почувства сигурен в собствения си свят и да създаде прекрасни отношения с приятелчетата си и техните семейства. Оф, извинете за лиричното отклонение, ама имах нужда да си излея чувствата.

 Споделяйте и вие - как се чувстват батковците и каките първолаци, радват ли се децата, че са отново на детска градина, как реагират новоизлюпените батковци и каки на бебоците вкъщи и въобще .............. давайте да раздвижим отново темата с някаква интересна дискусия.

 Шу, пък на теб как ти завиждам на работата и колко силно си мечтая да може и тук да се случват подобни неща. Страшно много искам да работя само няколко часа дневно, за да имам повече време за децата си и да не ми се налага да ходя на работа само заради заплащането, но за съжаление пък само с една заплатата доникъде няма да стигнем. Разкажи по-нашироко какво правиш и как се случват нещата във вашето училище. Аз тази година яко съм се надъхала да се набутам в училищното настоятелство и да се опитваме да вършим някаква работа в полза на децата и самото училище. Миналата година, представете си, от настоятелството така и не можаха да се съберат на общо събрание, за да приемат нови членове, голяма излагация.

 Ние днес отиваме на гости на нашите за уикенда и силно се надявам като се върнем да заваря мнооого нови отговори по темата, които с кеф ще си прочета в понеделник сутрин. Тогава отново не съм на работа - ще водя децата на офталмолог, че те се водят фамилно обременени.
 
 Весел уикенд на всички и целувки от нас!

Eха, Вероник, прекрасно са се случили нещата с първото отсъствие на Тео от къщи за през нощта. Да си призная благородно ти завидях. Рая, мисля си, е доста далеч от подобна стъпка. Надявам се, някой ден и аз да изпитам подобни чувства...вероятно до тогава обаче има много време. Сега се радвам на вашите преживявания в тази посока. 

При нас има новини - от детската градина ни препоръчаха да събираме децата с техни приятелчета от там И в домашна обстановка, за да могат да общуват на фламански и извън учебната програма. Този уикенд ще сме 2 часа при едно момичеце - Фабия - и семейството ѝ. Те, децата, ще се разберат си мисля, ама на нас все още ще ни е трудно. Записахме се на курсове по фламандски и френски и вече нямам грам свободно време... много гъста програма..дори когато се опитвам да степерувам си слушам уроците по френски и дъч, но няма начин. Ако ще се работи тук по-сериозно си трябва перфектно вледеене на езика, само с гол английски сме за никъде.   Мъж ми 3 пъти седмично и той е на курс по дъч и напредва доста бързо, но пък по френски аз го "водя" - та така. Ще си имаме нови занимания и забавления и ние цяла зима.

Вероник, какво да ти кажа - Рая е във възторг от "групата на големите" и всеки ден ми разказва все по-интересни неща. Учудвам се, как се впечатлява от различно нещо всеки ден. Онзи ден имали гимнастика и тя 5 пъти ми обясни, че треньорът им показвал специални упражнения и ме учуди, че почти беше запомнила цялата тренировка от 2-рия път. Днес имат театър и аз с нетърпение очаквам да ми разкаже каква история са им показали героите.

Нико едва го удържам вкъщи...миличкият... много му се ходи при децата в детската градина, но преди януари няма да го вземат за съжаление. Сега има нова страст - кара колело. Ама кара много бързо и сигурно и балансиращото и триколката с педалите. Това ми помага да ги извеждам всеки ден до площадката като аз тичам до тях - та мислят и за моята тренировка, децата.

Иначе и ние сме добре...след първото преболедуване като се върнахме от България вече сме се закрепили и се надявам да не се разболяват сериозно и тази зима.

Айде оставям да се включат и другите, а аз да ставам да сготвя, че после като се събуди дребното и излизаме на дълга разходка с колелета. 

Вероники браво на Тео! Представям си колко си горда.
Аз да си призная не съм писала, защото ме досрамя.

Иначе ежедневието ми е запълнено, но не достатъчно, може и още
В училище е много интересно. Имаме няколко проблемни деца с които много трудно се работи. Четири са ни с проблеми (аутизък, агресия, умствено или и физическо изоставане). Детенцето с аутизъм е много трудно за общуване, но съм много горда, че от два дни си говорим и самичко идва при мен. Имаме и такива, които са просто груби, невъзпитани и зли на моменти. Едното цяла седмица ни създава проблеми, не че другото не де. Едното се наложи да го накажа и за мое най голямо учудване чинно си отиде до стената, а после хубавичко си поприказвахме за причините за поведението му и последвалото наказание. Абе не са лесни. Другите дечица са много сладки, но определено не е лесно да се работи с деца. Като се карат и бият някак си има правила за действие, но като дойде някое разплакано, защото няма приятелче става по сложно.
Аз ходих и на още един курс, за поставяне на ампулите адреналин при анафилактичен шок, дано не ми се налага Иначе станах факир в почистване на рани, слагане на лепенки, поставяне на лед на цицини и писане на писма до родителите.

Яна си ходи с кеф на училище и започнахме активно да се учим да четем. Била спокойна и щастлива и Батко и я следи изкъсо какви ги върши.

Полудяла съм и за търсене на гимназия за Боян. Догодина по това време трябва да съм пуснала молбата, а нещо май няма шанс да ни приемат в добрите училища. Или ни трябва писмо от църква, че ходим всяка неделя или да сме католици или да живеем точно до училището. До нас има едно ама хич не ми харесва. Базата му е страхотна но децата са ужас. Пушат, псуват, ходят с 300 тона грим и се бият. Не ща да го пускам там
 
Намерих гимнастика за Яна, но се оказа че и на балет трябва да ходи, защото не съм предупредила май месец, че се отказваме та сега трябва да си платя за 3 месеца , та като ще го плащам то поне да ходи, не че и се ходи....

Офффф момичета не е лесно в чужда страна, нищо не знам, уча се всеки ден и непрекъснато чета документи и правила защото все нещо не знам как става. А и да питам няма кого, че всяка община е различна, всяко училище има различни изисквания и тн.

Тони браво за езика!!!

Шая, поздравления за успеха ти с децата. Аз тези дни си мислех за подобно работа, но не, не е за мен!
Дано ти се получи с гимназиите нещо добро!
Вероник, разбирам те за всички чувства, ама докато те четох си помислих, че щом Тео е пораснал- време ви е за третото Така, де - има с какво да се успокоиш.
Марията ми е добре. Големи игри падат в детската и иска да ходя да взимам по- късно. Като я взема пък си викам, сега това и това ще направим- уж да сме заедно, да я видя, но пак с нещо се захващам. Тя пък- с нейните неща...
Зимата май ще я пускам на плуване, но голяма скъпотия това занимание, бее!
Върнах се назад да попрочета и се сетих за почивката. Да и на нас това лято не ни остана време за планина. За другата година- по-разширена програма трябва да измислим. Иначе направихме и една бонус Гърция септември, а преди това бях с Мария и на Слънчев бряг. И мога да кажа, че към 20 дни почивка е добре- като се върнах нямах нито депресия, нито нищо.
(Само не ми завиждайте, защото откъм концерти съм на нула.)
Зеленко, какво става към този момент? Лимонът женски ли ще е, че нещо такова долових във ФБ. А защо го е кръстил Лимон?

Ние сме добре, Лимон си расте и ме рита. Обича да ям, да пия кафе и музика от типа на Nightwish или Helloween (не, че кака и батко не са същите...) - винаги се обажда в такива моменти. За пола сме в чуденка с мъжки наклон, да видим какво ще кажат на следващия преглед. Щото един доктор едно, пък друг - друго. Все пак на ФМ казаха "мъж" (макар че записали "женски гениталии" в документите  ), което вероятно е меродавното... А за името, буболец казал на баба си "Бебето ще е момче и ще се казва Лимон". И така си остана като кодово име  Още си блъскаме главата как да го именоваме реално... Приемаме идеи, между прочем 

Момата ясленува вече две седмици. Имах усещане, че късмет я води, защото все пак я приеха. И май е така. С този прием веднъж годишно явно някак сме нацелили момента - невероятно, но факт. Няколко пъти каза сестрата, че много добре се адаптира. Вече остава и по цял ден. Още ми  кърви сърцето, но наистина май й е добре.

А що се отнася до преспиването извън къщи, ние вече също имахме такива моменти. Като се върнахме от Козлодуй, буболец почна да гостува на баба си понякога. Постепенно стана седмичен ритуал и някак естествено в един момент остана и да спи, като се прибира на следващия ден. Наистина едно много особено чувство